№ 365
гр. Добрич, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20223230200492 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Н. Ш. Х. с ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 23-0001783 от 15.11.2021 год. на
Директор на РД „АА“ гр. Варна.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7 ал.1 т.3 буква Б
от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177 ал.3 т.1 предл.3
от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2250/две хиляди двеста и петдесет / лева .
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано.Редовно уведомен явява се лично в съдебно заседание и се
представлява от адвокат С. К. от ДАК в съдебно заседание.
Въззиваемата страна не се представлява .
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
На 06.10.2021 г.около 11:10 ч. в обл. Добрич, по републикански път 11-
71, срещу "Ловченско ханче", в посока гр. Добрич,жалбоподателя управлява
товарен автомобил марка "***", с peг. № ***, от кат. N3, с прикачено към
него полуремарке с peг. № ***, от кат. 04 и двете собственост на превозвача,
1
извършващ превоз на товари - царевица за собствена сметка, по маршрут с.
Миладиновци - Добрич, видно от заповед от 06.10.2021 г., като при
проверката е било констатирано следното:
1) Жалбоподателя Х. извършва превоз на товари - царевица с товарен
автомобил с 2 оси и полуремарке с 3 оси с пневматично или признато на него
еквивалентно окачване за движение по пътищата отворени за обществено
ползване, като разС.ието между осите на полуремаркето с peг. № *** е над 1,3
метра, като сборът от натоварване на трите оси е 3221 Окг. (1ва ос -11450кг.,
2ра ос - 10430кг., 3та ос - 10330кг.), надвишаващ допустимата норма от
24000кг., определена от министъра на Регионалното развитие и
благоустройство с 8210 кг. Измерването е направено с електронна мобилна
везна марка "Dini Дrgeo", модел "DFWKR", с поставен стикер за годност №
01104, валиден до 07 месец 2022г. Към момента на проверката не е
представен квитанция за платена пътна такса за претоварване от АПИ.На база
така описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН А-2021 №
294677 от 06.10.2021 година и в последствие било издадено НП № 23-
0001783 от 17.11.2021 година.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя- Б. В. И. и св.Х. А. М. и Н. Ш. Х., както и от приобщените по
делото писмени доказателства.
В административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните и материалните правила .
Настоящия състав е съгласен с възражението на жалбоподателя , а
именно в протокола от последваща периодична проверка на ел. везна Ф. №
********** 03-008 приложен към делото е посочено, че обхватът й е от 0 до
10000 кг., а на разпечатката от ел. везна е видно, че при претеглянето на
първата ос на превозното средство са отчетени 11450 кг, на втората ос са
отчетени 10430 кг а на 3 та ос са отчетени 10330кг. Видно е , че не следва да
се взема предвид показанието над 10000 кг., тъй като не съществуват
гаранции дали над тази стойност везната функционира правилно. В
конкретния случай твърдението на АНО, че общата допустима маса на ППС
от 24000 кг е била надвишена с 8210 кг. е останало недоказано.
Нарушен е редът за извършване на съответното измерване. Съгласно чл.
35, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ - при извършване на
проверка с оглед издаване на разрешение за движение на тежки или извън
2
габаритни превозни средства се използват средства за измерване, отговарящи
на изискванията на Закона за измерванията. Видно от показанията на
актосъставителя е , че при извършване на измерване с използваната везна, е
необходима намеса на лицето, което си служи с нея при определени
предпоставки, като измерването е осъществено ос по ос, а в последствие
полученият резултат е сумиран. Въпросната електронна везна е именно
средство, по смисъла на чл. 35 от Наредба № 11/03.07.2001 г.Съгласно
определението, дадено в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за съществените
изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие
{ДВ бр. № 37/2007г., в сила от 10.05.2007г.) - „везна с неавтоматично
действие” е везна, която изисква намесата на обслужващо лице по време на
измерването. Предвид тези дефиниции и с оглед изложеното от
актосъставителя, намирам, че използваната везна е именно такава с
„неавтоматично действие” по смисъла на закона. Съгласно чл. 38, ал. 3 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол - везните с неавтоматично действие, предназначени за измерване на
натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол
на движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат
използвани за определяне на общата маса на превозните средства само когато
при измерването всички оси/колела са разположени едновременно върху
съответните части на устройствата за приемане на товара. В конкретния
случай, видно от показанията на актосъставителя а и от показанията на
жалбоподателя и от разпечатката приложена към делото - измерването на
общата маса на ППС-то не е било извършено по този законово-определен
начин. Въпросната процедура/ред за извършване на претеглянията на общата
маса на ППС-то с везни с неавтоматично действие не е самоцел, а е въведен с
цел избягване на каквито и да е съмнения, относно достоверността на
резултатите. Щом в подзаконов нормативен акт е разписан изрично ред, по
който следва да се извърши меренето и след като този ред не е спазен следва
да се стигне до извода, че резултатите от измерването не могат да се
кредитират с доверие. Освен това наказващият орган е представил
доказателства, че везната е преминала през метрологичен контрол и по
отношение на нея са били редовно извършвани последващи проверки. От
представения протокол от проверка - последваща периодична се отнася за ел.
везна с фабричен номер ********** 03-008. В НП е посочено, че измерването
3
е извършено с електронна мобилна везна марка „DINIARGEO“ модел DFWKR
с поставен стикер за годност № 01104. При това положение не става ясно и
няма как да бъде установено обстоятелството, че управлявания от
жалбоподателя влекач е бил теглен именно с ел. везна, която е посочено в
АУАН или от тази за която са представени писмени доказателства, че е
минала успешна през последваща метрологична проверка. От представената
разпечатка от използваната везна с която е извършено тегленето също не
става ясно дали е издадена от везната, чиято гаранционна карата и протокол
за проверка за техническа годност са представени по делото.В представената
разпечатка- билет № 297 от дата 06.10.20221 г е видно, че в най- горната част
на билета са изписани два серийни номера, но не става ясно за коя електронна
везна се отнасят. Липсват категорични доказателства за теглото на състава на
превозното средства, които да обосноват извод, че приетите от наказващия
орган обстоятелства са верни.
От представената кантарна бележка № 8101/06.10.20221 за внесен товар с
автомобил *** се установява, че товара царевица е с бруто тегло 38,840кг.
тара тегло -14860кг и нето тегло- 23,980кг, т.е жалбоподателя Н. Х. не е
управлявал т.а. с peг. № *** с прикачено ремарке № *** след като е надвишил
допустимата норма от 24000кг определена от министъра на РРБ с 8210кг.
С оглед всичко казано по-горе, настоящия състав намира, че в случая,
използването на незаконосъобразен метод за измерване е довело до
невъзможност за ценене на резултатите от техническото средство, а от там и
до недоказаност на твърдяното административно нарушение.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено .
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 350 (триста и петдесет ) лева , представляващи
адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по
надлежния ред.С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл.
63д ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 350 (триста и петдесет) лв.
4
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0001783 от 17.11.2021 год. на Директор на РД
„АА“ гр. Варна , с което на Н. Ш. Х. с ЕГН ********** за нарушение на чл.
139 ал.1 т.2 предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7 ал.1 т.3 буква Б от Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2250/две хиляди двеста и петдесет / лева .
ОСЪЖДА РД „АА“ гр. Варна да заплати на Н. Ш. Х. с ЕГН ********** с
адрес обл. Добрич общ. Тервел село ****умата от 350 (триста и петдесет)
лева , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5