№ 14409
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110106879 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба Б,“ АД, срещу Й. В. Т..
В исковата молба се сочи, че на 17.11.2017 г. между Й. В. Т. и Б,“ АД бил
сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 20 000 лв.
В исковата молба се излага следното:
Съгласно чл. 8 предоставеният кредит се олихвявал с променлив лихвен
процент в размер на 6.55 % годишно или 0.02 % на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,268 %, който при отрицателна стойност
се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер
от 6.282 % при изпълнение на Условията по програма „ДСК Престиж“,
подробно описани в Приложение № 2 към договора за кредит. При
нарушаване на условията, кредитополучателят губил правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно условията. Максималният
размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от
неизпълнение на условията по програмата, бил променлив лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния
SOFIBOR към съответната дата и фиксирана надбавка в размер на 13.182%.
Съгласно чл. 8.1 Лихвеният процент се променял с промяната на 6-
1
месечния SOFIBOR при предпоставките по реда и в сроковете, посочени в
Общите условия към договора за кредит. В случаите на отрицателна стойност
на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният
лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната
стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка
съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията.
Съгласно чл. 9 годишният процент на разходите по кредита е 7,67% ,
като можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите
условия. Съгласно чл. 18.1 от общите условия към договора за кредит, при
забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Съгласно чл. 18.2 от общите условия към договора за кредит, при
предсрочна изискуемост на кредита, целият непогасен остатък от главницата
се олихвявал с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на
10 (десет) процентни пункта.
Съгласно чл. 9.2, буква „а“ от договора за кредит във връзка с т. 5 от
Приложение № 3 -„Такси по кредити за текущо потребление“,
кредитополучателят заплащал на кредитора разходите и таксите за
неизпълнение на задълженията му по договора за кредит, в това число и
разходите, свързани с принудително изпълнение на задълженията.
Съгласно чл. 2 от договора за кредит, кредитополучателят е следвало да
погаси произтичащи от него задължения в срок до 17.11.2027 г. съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Това не било
сторено, като кредитополучателят изпаднал в забава за погасяване на
изискуемите суми по договора за кредит, считано от 26.12.2018 г. На
основание чл. 18.2 от договора за кредит „Ба,Д упражнила правото си да обяви
вземанията, произтичащи от договора за кредит, за предсрочно изискуеми
чрез изпращане на нарочно уведомление с изх. per. №10-20-00821 / 02.04.2019
г. до кредитополучателя. Цитираното уведомление било връчено надлежно на
кредитополучателя при условията на чл. 46 от ГПК чрез Ем, Й.ова,
родственик.
Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост,
2
кредитополучателят бил изпаднал в забава за погасяване на 7 броя вноски по
главница и възнаградителна лихва в общ размер от 2 067.55 лв., както следва:
вноска с падеж 26.12.2018 г. с размер 295.70 лв., вноска с падеж 26.01.2019г. с
размер 295,70 лв. вноска с падеж 26.02.2019 г. с размер 295.23 лв., вноска с
падеж 26.03.2019 г. с размер 295.23 лв., вноска с падеж 26.04.2019 г. с
размер 295.23 лв., вноска с падеж 26.05.2019г, с размер 295.23 лв., вноска с
падеж 26.06.2019 г. с размер 295.23 лв.
Ба,Д подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч, гр.
дело № 40102/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 78 с-в. По така
образуваното частно гражданско дело в полза на Ба,Д била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК от 19.07.2019 г,, с която ответникът Й. В. Т., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „,“ АД суми. Настоящият иск бил подаден вследствие на
възражение от страна на длъжника и указания на съда.
Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да признаете
за установено, че ответникът Й. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„К,4, дължи на „,“ АД, ЕИК 1,6, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ,, сумите, присъдени по ч.гр.дело № 40102/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Г.О., 78 с-в, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
19.07.2019 г., а именно: 18 448.12 лв. (осемнадесет хиляди четиристотин
четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки) - главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 17.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; 1 487.49 лв. {хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и
четиридесет и девет стотинки) - договорна лихва за периода от 26.12.2018 г. -
03,07.2019 г.; 17,45 лв. (седемнадесет лева и четиридесет и пет стотинки) -
санкционираща лихва съгласно чл. 18.1 от общите условия към договора за
кредит за периода от 26.12.2018 г. - 03.07.2019 г.; 40,99 лв. (четиридесет лева и
деветдесет и девет стотинки) - законна лихва за периода от 04.07.2019 г.-
11,07.2019 г.; 120.00лв. (сто и двадесет лева) - разноски; и разноски за
исковото дело и за заповедното производство.
В срок е постъпил отговор на искова молба от ответника. Твърди, че
3
иска е неоснователен. Оспорва, че не му е отпускан заем, заемната сума не
била предадена. Възразява, че не била настъпила изискуемостта на вземането,
не бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Оспорва
процедурата по връчване на уведомлението чрез ЧСИ ,в, по-конкретно, че
лицето получило съобщението не е негов родственик, както било записано в
съобщението, както и че живеело на адреса посочен там, не й бил изискан
документ за самоличност, оспорва подписа на получателя както и на
връчителя, оспорва че връчителя е служител на ЧСИ ,в, твърди, че
съобщението било антидатирано. Прави възражение за нищожност на
договора за кредит, поради неточно посочване на ГПР. Прави възражение за
нищожност на отделни клаузи от договора, а именно чл. 8, изр. 1 и 3 от
договора за кредит, като неравноправни по см. на ЗЗП, поставяли потребителя
в изключително неравностойно положение, противоречали на добрите нрави,
не били индивидуално уговорени. В условията на евентуалност прави
възражение за нищожност на договорната лихва, която всъщност
представлявала неустойка, която нарушавала добрите нрави като излизала от
присъщите и функции, както и била прекомерна. Намира за нищожна клаузата
на чл. 18.2. от ОУ която предвижда санкционираща лихва. Оспорва
претенцията за разноски в размер на 120 лв. – не били посочени в договора за
кредит.
Съдът за установено от правна и фактическа страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже 1. възникването и
съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на
твърдяния договор за кредит за текущо потребление; изпълнение на
задължението на кредитодателя по него, изразяващи се в отпускане на
уговорения кредитен; 2. наличието на валидно постигната договорка за
заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпване изискуемостта на
процесните суми и техния размер; обявяване на предсрочна изискуемост; 4.
валидно постигната уговорка за начисляване на наказателна лихва, имаща
характер на мораторна неустойка; поставяне на ответницата в забава; размера
на вземането; 5. валидна уговорка за заплащане на такса за сторени разходи
при изискуем кредит, както и направата на твърдения имуществен разход в
посочения размер.
4
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил процесните вземания в случай, че твърди това, за
което той не сочи доказателства. Както и че е налице твърдяното
противоречие с добрите нрави на договора за кредит, съответно на отделни
клаузи от договора за кредит, както и нарушение на ЗЗП и ЗПК водещо до
нищожност на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че договора е
действителен, включително оспорните клаузи са договорени индивидуално.
1. По делото се доказа, че страните са сключили договор за кредит за
текущо потребление от 17.11.2017 г. за сумата в размер на 20 000 лв., която е
предадена на ответника.
Съгласно чл. 8 предоставеният кредит се олихвявал с променлив лихвен
процент в размер на 6.55 % годишно или 0.02 % на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,268 %, който при отрицателна стойност
се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер
от 6.282 % при изпълнение на Условията по програма „ДСК Престиж“,
подробно описани в Приложение № 2 към договора за кредит. При
нарушаване на условията, кредитополучателят губил правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно условията. Максималният
размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от
неизпълнение на условията по програмата, бил променлив лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния
SOFIBOR към съответната дата и фиксирана надбавка в размер на 13.182%.
