Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/12.06.2019
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание
на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело №
849 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „М.с.“ ЕООД, М.К.К., Р.В.Т.А., З.К.К. и Етажна
собственост в гр. София, ул. ******“ № ** отрицателни установителни искове с
правна квалификация чл. 464 от ГПК срещу „Б.е.п.“ ООД и В.Б.К., с които се иска
между страните да бъде установено, че В.Б.К. не притежава съществуващо и
непогасено вземане срещу „Б.е.п.“ ООД в размер на 67 607,04 лева, произтичащо
от договор за заем и споразумение с нотариална заверка на подписите.
Ищците
твърдят, че са присъединени взискатели по изпълнително дело № 20178410400483 на
ЧСИ Н.М., по което длъжник е ответникът „Б.е.п.“ ООД. При извършеното на
30.03.2018 г. разпределение по изпълнителното дело в полза на взискателя В.Б.К.
е определена сумата 67 607,04 лева за удовлетворяване на част от вземане срещу
длъжника, общо в размер на 260 000 лева, а вземанията на ищците са
останали неудовлетворени общо в посочения размер.
Сочи
се, че посоченото вземане от 260 000 лева е основано на договор за заем от
26.04.2010 г.
и споразумение с нотариална заверка на подписите от 22.02.2017 г., по силата на които длъжникът
следва да върне получен заем, заедно с лихва и неустойка за забава. Излагат, че
вземането по договора за заем е обезпечено с договорна ипотека акт № 104, том
II, peг. № 11134, дело № 289/ 2010г. на Нотариус Р.Д., вписан в СВ под вх.рег.
№ 15816/ 26.04.2010г., акт № 71, том X, дело № 8819/ 2010 г.
Ищците
твърдят, че вземане по договора не е възникнало, защото договорът за заем и
сключеното към него споразумение са изцяло симулативни. Този довод основават на
обстоятелството, че получаването на заем не е осчетоводено от длъжника и не е
декларирано от В.К. по реда на ЗДДФЛ, както и на факта, че двамата ответници се
обслужват правно от един и същ адвокат. Освен това твърдят, че посочената в
договора сума не е реално предоставена в заем на длъжника. Поддържат също, че
дори и да е предоставена заемна сума, то липсва уговорка за лихва и за
неустойка, защото тези акцесорни вземания не са обезпечени с учредената
ипотека, както е обичайно. Излагат и твърдения за погасяване по давност на
вземанията за заем, лихва и неустойка. Претендират и разноски.
Ответникът
В.Б.К. оспорва иска изцяло и поддържа, че сключеният договор за заем е
действителен и сумата по него действително е заплатена на длъжника, което е
удостоверено писмено в самия договор и е признато и от длъжника. Поддържа, че в
договора са валидно уговорени възнаградителна лихва и неустойка за забава, като
не е налице двукратно обезщетение за едни и същи вреди. Сочи, че съгласно
трайно установената съдебна практика фактът на осчетоводяването на договора за
заем в счетоводството на заемателя е неотносимо за спора. Поддържа, че
погасителната давност е била прекъсвана с два констативни протокола – от
20.08.2012 г. и от 10.06.2015 г., и със споразумение от 22.02.2017 г., с което
длъжникът е признал задълженията си, в това число и лихвите и неустойката,
поради което е започнала да тече нова давност.
Ответникът
„Б.е.п.“ ООД оспорва иска по сходни съображения и твърди, че договорът за заем
е валидно сключен и съдържа уговорки за възнаградителна лихва и за неустойка за
забава. Твърди също, че договорът удостоверява и реалното предаване на заемната
сума. Ответникът освен това признава, че не е
изпълнил задълженията си по договора и по последващото
споразумение. Липсата на осчетоводяване
на задължението за заем ответникът обяснява с обстоятелството, че в посочения
период счетоводството му е било водено от ищцата М.К., която впоследствие
отказала да предаде счетоводните записвания.
Ищците
депозират писмена защита по делото, с които поддържат изложените твърдения,
както и направените искания.
