РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1126/4.6.2021г.
гр. Пловдив,04.06.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Кичка Пеева-Казакова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 846 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Е.Д.К., с ЕГН **********,***, депозирана
чрез адвокат К., против Решение № 260003 от 08.02.2021г. на Първомайския
районен съд, постановено по АНД № 89/2020г., с което е изменено Наказателно
постановление № 20-0325-000107 от 14.02.2020г. на Началника на РУ към
ОДМВР-Пловдив, РУ-Първомай, с което на Е.Д.К., с ЕГН **********, са наложени
административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 103 от ЗДвП като намалява
наказанията-глоба в размер на 70лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от два месеца.
Касационният
жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Претендира се отмяната на решението на
районния съд, респективно отмяната на Наказателно постановление № 20-0325-000107
от 14.02.2020г. на Началника на РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-Първомай. Претендират
се разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не изразява становище по
касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка: За времето от 20:00
часа на 28.01.2020 г. до 08:00 часа на 29.01.2020 г. служители при РУ на МВР –
Първомай: младши автоконтрольор Г. П. К., полицай по охрана на обществения ред А.Н.Я.и
още един техен колега са дежурен автопатрул и по разпореждане на оперативния в
дежурната част на РУ извършват обход в селата Искра и Брягово, община Първомай,
област Пловдив. Облечени са с униформи, а служебният им автомобил е с
отличителни знаци на Полицията.
След 22:00 часа на 28.01.2020 г.
органите на реда са в село Брягово, когато на улица ***** забелязват срещу тях
„Фолксваген Пасат“ с ДК № ****** и решават да извършат проверка: К. спира,
изчаква да се разминат, обръща движението на служебния автомобил и на дълги
светлини тръгва след Фолксваген Пасат с включени звукова и светлинна
сигнализация. Фолксвагенът не спира, а водачът дори ускорява движение и го
преустановява пред № 27, където слиза от автомобила си и влиза в база на
търговско дружество „Агродоминатор“ ЕООД, част от дейността на което е свързана
с добитък, а жалбоподателят е извикан по-рано във връзка със здравословен
проблем на крава.
Г. Петров К. свирва няколко пъти с
клаксона и на входа, намиращ се непосредствено до тротоара, се показва
възрастен мъж, който обяснява целта на посещението на водача на пасата, отива и
го извиква.
Излиза Е.Д.К., когото младшият
автоконтрольор разпознава, тъй като още при разминаването лицето е осветено с
допълнителните странични светлини на служебната кола, а след това – и с дългите
й светлини при следването му, включително, когато слиза от шофьорското място.
Поискани са му документи за самоличност, а жалбоподателят отвръща, че ги е
оставил вътре в базата, отива да ги вземе, но не се връща.
Докато го чакат, полицаите правят
справка чрез служебния таблет и установяват данните на К., за когото излиза и
снимка, и че той е собственикът на моторното превозно средство с ДК №******.
След известно време Янчолов и К.
влизат в базата – полицаят по охрана на обществения ред остава към входа, а
младшият автоконтрольор навлиза към средата на голямо дворно пространство.
Идва Г. С.Б. /син на управителя на „Агродоминатор“
ЕООД/, органите на реда го питат къде е Е., а той обяснява, че има спешна
работа, след което ще го извика. Я. и К. се обръщат, а Б. отива при К., казва
му да довърши и че го чакат полицаи, но той не се появява повече.
Служителите на РУ на МВР - Първомай
изчакват още малко и след като нарушителят не идва, си тръгват.
Г. К. съставя докладна записка по
случая, а няколко дни по-късно – на 04.02.2020 г., по предварителна уговорка, Е.Д.К.
се явява в сградата на РУ-гр. Първомай, където, в негово присъствие, му е
съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка
серия АА № 491024).
Последвало е издаването на НП.
Районният съд е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства и е
приел, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната
отговорност на Е. К. за нарушението по чл. 103 от ЗДвП, тъй като на 28.01.2020г., в
село Брягово, при липса на друго моторно превозно средство на отворения за
обществено ползване път – улица 2, Е.К. не спира на подадените от полицейската
патрулна кола след него светлинни и звукови сигнали, а, когато преустановява
движението на фолксвагена си, не изчаква да му се извърши проверка, а влиза в
база на търговското дружество, в която е извикан преди това и повече не се
появява.
ПРС
е приел, че в случая следва да се наложи санкция по реда на чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП, но наложените санкция в максимален размер от 200лв. и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от шест месеца, не са съобразени с
изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и не отговорят на целите по чл. 12 от ЗАНН,
поради, което е намалил размерът на санкцията от 200 лв. на 70 лв., а лишаване от право да се управлява МПС за
срок от шест месеца е намален на два месеца лишаване от право да се управлява МПС.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни
и законосъобразни.
Посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП регламентира, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Разпоредба на чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
Касационният състав намира, че
вмененото на Е.К. административно нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин, което се установява от показанията на разпитаните в
производство пред районния съд, които са логични, непротиворечиви и
кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения
АУАН и Докладна записка с рег. №УРИ
325р-1097 от 30.01.2020г. на мл. автоконтрольор Г. К..
По силата на въведената в чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП презумпция, съставеният АУАН се ползва с формална доказателствена
сила в административнонаказателното производство до доказване на противното,
като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред
районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство.
За съда е безспорно, че в конкретния
случай подаденият сигнал е бил в съответствие с разпоредбата на чл. 170 от ЗДвП
и е бил възприет от касационния жалбоподател, който не е изпълнил задълженията
си по чл. 103 от ЗДвП.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Не са претендирани своевременно
разноски от ответника и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260003 от 08.02.2021г. на
Първомайския районен съд, постановено по АНД № 89/2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.