Съгласно чл. 8.1 Лихвеният процент се променял с промяната на 6-
месечния SOFIBOR при предпоставките по реда и в сроковете, посочени в
Общите условия към договора за кредит. В случаите на отрицателна стойност
на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният
лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната
стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка
съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията.
Съгласно чл. 9 годишният процент на разходите по кредита е 7,67% ,
като можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите
5
условия.
Съгласно чл. 18.1 от общите условия към договора за кредит, при забава
в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Съгласно чл. 18.2 от общите условия към договора за кредит, при
предсрочна изискуемост на кредита, целият непогасен остатък от главницата
се олихвявал с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на
10 (десет) процентни пункта.
Съгласно чл. 9.2, буква „а“ от договора за кредит във връзка с т. 5 от
Приложение № 3 -„Такси по кредити за текущо потребление“,
кредитополучателят заплащал на кредитора разходите и таксите за
неизпълнение на задълженията му по договора за кредит, в това число и
разходите, свързани с принудително изпълнение на задълженията.
Неразделна част от този договор са Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят
е получил и приема с подписването на договора чл. 14 от договора.
В чл. 17 е посочено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които , прилага по извършвани
услуги на клиента /Тарифата/.
Кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на
сключване на договора, както и с дължимите от него такси за учредяване,
вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит, съгласно
действащите към същата дата нормативни актове /Приложение № 3/.
Договорът е обезпечен с договор за залог от 17.11.2017 г., сключен
между „,“ ЕАД и Й. В. Т..
Неразделна част от договора за кредит са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
Кредитополучателят е получил и е приел с подписване на договора.
Съгласно т. 7.1 от ОУ кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който е зависим от базов лихвен процент /променлива компонента/,
определян по одобрена от кредитора методология.
6
Според т. 7.2.4. в случай че избрания лихвен индекс няма котировка за
повече от 1 месец или индексът е престанал да съществува , лихвения
процент по заварени договори базиран на EURIBOR или SOFIBOR и
надбавка , ще се формира по друг подобен публичмо достъпен индекс и
надбавка, като общия лихвен процент не се променя към момента на замяната.
В този случай банката уведомява кредитополучателя за стойността на новата
лихвена база със съобщения на видно място в поделенията на банката и на
интернет страницата на банката. По т. 7.3.1 новия размер на променливия
лихвен индекс, от който зависи размерът на приложимия лихвен процент се
оповестява в офисите на банката и на интернет страницата и.
В т. 7.6 от Общите условия е посочено, че, ако кредитополучателят
заплаща преференциален лихвен процент по кредита /лихвена
преференция/отстъпка/, посочен в договора, в случай на неизпълнение на
някое от условията, при които е предоставен преференциален лихвен процент
по кредита /подробно описан в Приложение към договора/,
Кредитополучателят губи право да ползва изцяло или частично съответната
преференциална лихва/отстъпка от датата на неизпълнението, Кредиторът
определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и
предоставя на Кредитополучателя актуализиран погасителен план.
В чл. 8 от Общите условия е предвидено, че кредитополучателят
заплаща на Кредитора такси и комисионни, съгласно действащата към датата
на събиране на съответното плащане Тарифа на , ЕАД за такси и комисионни,
както и всички други разходи по обслужването на задължението и
принудителното събиране на вземането. Когато кредитополучателят не внесе
дължимите суми, с размера им се увеличава дългът.
Съгласно т. 18.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем
и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта, а след
тази дата – със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Според т. 19.1 кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва
и/или главница.
7
Представени и приети са по делото и декларация с която потребителя е
декларирал, че му е предоставена преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от
ЗПК и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит.
Представени са по делото и Промоционалните условия на кредитна
програма ДСК Престиж за клиенти – служители на работодатели, за които се
предоставят преференциални условия от , ЕАД.
