Номер 195309.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми граждански
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно гражданско дело №
20201000502929 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е частна въззивна жалба от КПКОНПИ чрез гл. инспектор Ил. Ц. (служител
с юридическо образование – арг. чл. 32, т. 3, предл. 2 ГПК), с надлежно учредена по делото
представителна власт (пълномощното се намира на л. 12 от кориците на настоящото дело),
срещу Определение № 1676/05.05.2020 г. по гр. д. № 187/2019 г. по описа на ОС-гр.
Благоевград, ГО, с което съдебното производство по делото е спряно на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 и т. 7 ГПК, във вр. с чл. 633 ГПК до произнасяне на СЕС със задължително за
националните юрисдикции на държавите-членки на ЕС решение по тълкуването и
прилагането на общностното право – по повдигнати от СГС преюдициални запитвания, по
които са образувани при СЕС дело С-234/2018 г. и дело С-319/2019 г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като липсва изрична процесуалноправна норма, овластяваща българския съд да спре
производство по гражданскоправен спор при висящо производство пред СЕС, образувано по
преюдициално запитване от национален съд относно тълкуването и прилагането на
общностното право. Счита, че е отпаднала процесуалната пречка за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото, тъй като още на 19.03.2020 г. – преди
постановяване на обжалваното определение, СЕС се е произнесъл по отправеното
преюдициално запитване по образуваното дело С-234/2018 г., което е представлявало
правно основание за спиране на настоящото исково производство. Развива подробни
съображения по съществото на повдигнатия с исковата молба материалноправен спор, като
поддържа, че отнемането на незаконно придобито имущество през проверявания период не
е обусловено от висящност на наказателно производство, респ. от влязла в сила осъдителна
присъда за извършено престъпно деяние от проверяваното лице и свързаните с него лица –
арг. чл. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 5, ал. 2 ЗПКОНПИ.
Ответникът по частната въззивна жалба е подал в законоустановения срок писмен
1
отговор, в който развива подробни съображения за нейната неоснователност.
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като частният
въззивник е освободен от процесуалното задължение за предварително заплащане на
дължимата държавна такса за въззивното обжалване – арг. чл. 154, ал. 3 ЗПКОНПИ, във вр. с
чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.
Установява се, че с Определение № 1676/05.05.2020 г. по гр. д. № 187/2019 г. по
описа на ОС-гр. Благоевград, ГО, решаващият първоинстанционен съд е спрял съдебното
производство по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 7 ГПК, във вр. с чл. 633 ГПК до
произнасяне на СЕС със задължително за националните юрисдикции на държавите-членки
на ЕС решение по тълкуването и прилагането на общностното право – по повдигнати от
СГС преюдициални запитвания, по които са образувани при СЕС дело С-234/2018 г. и дело
№ С-319/2019 г.
В исковата молба се поддържа, че административното производство по проверка
законността на придобитото от ответниците имущество е започнало въз основа на
постъпило в ТД-София уведомление от СП с вх. № УВ-1696/30.11.2017 г. за привличане в
качеството на обвиняем на ответницата В. С. С. по ДП № 1266ЗМ-19/2016 г. на ГД „БОП“
(пр. пр. № 95/2016 г. по описа на СП) за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.
2, във вр. с ал. 2 НК, във вр. с чл. 255 НК.
Не е спорно между страните, че към настоящия момент не е постановена и влязла в
сила осъдителна присъда за престъплението, за което ответницата е обвинена и по повод на
което обвинение е образувано административно производство по проверка по реда на
отменения ЗОПДНПИ.
Безспорно е между страните, а и служебно известно е на настоящия съдебен състав,
че с Определение от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на СГС е отправено
преюдициално запитване до СЕС, пред който е образувано дело С-234/18 по тълкуване на
Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския
съюз. Въпросите, включени в преюдициалното запитване, са следните: 1) следва ли чл. 1 (1)
от Директива 2014/42/ЕС, предвиждащ установяване „на минимални правила за
обезпечаване на имущество с оглед евентуална последваща конфискация...“ да се тълкува в
смисъл, че дава право на държавите-членки да приемат правила за гражданска
конфискация, неоснована на присъда; 2) следва ли от нормата на чл. 1 (1), като се има
предвид и нормата на чл. 4 (1) от Директива 2014/42/ЕС, че е достатъчно единствено
образуване на наказателно производство срещу лицето, чието имущество е предмет на
конфискацията, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация; 3)
допустимо ли е разширително тълкуване на основанията по чл. 4 (2) от Директива
2
2014/42/ЕС, при които е допустима гражданска конфискация, неоснована на присъда; 4)
следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че само въз основа на
несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето,
може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление,
без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило
престъплението; 5) следва ли правилото на чл. 6 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува,
като уреждащо конфискация от трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на
пряката конфискация, или като допълнителна мярка на разширената конфискация; и 6)
следва ли правилото на чл. 8 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се разбира като гарантиращо
прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на
присъда.
