№ 505
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512537 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. № 2779/09.09.2021 г. на длъжника по изпълнението
„Агенция за контрол на п.з.” ООД, ЕИК ****, срещу постановление от 27.08.2021 г. на
съдебния изпълнител по изп. дело № 20217850400487 по описа на ЧСИ Л.М., с peг. № 785, с
район на действие СГС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя да бъдат
намалени определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя „Т.У.“ ЕООД, ЕИК ****.
Жалбоподателят поддържа, че определените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева и авансовите такси по делото следвало да останат за сметка на
взискателя, тъй като дружеството-длъжник не било дало повод за образуване на
изпълнителното дело – веднага след получаване на поканата за доброволно изпълнение, то
заплатило дължимата съгласно изпълнителния лист сума, цедирана от адвокат Билева в
полза на взискателя. В условията на евентуалност твърди, че определените разноски за
адвокатско възнаграждение над сумата 200 лева, т. е. над минималния размер по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ), били прекомерни, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото.
Процесуалният представител на взискателя не извършил никакви действия в рамките на
производството извън подаване на молба за неговото образуване, поради което
възнаграждение за процесуално представителство в хода на изпълнително дело по чл. 10, т.
1
2 НМРАВ не следвало да се начислява и дължи.
Претендира отмяна на постановлението за разноски и присъждане на сторените
разноски за неговото съдебно обжалване.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят „Т.У.“ ЕООД,
ЕИК ****, чрез упълномощения адвокат Симеонов, оспорва жалбата като недопустима, тъй
като изразил изрично съгласие за намаляване на дължимото му адвокатско възнаграждение
до размера от 200 лева и с постановление от 09.09.2021 г. съдебният изпълнител намалил
същото. В резултат на последващото разпореждане правният интерес на длъжника от
поддържане на жалбата отпаднал. Редуцирана била и дължимата пропорционална такса по т.
26 ТТРЗЧСИ.
По същество счита, че претендираното възнаграждение било в рамките на
законоустановения минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ), тъй като извършените действия били не само за образуване, но и за процесуално
представителство в изпълнителното производство. Оспорва да дължи разноски в полза на
длъжника във връзка с настоящото производство, но претендира в своя полза такива.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за неоснователност на жалбата, тъй като начислените суми били в минимален
размер съгласно НМРАВ, включително били реално заплатени, за което обстоятелство били
представени доказателства по изпълнителното дело. Излага, че таксите по ТТРЗЧСИ били
фиксирани и не съществувала възможност за тяхното намаляване, включително и при
доброволно плащане внесените авансово от взискателя такси за изпълнението се събирали
от длъжника. Разноските по издаване на изпълнителния лист също подлежали на събиране
чрез изпълнение върху имуществото на длъжника, отделно от сумите по изпълнителния
лист.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от
деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай право на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител
– постановление от 27.08.2021 г., с който се е произнесъл по искане на длъжника за
намаляване на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за
изпълнението.
Изложеното сочи, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство, има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба е упражнено
срещу постановление от 27.08.2021 г., с което възражението на длъжника срещу
определените разноски в поканата за доброволно изпълнение разноски е оставено без
2
уважение, т. е. по същество жалбата има за предмет постановление за разноските в
изпълнителното производство. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна. За този извод е без значение последващото
произнасяне на съдебния изпълнител с постановление от 09.09.2021 г., с което разноските са
намалени, тъй като по този въпрос съдебният изпълнител е бил с вече изчерпана
компетентност и съответно актът му е бил оспорен с нарочна жалба пред съда.
Изпълнителното производство е образувано срещу „Агенция за контрол на п.з.” ООД,
по молба, вх. № 2297 от 03.08 г. на „Т.У.“ ЕООД, ЕИК ****, в качеството му на цесионер,
придобил вземането по изпълнителен лист, издаден на 02.03.2020 г. по гр. дело №
60728/2019 г. на СРС за сумата 300 лева – присъдено в полза на К.Б. адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ. Извършеното прехвърляне на
вземане с договор от 26.06.2020 г. е съобщено на длъжника на 30.06.2020 г. чрез телепоща,
който факт не е спорен в производството.
В молбата за образуване на изпълнителното производство, „Т.У.“ ЕООД, ЕИК ****
изявило воля да бъде образувано изпълнително дело за принудително събиране на сумата
300 лева. В молбата са посочени изпълнителни способи – запор върху движими вещи и
вземания на длъжника и налагане на възбрани върху притежавани от същия недивижими
имоти. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с
адвокатско съдружие „С.К.“, в който е уговорено заплащането на адвокатско
възнаграждение от 400 лева за представителство в изпълнителното производство, заплатено
чрез преводно нареждане на 03.08.2021 г.. С допълнителна молба от 04.08.2021 г.
взискателят е оттеглил искането за прилагана на изпълнителни способи, насочени върху
права на собственост на длъжника върху движими и недвижими вещи и е заявил, че
поддържа единствено искането за насочване на изпълнението върху банкова сметка на
длъжника.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 3316/04.08.2021 г.,
в която размерът на задължението е определен да възлиза на сума в размер на 931,36 лева,
включващ 300 лева – присъдени разноски, 400 лева – разноски и 228,36 лева такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към един бъдещ момент – 08.05.2018 г.. Поканата е получена от
задълженото лице на 26.04.2018 г., като на 18.08.2021 г. „Агенция за контрол на п.з.” ООД
подало възражение срещу определените разноски с поддържаните и в настоящото
производство доводи, което възражение с обжалваното постановление от 27.08.2021 г. е
оставено без уважение.
