РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501133 по описа за 2022 година
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба от адв.Е.Т. като пълномощник на П. С. Г. от
гр.С. против Разпореждане от 14.03.2022г. постановено по изп.д.№ 020/ 22г.
по описа на ЧСИ ***********, район на действие ОС-П. , с което е оставено
без уважение искането на жалбоподателката за намаляване на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изп.дело.
По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното
разпореждане и постановяване на ново, с което да се намали претендираното
адв.възнаграждение до размера на предвидените минимални размери по
Наредба №1 за МРАВ. Претендира се определяне на адв.възнаграждение по
чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Постъпили са писмени възражения от Кооперация “Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест“,
представлявана от председателя Р. П. Б., чрез пълномощника си адв.Н.Р., АК-
П., с които се иска оставяне без уважение като неоснователна подадената
жалба, като се потвърди обжалваният акт като правилен и законосъобразен.
Постъпили са и мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ПМЧСИ Б. К. при
1
ЧСИ ********, изразява се становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, легитимирана в качеството на длъжник
да обжалва акта на СИ за разноските на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК,
поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Изпълнителното производство е образувано от Кооперация
“Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани –
Марица инвест“, представлявана от председателя Р. П. Б., чрез пълномощника
си адв.Н.Р., АК-П. против П. С. Г. от гр.С. за събиране на вземания по издаден
ИЛ от 2.12.2021г. по гр.д.№ 3791/2020г. по описа на РС-П., като с молбата за
образуване на изп.дело е представен и ДПЗС от 25.01.2022г. за АВ в размер
на 800 лева, възлизащ на 960 с начислен ДДС. С Покана за доброволно
изпълнение изх.№706/ 27.01.2022г. на ЧСИ длъжницата е е поканена да
заплати задължението по изп.дело в общ размер 4 744,17 лева, от които - 1
153,67 лв - неолихвяема сума, 1 706,91 лв – главница, 328,43 лв лихви, 10,86
лв допълнителни разноски и 162 лв разноски по изп.дело, такса по чл.26 от
ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 422,30 лв, както и др.суми до този момент в
общ размер на 960 лв / в случая адв.възнаграждение/. ПДИ е получена от
длъжницата на 31.01.2022г. С Възражение вх.№1374/ 14.02.2022г.
длъжницата чрез проц. си представител адв.Е.Т. е оспорила размера на
претендирания адвокатски хонорар, като е поискала намаляването му до
минималния размер по НМРАВ. А с молба вх.№ 1375/ 14.02.2022г. е
поискано от длъжницата чрез проц. си представител адв.Е.Т. разсрочване на
задължението за плащане по изпълнителното дело чрез погасяване месечно
със сумата 100 лева с мотив, свързан с влошено финансовото и здравословно
състояние на длъжницата. С писмено становище на взискателя Кооперация
“Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани –
Марица инвест“, представлявана от председателя Р. П. Б., чрез пълномощника
си адв.Н.Р., АК-П. е изразено съгласие с искането на длъжницата за
погасяване на задълженията по изп.дело разсрочено чрез плащане на
посочената от нея месечна сума от по 100 лева, като е оспорено възражението
2
за намаляване на АВ поради прекомерност като неоснователно предвид
разсроченото погасяване на дълга и събирането му в продължителен период
от време, поради което и липса на яснота относно това какви точно
принудителни действия ще се извършат и за какъв период от време.
С обжалвания акт СИ се е позовал на чл.10, т.1 НМРАВ относно МРАВ за
образуване на изп.дело в размер на 200 лева, както и мотивирано, че
възнаграждението по чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изп.дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е ½ от
съответните възнаграждение по чл.7, ал.2, като се определя на база
стойността на задължението, което обаче е лихвоносно, а съгласно
предложеното от длъжника изплащане на по 100 лева на месец, то
евентуалното пълно погасяване би настъпило след близо 4 години. За това е
прието, че намаляването на АВ , предвидено в нормата на чл.78, ал.5 ГПК,
към момента се явява неприложимо, доколкото нужната преценка за
фактическа и правна сложност на дадено изп.дело не може да бъде направена
от ЧСИ в едно висящо производство. Отчетено е същото така, че в срока за
доброволно изпълнение липсва пълно погасяване на дълга по изп.дело.
С подадената жалба против акта на СИ, с което е оставено без уважение
възражението за прекомерност на дв.възнаграждение, от жалбоподателката
чрез проц.си представител адв.Е.Т. се извършва позоваване на т.ІІ от ТР №3
от 10.07.2017г. постановено по тълк.дело №3/ 2015г на ОСГТК на ВКС.
