Решение по дело №1647/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез редовно упълномощен процесуален представител юрисконсулт С.-Г. против Решение № 925 от 01.07.2024 г. на Районен съд - Пловдив по АНД № 2299/2024 г., с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********/03.12.2020 г. за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, сочи решението на районния съд за неправилно по подробно изложени в касационната жалба аргументи и претендира за отмяна на същото. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът - Д. Р. Ш., в писмен отговор, чрез адв. Л., оспорва жалбата и излага аргументи за правилност и законосъобразност на оспорваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Представител на ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.

За да отмени с решението си електронния фиш, Районен съд - Пловдив е приел за безспорно установено, че на 03.12.2020 г. в 12:11ч. на път А-1, км 107+663, посока: намаляващ км., е установено движение на ППС – Влекач Д. Ф. Х. 105, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси: 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси: 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, като е установено, че за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ла. 1, т. 2 от Закона за пътищата, предвид налична за ППС тол декларация за преминаването, но за платена категория по-малка от измерената. Нарушението е установен с устройство № 20212, елемент от електронната система за събиране на пътни такси по Закона за пътищата, намиращо се в посочения пътен участък. ЕФ е издаден на Д. Р. Ш. в качеството му на водач на посоченото ППС.

Районният съд е отменил ЕФ, като е приел, че на основание чл. 81, ал. 5 от НК, след като нарушението извършено на 03.12.2020 г., на 04.12.2023 г. е изтекла обикновената преследвателска давност, поради което е настъпила погасителна давност. РС е посочил също, че съдържанието на ЕФ не отговаря на изискванията на ЗАНН, тъй като, за да се направи правилна преценка за приложимостта на чл. 179, ал.3а или ал. 3б от ЗДвП не е достатъчно в ЕФ да е посочено само, че за съответното МПС липсва установена и заплатена тол такса или тя е заплатена частично, а следва да бъде очертана причината за това, което се явява релевантната форма на деянието. Според РС посоченото в процесния ЕФ „има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената“ може да се свърже, както като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, така и като ал. 3б от същата разпоредба, което води до неясна квалификация на деянието, респ. е основание за отмяна на ЕФ. Като допълнително основание за отмяна е посочено, че от съдържанието на ЕФ не става ясно защо наказващият орган счита, че не е заплатена процесната тол такса в цялост. Липсата на тази информация, според РС е съществен порок, който нарушава правото на защита на адресата на ЕФ и е основание за неговата отмяна. По отношение на наложената с ЕФ санкция, според мотивите на оспорваното решение, размерът ѝ противоречи на общия принцип на правото на ЕС за „пропорционалност“ и по-конкретно на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на съвета, относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и на чл. 49, ал. 3 от Харта за основните права на ЕС.

Касационната жалба е неоснователна.

При издаване на процесния електронен фиш е спазена изискуемата писмена форма за валидност на акта, като същият съдържа всички изрично и изчерпателно изброени реквизити, посочени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Според касационния състав не е налице неяснота и не споделя изводите на районен съд в тази насока.

ЕФ е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Регламентацията в ал. 4 и 5 от същата норма гласи, че вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В тези случаи се образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението.

С оглед на изложеното, при издаване на ЕФ правилно органът е приложил и разпоредбата на чл. 187а от ЗДвП, с оглед подадената декларация от дружество-собственик на ППС, анулиран фиш и установяване на лицето, което е било водач.

С изменението на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г. са регламентирани нови разпоредби чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия.Според чл. 10б, ал. 7 от ЗП ( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство, тоест въобще не са ангажира отговорност на нарушителя. При тази формулировка на законовия текст следва безспорния извод, че е налице по-благоприятен за последния закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно чл. 10б, ал. 7 от ЗП в случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.

От изложеното до тук следва, че, като е отменил процесния ЕФ, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Районният съд неправилно в обжалваното решение е осъдил АПИ да заплати на жалбоподателя разноски по производството.

С оглед на това, че Д. Ш. не е платил реално чрез разходване на свои средства претендираното като съдебен разход адвокатско възнаграждение, настоящия съдебен състав счита, че РС Пловдив е следвало да остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски пред първа инстанция.

По АНД № 2299/2024г. от страна на Д. Ш. е представен списък с разноски за сумата от 720 лева - адвокатско възнаграждение, както и договор за правна помощ от 11.04.2024г., проформа фактура № ********** от 11.04.2024г., платежно нареждане от 15.05.2024г. и фактура № ********** от 15.05.2024г. Договорът за правна помощ е сключен между адвокатско дружество „Л. и партньори“ и Д. Ш. с предмет изготвяне и подаване на жалба срещу ЕФ № *********. Уговореното възнаграждение по договора е 600 лв. без ДДС и изрично е посочено, че следва да бъде платено по банков път. В представената проформа фактура и във фактура е посочен доставчик адвокатско дружество „Л. и партньори“, а получател Д. Ш.. От представеното платежно нареждане от 15.05.2024г. е видно, че наредител е С. Д. Д. е платило на адвокатското дружество сумата в размер на 720 лева. Възнаграждението за адвокат е заплатено от трето лице, като липсват доказателства за реално осъществен разход от Д. Ш., който да се приеме, че е за негова сметка и който да дава основание за присъждане на сумата за такъв разход за сметка на насрещната страна. Решението в частта за присъдените разноски следва да бъде отменено.

При този краен изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция. Съдът намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. По делото е представен списък с разноски, ведно с приложен Договор за правна защита от 16.07.2024г., с отразяване, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой при сключването му между адвокат Л. и Д. Ш..

Водим от горното, Административен съд Пловдив, ХХ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 925 от 01.07.2024 г., постановено по АНД № 2299 по описа за 2024г. на Районен съд Пловдив, XXIV н.с. в ЧАСТТА, с която Агенция „Пътна инфраструктура“ Национално Тол управление, е осъдено да заплати на Д. Ш., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], област Ямбол, сумата от 720.00 лева разноски по делото, като вместо него постановява:

Оставя без уважение искането на Д. Ш., за присъждане на разноски в производството по АНД № 2299/2024г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 925 от 01.07.2024 г., постановено по АНД № 2299 по описа за 2024г. на Районен съд Пловдив, XXIV н.с. в останалата му част.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. Р. Ш., [ЕГН] сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляващо адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.