Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 13.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №4206
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.08.2019
год., постановено по гр.дело №7583/2018 год. по описа на СРС, ГО, 155 с-в, е
признато за установено по предявения от С.А.Р. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 360.06 лв., представляваща допълнително
начислена коригирана стойност на електрическа енергия по фактура №********** от
28.06.2017 год., като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 887.70 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
„Ч.Е.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че по делото било безспорно, че между страните
е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество извършвало продажба
и доставка на електрическа енергия на адреса на ищеца, при общи условия, като
ищецът бил потребител на електрическа енергия на обект, находящ се в гр. София,
бул. „******. От събраните по делото писмени и гласни доказателства било
установено, че на 23.06.2017 год. била извършена проверка на средството за
търговско измерване от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като била
установена манипулация върху средството за търговско измерване, което обслужва
имота на ищеца. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата било
видно, че е налице манипулация върху средството за търговско измерване –
промяна в схемата на свързване на измервателната система на електрическата
енергия, че при процесната корекция доначисленото количество електрическа енергия съответствало на
методиката, заложена в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и отговаряло на действащите одобрени
от КЕВР цени за електрическа енергия за процесния период, т.е. изчислението било
правилно и математически точно. Първоинстанионният съд неправилно бил
приел, че отговорността на ищеца е субективна и основание за ангажиране на
отговорността му възниквало при доказано виновно поведение на потребителя,
както и че ответникът следва да докаже, че именно представител на ищеца е
предприел действия по извършване на посочените нарушения. Възникващата при коректно проведена
процедура по чл. 48 – 51 ПИКЕЕ отговорност била обективна, при която „крайният
снабдител на електрическа енергия не дължал да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията
на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, направени със Закона за
изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./
и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия – ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013 год., в сила от 16.11.201З год./. Липсата
на ред за уведомяване на клиента в Общите условия само по себе си не можело да
е признак за незаконност на извършената корекция. С изменението на ЗЕ /обн. ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ и приетите въз основа на законовата
делегация нови ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013 год./ била предвидена възможност за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази
процедура въвеждала обективни правила за измерване на доставената, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождавала
доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия. Доставчикът на електрическа енергия имал право да ангажира
отговорност на клиентите на основание установено неизмерване или неточно
измерване на електрическата енергия при установено неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване или схемата му на свързване, което водело
до непълно или липса на измерване, каквото било и установено в настоящия
случай. Ставало въпрос за въведен от ЗЕ механизъм за компенсиране на загубите
от непълното измерване чрез манипулация върху средството за търговско измерване
и схемата, който бил специален по отношение на ЗЗД. Корекционната процедура целяла възстановяване
на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. При наличие на
предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената
или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на
ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013 год., в сила от 16.11.2013 год./ не намирала
приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика.
Правото на корекция възниквало при обективни предпоставки – наличие на
нерегламентиран достъп/промяна в схемата на свързване, наличие на неизмерване
или непълно измерване на потребената електрическа енергия. Неправилно СРС бил
приел, че едва след установяване на авторството на деянието, което представлява
престъпление по НК, трябва да бъде извършена преценка дали същото е извършено
от ищеца, за да се ангажира отговорността му. Административно-наказателната и наказателната отговорност
не изключвали гражданската такава. Предвиждането и на административно-наказателни и наказателни състави за
деяния, свързани с нерегламентирано използване на електрическа енергия без тя да
се отчита, показвали само общата негативна оценка на законодателя към случаите
на ползване на електрическа енергия без да се отчита. Наказателната отговорност
имала за основна цел защита на обществения интерес, а облигационните
имуществени отношения били предмет на гражданска отговорност. Неправилен бил и
изводът, че във всеки случай на манипулация, вкл. при промяна на схемата на
свързване на средството за търговско измерване, се изисквала проверка от БИМ. В
чл. 48 – 51 ПИКЕЕ нямало подобно условие. СРС не бил направил разлика между
различните приложими процедури, регламентирани в ПИКЕЕ в зависимост от типа на
установената манипулация на средството за търговско измерване. В разглеждания
случай била установена промяна в схемата на свързване на електромера, която водела до неизмерване на
електрическа енергия предвид допълнително монтираното присъединение, по което
се е отклонявало консумираното количество електрическа енергия и част от същото
/88.93 %/ не се отчитало от електромера. Хипотезите, предвидени в чл. 48 ПИКЕЕ били две, а именно – по ал. 1
/неизправност в самия електромер/ и ал. 2 /неизправност в схемата на свързване
на средството за търговско измерване към мрежата/. Единствено, когато