Ответникът
К. също депозира писмена защита, с която отправя искане до съда да отхвърли
предявените искове, като се позовава на събраните в хода на производството
писмени доказателства и свидетелски показания.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на
ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищците
по делото - „М.с.“ ЕООД, М.К.К., Р.В.Т.А., З.К.К. и Етажна собственост в гр.
София, ул. ******“ № ** са присъединени взискатели по изп. дело №
20178410400483, по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, по което дело длъжник
е „Б.е.п.“ ООД, видно от представени по делото 6 бр. постановления от
07.03.2018 г. на съдебен изпълнител Митев. (стр. 96-102 от делото).
Взискателите са присъединени по делото вследствие издадени по образуваните от
тях изпълнителни дела удостоверения, на основание чл. 456 ГПК (стр. 8-13 по
делото).
По
изпълнителното дело, на 30.03.2018 г. е извършено разпределение на парични
суми, постъпили във връзка с проведена по делото публична продан от 15.01.2018
г. до 15.02.2018 г. на недвижим имот, собственост на длъжника „Б.е.п.“ ООД, ***.
Съгласно т. 5.2. от представения по делото протокол за разпределение (стр. 6-7
по делото), присъединен взискател, с удостоверение изх. № 12385/19.04.2017 г.,
издадено от ЧСИ Р.М.В., рег. № 790, е и ответникът В.Б.К.. Като основание, въз
основа на което е възникнало вземането на К., в протокола е посочен
изпълнителен лист от 29.03.2017 г. на Софийски районен съд по гр.д. №13030/2017
г., 143-и състав.
Видно
от описаното в протокола, в частично погашение на хирографарно вземане, но с
ред преди този на ищците, на В.К. е разпределена парична сума в размер на
67607,04 лева /шестдесет и седем хиляди шестстотин и седем лева и четири
стотинки/.
За
вземанията на взискателите „М.С.“ ЕООД, М.К.К. (по съпруг Т.), Р.В.Т.А., З.К.К.,***
са разпределени също суми в частично погашение на вземанията им, както следва:
В
погасяване на вземането на взискателя и ищец в настоящото производство „М.С.“
ЕООД е разпределена сума, в размер на 503,29 лева;
В
погасяване на вземането на взискателя и ищец в настоящото производство М.К.К. е
разпределена сума, в размер на 1338,74 лева;
В
погасяване на вземането на взискателите и ищци в настоящото производство М.К.Т.
и Р.В.Т.А. е разпределена сума, в размер на 5157,52 лева;
В
погасяване на вземането на взискателя и ищец в настоящото производство Р.В.Т.А.
е разпределена сума, в размер на 1338,74 лева;
В
погасяване на вземането на взискателя и ищец в настоящото производство З.К.К. е
разпределена сума, в размер на 3251,27 лева;
В
погасяване на вземането на взискателя и ищец в настоящото производство Етажна
собственост на ул. Сливен № ** е разпределена сума, в размер на 10235,13 лева.
Цитираният
в протокола изпълнителен лист,
посочен
като основание за вземането на ответника К., не е представен по делото, но
страните не спорят, че вземането, което той обективира, е парично вземане по
сключен с длъжника „Б.е.п.“ ООД договор за паричен заем от 26.04.2010 година.
По
делото е представен препис от договор за заем от 26.04.2010 г., сключен между В.К.
и „Б.е.п.“ ООД (стр. 52-53 по делото). Съгласно описаното в договора,
заемодателят В.К. „предоставя“ на заемателя „Б.е.п.“ ООД, сумата от
100 000 лева в момента на сключване на договора, за което същият служи
като разписка за получаването на заемната сума. Заемателят се задължава да
върне полученото в срок до 26.08.2010 година. В чл. 4, ал. 1 от договора е
уговорено заплащането на възнаградителна лихва в размер на 1 % от заетата сума
за всеки месец, считано до нейното възстановяване. В чл. 6 от договора,
страните са уговорили заплащане на неустойка за забава, в размер на 1 % от
дължимата сума, за всеки просрочен месец.
