№ 753
гр. *, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110105311 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. М., чрез адв. А.
срещу "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. *, с която е предявен
иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 15500 лева /съобразно
допуснатото изменение на иска в о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК/,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № * от
28.01.2021г. за причинени имуществени вреди по договор за застраховка
"Каско+" за настъпил риск "кражба" на лек автомобил „*” с рег. № *, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба
/28.04.2022г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 28.01.2021г. между страните е сключен договор за
застраховка „Каско+“ със застрахователна полица № * за лек автомобил „*” с
рег. № *, собственост на ищеца, със срок на действие от 01.02.2021г. до
31.01.2022г. Застрахователната премия била изцяло платена. На 04.10.2021г.
автомобилът бил паркиран в гр. * срещу магазин за строителни материали. На
06.10.2021 г., около обяд, ищецът отишъл до автомобила, за да вземе
оставени в него документи, след което отново го заключил и оставил на
паркинга. На 09.10.2021г. отивайки до мястото ищецът установил, че
автомобилът не е там. Обиколил наоколо, но не намерил автомобила, поради
което звъннал на телефон 112 и съобщил за кражбата на автомобила, след
което звъннал и на дежурния телефон на застрахователя, където съобщил за
кражбата. Ищецът посетил * РУ при ОДМВР – *, където дал обяснения по
случая и било образувано ДП № */2021г. по описа на * РУ при ОДМВР – *. За
настъпилото застрахователно събитие уведомил ответника, като му
1
представил всички документи, които са му изискали и се договорили, че ще
му изплатят застрахователното обезщетение, след като прокуратурата спре
досъдебното производство и им предостави постановлението за спиране на
наказателното производство. През месец декември 2021г. бил уведомен от
РП – * с Постановление с изх. № */15.12.2021г., че спира наказателното
производство по ДП № */2021г. по описа на * РУ при ОДМВР – * и веднага
представил на ответника постановлението за спиране. През месец март 2022г.
получил Уведомление с рег. № */11.03.2022г. от ответника, с което го
уведомили, че отказват да му изплатят застрахователно обезщетение, тъй като
от представените доказателства не се установява застрахователен риск
"кражба" в периода на покритие на застрахователната полица. Ищецът счита,
че отказът на застрахователя да му заплати застрахователно обезщетение е
неоснователен. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
предявения иск и моли за уважаването му. Оспорва се действителността на
клаузите на т. 3.3. т. 3.6, т. 10.8 и т. 9.2 от ОУ, като се намират същите за
нищожни, като противоречащи на закона.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който оспорва иска, както по основание, така и по
размер. Не оспорва, че между ответника и ищеца е сключено валидно
застрахователно правоотношене по застраховка "Каско на МПС" за
процесния автомобил. Излага твърдения, че не е налице настъпило
застрахователно събитие, което съгласно договора да е риск, който
застрахователят има задължение да покрие по действащите по застраховката
ОУ. Оспорва твърденията на ищеца, че процесния автомобил е
противозаконно отнет, както и че обстоятелствата, при които е изчезнал, не
съответстват с декларираните от ответника. Счита, че процесният автомобил
е бил в много лошо техническо състояние, поради което претендираната
застрахователна стойност на автомобила не отговаря на действителната му
стойност. Излага твърдения, че ищецът не е предоставил вярна и точна
информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното
събитие съгласно чл. 363 от КЗ и т.3.3, 3.6 от Раздел 1 от ОУ, поради което е
налице отказ за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно т. 10.8
от Раздел 1 от ОУ по застраховката. Твърди, че процесното МПС е било обект
на престъпление и/или е било обявено за издирване от компетентните органи
като противозаконно отнето в или извън страната към момента на сключване
на застрахователния договор и анекса към него, което съгласно т. 9.2., Раздел
1 от ОУ изключва покритие по застраховката, поради което ответникът не е в
риск. Счита, че процесният автомобил не е бил стопанисван с грижата на
добър стопанин, бил е оставен незаключен и необезопасен, вследствие на
което е настъпила кражбата. Излага твърдения, че размера на претендираното
застрахователно обезщетение е значително завишено и не съответства на
средната пазарна стойност на вредите към деня на заявеното събитие, отделно
2
че е налице надзастраховане, като в условията на евентуалност прави искане в
случай, че искът е основателен, застрахователното обезщетение да бъде
намалено. Претендират се и сторените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуален
представител моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото, а и от представените по делото доказателства се установява
наличието на сключен договор за имуществено застраховане на 28.10.2021г.
