№ 478
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500491 по описа за 2025 година
предвид следното:
С Решение 6830/11.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1298/2024 г. по описа на СГС,
ГО, ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на С. С. Я., ЕГН ********** и на М. С. Я., ЕГН
********** по 12 000 лева обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от наследодателя им С. Д. Я. болки и страдания от ПТП на 18.12.2023 г., ведно
със законните лихви от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за
горницата до пълния предявен размер от 90 000 лева.
Със същото решение на същото основание ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на С. С. Я., ЕГН ********** и на М. С. Я., ЕГН ********** и по 2
067.52 лева, представляващи обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
специализирани медицински грижи, транспорт и медикаменти за лечение на наследодателя
им С. Д. Я. на вреди от ПТП на 18.12.2023 г., ведно със законните лихви от 02.02.2024 г. до
окончателното изплащане, като искът за горницата до пълния предявен размер от 5 168.80
лева и за присъждане на законни лихви от 10.01.2024 г. е бил отхвърлен.
Срещу решението са подадени две въззивни жалби.
Тази на С. С. Я. и М. С. Я. – К., и двете чрез адв.Н. Д. и адв.П. Д. е насочена против
частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен като неоснователен,
предявеният иск от въззивниците против ЗК“Лев инс“АД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от по 12 000 лв. за всяка една от въззивниците до размер
от по 22 500 лв.
В тази въззивна жалба се правят оплаквания за постановяване на
първоинстанционното решение в посочената му отхвърлителна част при допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в превратна
преценка на приобщените по делото доказателства, за неправилно приложение на
материалния закон в нормите му на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.
1
Поддържа се определеният размер на обезщетение за всяка една от въззивниците да е в
изключително занижен размер, поради вложеното от СГС различно от съдържащото се в
чл.52 ЗЗД съдържание за справедливост. Освен това обезщетението било определено в
разрез с обществените критерии за справедливост, нарастващата инфлация в страната и
постоянната съдебна практика.
Поддържа се и неправилност на извода на първоинстанционния съд съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на пострадалата да е 20% и се твърди същото да се
съизмерява с 10%.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на
обжалваното решение в отхвърлителната му част над сумата от по 12 000 лв. за всяка една
от въззивниците до размер от по 22 500 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата и по съществото на спора
постановяване уважаване на предявените искове до посочените размери.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и
поддържа правилност на обжалваното решение.
Третото лице помагач на страната на застрахователя Д. И. Д. не е взело становище по
въззивната жалба.
Въззивната жалба на ЗК“Лев Инс“АД е насочена против частта от
първоинстанционното решение, с която предявените искове са уважени за над сумата от
15 000 лв. /разб. общо - т.е. над 7 500 лв. за всяка една от въззивниците-ищци/.
Поддържа се в посочената му част първоинстанционното решение да е постановено в
нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, както и да е необосновано.
Във връзка с конкретните доводи изложени в подкрепа на тези оплаквания се иска
отмяна на решението в посочената му уважителна част за над сумата общо то 15 000 лв., или
по 7 500 лв. за всяка една от ищците.
В останалата му част, касателно произнасянето по предявения иск за присъждане на
имуществени вреди, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, като
не е предмет на въззивна проверка.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваните му отхвърлителна и
уважителна части, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението,
посочени във въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителна
и уважителна части, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата
правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.
Освен в частта по предявения иск за присъждане на обезщетения за причинени
имуществени вреди, същото е влязло в сила и в частта му, с която е присъдено обезщетение
за причинените на въззивниците неимуществени вреди в размер на по 7 500 лв. за всяка
една от тях /общо за 15 000 лв./, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
16.10.2023 г. до окончателното им изплащане.
Горният факт предпоставя да е формирана сила на пресъдено нещо по отношение
наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от С. С. Я. и М. С. Я.