В
изпълнение на задължението по чл. 5 от договора, заемателят „Б.е.п.“ ООД
учредява договорна ипотека върху притежаван от него недвижим имот, в степен на
завършеност „груб строеж“, съставляваща офис сграда на два етажа, находяща се в
гр. София, район „Сердика“, ул. ******“ № **. Това се установява от представен
по делото препис от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 104, том II, рег. № 11134, дело № 289 от 2010 г., вписана в
служба по вписванията с вх. рег. № 15816/ 26.04.2010 г., акт. № 71, том IX,
дело № 8819 (стр. 54 по делото).
От
страна на ответниците са представени и констативен протокол от 10.06.2015 г. и
констативен протокол от 20.08.2012 г. (стр. 40 и стр. 41 от делото). В констативен протокол от
20.08.2012 г. страните – В.К. и „Б.е.п.“ ООД са посочили, че съставят същия във
връзка с текущ разчет на отношенията между страните по сключен между тях
договор за паричен заем от 26.04.2010 година. Безусловно са се съгласили, че
дължимите към датата на констатиране дължимата главница по договора за заем е
100 000 лева, начислената възнаградителна лихва е в размер на 27 000
лева, а неустойката за забава – 23 000 лева. С констативен протокол от
10.06.2015 г. страните са се съгласили, че дължимите от заемателя сумите са
както следва: 100 000 лева – главница по договора за заем от 26.0.2010 г.,
възнаградителна лихва - 61 000 лева и неустойка - 57 000
лева.
По
делото е представено споразумение по договора от 22.02.2017 г. с нотариална
заверка на подписите (стр. 58-60 от делото), с което страните са предоговорили
срока за връщане на цялата заемна сума, ведно с начислените възнаградителна
лихва в размер на 81 000 лева (за периода 26.04.2010 г. – 26.01.2017 г.), и
неустойка в размер на 77 000 лева (за периода 27.08.2010 г. – 26.01.2017 г.).
Определеният срок за погасяване на задълженията е 27.02.2017 година.
По
делото са представени заверени копия от годишни данъчни декларации по реда на
чл.50 от ЗДДФЛ на ответника В.К. за периода 2010 г. – 2017 година. Видно от
представените по делото документи (стр. 116-199 от делото) ГДД през 2010 г.
ответникът В.К. е подал чрез пълномощник, като е декларирал парични суми в
размер на 904,95 лева – годишна данъчна основа за доход от наем или друго
възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Част VIII от
декларацията - „Предоставени/получени парични заеми“ (стр. 119 от делото), не е
попълнена. По същият начин е и в ГДД от 2011 г. (стр. 130) и в декларацията от
2012 г. (стр. 142 по делото).
По
делото са представени и заверени копия от годишни данъчни декларации по чл. 92
от ЗКПО за периода 2010 г. – 2017 г. на ответника „Б.Е.П.“ ООД (стр. 201 - 286
от делото). С писмото териториалното поделение е направило уточнение, че в
информационната система на НАП по партидата на дружеството няма данни за
подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2017 г., както и данни за подадени ГФО за период
2014 г. – 2017 година.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира
заключението като компетентно изготвено.
Вещото
лице е посочило, че при проверка на представената от НАП документация се
установява, че предадената сума в размер на 100 000 лева на „Б.Е.П.“ ООД не е била отразена в
подадените в периода 2010 г. – 2018 г. годишни данъчни декларации, като не е
налице попълнени и приложено към декларациите Приложение № 11 -
Предоставени/получени парични заеми, неразделна част от тях. В счетоводните
баланси и отчети за паричните потоци не е отразено също така получаване на заем
от В.К.. В представените ГДД не са отразени и
начислени лихви и неустойки по констативните протоколи и споразумение
към договора за паричен заем.