извършената манипулация била видима и се отнасяло до
промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване /каквото било констатираното
нарушение/ следвало да бъде подаден сигнал до органите на МВР, както било
направено и в частност. Двете хипотези – по ал. 1 и по ал. 2 били ясно
разграничени. И при двете обаче правата на потребителя били надлежно защитени:
в единия случай се изисквало средството за търговско измерване да премине през
метрологична проверка без да иска уведомяване на органите на МВР, тъй като
безпристрастността се гарантирала от проверката, извършена от БИМ, а във
втората група случаи, между които и процесния, следвало да бъде осигурен
представител на органите на МВР. Следователно ответното дружество било
съобразило всички законоустановени изисквания и правила, действащи към момента
на извършените проверки. По отношение на предвидения ред за уведомяване на
потребителя при извършена едностранна корекция на сметка и спазването на
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ следвало да се има предвид приетото в Решение
№ 124 от 18.06.2019 год. на ВКС по гр.дело № 2991/2018 год., ІІІ г. о., ГК –
ако в Общите условия не е бил предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение не
е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията; нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред. В клаузите на Общите условия на ответника съществувал ред за
уведомяване на клиента за извършената корекция – чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2.
Никъде в текста на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ нямало задължение да се издават и
публикуват нови Общи условия, като текстът пределно ясно поставял само
изискване в действащите Общи условия да се съдържа такъв ред. В тази смисъл
налице били всички основания за едностранно коригиране на сметката на клиента.
Процесната сума била дължима от ищеца като установена по основание и размер.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата С.А.Р. счита, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Правилно СРС бил приел, че
доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в
негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в
сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, то следва да бъде
осъществена преценка налице ли е такова право, респ. възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното
дружество следвало да установи, че спорното право е възникнало, в случая – това
били обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за
извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумите. Ответникът не успял да докаже тези обстоятелства в
процеса. Правилно първоинстанционният съд бил приел за доказано въз основа на
събраните доказателства, че на 23.06.2017 год. била извършена проверка от
длъжностни лица – служители на ответника, като в съставения на посочената дата
констативен протокол били извършени констатации, но без да е видно кое точно от
задълженията си към ответното дружество ищецът не е изпълнил, което от своя
страна е довело до съставянето му и извършване на корекция на сметката на
потребителя за периода от 26.03.2017 год. до 23.06.2017 год. По делото не било
доказано от ответника, че именно представител на ищеца е предприел действия по
извършване на посочените нарушения. В случай, че при извършване на проверката
било констатирано извършване на действие, което представлява престъпление по
смисъла на НК, то не само следвало да бъдат уведомени надлежните органи, което
било сторено, но липсвали данни да са били предприети последващи действия, като
едва след установяване авторството на деянието да бъде извършена преценка дали
нарушенията са извършени от представител на ищеца. В този смисъл представеният
констативен протокол не можел да служи като доказателство, че именно
представител на ищеца е извършил посочените нарушения. Действително към момента
на извършване на проверката – 23.06.2017 год. била в сила разпоредбата на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, съгласно която Общите условия съдържали ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./, в конкретния случай не са били
налице хипотезите, при които ответникът можел да прави корекция, тъй като било
налице средство за търговско измерване и не била извършена метрологична
проверка. Ответникът, чиято била доказателствената тежест, не бил провел пълно
доказване, че претендираната сума се дължи от ищеца. В създадената трайна
съдебна практика, обективирана в постановени решения на ВКС, се приемало, че
със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ било
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само
при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за
измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на
сметките за предоставената електроенергия. Законодателят бил вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното
съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на ЗЕ, както
съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа
енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция, т.е. правото за извършване на корекция на сметка възниквало за
доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две
предпоставки. Ответникът не бил ангажирал убедителни доказателства в този
смисъл, а именно, че съществува ред за уведомяване на крайния потребител при
извършена корекция на сметката му. Съответно не бил изпълнен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят
не бил изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и
публикува нови Общи условия или да измени действащите такива, чието съдържание
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
действащите Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия не
съдържали клауза, с която да се урежда редът за уведомяване на клиента при
наличие на основание за извършване на корекция на сметка. В клаузата на чл. 18,
ал. 2 от тези Общи условия било предвидено единствено задължение на продавача
на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на
сметка, но в тази клауза не бил разписан редът, по който следва да става това.