Служебно известно е и че с Определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на
СГС е отправено друго преюдициално запитване до СЕС по тълкуване на Директива
2014/42/ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), по което е
образувано дело С-319/19. Част от въпросите, включени в него, са следните: 1) наказателна
по смисъла на Директива 2014/42/ЕС или гражданскоправна е мярката по отнемане на
незаконно придобито имущество, ако обявената от националния закон цел на отнемане на
имуществото е генералната превенция – предотвратяване на възможностите за незаконно
придобиване на имущество и разпореждане с него, но без да се поставя като условие за
конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и
съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото
имущество; 2) следва ли чл. 8 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че
гаранциите, които тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието имущество подлежи
на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което
протича паралелно и независимо от наказателното производство; 3) следва ли презумпцията
за невиновност и изискването за зачитане на правото на защита, установени в чл. 48 от
ХОПЕС, и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и
решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество, и допуска
прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която
се установява предположение за незаконен характер на съответното имущество, както и
неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган, без той да може
да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката; 4)
пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл. 6 (2) и чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС в
частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискация
лица или за добросъвестните трети лица.
Тъй като по отношение на проверяваното лице и ответник в настоящото исково
производство - В. С. С., не е постановена осъдителна присъда по повдигнатото обвинение за
извършване на твърдяното престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 НК, във
вр. с чл. 255 НК, респ. тя да е влязла в законна сила, от съществено значение за правилното
3
решаване на повдигнатия с исковата молба от КПКОНПИ материалноправен спор се явява
обстоятелството дали общностното право и конкретно Директива 2014/42/ЕС и Хартата на
основните права на Европейския съюз допускат национална правна уредба на държава-
членка на ЕС, според която съдът може да отнеме незаконно придобито имущество, като
това придобиване да не е в пряка или косвена връзка с предвидено в специалния закон,
уреждащ т. нар. гражданскоправна конфискация, престъпление (да е обусловено от
конкретно престъпно деяние). Следователно, отговорът на СЕС по повдигнатите от СГС
преюдициални запитвания са от обуславящо значение за правилното тълкуване и прилагане
на общностното право, което притежава примат пред националното законодателство, вкл. и
това на конституционно равнище.
Но образуваното пред СЕС по дело С-234/18 производство по отправеното от СГС
преюдициално запитване е приключило с постановено на 19.03.2020 г. Решение, с което са
дадени задължителни за националните юрисдикции указания по тълкуването и прилагането
на общностното право в следния смисъл: Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от
престъпления трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка,
съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито
имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление,
нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това
престъпление.
Следователно, процесуалната пречка, послужила за спиране на настоящото исково
производство, не е била налице към момента на постановяване на обжалваното определение,
поради което то, като незаконосъобразно, трябва да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Наистина, все още е висящо пред СЕС дело С-319/2019, но за правилното решаване на
правния спор, предмет на делото, ирелевантни биха били разясненията на СЕС по
правилното тълкуване и прилагане на общностното право по преюдициалното запитване,
предмет на това дело, след като с Решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 е даден
еднозначен отговор, че уреденото от националния законодател производство по
установяване на незаконно придобито имущество и неговото отнемане (конфискация) не е
обусловено от установяване на престъпно деяние, както и от постановяване на осъдително
присъда спрямо ответниците в гражданското производство.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни
доводи обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено, а частната
въззивна жалба оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Определение № 1676/05.05.2020 г. по гр. д. № 187/2019 г. по описа на ОС-
гр. Благоевград, ГО, с което съдебното производство по делото е спряно на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 и т. 7 ГПК, във вр. с чл. 633 ГПК.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5