В т. 8.1 от Условията е предвидено, че при нарушаване на договорените
условия по т. 1 кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло или частично.
2. В хода на делото се установи неизпълнение от страна на ответника във
връзка с погасяването в срок на месечните погасителни вноски.
Последното плащане на главница според съдебно-счетоводната
експертиза е на 28.11.2018 г.
3. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 08.04.2019 г.
видно от разписка от 08.04.2019 г. от ЧСИ ,в, с която е връчено уведомлението
на длъжника.
Ответника е оспорил по чл. 194 ГПК истинност на разписката за връчено
уведомление от 08.04.2019 г. връчена от връчител служител при ЧСИ ,в. Върху
процесната разписка са обективирани два документа – 1) частен
свидетелстващ, който обективира признание на Ем, Й.ова (родственица на
адресата) за настъпване на неизгоден за получателя факт, а именно че е
получила на 08.04.2019 г. уведомлението от банката със задължение да го
предаде и 2) официален свидетелстващ, който обективира удостоверителното
изявление на връчителя, че е връчил уведомлението на Ем, Й.ова – живуща на
адреса родственица на адресата, че същата е положила подписа си пред него.
В случая ответникът оспорва истинността на документа, в двете и
проявления: вярност и автентичност.
Ищецът следва да докаже, автентичността на подписа на Ем, Й.ова.
Ответникът следва да докаже възраженията си, че удостоверението е
неистинно в другата си част, по-конкретно, че лицето получило съобщението
не е негов родственик, че не е живяло на адреса, че са били налице пороци при
оформяне на разписката и връчване на уведомлението от страна на ЧСИ, че
същото е антидатирано, че връчителя не служител на ЧСИ ,в, че подписа на
8
Светослав Валентинов е неавтентичен.
В хода на делото не се доказа невярност и неавтентичност на разписката
и положените подписи, и отбелязани в нея обстоятелства. Уведомление за
предсрочна изискуемост е връчено по законен ред от съдебен изпълнител, на
лице, което се е задължило да предаде същото на адресата.
4. По отношение на годишния процент на разходите:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. В т. 3 на приложение № 1 към
Закона за потребителския кредит са посочени с изброяване допълнителните
допускания, които следва да се отчитат при изчисляването на ГПР по кредита.
Видно от приложения по делото погасителен план към договора кредит,
непосредствено след него са посочени допълнителните допускания, които
ищецът е взел предвид при изчисляването на ГПР, съгласно цитираното
Приложение № 1 към ЗПК.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при изчисление
на първоначалния размер на ГПР, посочен в годовора 7,67 % са взети предвид
гланицата, годишен лихвен процент, вноските, такса за разглеждане на
кредита и застраховка. Следователно договорът за кредит е изготвен, съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Възражението на ответника в тази
насока е неоснователно.
5. По отношение на главницата:
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
ответника са предоставени 20 000 лв., като непоплатения остатък от
главницата е в размер на 18 448,12 лв., с който размер иска е основатен и
доказан.
6. По отношение на изменението на възнаградителната лихва:
Една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните
предпоставки: 1/ да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността или да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
9
несъответствие между правата и задълженията на страните, или да е сключена
във вреда на потребителя и 2/ клаузата да не е индивидуално уговорена – чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
Основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3,
т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор, тъй като
само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита
за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, доколкото увеличението на
престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този
критерий за изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те
трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и
потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация
как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за
да може на свой ред да реагира по най–уместния начин.
Уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на
банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на
непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено
изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола
на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл.
143 ЗЗП. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори.
Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да
промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни
правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за
добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по
чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на
10
цената /лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на
финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на
сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо че ощетената при
увеличение на цената страна, винаги е по-слабата - потребителят, чиито права
са предмет на закрила.
Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и
разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да
бъде променена, е законово задължение на банката, произтичащо и от текста
на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да
предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в
първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна
осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска – решение №
60095 от 16.08.2021 г. по т. д. № 663/2020 г. на II т. о. на ВКС.