Освен това ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 год., били издадени по силата на
законовата делегация, разписана в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Посочената
разпоредба предвиждала, че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Нормата на чл. 83, ал. 2
ЗЕ предвиждала, че правилата по ал. 1, т. 4 – 6 се приемат от комисията по
предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните
предприятия и комисията на интернет страниците им. Следователно със ЗЕ
законодателят бил предоставил на ДКЕВР делегация за приемане на нормативни
правила за предвидените в закона случаи, в това число и за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Нормите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ уреждали начина на определяне и изчисляване на
стойността на количеството електрическа енергия при установена при извършените
проверки на средствата за търговско измерване неточност или неотчитане в
измерването – конкретно при неправилно отчитане на средството за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологична проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ сочела, че когато при проверка
на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване,
корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията. Анализът на
посочените разпоредби налагал извода, че законодателят в чл. 83 ЗЕ бил
делегирал възможност на съответния държавен орган по чл. 21 ЗЕ – ДКЕВР, да
приеме правила, в които да бъде уреден и въпросът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, т.е. да
уреди единствено начините на извършване на проверката на средствата за
търговско измерване на електрическата енергия, но не и последващите тази
констатация действия. По силата на законовата делегация, в приетите правила
/ПИКЕЕ/ можело да се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в
закона материя. Следователно с чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърляли рамките на така
определената законова делегация, като се въвеждали правила за създаване на
санкции за потребителите на електрическа енергия, чрез въвеждане на фикция за
потребена от тях електроенергия за минал период от време, действителната
консумация на която не можело да бъде установена. По този начин се допълвала
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, за което не били делегирани правомощия
по надлежния ред на ДКЕВР и се нарушавала нормата на чл. 12 ЗНА, съгласно която
актът по прилагането на закон можел да урежда само материята, за която е
предвидено той да бъде издаден. Следователно едностранната корекция на сметката
на потребителя, извършена след надлежно констатиране на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, оставало действие, лишено от
законово основание, тъй като извършването му било регламентирано от ДКЕВР в
нарушение на делегираната от закона компетентност. Според чл. 15 ЗНА не се
прилагал подзаконов нормативен акт, който противоречи на нормативен акт от
по-горна степен. Съответно не се прилагал и подзаконов нормативен акт, издаден
без законова делегация. Като подзаконов акт по неговото прилагане, с правилата
можело да се урежда само материята, за която е предвидено те да бъдат издадени /чл.