Действително с т.ІІ от ТР №3 от 10.07.2017г. постановено по тълк.дело №3/
2015г на ОСГТК на ВКС принципно се приема, че „ За разлика от исковото
производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на
задължението за разноски със съдебния акт , с който приключва
производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен момент, в
който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се
дължи на особеностите на производството по принудителното изпълнение.
Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко
изпълнителни способа. По същество всеки такъв способ представлява
самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само
за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни
способи. От друга страна , всеки изпълнителен способ представлява
съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от
3
закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължат
такси, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на
разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо
на таксуване изпълнително действие.“
За коментираното тълкувателно решение следва да се държи сметка от една
страна, че касае отговор на поставения за разрешаване по тълкувателен път
въпрос : „Подлежи ли на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК какъвто и да
е акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на разноските на
длъжника, или на обжалване по този ред подлежи само постановлението за
разноски“, в който смисъл не се засяга въпросът, свързан с критериите при
преценката – налице ли е или не прекомерност на включеното в разноските
адв.възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК от гледна точка на
фактическата и правна сложност на делото в аспекта на образуваното и
водено изпълнително производство и необходимите за извършване или не
процесуални действия по принудителното изпълнение във връзка със
събиране на дълга.
В настоящия случай касае се за образувано изпълнително производство, при
което във всички случаи се дължи възнаграждението по чл.10, т.1 НМРАВ –
200 лева. Безспорно се установява обстоятелството, че в срока за доброволно
изпълнение не е налице погасяване на дълга, а вместо това са предприети
действия по неговото разсрочено погасяване. Следователно е възникнало и
основанието по чл.10, т.2 НМРАВ за предвиждане на адв.възнаграждение за
водене на изпълнителното производство и предпоставки за извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане до неговото пълно
удовлетворяване с оглед разсроченото му погасяване, които предпоставки
към момента не са отпаднали поради липса на пълно изпълнение. Не е налице
и предвидимост относно точността на изпълнението от страна на длъжника
при разсроченото погасяване на дълга с оглед възникване на евентуална
необходимостта от предприемане извършването на определени процесуални
действия по делото от страна на взискателя, което не означава, че при пълно
изпълнение на дълга в определен кратък времеви порядък не би било
възникнало основание да се претендира намаляване на адв.възнаграждението
до минималния размер поради отпадане на необходимостта от извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Към настоящия
4
момент обаче вземайки предвид, че след приспадане на възнаграждението за
образуване на изпълнителното производство в размера от 200 лева,
преценката за възнаграждението по чл.10, т.2 НМРАВ във връзка с
претендираното адв.възнаграждение от 760 лева не налага извод , че
надвишава значително минималното адв.възнаграждение, изчислено
принципно по материалния интерес в ПДИ 4744,17 лв, намалено със
спорното адв.възнаграждение от 960 лв, съответно възлизащо в размер от
3 784 лв, при което определено по чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ възлиза на 300+ 7%
за горницата над 1000 лева =494,88 лв, съответно ½ от тази сума – 247,44 лв.
Ведно с възнаграждението по чл.10, т.1 НМРАВ възнаграждението възлиза в
общ размер от 447,44 лв без ДДС, съответно в размер на 536,93 лв с ДДС.
Изчислено по материалния интерес към момента на образуване на изп.дело,
би възлизало на сумата около 512 лева с ДДС. И в двата случая при което
имайки предвид продължителността на предложеното разсрочено изпълнение
по погасяване на дълга и непредвидимостта на възникване на основание за
евентуално необходимите или подлежащи на извършване действия по
погасяването му от страна на длъжника, към настоящия момент не може да
се приеме наличието на основание за намаляване на адв.възнаграждение до
минималния му размер по НМРАВ. В този смисъл към настоящия момент не
се намира такава заниженост на фактическата и правна сложност на делото по
смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, като основание за намаляване на
адв.възнаграждение по делото до минималния му размер. С оглед на това и
постановеният обжалван акт на СИ не се намира за необоснован и
незаконосъобразен и следва да се потвърди.
Поради неоснователност на жалбата не следва присъждане на разноски и
възнаграждение по жалбата, каквото принципно не се присъжда в
производства по спорове за разноски, съобразно преобладаващата съдебна
практика в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 14.03.2022г. постановено по изп.д.№
20228290400020 по описа на ЧСИ ********, район на действие ОС-Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437,
ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6