– К. против ЗК“Лев инс“АД, която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а
именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
Д. И. Д. и застрахователя - въззиваем, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от
фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива
отговорността от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди - виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на
2
извършителя на деликта, причинило вреда на пострадания, както и причинно-следствена
връзка между вредата и противоправното виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция
въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивниците-
ищци неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на
деликвента Д. Д., застрахован по застраховка „ГО“ при въззивника застраховател пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. е допусната и
изслушана комплексна автотехническа и медицинска експертиза, при чийто самостоятелен
анализ настоящия решаващ състав приема следното от фактическа страна:
Ангажираните писмени доказателства и изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното
ПТП на 18.12.2023 г., а именно: около 15:15 ч. лек автомобил „Сеат“ се е движил на заден
ход по ул. „Христо Стефчов“ /еднопосочна/ в района на № 14 и на автобусна спирка № 2323,
без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен. По делото не са установени
обективни данни с каква скорост се е движил автомобила, нито в коя част на пътното платно
/широчина от 6,7 м/ е настъпил удара между него и пресичащата по същото време и на
същото място С. Я., наследодателка на въззивниците. Установено е еднозначно обаче
последната да е пресичала в посока отдясно наляво зад автомобила, както и че на мястото
на инцидента не е имало пешеходна пътека. Т.к. водачът не я е възприел навреме и поради
невъзможност да спре своевременно, автомобилът блъснал пешеходката със задната си
дясна броня /по която е установено задиране от твърд предмет - бастун или патерица/ .
Вещото лице по техническата част на експертизата е категорично, че водачът на л.а.
„Сеат“ Д. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 40 от ЗДвП
/преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението и по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности/.
Пояснено е, че водачът е имал добра видимост вдясно и вляво зад автомобила, поради
което и е имал възможност да възприеме пешеходеца зад автомобила. Отделно от това в
района има спирка на градския транспорт, което е допълнителен аргумент водачът да
съобрази, че е възможна и появата на пешеходец.
Експертът е извел като основна причина за настъпване на произшествието действията
на водача на л.а. „Сеат“, който е потеглил с автомобила си на заден ход без да се увери, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
Отделно от това пешеходката Я. е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено за това място /нямало е пешеходна пътека или светофар/, вкл. без да се огледа
преди да навлезе на пътното платно и да се увери, че по него не се движат автомобили.
Могла е също така да изчака автомобилът да завърши маневрата си и да пресече пътното
платно след това.
Изложеното, според решаващият състав, обосновава извод, че и двете посочени
причини са довели до настъпване на пътния инцидент, към което приносът на пешеходката
Я. правилно е зачетен от първоинстанционни съд и е прието за основателно въведеното от
ответника застраховател възражение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат за пострадалата.
Съдебната практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е трайна и последователна в
разбирането си принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да е винаги налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Този принос трябва да е установен
конкретно /а не хипотетично/ за всеки отделен случай от ответника, чиято е тежестта да
установи възражението си за наличието му, т.к. е в негов интерес - с това възражение се
цели намаляване на отговорността му към увреденото лице. Не е налице такъв принос
тогава, когато вредоносният резултат би настъпил и без противоправното действие или
бездействие от страна на пострадалия.
3
Степента на съпричиняване се определя чрез сравняване тежестта на нарушението на
делинквента и на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един
от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В случая при извършването на тази преценка решаващият състав съобрази всички
приобщени по делото доказателства, касаещи механизма на настъпване на произшествието
и най-вече неоспореното заключение на комплексната експертиза в насока основна причина
за настъпилото ПТП да нарушаването на правилата за движението по пътищата от страна на
водача на лекия автомобил „Сеат“ Д. Д.. Произшествието не би настъпило обаче вкл. при
тези нарушения, ако пешеходеца С. Я. не навлязла на пътното платно без да изпълни
задълженията си по чл.113 ЗДвП - при пресичане на платното за движение да преминава
само по пешеходна пътека, при това, при спазване на следните правилото преди да навлезе
на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, вкл.
да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане.