При
изготвяне на експертизата вещото лице не е работило след справка в
счетоводството на „Б.е.п.“ ООД, тъй като е било уведомено от управителя, че
счетоводството не се пази. При приемане на заключението в открито съдебно
заседание по делото, проведено на 19.02.2019 г., вещото лице е допълнило, че с
оглед представените счетоводен отчет, счетоводен баланс, който е приет от
органите на НАП, и с оглед логическата последователност на изготвяне на ГФО и
обстоятелството, че същите са приети от НАП, би следвало да се направи извод,
че счетоводството е редовно и надлежно водено. Уточнило е, че получаването на
заем в националния сметкоплан дава възможност да се отразят не единствено в
една заемна сметка, като е възможно това да се случи и в друга такава, но при
всички случаи те трябва да намерят отражение в пасива на счетоводния баланс
като финансово задължение, което не се установява в случая. Вещото лице, счита,
че при лоша организация на работата в счетоводството на дружеството, е възможно
всъщност неточно осчетоводяване на счетоводните операции. Ако е имало
предоверяване към съответното лице и то се е възползвало от това, счита, че
това било напълно възможно.
По
делото са разпитани като свидетели Л. К. - съпруга на ответника К. и В.В..
Свидетелят
В.В. заявява, че с ответника К. се познават от 1996 г., а с представителя на
дружеството - ответник Г., се познава от
1996 г., но по-добре от 2007 г. - 2008 година. Сочи, че от ответника К. знае,
че последният е помагал на Г. с пари по време на негов строеж, извършван през
2006-2007 година. Не помни конкретно за какви суми става въпрос, ни е чувал, че
К. му помагал чрез заеми от 2008 година. Заявява, че е присъствал при обсъждане
на констативните протоколи между ответниците, като посочва ориентировъчно
датата, на които са подписвани, тъй като това е извършвано в неговия офис. При
предявяване на свидетеля на двата протокола от 20.08.2012 г. и 10.06.2015 г.,
той заявява, че е видял подписването именно на тези протоколи. Сочи, че при
подписване на протоколите е присъствала и съпругата на К..
В
съдебното заседание свидетелката Л. К. сочи, че като съпруга на ответника К. с
представителя на ответното дружество Г. били семейни приятели. Излага, че през 2009 г. ответникът К. е дал
крупна сума на Г., която била върната с някакво закъснение, но беше прилично
закъснение, в рамките на годината. През 2010 г., отново му дал голяма сума –
100 000 лева, която в продължение на години Г. не връщал. Сочи, че е
запозната с въпросните протоколи, като е присъствала на подписването им, което
се случило в офис на другия колега на съпруга ѝ. Твърди, че
парите, дадени в заем, съпругът ѝ -
ответникът К., получил като наследство под формата на компенсаторни
записи, които съумял да „обърне“ в „прилична“ сума левове. Впоследствие
реализирал печалба и от създадената фирма за строителство и построената сграда,
намираща се кв. „Дианабад“, от където е реализирал заемната сума. Сочи, че имат
три деца, поради което е притеснена относно връщането на заетата сума.
По
делото са представени и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
27.03.2009 г., с който „Б.е.п.“ ООД, представлявано от Г.Г. учредява в полза на
В.К. ипотека върху свой собствен недвижим имот като обезпечение на предоставен
заем в размер на 122 000 лева със срок на изплащане 25.07.209 г., искане
за заличаване на договорна ипотека от 16.12.2009 година.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:
По предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1, предл. 3 от ГПК във връзка с чл. 464, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.2 от ЗЗД
Касае се за отрицателен установителен иск, в полза на
взискателя по изпълнително делото срещу длъжника и друг взискател, по което
длъжникът и взискателя с оспорено вземане са необходими другари.
При този иск ищецът не обвързан от акта, легитимиращ
конкуриращия взискател като титуляр на вземането и в рамките на това
производство е легитимиран да се позове на всички факти, относими към
правоотношението между длъжника и конкуриращия взискател, на които законът
придава правоизключващо, правоотлагащо или правопогасяващо значение.
Ответникът „Б.е.п.“ ООД е длъжник по изпълнително дело
№ 20178410400483 на ЧСИ Н.М..