12 ЗНА/. Не било допустимо в подзаконовия нормативен акт, каквито са процесиите
ПИКЕЕ, да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят
законовите разпоредби, за прилагането на които е бил издаден подзаконовият
нормативен акт. Съдът бил длъжен на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА да не прилага
правилата на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ, без да е необходимо същите да бъдат отменени
или прогласени за нищожни от ВАС. През процесния период не съществувало
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя, поради което и релевираната претенция се явявала основателна. Общите
условия на ответника не били влезли в сила. Липсвали доказателства за тяхното
публикуване в централен ежедневник. Съставеният констативен протокол в
отсъствие на ищеца, представлявал частен свидетелстващ документ, изходящ от
ответника, удостоверяващ изгодни за него обстоятелства, поради което не се
ползвал с обвързваща доказателствена сила и отразените в него обстоятелства не
можело да се противопоставят на ищеца. Обвързващ съда, като официален документ
и респективно противопоставим на ищеца бил единствено протокол, съставен от
оправомощени лица по смисъла на чл. 77 ЗЕ, надлежно оформен и връчен по реда на
чл. 80, ал. 2 ЗЕ. Следвало да се има предвид и приетото в Решение № 189 от
11.04.2011 год. на ВКС по т.дело № 39/2010 г., II т. о., ТК. Освен това ищецът
не бил надлежно уведомен за извършваната проверка, не бил присъствал лично и
никога не му била предоставяна възможност за това. Показанията на свидетелите,
ангажирани от ответното дружество, били неясни и противоречиви, съдържат правно
и житейски абсурдни твърдения, поради което и не следвало да бъдат кредитирани.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
С определение на
СРС по горепосоченото дело от 13.01.2020 год. е оставено без уважение искането
на ответника „Ч.Е.Б.“ АД за изменение на първоинстанционното решение в частта
му за разноските.
Срещу така
постановения съдебен акт е била подадена в законоустановения срок частна жалба
от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, който поддържа, че претендираните от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Делото не представлявало фактическа
и правна сложност, като присъденото възнаграждение не съответствало на
положените усилия за защита при упражняване на процесуалните права. В случая
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. минималният
размер на възнаграждението бил 495.20 лв. Извършените от процесуалния представител
на ищеца действия се свеждали до подаването на типова искова молба и
явяване открити съдебни заседания, в
което не били предприемани специфични или сложни процесуални действия, не били
представяни доказателства и не били правени доказателствени искания, поради
което и неправилно СРС бил приел, че претендираният адвокатски хонорар от
790.40 лв. не е прекомерен. Следвало да се има предвид и Решение на Съда на ЕС
от 23.11.2017 год. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В този смисъл
разноските за адвокатско възнаграждение следвало да бъдат намалени до размера
от 495.20 лв., а тези за държавна такса – до размера от 94.40 лв.
Ответникът по
частната жалба С.А.Р. счита, че обжалваното определение следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че ответникът не бил представил списък на разноските по
чл. 80 ГПК до приключване на устните състезания в първоинстанционното
производство. Освен това искането му на практика представлявало такова по чл.
247 ГПК, а в определението на СРС не била допусната очевидна фактическа грешка.
Възражението за прекомерност на ответника било уважено от СРС /частично/,
поради което той нямал правен интерес да иска изменение на решението в тази
част. Присъденото адвокатско възнаграждение било съобразено с правната и
фактическа сложност на спора, материалния интерес и броя на проведените съдебни
заседания.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната
жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявен е за
разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Установено е по
несъмнен начин по делото въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства по делото, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ, както
и че в процесния недвижим имот, чийто собственик е ищецът, е била доставяна
електрическа енергия от страна на ответника.
Основният спорен между
страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума – 2 360.06 лв., която
е била начислена от ответното дружество с фактура №********** от 28.06.2017
год., като корекция на сметки въз основа на констативен протокол №1017746 от 23.06.2017
год. по реда на чл. 48 ПИКЕЕ.
С нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование
КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт –
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т.
5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013
год.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че нормите на ПИКЕЕ са създадени извън законовата
делегация по чл. 83 ЗЕ. С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. По силата на
законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата
на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по
който тази електрическа енергия ще се коригира /виж Решение № 111 от 17.07.2015
год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е приела такива
правила на 14.10.2013 год., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 год. и влезли в сила
на 16.11.2013 год. и те имат характера на нормативен административен акт по
смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер на всички адресати, за
които се отнасят.
С решение №12897
от 01.12.2015 год. по адм.дело № 9462/2014 год. на ВАС и окончателно решение №
1500 от 06.02.2017 год. по адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен състав на ВАС
са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на
нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които са приложими в частност /според изричната
разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение – посочените норми са
били отменени едва с Решение № 2315 от 2018 год. на ВАС – ДВ, бр. 97 от 2018
год., в сила от 23.11.2018 год./.
Същевременно в
неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание
крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното
дружество, едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат
различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната
процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но
неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на
изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед
уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално
измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител
/доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество
електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по
предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване
на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се
в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на
ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ
начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или
неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и
ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила
от 16.11.2013 год./ – виж Решение № 115 от 20.09.2017 год. на ВКС по т.дело №
1156/2016 год., ІІ т. о., ТК.
Следователно въззивният
съд приема, че при наличието на законова възможност за корекция на сметките и
въведени обективни правила, по които са се извърши същата, начислената
корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя от хипотезите,
установени в чл. 48 ПИКЕЕ. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, когато при
проверката на измервателната система се установи промяна на схемата на
свързване, корекцията по ал. 1 на същата разпоредба се извършва само въз основа
на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система,
който отговаря на изискванията по чл. 47 ПИКЕЕ, съставен в присъствието на
органите на полицията и подписан от тях.
Както вече бе
посочено по-горе чл. 47 ПИКЕЕ е отменен и липсва регламентация в самите правила
относно изискванията, на които трябва да отговаря констативния протокол. В
решение № 124 от 18.06.2019 год. на ВКС по гр.дело № 2991/2018 год., ІІІ г. о.,
ГК, е прието, че тази празнота в уредбата не може да се отрази върху
законоустановената възможност за извършване на корекция – предвид правилото на
чл. 183 ЗЗД /в т.ч. обвързващите страните общи условия/ и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК
гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана
електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да
отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните
доказателства по делото. От това предварително, а не решаващо за изхода на
спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите
условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от
допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Така
даденото разрешение се споделя от настоящия съдебен състав /като
съдията-докладчик отстъпва от становището си, изразявано в предходни съдебни
актове, поставени във връзка със спорове за дължимостта/недължимостта на
коригирана стойност на електрическа енергия по реда на чл. 48 ПИКЕЕ/.
За пълнота трябва
да се посочи, че съгласно клаузата на чл. 17, ал. 1 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, продавачът, въз основа представени
от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за
начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период. Според чл. 58 от Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, в случаите, когато по силата на тези общи условия
се съставя констативен протокол /а такъв се съставя според чл. 25, ал. 2, при
проверка, при която е установено неточно измерване и/или неизмерване на електрическата
енергия/, той се подписва от представителя на електроразпределителното
дружество и потребителя. Ако потребителят не присъства и/или откаже да подпише
констативния протокол, последният се подписва от двама свидетели, които не са
служители на електроразпределителното дружество /свидетели могат да бъдат и
представители на сдружения на потребителите/. В случай, че потребителят не
присъства при съставянето на протокола, електроразпределителното предприятие го
изпраща на потребителя по реда на изпращане на документи съгласно общите
условия. Към посочените изисквания в Общите условия за съставянето на протокола
се наслагва и изискването в ПИКЕЕ той да е съставен в присъствието на органите
на полицията и да е подписан от тях. При това положение с оглед последователността
на действията, посочени в Общите условия, първо следва да бъде потърсен клиента, за да присъства на проверката. Изпълнението
на това задължение е доказано по делото въз основа на събраните гласни
доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Емил Николаев Иванов и Мая
Стоянова Белчева, които при преценката им /в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК,
доколкото първият от тях е служител на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/
подлежат на кредитиране като ясни, последователни и неопровергани от останалия
доказателствен материал по делото.
Представеният по
делото констативен протокол №1017746 от 23.06.2017 год. е подписан от представители
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, двама свидетели, които не са служители на
посоченото дружество и на ответника, както и от полицейски служител, като от
същия е видно, че при извършената проверка на посочената дата в процесния имот е
установено, че липсва пломбата на щита на таблото; скъсана е пломбажната тел на
капачката и пломбата на клемния блок на електромера; изрязан е отвор на гърба
на клемния блок на електромера; поставени са три броя допълнителни пластини
/медни/ между входящата и изходяща фазови клеми на гърба на клемния блок на
електромера; с еталонен уред е измерена грешката, с която електромерът отчита консумираната
в момента на проверката електрическа енергия, която е – 88.93 %; установена е
промяна в схемата на свързване на измервателната система на електрическа
енергия; след премахване на допълнителните пластини /шунтове/ електромерът мери
в класа си на точност; електромерът е подменен поради нарушена цялост на
корпуса. Следователно протоколът е съставен в съответствие с изискванията на Общите
условия, поради което и следва да се приеме, че процесното средство за
търговско измерване е свалено именно от обекта на ищеца и че същото е измервало
потребената в него електрическа енергия. Ангажирани са и доказателства, от
които е видно, че протоколът е бил изпратен на ищеца с препоръчано писмо с
обратна разписка и е бил получен от него.
Както вече бе
посочено нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ регламентира хипотеза, при която
констатираното при проверката въздействие върху уреда за търговско измерване е
такова, че само по видимите му белези е ясно, че води до промяна на схемата за
свързване. Тъй като посочените в нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ външни
въздействия сочат на видимо вмешателство върху уреда за търговско измерване,
наличните данни за такова, удостоверени с присъствието и подписа на служител на
полицията /както е в частност/, придават на констативния протокол качеството на
официален документ, който да бъде ползван като доказателство в евентуално
бъдещо наказателно производство, при установен автор на противоправното деяние.
Именно поради обстоятелството, че промяната в схемата на свързване, в резултат
на която не е отчетено или е неточно отчетена електрическа енергия, е видима и
тази промяна е удостоверена с официален документ, с нормата на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ е прието, че само въз основа на този документ се извършва корекцията и не
е необходима последваща проверка от надлежен орган по метрология – виж Решение
№ 104 от 16.08.2016 год. на ВКС по т.дело № 1671/2015 год., І т. о., ТК.
Констатацията за
промяната в схемата на свързване се потвърждава от заключението на вещото лице
по допуснатата и изслушана в първоинстанционно производство първоначална
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране. От същото се установява също така, че няма данни за
друга проверка на средството за търговско измерване за период 90 дни преди 09.03.2018
год., че отбелязаните в констативния протокол нарушения създават условия и
представляват промяна в схемата на свързване на електромера, както и че корекцията
в представеното по делото предложение за корекция на сметка за период от 90 дни
/при наличие на точен измерител/ е извършено при спазване на методиката по чл.
48, ал. 1, т. 1, б. “а“ ПИКЕЕ, като е остойностено на 2 360.06 лв.
съобразно действащите за периода цени на електрическата енергия /за 16 415 кWh/ .
В този смисъл СГС
приема, че констатациите в протокола за проверка се подкрепят от
доказателствата по делото. Доколкото е установено /а и не се спори/, че
правилната работа на електромера е била гарантирана, то корекцията
законосъобразно е била извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ.
Сумата е определена като функция от измерителя, при отчитане класа му на
точност и определения процент на грешка при отчитането, вследствие на
осъществения неправомерен достъп до вътрешността на електромера.
Следователно
доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ответника
да коригира сметката на ищеца при неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, поради което и релевираната отрицателна установителна претенция по чл.
124, ал. 1 ГПК се явява изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Изводите на
въззивния съд не съвпадат с тези на СРС. Ето защо обжалваното решение следва да
бъде изцяло отменено /в т.ч. и в частта му за присъдените на ищеца разноски,
поради което и подадената от ответника частна жалба се явява без предмет/, а
предявеният иск – отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1
НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/
направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за
вещо лице в размер на 250 лв. и сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 47.20 лв. и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението от 05.08.2019 год.,
постановено по гр.дело №7583/2018 год. по описа на СРС, ГО, 155 с-в, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от С.А.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 360.06
лв., допълнително начислена коригирана стойност на електрическа енергия на основание
констативен протокол №1017746 от 23.06.2017 год., за която е била издадена фактура
№********** от 28.06.2017 год.
ОСЪЖДА С.А.Р. с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК направените разноски в първоинстанционното
производство за възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв. и сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски
във въззивното производство за държавна такса в размер на 47.20 лв. и сумата от
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/