по застраховка „Каско+“ със застрахователна полица № * от 28.01.2021г. за
лек автомобил „*” с рег. № *, собственост на ищеца, със срок на действие от
01.02.2021г. до 31.01.2022г., че е заплатил дължимата застрахователна
премия.
От представената застрахователна полица № * за лек автомобил „*” с
рег. № *, собственост на ищеца, се установява, че застрахователната сума
възлиза на сумата от 15500лв.
От представеното уведомление от 11.10.2021 г. от ищеца срещу
ответника се установява, че на 11.10.2021 г. застрахователят е уведомен за
настъпилото събитие.
Представено е Приложение 2 с допълнителни пояснения във връзка със
заявената кражба по заведената щета, в която е описано, че в автомобила няма
оставени ключове и документи, че е паркирал МПС до автосервиз в кв. *, че
автомобилът е бил в изправно състояние.
Видно от удостоверение от 11.10.2021 г., издадено от ОД на МВР, * РУ,
на 06.10.2021 г. е подаден сигнал за противозаконно отнето МПС, за което е
образувано ДП №*/2021 г. по описа на * РУ *.
Съгласно писмо от 13.10.2021 г. досъдебното производство е водено за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12 НК.
Не е спорно между страните, а от представената от застрахователя
преписка се установява, че с Постановление изх. № */15.12.2021 г. на
прокурор при РП – гр. * воденото ДП №*/2021 г. по описа на * РУ * е спряно
до установяване на извършителя на деянието.
С писмо от 11.03.2022 г. ответникът е отказал да изплати
застрахователно обезщетение по заведената претенция, поради
неустановяване на застрахователното събитие.
С отговора на исковата молба са представени ОУ на „*“ ЕАД, видно от
които в т. 3.3 и т. 3.6 са предвидени задължения при сключване на
застрахователния договор / за предоставяне на информация, заключващи
механизми и устройства за активиране на средства за защита, както и
автомобила за оглед в техническа изправност/. Съгласно т. 9.2
застрахователят не предоставя застрахователно покритие върху вещи, които
при сключване на договора за застраховка са обект на престъпление и или са
обявени за издирване противозаконно в или извън страната.
3
От заключението по приетата по делото САТЕ, което съдът цени като
обективно и обосновано, се установява, че средната пазарна стойност на лек
автомобил марка „*” към датата на застрахователното събитие 09.10.2021 г.
възлиза на сумата от 29900лв., която е и действителната пазарна стойност. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че при наличие на някаква
неизправност би се стигнало до намаляване на цената, което при липса на
автомобила за оглед не може да се установи в каква степен.
От допълнителната САТЕ, чието заключение се кредитира изцяло, се
установява, че при излизането си от завода на производител процесния
автомобил е бил оборудван със заводски имобилайзер, който предотвратява
стартирането на двигателя, ако същият не бъде изключен. Вещото луце сочи,
че не са налице данни за наличието на допълнителни системи за сигурност,
които да предотвратяват стартирането на двигателя, освен заводски
монтирания имобилайзер. Вещото лице посочва, че при проникване в купето
на автомобила, чрез счупване на стъкло, това може да се извърши и без
използването на специализиран инструмент; при проникване, чрез механично
увреждане на ключалка на врата е нужен специализиран инструмент за
разбиване на ключалки; при проникване, чрез изваждане на патрона са нужни
инструменти за изваждането му и последващото отключване (отвертки,
клещи и др.), а при проникване през фугите между детайлите са нужни
специализирани инструменти - клинове, L - прът, J - прът, прът с ласо и др.
Уточнява се, че проникването в купето на автомобила е възможно да се случи
и от лице без технически знания или умения и без наличието на
специализирано оборудване. Стартирането на двигателя на автомобил със
заводски имобилайзер не е възможно без използването на специализирано
оборудване. За стартиране на двигателя на автомобила от лице, което не
притежава обучен ключ от автомобила е нужно специализирани инструменти
и устройство със специализиран софтуер, както и умения за работа с него.
Вещото лице заключава, че проникването в купето на автомобил оборудване
със заводски имобилайзер не е достатъчно за задвижването на автомобила на
собствен ход. След достъп до купето на автомобила е възможно задвижването
му чрез дърпане или бутане от друго превозно средство или задвижване
вследствие на земното притегляне - движение „по инерция". В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че имобилайзерът е по-висока защита от
алармата.
По делото са допуснати гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля П. И.а Петрова и от които се установява, че през м. 10.2021 г.