В настоящия случай, при подписване на договора лихвения процент е
както следва:
-от 18.11.2017 г. до 14.01.2018 г. - 6,55 %,
-от 15.01.2018 г. до 25.05.2018 г. е 6,445 %,
-от 26.05.2018 г. до 30.06.2018 г. е 6,745 %, като същия е увеличен
поради отпадане на лихвена отстъпка в размер на 0,3 % п.п. от лихвения
процент по програма ДСК Престиж,
-от 01.07.2018 х. до 25.08.2018 г. е 6,745%
-от 26.08.2018 г. до 14.01.2019 г. е 13,345 %, като същия е увеличен
поради неспазване на условията по програмата ДСК Престиж,
-от 15.01.2019 г. до 03.07.2019 г. е 13,305 %.
На първо място, съдът счита за неравноправна чл. 4.1. от Условия за
ползване на лихвена отстъпка за новоразрешен кредит за текущо
потребление при закупуване на застрахователен продукт.
Видно от експертизата подобна отстъпка е била начислена. По делото не
са представени доказатеслтва за за нарушение от страна на потребителя на
условията за предоставяне на отстъпката, а дори и да бяха представени такива
клаузата е неравноправна същата не е предварително индивидуално уговорена
с потребителя, за потребителя не е ясно с каква сума ще се оскъпи кредита, не
е посочена стойността на застраховката.
11
На второ място, съдът счита за неравноправна чл. 8, изр. 2 и 3 от
договора за кредит за текущо потребление и чл. 8.1. от Условията по
програма ДСК Престиж.
В т. 8 от Договора за кредит е постигнато съгласие за олихвяване на
кредита с преференциален променлив лихвен процент в размер на 6,55%
годишно при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж, описани в
Приложение № 2 към договора. При нарушаването им кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно Условията. Според
условията потребителя трябва да закупи един от следните продукти –
Продукти на ПОК „ДСК Родина“ или договорни фондове, дистрибутурани от
,, или да кандидатства за кредит по електронен път. В чл. 8 са изброени
множество хипотези, при които потребителя губи правото си да ползва
преференциите.
В експертизата е изложено, че лихвеният процент е увеличаван на
основание нарушение на условията по договора за кредит програма ДСК
Престиж. По делото не е установено обстоятелството че условията за
приложение на преференциалния лихвен процент са нарушени. Освен това,
дори същите да бяха нарушени, то това е без значение, тъй като чл. 8, изр. 2 и
3 от договора за кредит са неравноправни и изцяло във вреда на потребителя.
На трето място, съдът намира за неравноправни 7.3.1 и 7.3.2 от Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.
Всяка промяна в условията на договора подлежи на предоговаряне при
спазване формата на договора, а при настъпване на предвидено в договора
условие за изменение – да се уведоми насрещната страна за прилагане на
последици от настъпването на съответното условие. Съгласно императивното
правило на чл. 14, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, приложим в
случая, кредиторът уведомява потребителя на хартиен или друг траен носител
за всяка промяна на лихвения процент преди влизане в сила на промяната.
Доколкото не е предвидено друго, това правило следва да се прилага във
всички случаи на увеличение на лихвения процент, независимо от
основанието за изменението – така Решение на САС по в.гр.д. № 333/2021 г.
По делото липсват твърдения, съответно данни за надлежно
уведомяване на кредитополучателя за двукратното увеличение от страна на
12
банката на договорната лихва по изложените по-горе два случая.
На четвърто място, неравноправен е начина на изменение и определяне
на лихвения процент след 01.07.2018 г., както и клаузата по чл. 7.2.4. от
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.
Вещото лице е посочило, че считано от 1 юли 2018 г., БНБ
преустановява изпълнението на дейностите, свързани с изчисляването и
публикуването на справочните индекси СОФИБИД и СОФИБОР.
В тази връзка считано от от 01.07.2018 г,. , заменя използвания лихвен
индекс 6-месечен SOFIBOR с нов референтен лихвен процент - равен на
последната обявена стойност на индикатора „Среден лихвен процент по салда
и срочни депозити в лева на домакинствата, със срок над 1 ден до 2 години“ с
ново наименование- „Ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства със сром над 1 ден до 2 години“ публикуван
на страницата на БНБ, и изравнителен дисконт, като крайния лихвен процент
остава непроменен към датата на извършване на замяната. Последно
обявената стойност на горепосочения нов индикатор е 0,22%, а последната
стойност на 6-месечен SOFIBOR взета на 11.01.2018 г. е 0,163 %, или дисконта
е в размер на 0,057 %.
Съдът намира, че замяната на индекса SOFIBOR като компонент на
лихвата по кредита с друг индекс, който не е предварително определен от
страните може да доведе до значително неравновесие между страните по
договора по кредит, като посочената уговорка дава право на банката да избере
индекс по своя преценка, който е възможно да се отличава в значителна степен
по размер от прилагания преди това индекс, което от своя страна да доведе до
необосновано увеличение на лихвения процент – така Решение № 4098 от
8.07.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1055/2022 г.
В настоящото производство ищецът не е ангажирал никакви твърдения
и доказателства относно последващо споразумение с потребителя във връзка с
новия индекс, нито че му е предоставил информация за същия, за размера му и
начина на изменение, нито нов погасителен план.
Начинът по който банката от 01.07.2018 г. заменя използвания лихвен
индекс 6-месечен SOFIBOR с нов референтен лихвен процент, без съгласието
и без уведомявяне на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност по чл. 143 ЗЗП.
13
Увеличението е извършено по неясна методиката, при условия, които не
са конкретно формулирани в договора и зависят от преценката на кредитора.
Не е приложимо изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, тъй като не е
описано по ясен и недвусмислен начин как кредиторът определя размера на на
новия индекс, поради което не може да се приеме, че потребителят е получил
достатъчно конкретна информация за новия начин на определяне на цената.
Условията за промяна на съществен елемент от правоотношението -
договорната лихва са посочени и по начин, който не позволява на потребителя
да се ориентира в бъдещите параметри на сделката, както изисква чл. 147 ЗЗП
т. е. не е налице е възможност на кредитополучателя да прецени бъдещата
финансова тежест по задължението за връщане на кредит.
Въз основа на изложеното и като взе предвид, че страните по договора
са потребител и доставчик на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2
от ДР на ЗЗП и в хода на производството ищецът не е представил
доказателства, че включването на процесната клауза в договора е в резултат на
изричното й обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение
на нейното съдържание, а от друга страна е несъмнено, че като предварителни
и едностранно формулирани от кредитора, типизираните клаузи в съответния
вид договор, относими за неопределен период от време и неопределен кръг
правни субекти, също не са индивидуално уговорени.
В обобщение, горепосочените неравноправни клаузи са нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, с оглед неиндивидуалното им уговаряне.
На пето място, съдът счита, че предвид нищожността на клаузите въз
основа на които лихвения процент е бил увеличаван, то между страните
следва да се приложи първоначално уговорения такъв е размер на 6,282 % -
размер на фиксирана преференциална надбавка. Не следва да се приложи 6,55
% - сбора на индекс SOFIBOR и фиксирана преференциална надбавка, тъй
като през този период не е съществувал посочения индекс SOFIBOR.
Възнаградителна лихва се претендира за периода 26.12.2018 г. –
03.07.2019 г. и съгласно заключението на вещото лице при лихва 6,282 % - е в
размер на 701,86 лв., иска следва да се отхвърли за горницата до 1487,49 лв.
като неоснователен.
7. По отношение на санкционната лихва:
Според чл. 18.1. от общите условия, съгласно която при забава на
14
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорен лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта,
съдът споделя доводите за нищожност на клаузата, като намира, че размерът
на уговорената наказателна лихва противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 2
ЗПК.
Съгласно чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
Следователно ЗПК е ограничил възможността кредиторът да събира
лихви и ниустойки при неизпълнение на кредитополучателя на задълженията
му по договора за кредит, до възможността да претендира обезщетение за
забава в размер не по-голям от размера на законната лихва.
Ето защо клауза за дължимост санкционираща лихва в размер, по-голям
от законната лихва и начисляване на такса противоречи на закона и се явява
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД. Следователно неоснователна
се явява претенцията на ищеца за санкционираща лихва в размер на 17,45 лв. и
следва да бъде отхвърлена.
8. По отношение на законната лихва:
Иска е основателен, за претендирания период. Ответника следва да
заплати законна лихва върху главницата в размер на 40,99 лв.
9. По отношение на разноските по събиране на задължението в размер
на 120 лв.:
Съдът намира за неравноправна клаузата на чл. 20 от общите условия
към договорите за потребителски кредит, в която е предвидено, че
Кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно
действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на ,.
По отношение на претенцията за сумата от 120 лв., представляваща
разходи за обявена предсрочна изискуемост и предвидена в Приложение № 3
към договора – Такси по кредита за текущо потребление, съдът намира, че
така уговорената клауза за такси по съществото си уреждат договорна
последица от забавата на длъжника с предварително определен размер, който
15
потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в действителност е
извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на вземането
и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока.
Предвид тези правни характеристики на вземането за разходи за
извънсъдебно събиране на вземането съдът счита, че то представлява
допълнителна неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира
със санкционираща лихва и законната лихва за забава, с оглед на което
клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33,
ал. 1 ЗПК. От друга страна, тези разходи следва да се квалифицират и като
такси във връзка с управлението на кредита – посочените в процесните клаузи
действия визират действия по управление на лош кредит и са присъщ за
основния предмет на договора разход, а не допълнителен такъв, поради което
спрямо тях се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана.
Допълнително съдът намира претенцията за тяхното заплащане и за
недоказана, тъй като по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства
за извършването на претендираните дейности. Поради изложеното
предявеният иск в тази част подлежи на отхвърляне.
10. По отношение на разноските:
Право на разноски имат и двете страни. Съдът определя юрк.
възнаграждение на проц. представител на ищеца в размер на 150 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. В. Т., ЕГН **********,
ДЪЛЖИ НА „,” АД, ЕИК 1,6, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „М,9, представлявано от Ю,ва, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следните суми: 18
448.12 лв. (осемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и
дванадесет стотинки) - главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 17.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
12.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 701,86 лв. - договорна
лихва за периода от 26.12.2018 г. – 03.07.2019 г.; 40,99 лв. (четиридесет лева и
16
деветдесет и девет стотинки) - законна лихва за периода от 04.07.2019г.-
11,07.2019 г.; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.07.2019 г., по
ч.гр.дело № 40102/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 78 с-в,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 701,86 лв. - договорна лихва до
предявения размер от 1 487.49 лв. , както и за 17,45лв. (седемнадесет лева и
четиридесет и пет стотинки) - санкционираща лихва съгласно чл. 18.1 от
общите условия към договора за кредит за периода от 26.12.2018 г. -
03.07.2019г.; 120.00лв. (сто и двадесет лева) – разноски.
ОСЪЖДА Й. В. Т., ЕГН **********, да заплати на „,” АД, ЕИК 1,6, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „М,9, представлявано от Ю,ва,
разноски по делото в общ размер от 1196,98 лв. от които: 765,46 лв. – в
исковото производство и 431,52 лв. – в заповедното производство.
ОСЪЖДА ,” АД, ЕИК 1,6, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „М,9, представлявано от Ю,ва да заплати на Й. В. Т., ЕГН
**********, разноски по делото в общ размер от 49,44 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17