Р Е Ш
Е Н И Е № 459
гр.
Пловдив, 09.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на
тринадесети март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 265 по описа на Окръжен съд - Пловдив
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Обжалвано е Решение №
4091/28.11.2018г., постановено по гр.д.№ 1302/2018г., по описа на Районен съд –
Пловдив, XVII гр.състав, с което Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София към МРРБ, чрез своето подразделение – специализирано
звено Областно пътно управление – Пловдив е осъдено да заплати на ЗАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД сумата от 1 576,99 лева, представляваща стойността на заплатено
обезщетение за възстановяване на причинените при ПТП на 11.11.2016г. на
републиканския път III-866, Д. - К.по т.а марка „Хонда HRV“ с рег. № *** управляван от А. Д. П. по сключена по застрахователна полица
№ ***, които щети са причинени при преминаване на автомобил през участък от
пътното платно, по който е имало паднали камъни, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба 25.01.2018г. до окончателното й
изплащане. С първоинстанционния акт е осъдено Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София към МРРБ, чрез своето подразделение – специализирано звено Областно пътно
управление – Пловдив да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата
от 859,08 лева, представляваща разноски по делото на районния съд.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№
3679/05.02.2019г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ,
представлявано от пълномощника Т.С., с която се обжалва решението на районния
съд изцяло. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби на действащото законодателство, не кореспондира
със събраните по делото доказателства, неправилно е и е незаконосъобразно.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е формирал изводи единствено на база
уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и на заключението на
вещото лице по назначената съдебно – автотехническа експертиза. Излага
съображения, че в първоинстанционното производство не са събрани достатъчно
непротиворечиви доказателства, които да изясняват механизма на ПТП и наличието
на причинна връзка между настъпилото ПТП и описаните вреди. Счита, че за
застрахованото дружество не е възникнало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение за процесния автомобил, поради това, че не е
изпълнена посочената в Общите условия на
процесната застраховка процедура за образуване
и разглеждане на преписката за щета.
Предвид това твърди, че не е възникнало право на застрахователя да се суброгира
в правата на увредения и да предявява регресна претенция спрямо Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск
от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Претендира разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
чрез пълномощника адв.Е.Т., оспорва въззивната жалба като неоснователна по
съображения подробно изложени в отговора. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира сторените разноски във
въззивното производство.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с която е предявен иск с правно основание
чл.410, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които се претендира сумата от 1 578,99 лева, представляваща стойността
на заплатено обезщетение за възстановяване на причинените при ПТП на
11.11.2016г. на републиканския път III-866, Д. - К.по т.а марка „Хонда HRV“ с рег. № *** управляван от А. Д. П. по сключена по застрахователна полица
№ ***, които щети са причинени при преминаване на автомобил през участък от
пътното платно, по който е имало паднали камъни, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба 25.01.2018г. до окончателното й
изплащане.
Ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – София
към МРРБ, чрез своето подразделение – специализирано звено Областно пътно
управление – Пловдив оспорва изцяло иска,
като в тази връзка излага своите съображения.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е
приел, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изпълнила задължението си да
осигури безаварийно движение на участниците, в което се състои и неговата
противоправност, доколкото е в пряко нарушение на произтичащите за него
задължения, респективно участъкът на пътно – транспортното произшествие е част
от републиканската пътна мрежа, която се поддържа от ответника и последният
отговоря за него. Въз основа на свидетелските показания на А. Д. П. и приетото
заключение на Съдебно – автотехническата експертиза, първоинстанционният съд е
направил правния извод, че безспорно се установява наличието на причинна връзка
между механизма на пътно – транспортното произшествие и вредите, като
последните не биха могли да възникнат в резултат на друг причинен процес. В първоинстанционния акт е посочено, че
ответникът не сочи факти и обстоятелства, които да изключват отговорността му,
респективно да я намалят, като
възражението за съпричиняване е прието за голословно, доколкото е опровергано
от свидетелските показания на Петров. Приет е за установен и размерът на
вредата, която е понесена от ползвателя на увредения автомобил – а именно
възстановителната стойност, необходима за постигане на състоянието на
автомобила отпреди удара. Районният съд е приел, че в процесният случай няма
задължение за водача на моторното превозно средство, произтичащо от ЗДвП и Общите
условия на застрахователния договор за уведомяване на контролните органи –
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за настъпилото пътно транспортно
произшествие, както и че видно от писмените доказателства е налице застраховка за автомобила „Каско Стандарт“,
по която са изплатени всички
застрахователни премии.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен
състав счита, че постановеното решение е валидно, а в
обжалваната част – допустимо.