ищецът паркирал автомобила си на паркинг в кв. * в гр. *, като присъствала
при заключване на автомобила от него. След няколко дни разбрала, че
автомобилът му бил откраднат. Свидетелката споделя, че е управлявала
автомобила и същият бил технически изправен. Знаела за някакъв проблем на
софтуера, но колата била в движение и се ползвала.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
4
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
405, ал.1 от КЗ.
За успешното провеждане на така предявения иск възлага в тежест на
ищеца да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено
покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие на сочената
дата, както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните
имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат, че процесният автомобил е
бил заключен и обезопасен, както и че ищецът е изправна страна по договора,
като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и
да му представи необходимите документи.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си – евентуално за
наличие на непокрит риск.
В настоящия случай не е спорно между страните наличието наличието
на сключен договор за имуществено застраховане на 28.10.2021г. по
застраховка „Каско+“ със застрахователна полица № * от 28.01.2021г. за лек
автомобил „*” с рег. № *, собственост на ищеца, със срок на действие от
01.02.2021г. до 31.01.2022г., че е заплатил дължимата застрахователна
премия.
Не е спорно, а и от представените ОУ на застрахователя, последният
осигурява покритие за рисковете: пожар, природни бедствия, ПТП,
злоумишлени действия на трети лица, кражба или грабеж на цялото МПС и
други, настъпили не по волята на водача щети, групирани в клаузи,
неразделна част от тези Общи условия. Застрахователният договор покрива
частична щета или тотална /пълна/ щета /загуба/ на застрахованото МПС,
настъпила в следствие реализиране на рисковете посочени в избраната от
ЗАСТРАХОВАНИЯ клауза, при условие, че той е изпълнил задълженията си
като страна по договора и не е налице общо или специално изключение,
установено в Общите условия.
В случая за да изключи отговорността си застрахователят е релевирал
правозащитно възражение, позовавайки се на т. 3.3. т. 3.6, т. 10.8 и т. 9.2 от
ОУ, които ищецът от своя страна е оспорил като недействителни.
От анализа на ангажираните по делото доказателства не може да се
направи извод за приложимост на посочените от ответника клаузи от ОУ за
изключване отговорността на застрахователя.
На първо място, наличието на застрахователно правоотношение не се
оспорва от страните, което за да възникне предполага съвпадане на
насрещните волеизявления на страните относно обекта на договора,т.е. в
случай че към датата на сключване на договора автомобила е липсвал /тъй
като е бил предмет на престъпление/, не би могло да възникне и
застрахователното правоотношение.
5
От друга страна, от ангажираните по делото гласни доказателства,
посредством разпита на свидетеля Петрова, които съдът кредитира като
последователни, незаинтересовани и кореспондиращи на събраните по
делото доказателства, се установи, че към м.10.2021 г. автомобилът е бил
наличен и се е ползвал по предназначение /което хронологично следва датата
на сключване на договора за застраховка/. Следователно, към датата на
сключване на договора автомобилът не е бил предмет на престъпление, нито е
бил обявяван за издирване, поради което не може да намери и приложение на
т. 9.2 от ОУ.
Неприложими са и разпоредбите на т. 3.3. т. 3.6, т. 10.8 от ОУ, тъй като
не се установява твърдяното договорно неизпълнение за представяне на
технически неизправно МПС. Напротив, установи се от показанията на
Петрова, че автомобилът е бик технически изправен, придвижвал се е, както и
е бил надлежно заключен от собственика му преди напускане на мястото,
където е бил паркиран. Свидетелката непосредствено е възприела факта на
заключване на автомобила, поради което възраженията на ответника, че
ищецът не е положил дължимата грижа, се намират от съда за неоснователни.
В случая правото на застрахователно обезщетение се изключва, ако са
налице: незатворено, незаключено, необезопасено МПС с аларма, или
допълнително средство за защита (в случай, че такива се изискват, като
необходимо условие за сключване на застраховката на МПС); оставени вътре
или вън от МПС- ключове и/или устройство за управление на алармена
система и/или имобилайзер, и/или свидетелство за регистрация – част I и/или
част II, и/или документ за собственост.
След съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства
съдът намира, че е настъпил твърдения от ищеца застрахователен риск,
покрит от сключената имуществена застраховка, което е основание за
ангажиране отговорността на застрахователя.
В случая от допълнителната съдебно – автотехническа експертиза,
която съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно дадена, се
установява, че автомобилът е снабден със заводски имобилайзер. Установява
се, че има няколко начина за проникване в купете и задвижване на
автомобила, поради което съдът намира, че положените от ищеца усилия не
са в състояние да предотвратят посочените от вещото лице механизми на
противозаконно отнемане на застрахованото му имущество. Последният е
положил дължимата грижа, поради което не може да се изключи
застрахователното покритие на ответника за настъпилото събитие.