При гореизложеното и при извършеното сравнение на поведението и действията и
на двамата участници в инцидента, както и тежестта на допуснатите от тях нарушения на
правилата за движението по пътищата, причинили настъпването на вредоносния резултат,
въззивната инстанция приема за правилен, обоснован и напълно споделим изводът на СГС
поведението и на двамата участници в инцидента да е станало причина за настъпването му, а
приносът на пострадалата е отчетен на 20%.
Изложените оплаквания за неправилност на този извод във въззивната жалба на
въззивниците-ищци се явяват правно несъстоятелни, предвид че при определянето му се
отчитат всички обективно установено факти по делото, даващи отражение върху крайната
преценка за наличието и обема му.
С посоченият процент на съпричиняване следва да се намали определения размер на
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинените на въззивниците
неимуществени вреди, при прецизирането на който въззивната инстанция съобрази
следното:
Съдебно-медицинската част от комплексната експертиза е установила, че в резултат
на процесното ПТП С. Я. е получила счупване на горния край на големия пищял на дясна
подбедрица и контузия на гръдния кош. Експертизата е категорична, че посочените
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Те са настъпили на
фона на придружаващи заболявания – първична хипертония и хипотиреоидизъм.
Веднага след инцидента пострадалата е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“,
където е била поставена на директна екстензия през петната кост. Поради увеличаващ се
оток, подкожен кръвоизлив и були, на 28.12.2023 г. е направена фасциотомия на дясна
подбедрица за дренаж на събралата се течност. На следващия ден е направено закрито
наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, след което е поставена гипсова
имобилизация.
Пострадалата е била изписана от лечебното заведение на 05.01.2024 г.
Вещото лице е докладвало, че при нормално протичане на лечебния процес и без
усложнения, възстановителният период на полученото увреждане отнема от шест до осем
месеца, като търпените болки са с по-висок интензитет през първите 30 дни от лечението.
Докладвало е, че пострадалата не е била вертикализирана, а след изписването е била
настанена в Дом за стари хора „Хоум Хоуп“ ЕООД.
Пред първоинстанционния съд са приобщени и гласни доказателства чрез показанията
на свидетеля М. К. /внук на пострадалата и син на въззивницата М. К./ и свидетелката Ц. Г..
И двамата са заявили, че преди инцидента пострадалата е живяла сама и въпреки
напредналата си възраст се е справяла с ежедневните си битови нужди, вкл. веднъж
седмично се е срещала с приятелки и са ходели на разходка.
Свидетелят К. сочи, че непосредствено след инцидента, а и след този период - до преди
да почине, същата е търпяла болки и страдания от понесената травма, която я е обездвижила
за винаги - напредналата възраст и влошеното й общо здравословно състояние е станало
причина лекарите да откажат да извършат операция за отстраняване на всички последици от
настъпилото при инцидента счупване. Поради това и след инцидента и до смъртта си Я. е
4
останала на легло, като нуждата от непрекъснати грижи е наложила да бъде настанена в
хоспис.
Сочи, че при престоя си в болницата Я. изпитвала постоянни и силни болки, освен това
не можела да се обслужва самостоятелно, което налагало роднините й да ходят и да й
помагат. Меките тъкани около коляното й почернели от инфекция, защото при удара ставата
се пръснала и имало парчета от кости и от ставата, които наранили мускулите и меките
тъкани. В болницата единствената манипулация, извършена за облекчаване на състоянието й
било разрязването на коляното, за да се освободи напрежението и да спадне отокът.
След изписване от болницата всеки опит да раздвижи крака си й причинявал
непоносима болка. В резултат на това хигиенното й обслужване било затруднено, тя се
залежала продължителното, което пък й причинило декубитални рани. Непрекъснато се
страхувала и се притеснявала, че не е у дома си, а е принудена да лежи на чуждо място.
Изпаднала в състояние на обърканост и ориентация.
Решаващият състав преценява показанията на свидетеля К. в светлината на чл.172
ГПК, предвид близките му отношения със въззивниците-ищци, поради която причина ги
кредитира единствено в частта им, в която се подкрепят и от останалите по делото
доказателства.