Едновременно с поканата за доброволно изпълнение, на 04.08.2021 г. до „ОББ“ АД е
изпратено запорно съобщение, в резултат на което на 23.08.2021 г. сумата 931,36 лева е
преведена по сметка на ЧСИ.
Постановлението, с което възражението на длъжника в изпълнението е оставено без
уважение, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички
3
останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят принципно оспорва
отговорността си за разноски и при условията на евентуалност - техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително дело.
Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата (1/2 от
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата с оглед материалния интерес 300 лева (до
1000 лева), възлиза на 150 лева).
В случая, кредиторът-цесионер „Т.У.“ ЕООД, ЕИК **** с уведомяването на длъжника,
не му е предоставил банкова сметка, по която да получи изпълнение, а в кратък срок е
инициирал изпълнително производство, но задълженото „Агенция за контрол на п.з.” ООД е
следвало чрез предоставените му правни средства да престира в полза на този кредитор
независимо и въпреки непосочване на банкова сметка – например чрез пощенски запис,
съгласно Наредба № 4 за пощенските съобщения. След като не е предприел нужното за
изпълнение на паричното си задължение ще следва да понесе разноските във връзка с
провеждането на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото
образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално
представителство по чл. 10, ал. 1 НМРАВ в настоящия случай е дължимо. След получаване
на уведомлението, „Агенция за контрол на п.з.” ООД е следвало да престира на цесионера.
На следващо място се поставя въпросът дължи ли се адвокатско възнаграждение над
размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. Настоящият състав, като преосмисля досегашната си практика, намира, че такова
възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на длъжника. Съгласно чл. 426,
ал. 1 и ал.2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като
редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното
производство, не се установява от страна на процесуалния представител на „Т.У.“ ЕООД,
ЕИК **** да са инициирани и извършени други действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Вземането е удовлетворено с наложения запор още в срока за
доброволно изпълнение. Разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.3 ГПК предвижда длъжникът да не
дължи заплащане на разноските, направени от взискателя за изпълнителни способи, които не
са приложени. В случая изпълнителният способ е приложен към момент, към който срокът
за доброволно изпълнение не е изтекъл и длъжникът не е имал възможност да погаси
задължението си доброволно, без необходимостта от прилагане на какъвто и да било
изпълнителен способ и по този начин да се освободи от отговорността за разноските по чл.
10, ал. 2 НМРАВ. Това означава, че извършеното още с образуване на производството
изпълнително действие – запор върху банкови сметки следва да се счита извършено в
рамките на дължимото възнаграждение за образуване на изпълнителното производство и
затова в тежест на „Агенция за контрол на п.з.” ООД в разглежданата хипотеза следва да се
възложи само адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат (вж. чл.
4
78, ал. 3 ГПК) - за образуване на изпълнителното дело въз основа на изпълнителния лист в
минималния размер от 200 лева. При осъществените по конкретното изпълнително дело
факти съдът намира, че няма основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По горните съображения, длъжникът е задължено лице за плащане само на сумата 200
лева - възнаграждение за защитата на взискателя от адвокат, като възражението за
прекомерност на това възнаграждение над посочената сума, е било основателно, а изводът
за обратното на ЧСИ – незаконосъобразен.
Предвид изложеното, жалбата на длъжника срещу постановлението от 27.08.2021 г., с
което ЧСИ е счел, че върху длъжника следва да се възложат разноските, посочени в
поканата за доброволно изпълнение, а именно разноските за адвокатско възнаграждение над
200 лева, е основателна. В настоящото производство съдът се произнася само по
законосъобразността на оспореното действие, но не е властен да задължава (осъжда)
съдебния изпълнител да възстановява надвнесени суми.
С оглед на изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, в полза на
жалбоподателя „Агенция за контрол на п.з.” ООД трябва да се присъдят сторените разноски
в размер на сумата 25 лева - заплатена държавна такса, 48 лева – такси за администриране на
жалбата, събрани от ЧСИ М. и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 81
вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК или отговорността на „Ардженто Груп“ ЕООД за разноските в
съдебното производство следва да бъде реализирана в обема от 173 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 27.08.2021 г. на ЧСИ Л.М. по изп. дело №
20217850400487, с което е оставено без уважение възражението на длъжника „Агенция за
контрол на п.з.” ООД, вх. № 2648/23.08.2021 г. за прекомерност на приетите разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя „Т.У.“ ЕООД, ЕИК **** и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 3316/04.08.2021
г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „Т.У.“ ЕООД, ЕИК **** по изп.
дело № 20217850400487 на ЧСИ М. до сумата 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА „Т.У.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „Агенция за контрол на п.з.” ООД,
ЕИК ****, на основание чл. 81 вр. 78, ал. 1 ГПК, сумата 173 (сто седемдесет и три) лева –
разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6