Ищците са присъединени взискатели по изпълнително дело
№ 20178410400483 на ЧСИ Н.М., като в тяхна полза има влезли в сила съдебни
актове – заповеди за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Ирелевантен за спора
е въпросът в какъв размер са точно неудоволетворените вземания на петимата
ищци, тъй като предмет на делото е съществуването и размерът на вземането на
присъединения взискател В.К..
Не се спори между страните, че ответникът В.К. е присъединен
взискател по изпълнително дело № 20178410400483 на ЧСИ Н.М., като същият се
легитимира като кредитор с изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение за сумата от 260 000 лева – по споразумение с
нотариална заверка на подписите от 22.02.2017 година.
Установителният иск е допустим, като предявен в
едномесечния срок по чл. 464, ал.2 от ГПК, и не се спори, че сумата по разпределението
от 30.03.2018 г. не е предадена на взискателите.
Спорът е дали в полза на ответника В.К. съществува
вземане в размер на 676907,04 лева, като част от общата дължима сума от
260 000 лева по споразумение с нотариална заверка на подписите от
22.02.2017 г. във връзка с договор за заем от 26.04.2010 година.
Споразумението има установителен характер в
отношенията между страните във връзка с договор за заем от 26.04.2010 година.
Следователно, ответникът В.К. основава
вземането си на договора за заем.
Договорът за заем е реален. Такъв договор се счита за
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните едната
предаде пари (или други заместими вещи), а другата ги получи (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД), т.е. фактическият
състав на договора не е осъществен при липсата на реално предаване на парите
(или вещите). Именно в този смисъл следва да се разглеждат и доводите на ищците
– че липсва вторият елемент от фактически състав – предаването на заеманата
сума от ответника – длъжник по изпълнителното дело на ответника – присъединен
взискател, чието вземане е оспорено, поради което и няма и договор, независимо
от използваните термини като „привидност“, „абсолютна симулация“.
Тежестта да докаже съществуването на договора за заем
е за страната, която търси изпълнение по него, вкл. и факта на реално предаване
на сумите. В конкретния случай това е ответникът В.К.. Това установяване следва
да бъде направено при условията на пълно, главно доказване.
Следва да се отбележи, че доколкото се касае за
статичен фактически състав, не е необходимо
всички елементи да се реализират едновременно, но в момента, в който са
налице, договорът се счита за сключен.
В тежест на оспорващия реалното предаване на благото
(пари или други заместими вещи) – ищците по настоящото дело е да установят
фактите, на които основават оспорванията си, свързани с реалното предаване на
заемната сума.
Заемодателят (следва да се отбележи, че същата теза се
поддържа и от заемателя) основава твърденията си за реално предаване на
паричната сума, предмет на договора за заем на записванията в самия договор, на
двата констативни протокола от 2012 г. и 2015 г., на споразумението с нотариална заверка на
подписите от 2017 г., с които според страните по договора за заем се прави
признание на задължението и на свидетелските показания на двама свидетели.
Ищците подкрепят тезата си, че липсва реално предаване
на заемната сума на липсата на счетоводно отразяване на получения заем в счетоводството
на „Б.Е.Ф.“ ООД, както и в съставените ГФО от ответното дружество за периода
2010 – 2017 г., невключване на дадената в заем сума в ГДД на ответника В.К. за
периода 2010 – 2017 година, липса на банкови извлечения за осъществени преводи.
Като цени в съвкупност събраните по делото доказателства,
съдът намира, че по делото не се доказа,
че сумата от 100 000 лева по договора за заем от 26.04.2010 г. реално е
предадена на заемателя „Б.е.п.“ ООД, т.е че е
налице действителен договор за заем.
Видно от съдържанието на самия договор за заем от
26.04.2010 г., в същият е записано, че сумата от чл.1 се предава в брой на заемателя от заемодателя, в момента на
сключване на договора за заем, за което договорът служи като разписка, поради
което и друг документ, удостоверяващ предаване на заетата сума не се издава.
Видно от текста на чл.1(1) заемодателят е
поел задължение да предаде в собственост на заемателя парична сума в размер
на 100 000 лева, наричана в договора „заетата сума“. Съгласно чл. 20 от ЗЗД
при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други
и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Именно като се тълкуват в съвкупност тези разпоредби,
Съдът намира, че от записаното в договора, не може да се направи еднозначен
извод, какъвто е необходим за да е налице пълно, главно доказване, че е налице
реално предаване на заетата сума. Навсякъде в следващите текстове, се използва
понятието „заета сума“, която е сумата по чл. 1(1), т.е сумата, за която
заемодателя се е задължил да предаде на
заемателя, а не сума, която вече е предадена. И в текста на чл.2 от
договора, не е употребено глаголно време, което да сочи на извод, че сумата е
вече предадена.
Действително, тези писмени доказателства следва да се
ценят в съвкупност с останалия събран по
делото доказателствен материал. И договорът за заем от 26.04.2010 г. и
нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека от 26.04.2010 г. са от една
и съща дата и за една и съща сума, поради което и може да се направи извод, че
с учредената договора ипотека заемателят е изпълнил задължението си по чл. 5 от
договора за заем (налице е съвпадане на имотите), без обаче в нотариалния акт
да има изрично препращане към вече сключен договор за заем от 26.04.2010 година.
В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека се сочи, че В.К.
„предоставя“ на „Б.е.п.“ ООД заем в
размер на сумата от 100 000 лева. От употребения това „предоставя“ също не може да се направи
извод, че сумата е вече предоставена, което да сочи на завършване на
фактическия състав на реалния договор за заем. Аргумент за реалното предаване
на парите по договора от 26.04.2010 г. не може да се обоснове и от документите,
свързани с предходен договор за заем от 2009 г., за който също е учредена
договорна ипотека. С тези писмени доказателства се установява, че между страните са съществували трайни
отношения, които са включвали даване на заем от страна на В.К., учредяване като
обезпечение на договорна ипотека върху собствени на заемателя недвижими имоти,
връщане на заема и заличаване на ипотеката, учредена за обезпечаване на това задължение. От показанията на свидетеля В.В. обаче също не се установява, че сумата от
100 000 лева е била предадена на 26.04.2010 година от В.К. на „Б.е.п.“ ООД.
Същият свидетелства, че знае за заеми, които В.К. е давал на Г. (Г.Г. е
управител на ответното дружество „Б.е.п.“ ООД и един от съдружниците в същото,
заедно с „Г. И.“ ЕООД) след 2007 г., но за конкретни суми и конкретни договори
не си спомня. Присъствал е обаче на подписването на двата констативни
протокола.
При преценка на доказателствената стойност на
свидетелските показания на В.В. и на свидетелят Л. К., на основание чл. 172 от ГПК, Съдът съобразява тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят В. е дългогодишен приятел на Г.Г.,
в определен период са били бизнес партньори, а свидетелката Л. К. е съпруга на
ответника В.К. и като такава е пряко заинтересована от изхода на делото, тъй
като от това зависи, дали съпругът й ще получи плащане по издадения в негова
полза изпълнителен лист.
Следва да се отбележи и, че Г.А.Г. е едноличен
собственик на капитала и управител и на дружеството „Г. И.“ ЕООД, освен на
ответното дружество. От показанията на свидетеля В. не се установява за
отношенията на В.К. с кое от тези две дружества са се водили разговорите през
2012 г. и 2015 година. Свидетелят заявява, че и двата констативни протокола,
които се намират по делото, са тези, които са подписани на срещите в неговия
офис през 2012 г. и 2015 г., но от друга страна свидетелства, че по време на
самите срещи не е чел протоколите. Следователно, дори и да е бил на посочените
срещи, не може да се направи извод, че е видял подписването на именно на двата
протокола, приложени по делото.
Съдът намира, че изводът, че заемната сума реално е
предадена на ответника „Б.е.п.“ ООД се опровергава и от факта, че същата не е
отразена в счетоводството на този ответник и в подаваните ГДД и ГФО.
Действително, по делото се установява, че към момента на сключване на договора
за заем и до 06.2012 г. счетоводното обслужване на дружеството се е водело от дружество,
еднолична собственост и управлявано от ищцата М.Т., което също е и ищец по
настоящото дело - „М.МС.“ ЕООД. Следователно, именно един от ищците е отговарял
за счетоводството на ответното дружество и негово е било задължението да
отразява всички счетоводни операции. От представения констативен протокол от
20.06.2012 (стр. 46 по делото) се установява, че при прекратяване на договора
за счетоводно обслужване с ответното дружество на 20.06.2012 г. „М.МС.“ ЕООД чрез
М.Т., като представляващ, не е представило електронен архив на счетоводството
на за периода 2008 – 2012 година. Поради
това и неосигуряване на достъп до счетоводството на ответника „Б.е.п.“ ООД за
този период не може да се цени и при хипотезата на чл. 161 от ГПК. Няма
основание обаче счетоводството на ответното дружество да е било нередовно
водено за периода след 20.06.2012 г. до датата на изготвяне на експертизата по
настоящото дело, съотв. получената в заем сума, особено след като е налице
твърдяно периодично потвърждаване на задължението, да не е отразено в
последващите съставяни ГФО за дружеството и данъчни декларации.
Следва да се отбележи, че по аргумент от константната
практика на ВКС, че счетоводните книги не се ползват с материална
доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, относно
съдържанието им и последното следва да се преценява, с оглед всички
обстоятелства по делото - чл. 182 от ГПК, както и че редовно водените
счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство, но не се
ползват със задължителна доказателствена сила и следва да се разглеждат заедно
с други доказателства в подкрепа на предаването на заемната сума, Съдът намира,
че и липсата на надлежно осчетоводяване на дадените в заем пари не следва да се
разглежда изолирано от останалия събран доказателствен материал, от което единствено
да се обоснове извод, че липсва реално предаване на заеманата сума.
Именно обаче като разглежда изложените констатации за
липса на счетоводно отразяване при ответното дружество - заемател на получената
сума в заем, във връзка с останалия доказателствен материал, Съдът намира, че не
се установи при условията на пълно главно доказване, че сумата от 100 000
лева, посочена в договора за заем от 26.04.2010 г. реално е предадена на
заемателя.
В тази връзка Съдът преценява и доказателствената
стойност на двата констативни протокола от 2012 г. и 2015 г., за които
свидетелстват и свидетелите В.В. и Л. К.. Касае се безспорно за частни
свидетелстващи документи, които се ползват единствено от формална доказателствена
сила, т.е относно тяхната автентичност. Датата на тези документи не е част от
формалната им доказателствена сила. По аргумент от чл. 181 от ГПК и с оглед
разрешението, дадено в решение № 228 от 12.04.2019 г. по т. д. № 596/2018 г.,
ТК, І ТО на ВКС, Съдът намира, че ищците по настоящото производство са „трети
лица“ по смисъла на цитираната разпоредба, т.е за да имат достоверна дата за
тях посочените констативни протоколи, това следваше да бъде установено от
ответника В.К., който черпи права от този факт. Съдът намира обаче, че
доказването на датата на сключване на двата констативни протокола не бе проведено
успешно. По съображенията, описани по-горе, Съдът не кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Както бе посочено и, не се установява категорично, че
именно двата, намиращи се по делото, протоколи са подписани по време на тези
срещи. Също така, житейски неоправдано е при подобно просрочие за изпълнение на
задълженията за връщане на заетата сума, страните да не договорят нов срок за изпълнение.
Съдът отбелязва и, че едва третият документ, в който
се установява размерът на задължения за главница, лихва и неустойки по договора
за заем от 6.04.2010 г. – споразумението от 2017 г. е с нотариална заверка на
подписите, т.е налице е установена дата на подписването му, противопоставима и
на ищците. Но безспорно е, че това споразумение е сключено, след като вече
срещу ответника „Б.е.п.“ ООД са били образувани изпълнителните дела от ищците
(при ЧСИ Иван Чолаков, през 2012 г. – видно от издадените удостоверения по чл.