Ответната страна е реливирала възражение, че събитието не е настъпило
по декларирания от ищеца начин, за което е образувано ДП, но не е
ангажирала доказателства в тази насока. За извършеното противозаконно
отнемане на застрахованата вещ ищецът незабавно е сигнализирал органите
на реда, за което е уведомил и застрахователя. В тази връзка е образувано ДП
№*/2021 г. на * РУ – *, което обаче е спряно поради неоткриване на
6
извършителя. Противозаконното отнемане на застрахованата вещ от
владението на собственика не е опровергано от застрахователя, поради което
последният следва да обезщети претърпените вреди. В случая се касае се за
щети, които не са настъпили при ПТП или при други обстоятелства със
знанието или участието на застрахования, за да следва и да може той да ги
докаже. Напротив – касае се за ситуация на констатиране на вреди (липса на
застрахованата вещ) след паркиране на автомобил, което прави обективно
невъзможно правоимащият да доказва друго, освен паркирането и вредата, за
което да сигнализира органите на реда. В този случай, ако се твърди
настъпване на други обстоятелства, навеждащи на умишлени действия на
самия застрахован или на непокрит риск, същите следва да бъдат доказани от
застрахователя (в този смисъл Решение №167/7.02.2017г. по т.д.
№1655/2015г. на ВКС и други). Обратното разбиране би наложило
застрахованите по „Каско“ лица да доказват обстоятелства, настъпили в тяхно
отсъствие и без тяхно знание, което е обективно невъзможно и не
кореспондира с обезпечителната функция на този тип имуществено
застраховане.
По изложените съображения и тъй като по делото не е проведено
доказване от ответника за наличие на изключен риск или злоумишлени
действия на самия ищец, съдът преценява предявения иск, като доказан по
основание.
Съобразно чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ застрахователното
обезщетение по договор за имуществено застраховане се съизмерява със
стойността, за която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, респективно със средните пазарни средства,
необходими за отстраняване на увреждането (материали и труд), изчислени
към момента на настъпване на застрахователното събитие (така и Решение
№209/30.01.2012г по т.д. №1069/2010г. на ВКС и др.).
В настоящия случай от приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло се установи, че
средната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие 09.10.2021 г. възлиза на сумата от 29900лв. Съдът
кредитира заключението като обективно и пълно, тъй като експертното
заключение е изготвено на база сравнителен анализ на автомобили с
идентични характеристики като процесния, т.е. същото почива на обективни
данни и ползване на съответната методика.
Съдът като съобрази, че застрахователната сума на автомобила възлиза
на сумата от 15500лв., намира че дължимото обезщетение не може да
надхвърля този размер. В случая ищецът претендира сумата от 15500лв.,
съобразно допуснатото в о.с.з. изменение, поради което искът се преценява за
основателен в пълен размер. Основателно е и искането за присъждане на
законната лихва от датата на исковата молба - 28.04.2022 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
7
С оглед изхода по спора и представените доказателства на ищеца се
следват разноски в общ размер на 3180лв., от които 620лв. за заплатена
държавна такса, 200лв. депозит за САТЕ, 200 лв. за допълнителна САТЕ и
2160 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовата страна
е неоснователно, доколкото възнаграждението е в предвидения в Наредба №
1 минимален размер в редакцията й към датата на сключване на договора за
правна помощ, която е приложима към него момент. В настоящия случай
видно от представените доказателства, адвокатът е регистриран по ЗДДС и
страната е платила адвокатското възнаграждение и дължимия върху същият
ДДС, като тази сума се счита за неразделна част от дължимото
възнаграждение, поради което и следва да бъде включена в размера на
присъдените разноски (в този смисъл е установената съдебна практика на
Върховен касационен съд – Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. №
3544/2014 г. на ВКС, II ТО; Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д. №
2039/2015 г. на ВКС, I ГО)..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
р-н *, да заплати на М. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. *, сумата от
15500 лева /петнадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на
МПС, сключен със застрахователна полица № * от 28.01.2021г. за причинени
имуществени вреди по договор за застраховка "Каско+" за настъпил риск
"кражба" на лек автомобил „*” с рег. № *, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на исковата молба /28.04.2022г./ до окончателното
плащане, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
р-н *, да заплати на М. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. *, сумата от
3180лв. (три хиляди сто и осемдесет лева), представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца по
посочената в искова молба банкова сметка: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр адвокат Й. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
8
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9