По основателността на въззивната жалба и наведените в нея доводи:
Основателността на иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр.
с чл.49 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните материални
предпоставки: 1.Наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка
между пострадалия и застрахователя – ищец; 2.Настъпване на застрахователното
събитие; 3.Заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза
на пострадалия. Изплащането на застрахователното обезщетение има за последица
възникването на субективното суброгационно
право застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следва да бъдат установени в
производството също така и предпоставките на нормата на чл.49 от ЗЗД по
отношение на ответната страна а именно: 1. Противоправно поведение на лица
изпълнители на работа при или по повод изпълнението на възложената от ответника
работа; 2. Настъпили вреди от действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите правила и
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея; 3. Причинна връзка между
противоправното поведение и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
виновно поведение.
Видно от представената застрахователна полица № ***,
сключена на 01.01.2016г., за увредения товарен автомобил „HONDA HRV“, рег.№ ***, е налице застраховка със срок от 22.01.2016г. до 22.01.2017г.
Установява се в настоящото производство, че на 11.11.2016г. по време на
действие на застрахователния договор по застраховка „Каско Стандарт“, сключен с
ищеца, е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск,
като при движение по републикански път III – 886 Д. – К. товарният автомобил „HONDA HRV“, рег.№ ***, управляван от А. Д. П., е преминал през
паднали камъни на платното за движение, при което е ударил предна лява гума, в
резултат на което са причинени имуществени вреди.
От представените в първоинстанционното производство
доказателства се установява, че за претърпените и декларирани имуществени
вреди, застрахователното дружество е съставило доклад за щета № ***, като е
определило за настъпилото пътно – транспортно произшествие да бъде изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1576,99 лева. С възлагателно писмо от
21.12.2016г. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е възложило на доверен сервиз,
да отстрани щетите по автомобила, като с преводно нареждане от 29.08.2017. чрез
„Банка ДСК“ ЕАД сумата определена по щетата в размер на 1576,99 лева е изплатена
на „Ай Ем АЙ“ ЕООД. От този момент за ищеца възниква суброгационното право по
чл.410, ал.1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на
вредите от процесното пътно – транспортно произшествие, респективно срещу
ответника по делото, при наличието на деликт с всичките кумулативно дадени
елементи от фактическия му състав: противоправност, вреда, причинна връзка и
вина.
Предвид нормите на чл.8, ал.2 от Закона за пътищата,
републиканските пътища се изключителна държавна собственост, като в чл.29 и
чл.30, ал.1 от същият закон е вменено на Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществяването на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. От свидетелските показания на А. Д. П. в
първоинстанционното производството става ясно, че на датата, на която е
настъпило произшествието с товарния автомобил, по пътя Д. – К., е имало свлачище
от камъни в процесния участък. Доколкото поддръжката на този пътен участък, е
задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“, фактът че е допуснато наличието
на камъни по пътната настилка, обуславя противоправното поведение на
въззивника.
Твърдените в производството вреди се установяват от писмените и гласни
доказателства, приобщени в производството пред Районния съд, като видно от
приетото и неоспорено от страните заключение на Съдебната Автотехническа
експертиза, което настоящият въззивен състав приема за компетентно изготвено, става ясно, че пазарната стойност
на причинените вреди по автомобила към датата на настъпилото пътно –
транспортно произшествие е 1 620,54 лева.
Налице е и причинна връзка между механизма на
процесното пътно – транспортно
произшествие и установените вреди по автомобила, като това обстоятелство се
доказва от приетото заключение на Съдебната Автотехническа експертиза. В
производството не са ангажирани и доказателства, оборващи презумпцията за виновно поведение от страна на
ответника.