При гореустановеното въззивната инстанция съобрази, че понятието "справедливост",
употребено в нормата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при
определяне на конкретния размер на обезщетението.
В случая конкретните обстоятелства са тези, свързани с причинените телесни
увреждания на пострадалата - техния характер и степента на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните
повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в
болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, период на оздравителния
процес, възможност за пълно възстановяване от травмата, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалата към момента
на увреждането и установените предходни заболявания, възможност да се справя без чужда
помощ или необходимостта от такава, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания.
Като относими обстоятелства следва да се съобразят и общественото разбиране за
справедливост на етапа от развитието на самото общество /при настъпване на
произшествието/, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са
и лимитите на отговорността на застрахователите.
Установените факти във връзка с изложените обстоятелства сочат, че след пътния
инцидент на праводателката на въззивниците е проведено единствено консервативно
лечение по отношение на получените телесни увреждания, т.к. поради напредналата й
възраст и влошено общо здравословно състояние е преценено, че няма да може да понесе
оперативно лечение. Направена й е единствено фасциотомия на дясна подбедрица за
дренаж на събралата се течност, а след това и закрито наместване на фрактурата без
вътрешна фиксация, последвано от гипсова имобилизация.
Същата е търпяла болки и страдания с голям интензитет от счупванията на костта,
вкл. и поради причината, че травмата не е лекувана хирургично, както обикновено /с оглед
възрастта и заболяванията й/. Увреждането й е препятствало и възможността същата да се
обслужва сама. Общият период на болничното й лечение е продължил около 20 дни, като
вкл. през времетраенето му, а и след това, до смъртта й, пострадалата е била в невъзможност
да се движи и обслужва самостоятелно.
При отчитане на горните факти въззивната инстанция намира за правилен и обоснован
изводът на първоинстанционни съд справедливото заместващо обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания да е в общ размер от 30 000 лв.
Същото държи сметка както за броя, вида и характера на телесните увреждания на
пострадалата, получени от процесното ПТП, болките и страданията, които е изпитвала
непосредствено след получаването им и по време на лечебния период, както и
5
продължителността на последния /продължил напрактика до смъртта й/. Държи сметка и за
неблагоприятната прогнозата относно възстановяване на движенето изобщо на
пострадалата, както и за обстоятелството, че за периода след произшествието Я. е останала
изцяло зависима от чужди грижи, вкл. и с претърпените негативни психически изживявания.
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на аналогични
случаи, дадено от съдебната практика. Според установеното виждане в нея еднаквото
третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от
непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото
обезщетение да е справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на
ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и
др./. Затова и справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз
на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на съдебната
практика по сходни казуси.
Определеният конкретен размер на обезщетение е съответен и на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие - м.10.2023 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент.
Противно на поддържаното и в двете въззивни жалби първоинстанционният съд е
взел предвид всички посочени по-горе факти и обстоятелства и оплакванията в обратната
насока са голословни и необосновани.
Предвид на изложеното определеното общо обезщетение в размер на 30 000 лв. като
репарация за причинените на пострадалата Я. неимуществени вреди се явява справедливо и
правилно определено.
Също правилно, при приетия процент на съпричиняване на вредовосния резултат от
страна на пострадалата същото е редуцирано с 20% до присъдения с първоинстанционното
решение размер от 24 000 лв.
В обобщение на изложеното първоинстанционното решение като правилно, следва да
се потвърди изцяло.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК сторените от
страните разноски пред настоящата инстанция следва да останат в тяхна тежест.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 6830/11.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1298/2024 г. по
описа на СГС, с която ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на С. С. Я., ЕГН ********** и на
М. С. Я., ЕГН ********** сумата от по 12 000 лева на всяка една от тях, като обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя им С. Д.
Я. болки и страдания от ПТП на 18.12.2023 г., ведно със законните лихви от 10.01.2024 г. до
окончателното изплащане, както и в частта, с която предявените искове са отхвърлени над
уважения размер до претендирания от 90 000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7