№ 1798
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509701 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8086 от 15.07.2022 г. по гр.д. № 62317/2021 г. по описа на СРС, 42
с-в е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК,
вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на П. Ж. М., ЕГН
**********, с адрес гр.София,ж.к.“3ападен парк“ бл.****, че съществува вземане на
„Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б, в размер от 306,81 лева (триста и шест лева осемдесет
и една стотинки) главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
14,75 лева (четиринадесет лева седемдесет и пет стотинки) сума за дялово
разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г.,41,53 лева (четиридесет и един
лева петдесет и три стотинки) мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода от 15.01.2019 г. до 02.07.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 14.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№ 62317/2021 г. по описа на СРС,42 състав, като са отхвърлени исковете, в частта за
разликата над 306,81 лева до пълния претендиран размер от 307,05 лева - главница за
топлинна енергия, в частта за разликата над 41,53 лева до пълния претендиран размер
от 46,90 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и за сумата от 2,68
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до
1
02.07.2021 г.
Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответника П. Ж.
М. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и поради необоснованост. Поддържа, че в производството не е
доказано, че е потребител на ТЕ за имота, че в имота е потребена ТЕ, както и какво е
нейното реално количество и стойност, че за процесния период са налице валидни
облигационни правоотношения между ищеца и ответника, между ответника и фирмата
за дялово разпределение, както и че чрез ангажираните в производството доказателства
не са установени необходимите предпоставки за уважаване на исковете.
Същевременно излага, че при постановяване на решението си СРС не е обсъдил
направеното в срок възражение за погасяване на вземанията, чрез плащане, както и за
погасяването им по давност.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и уважаване на
исковете в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ЕАД, в която е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението, в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника е ползвател на имот находящ се в гр. София,
ж.к.“3ападен парк“ бл.**** с аб.№ 140950, поради което е битов клиент по смисъла на
§1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесния период и имот, за който са доставяни количества ТЕ;
2
че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет
договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в
имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия. Приел е, че поради доказване размера на потребеното количество
ТЕ, предявените искове за заплащане на посочената стойност следва да бъдат уважени.
За обосноваване на тези изводи съдът е съобразил, че релевираните в срока за отговор
на исковата молба възражения за погасяване на вземанията, чрез плащане, съответно,
по давност са неоснователни.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
В производството е установено, че ответникът като ползвател на
топлоснабдения имот е ползвал доставените от ищеца услуги за ТЕ за периода предмет
на заявените претенции, поради което се явява клиент на потребената в имота ТЕ. Чрез
представените пред първата инстанция писмени документи - нотариален акт за дарение
от 13.09.1994 г. е установено, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота, както и
че е ползвател на целия имот, за който са доставяни количества ТЕ за битово
отопление. Чрез представената пред СРС молба-декларация от 03.09.2002 г. се
установява, че ответникът е поискал откриване на партидата за потребяване на
услугата на негово име.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представения договор № 369/25.09.2002 г. сключен между
ФДР “Термокомплект“ООД, като изпълнител, и етажните собственици в сградата на
3
ул.“****, в която се намира имота.
Доводите на ответника, че договорът не обвързва страните по него за исковия
период, тъй като е изтекъл срокът, за който страните са постигнали съгласие, съдът
намира за неоснователни. Съобразно договореното в т.6.2. в производството не са
ангажирани доказателства за отправяне на едномесечно писмено предизвестие за
прекратяване на договора с фирмата за дялово разпределение от страна на етажните
собственици. С оглед това и действието на договора е продължило след договорения в
него петгодишен срок.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР, "Топлофикация
София" ЕООД за отчитането на топлинната енергия за процесния период и нейното
разпределение, които факти не са оспорени от ответника.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства от ищеца, от фирмата
за дялово разпределение „Термокомплект“ООД и констатациите на СТЕ, приета пред
първата инстанция, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се
установява, че реално потребената в имота ТЕ възлиза на сумата 306,81 лева за
периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. При формиране на тази констатация експертът е
съобразил представените изравнителни сметки на фирмата за топлинно счетоводство
за отоплителните сезони, както и представените документи за отчет на уредите за
индивидуално потребление и на общия топломер в АС на сградата- етажна
собственост.
Доводите на ответника, че в имота не е имало потребление на ТЕ за исковия
период и неправилно ищеца е начислил суми за потребена ТЕ, съдът намира за
неоснователни. Представената пред настоящата инстанция справка за потребени в
сградата – ЕС количества ТЕ се отнася за период, който е различен от процесния, т.е.
същата не установява релевантни за спора факти. Освен това, както правилно е
посочил експерта по СТЕ, приета пред първата инстанция, макар за исковия период в
имота да са били демонтирани радиаторите е начислена потребена ТЕ за отопление
отдадена от щранг лира в банята, както и ТЕ от сградна инсталация съобразно
действащата нормативна уредба.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът
на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е
точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват
4
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат
от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице,
да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение.
Доводите на въззивника – ответника, за основателност на релевираните от него в
срока за писмен отговор възражения за погасяване на вземането, чрез плащане,
съответно, за погасяването им по давност, съдът намира за неоснователни.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, отчитайки подадената молба
от 05.11.2021 г. и съобразявайки заключението по съдебно- счетоводната експертиза
приета пред първата инстанция, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202
ГПК, съдът намира че извършеното плащане на задължения от 04.11.2021 г. със сумата
418.98 лв. е извършено от друг съсобственик на имота, респ. е отчетено от страна на
ищеца за погасяване на други задължения по партидата извън процесния период.
Заявление по чл.410 ГПК е подадено в съда на 14.07.2021 г. и въз основа на него
е издадена заповед за изпълнение на 20.07.2021 г. за вземанията, предмет на
настоящето производство. С оглед това възражението за погасяване по давност на
вземанията за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. се явява неоснователно. Последните
са включени в тригодишния период преди подаване на заявлението по силата на
чл.111, б. „в“ ЗЗД с оглед и дадените разяснения с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК. Както е посочено в последните, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.33,
ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
С оглед така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
5
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8086 от 15.07.2022 г. по гр.д. № 62317/2021 г. по
описа на СРС, 42 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, на основание
чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
по отношение на П. Ж. М., ЕГН **********, с адрес гр.София,ж.к.“3ападен парк“
бл.****, че съществува вземане на „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б, в размер от 306,81
лева (триста и шест лева осемдесет и една стотинки) главница за топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., 14,75 лева (четиринадесет лева седемдесет и пет
стотинки) сума за дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г.,41,53
лева (четиридесет и един лева петдесет и три стотинки) мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода от 15.01.2019 г. до 02.07.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 14.07.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 62317/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6