Възраженията на Агенция „Пътна Инфраструктура“ относно
това, че в първоинстанционното производство не са събрани достатъчно
непротиворечиви доказателства, които да изясняват механизма на пътно –
транспортното произшествие и наличието на причинна връзка с описаните вреди, са
изцяло неоснователни. Неоснователни са и доводите относно това, че във връзка
със застрахователното събитие не е
представен документ, удостоверяващ събитието от страна на контролните органи на
МВР – а именно Протокол за ПТП от КАТ. Действително по делото не е представен и
не се твърди да е съставен официален Протокол за ПТП, в който да са отразени
обстоятелствата относно настъпването му и причиняване на вреди по автомобила
вследствие преминаването му по падналите камъни по платното за движение. Съобразно нормата на чл.125, ал.1,
т.8 от ЗДвП службите за контрол на МВР
посещават мястото на ПТП, само когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижва на собствен ход
поради причинени му вреди, какъвто обаче не е настоящия случай. Съобразно чл.6,
т.4 от Наредба № I
з-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, не е задължително при повреди на МПС, които не са причинени
от друго МПС да се съставя протокол от органите на МВР. Предвид това доколкото
настоящото ПТП попада извън хипотезите,
посочени в нормата на чл.125 от ЗДвП, не се изисква задължително посещаване на мястото на
ПТП от страна на службите за контрол на МВР, като липсата на протокол за ПТП може да
бъде преодоляна чрез съответно доказване с всички допустими от закона доказателства, в това число и
свидетелски показания.
В настоящото производство, с оглед дадените пред районния
съд свидетелски показания на А. Д. П. – водачът на товарния автомобил, както и
от заключението на Съдебно автотехническата експертиза, се установява при
условията на пълно и главно доказване обстоятелствата посочени в заявлението на
водача до застрахователя относно настъпилото произшествие – механизма на ПТП и
начина на причиняване на вредите по застрахования при ищеца автомобил.
От свидетелските показания става ясно, че товарният автомобил се е движел
по пътя от Д. към К., като самият инцидент е станал на няколко километра по
пътя преди К.. Установява се, че е имал камъни по пътя, като са забелязани по
шофьора при излизане от завой, предвид което не е имал много време за реакция.
Свидетелят излага твърдения, че се е движил със скорост съобразена с пътните
условия, че е имал добра видимост,но въпреки това не е имал възможност да
заобиколи камъните, тъй като е щял да
навлезе в насрещното платно, а е имало опасност от следващия завой да се появи кола.
Съвкупният анализ на доказателствата налага извода, че механизмът на ПТП е
установен, като описаните повреди в заключението на Съдебно автотехническата
експертиза се намират в причинно – следствена връзка с процесното произшествие.
В тази връзка ответната страна в производството не е ангажирала доказателства,
опровергаващи наличието на необезопасено препятствие на пътното платно в
посочения участък от републиканската пътна мрежа.
Като последица от бездействието на Агенция „Пътна инфраструктура“ по
изпълнение на законовите му задължения за управление, поддържане и ремонт на
републиканските пътища и осигуряване на безопасно движение по тях, е настъпило
настоящото произшествие. Установиха се и
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид което
въззивникът следва да репарира действително причинените вреди, които са
последица от произшествието, настъпило на 11.11.2016г.
Относно изложените съображения от жалбоподателя, че за застрахователното
дружество не е възникнало задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение за процесния автомобил, поради това, че не е изпълнена посочената в
Общите условия на застраховката процедура за образуване и разглеждане на
преписка за щета, настоящият въззивен състав намира за изцяло неоснователни.
Доколкото Агенция „Пътна инфраструктура“ не е страна по договора за
застраховка, същото няма право да релевира въпросните възражения.
Правните изводи на въззивния съд
съвпадат с правните доводи в първоинстанционното решение, поради което
последното следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
подадената въззивна жалба ще се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ето защо в
полза на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД следва да бъдат присъдени
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 340.00 лева,
изплатени с Фактура № **********/20.02.2019г.
Предвид изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4091/28.11.2018г., постановено по гр.д.№ 1302/2018г., по описа
на Районен съд – Пловдив, XVII гр.състав
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – София към МРРБ, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония” № 3, чрез своето
подразделение - специализирано звено Областно пътно управление – Пловдив, със
съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5 с
представляващ Н. Ч. и К. Р. сумата от 340,00 лева /триста и четиридесет лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: