ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1430
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501030 по описа за 2022 година
Производство по чл.413, ал.2 с вр.чл. 278, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-
*********,със седалище гр.София,против разпореждане № 5197/04.03.22г.,постановено по
ч.гр.д.№ 3062/22г.по описа на Пловдивски районен съд,19-ти гр.с.,с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против П. ЕМ. К.,ЕГН-********** за заплащане на сумата от 63,38лв.,представляваща
договорна лихва за периода 31.03.2020г.-11.08.2020г. и сумата от 453,37лв.,представляваща
мораторна лихва за периода 01.04.2020г.-02.03.2022г.по договор за кредит №
390478/21.01.2020г.По изложени подробни доводи в частната жалба се иска отмяна на
разпореждането като неправилно и незаконосъобразно.
Пловдивският окръжен съд,като взе предвид представените по делото
доказателства,намира за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в срока по чл.275,ал.1 ГПК,поради
което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Депозирано е пред ПдРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от “Агенция за събиране на вземания“ЕАД против П. ЕМ. К.,ЕГН-**********,което се
основава на сключен между посоченото физическо лице и „Сити Кеш“ООД договор за
паричен заем № 390478/21.01.2020г.,вземането по който е цедирано на заявителя с договор
за цесия от 04.03.2021г.и приложение № 1 към него от същата дата.Към заявлението е
представен цитирания договор за паричен заем,видно от който на кредитополучателят е
предоставена в заем паричната сума от 1200лв., с размер на погасителната вноска-„3 х
9,35лв.и 26 х 51,16лв.лв.“,дата на последно плащане-11.08.20г.,на 29 бр.седмични
вноски,при годишен лихвен процент (ГЛП)–фиксиран от 40,05% и годишен процент на
разходите (ГПР)-49,83% и обща сума за плащане-1358,21лв.
С обжалваното разпореждане заявлението за посочените претендирани вземания е
отхвърлено от заповедния съд на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, като е прието,че клаузата
на чл.8 от договора,уговаряща неустойка при непредставяне на обезпечение,е
1
неравноправна.Задължението за неустойка не участвала при формирането на ГПР,което
представлявало нарушение на чл.11,т.10 от ЗПК,сочещо на недействителност на договора на
осн.чл.22 от ЗПК и на връщане подлежала само чистата стойност на кредита,без да се
дължат лихви,неустойки и такси (чл.23 от ЗПК).С частната жалба обжалваното
разпореждане се оспорва като неправилно.
Настоящият състав на въззивния съд възприема становището,поддържано в
атакуваното разпореждане за неравноправност на клаузата по чл.8 от договора за кредит за
заплащане на неустойка от 845,79лв.при неизпълнение на задължение по чл.6 от
договора,касаещо представяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или
отговарящи на определени условия поръчители.Видно от договора,това задължение не е
включено в определения ГПР от 49,83% предвид,че общото задължение по договора е
определено на 1358,21лв.,но според погасителния план размера на задължението с включена
неустойка нараства на 2204лв.Това е достатъчно,за да се приеме,че е налице обоснована
вероятност за неравноправност на клаузата на чл.8 от договора,която води до
недействителност на договора за паричен заем.
Действително разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК определя съдържанието на
годишния процент на разходите по кредита да изразява общите разходи по кредита за
потребителя,настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,дължими на посредниците за сключване на
договора,изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит).Наистина на следващо място с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е визирано, че ГПР
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута,определена с постановление на Министерски съвет на
Република България.В настоящия случай към момента на сключване на договора е
действащо Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г.за определяне размера на законната
лихва по просрочени задължения (ДВ, бр.106 от 23.12.2014г.,в сила от
01.01.2015г.),съобразно което би могло да се приеме, че така определеният с договора
годишен процент на разходите от 49,83% формално не надвишава петкратния размер на
законната лихва,при уговорен годишен лихвен процент в размер на 40,05%.
Обаче в случая следва да се има предвид,че се касае за потребителски по своята
характеристика договор,който като такъв се ползва със засилена защита по ЗЗП и ЗПК,като
трайно се приема от съдебната практика,че максималният размер на лихвата
(възнаградителна или такава за забава) следва да е ограничен,а уговорка,предвиждаща
възнаградителна лихва,надвишаваща трикратния размер на законната лихва,(а за обезпечени
кредити–двукратния размер на законната лихва),противоречи на добрите нрави.В този
смисъл Решение № 1270/ 09.01.2009г. по гр.д.№ 5093/ 2007г. на ВКС – II ГО, Определение
№ 901/ 10.07.2015г. по гр.д.№ 6295/ 2014г на ВКС – IV ГО.и др.)
Настоящата инстанция намира тази съдебна практика за актуална и я споделя.С оглед
на това се налагат правните изводи за неравноправност на процесната клауза,която,макар да
не е предмет на обжалваното разпореждане,предвижда значително оскъпяване на
предоставения паричен заем по процесния договор и е в нарушение на чл.11,т.10 от ЗПК.По
силата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен поради
неспазване на цитираната разпоредба и на връщане подлежи само чистата стойност на
кредита-(чл.23 от ЗПК),без да се дължат не само неустойки,но и лихви и такси.
Частният жалбоподател възразява още,че в заповедното производство заявителят не
разполага с процесуална възможност да провежда пълно и главно доказване на заявената в
заповедното производство претенция и поради това нито съществуването на вземането,нито
обстоятелствата,на които се основава претенцията следва да се доказват от него.Именно
поради това обаче в чл.411,ал.2,т.3 от ГПК е предвиден отказ да се издаде заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК,ако е налице обоснована вероятност искането да се основава
2
на неравноправна клауза в договор.Т.е.в заповедното производство,по повод на което се
развива и настоящото въззивно производство,е достатъчна констатацията за наличие на
обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора за паричния заем,а
такава обоснована вероятност в случая е налице.
По така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна,а
обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във връзка с чл.278, ал.4 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5197/04.03.22г.,постановено по ч.гр.д.№ 3062/22г.по
описа на Пловдивски районен съд,19-ти гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3