456 от ГПК), поради което и Съдът приема, че се касае за нарочно създаден
документ, който е послужил за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на В.К., и включването му като
присъединен взискател в изпълнителното производство, във връзка с което се
развива и настоящото дело. Поради и не може да се обоснове извод, че тъй като в
споразумението е записано, че сумата от 100 000 лева е предадена на
заемателя, то действително е налице осъществяване на този елемент от фактически
състав на реалния договор за заем през 2010 година.
По делото липсват каквито и да е други обективни
данни, от които да се установи реалното предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя – извлечения от банкови сметки, данни за какви точно
дейности, свързани с дейността на именно на ответното дружество „Б.е.п.“ ООД е
използвана посочената сума.
По изложените съображения, Съдът намира, че не се
доказа по делото от ответника В.К., че има вземане спрямо ответника „Б.е.п.“
ООД на основание договор за заем от 26.04.2010 г. и споразумение от 22.02.2017
г. в размер на 260 000 лева.
Поради това и предявеният иск е основателен.
С оглед този извод, не следва да се разглеждат и
възражения за погасяване по давност на вземането на В.К..
Само за пълнота, следва да се отбележи, че тъй като
Съдът прие, че двата констативни протокола, с които се твърди, че погасителната
давност е прекъсната, тъй като съдържат признание за дължимост на сумите от
длъжника (чл.116, б „а“от ГПК) – ответното дружество – длъжник по
изпълнителното дело, нямат достоверна дата спрямо ищците, то следва да се
приеме, че давността не е била прекъсната пред 2012 г. и през 2015 г., поради
което и вземането на В.К. за връщане на заемната сума, лихвата и неустойките е
погасено по давност. Поради това, дори и да се приеме, че е налице валиден
договор за заем, то вземането на взискателя с оспорено вземане – заемодател за
връщане на сумите по договора е погасено по давност, т.е не съществува.
Поради това искът е основателен и на това основание.
Относно разноските по
делото
С
оглед този изход на делото, на ищците следва да се присъдят направените
разноски в размер на общо 5 474,28 лева, от които 2 704,298 лева –
заплатена държавна такса, 2 560 лева – адвокатско възнаграждение, 200 лева
– възнаграждение за вещо лице, 10 лева – държавна такса съдебни удостоверения.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иск с правно основание чл. 124, ал.1, предл. 3 от ГПК във връзка с чл. 464, ал.1 от ГПК във връзка
с чл. 240, ал.2 от ЗЗД, предявен от „М.С.“ ЕООД, ЕИК********, М.К.К., ЕГН **********,
Р.В.Т.А. ЛНЧ **********, З.К.К., ЕГН ********** и Етажна собственост на гр.
София, ул. Словен **, представлявана от управителя В.Я.К., всички със съдебен
адрес:***-р Г. ********офис Е, адв. А.Т. срещу „Б.е.п.“ ООД, ЕИК ********,
адрес: *** и В.Б.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, че В.Б.К., ЕГН ********** , съдебен адрес:а***
няма вземане спрямо „Б.е.п.“ ООД, ЕИК ********, адрес: *** в размер на сумата
от 67 607,04 лева въз основа на договор за заем от 26.04.2010 г. и
споразумение от 22.02.2017 г., като за цялото вземане от 260 000 лева е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело
13030/2017 г. по описа на СРС, 143 състав.
ОСЪЖДА
„Б.е.п.“ ООД, ЕИК ********, адрес: *** и В.Б.К., ЕГН ********** , съдебен
адрес:а*** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „М.С.“ ЕООД, ЕИК********, М.К.К., ЕГН **********, Р.В.Т.А.
ЛНЧ **********, З.К.К., ЕГН ********** и етажна собственост на гр. София, ул.
Словен **, представлявана от управителя В.Я.К., всички със съдебен адрес:***-р Г.
********офис Е, адв. А.Т., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 5 474,28
лева – разноски по делото, от които 2 704,298 лева – заплатена държавна
такса, 2 560 лева – адвокатско възнаграждение, 200 лева – възнаграждение
за вещо лице, 10 лева – държавна такса съдебни удостоверения.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: