№ 1
гр. Монтана, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630201210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26-0000381/01.08.2022г. на Директора
на РД Автомобилна администрация гр.Враца, на Г. В. П. от гр. С, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 10.00 лева на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.93в,
ал.11 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) за извършени нарушения
съответно на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.34, §3, б.Б от Регламент (ЕС)
№165/2014 година.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Поддържа допуснати съществени процесуални
нарушения, както и противоречие с материалния закон, като твърди, че не е
извършил вменените му нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
1
и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с
оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за това, че на 21.07.2022г., около
11.45ч., при разклона за с.Трифоново, обл.Монтана, на главен път Е-79, с
посока на движение гр.Монтана, управлява товарен автомобил ДАФ ЛФ
45.220Е104х2 с рег.№ СВ ХХХХ МР, като извършва обществен превоз на
товари на територията на Република България със заверено копие
№********* към лиценз на ЕО от 16.01.2017г., пътен лист № 656514 и
товарителница № 697771 от 21.07.2022г. /хранителни стоки/ по маршрут
София-Монтана, като не носи контролен талон към СУМПС и не са въведени
ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е
бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа
за периода от 03.00 часа на 16.07.2022г. до 03.00 часа на 18.07.2022г.
Нарушението е констатирано с програмата TDCS-3, като се поставя
дигиталната карта на водача в служебния лаптоп на проверяващите
служители.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.34, §3, б.Б
от Регламент (ЕС) №165/2014 година.
Жалбоподателят по същество оспорва констатациите по издаденото
наказателно постановление и акта за административно нарушение, като
поддържа на първо място за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното производство. На
следващо място твърди, че не е извършил вменените му нарушения и не
следва да носи административнонаказателна отговорност, за което
процесуалния му представител в с.з. развива подробни доводи.
Административното нарушение се установява по несъмнен и
категоричен начин от писмените и гласни доказателства по делото, а именно,
че административнонаказания извършва следните нарушения: управлява
автомобила без да носи със себе си контролен талон към СУМПС, както и в
периода, посочен в АУАН, когато е бил извън превозното средство и не е бил
2
в състояние да ползва тахографа, не са въведени ръчно, автоматично или по
друг начин данните в тахографа.
В тази насока са показанията на свид. С. В. Г., актосъставител, и А. Г.
А., присъствал при установяване на нарушението. И двамата свидетели
разпитани заявяват, че нарушението е установено чрез поставяне на
дигиталната карта на водача в служебното устройство, лаптоп, чрез
програмата TDCS-3, при което се установява, че лицето извършва обществен
превоз на товари, при което за времето, в което водачът е бил извън
автомобила, същият не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин,
данните в тахографа. Свидетелите твърдят, че актът е съставен в
присъствието на нарушителя, предявен е на същия, като последният е
отразил, че не е съгласен с описаните нарушения. На нарушителя е
предоставена възможност в 7-дневен срок от подписването на акта, да
направи писмени възражения по него, за което се е подписал, но такива в
законоустановения срок не са депозирани. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите предават преки и непосредствени впечатления
от извършената проверка, не са заинтересовани от изхода на делото и
обясненията им в съдебно заседание се допълват от писмените доказателства.
По делото е разпитана като свидетел и Валентина Стойчова П.а, съпруга
на жалбоподателя, която обяснява, че всички документи им били изрядни,
като за т.н. „бели петна” заявява, че имали тахографски листове, на които
въвеждали данните ръчно, когато били извън превозното средство.
Свидетелката твърди, че не им била предоставена възможност да се защитят,
не искали никакви обяснения от тях. Тези твърдения на свидетелката не
кореспондират с останалите доказателства, с показанията на свидетелите Г. и
А.. Същите са изолирани от останалия доказателствен материал, поради което
съдът не ги кредитира като достоверни и обективни. Свидетелката като
съпруга на жалбоподателя е заинтересована от крайния изход на делото и
нейните обяснения са в услуга защитната теза на наказания водач.
По основното възражение, направено от наказания, че както в АУАН,
така и в НП, липсва описание на нарушението, което да е пълно, точно и ясно,
както и на обстоятелствата, при които е извършено и съответствие между
фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна
квалификация, съдът намира същото за неоснователно. В АУАН са описани
3
констатираните нарушения подробно, пълно и ясно, мястото и времето на
извършването, обстоятелствата, при които са извършени, както и са посочени
законните разпоредби, които са нарушени виновно.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати
нарушения, по безспорен начин е установено извършването на нарушенията,
самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв
начин не са нарушени правата на последния. Нарушителят е разбрал какво
нарушение му е вменено да е извършил, като подписвайки се на акта е
отразил, че не е съгласен с написаните нарушения. Предоставена му е
възможност допълнително да направи писмени възражения по съставения
акт, от която възможност не се е възползвал въпреки, че в с.з. неговата
съпруга заявява, че са имали въведени ръчно данните на тахографски листове,
но тези писмени доказателства не се ангажират от наказания.
Не е нарушено правото на защита на наказаното лице, същият е разбрал
какво нарушение му е вменено да е извършил и ефективно е организирал
защитата си чрез подаване на жалба срещу издаденото НП.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон. Издадено е от компетентен орган – Директора на РД
АА гр.Враца, който видно от приложената заповед на Министъра на ТИТС
/л.3 от делото/ е оправомощен, в това му качество, като длъжностно лице, да
издава наказателни постановления.
Деянията не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Същите са формални, без да се установява наличие на значително по -
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Наложените административни наказания,по убеждение на съда, са
съобразени с изискванията на чл.27 от ЗАНН, досежно степента на
обществена опасност на деянието и дееца, имотното състояние на
нарушителя. На същия са определени санкции в предвидените размери в
съответните текстове на ЗДвП и ЗАП, които са точно фиксирани, нямат долна
и горна граница на предвидената глоба и в тези си размери, по убеждение на
съда, наложените санкции ще изпълнят целите на наказанието, както по
4
отношение на дееца, така и относно останалите участници в движението по
пътищата.
Въззиваемата страна не претендира разноски по делото, поради което
съдът не се произнася по този въпрос.
Предвид гореизложеното, издаденото Наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-
0000381/01.08.2022г. на Директора на РД Автомобилна администрация
гр.Враца, с което на Г. В. П. от гр. С, ЕГН **********, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 10.00 лева на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.93в,
ал.11 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) за извършени нарушения
съответно на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.34, §3, б.Б от Регламент (ЕС)
№165/2014 година изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5