Р E Ш Е Н И Е
град София, 01.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на първи
декември
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря М.Р., като разгледа докладваното от
съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 15242 по описа за 2015 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл. чл. 258 –
273 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № III
– 85 - 84/2015 г. от 13.05.2015 г., постановено по гр. дело № 18989 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 85-ти
състав, е изменил, на основание чл. 59, ал. 9 от Семейния
кодекс (СК), постановения с
Решение по гр. дело № 20236/2011 г. на Cофийски районен съд, III Гражданско
отделение, 113-ти състав, влязло в сила на 27.11.2012 г., режим на
лични отношения на В.С.Г., ЕГН **********, с детето С. В. Г., ЕГН **********, в
следния смисъл: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения
на бащата В.С.Г., ЕГН **********, с детето С. В. Г., ЕГН **********,
както следва: Бащата ще има право да вижда и взема детето всяка втора и четвърта
седмица от месеца 1800 часа в петък до 1830 часа в неделя
с преспиване, всяка четна година на Коледните празници от 1000 часа
на 24 декември до 1830 часа на 26 декември, всяка нечетна година -
на Новогодишните празници от 1000 часа на 30 декември до 1830
часа на 01 януари на следващата година, както и тридесет дни през лятото и
десет дни през зимата по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката. Съдът е заместил съгласието на Т.И.Г.,
за пътувания на детето й С. В. Г., придружено от своя баща В.С.Г., извън
територията на Република България без ограничение на броя на пътуванията,
тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват. Оставил е без
уважение молбите на В.С.Г. и Т.И.Г. за присъждане на разноски по делото.
Двете страни са останали недоволни от първоинстанционното Решение и са го
обжалвали.
Ответницата Т.И.Г. (въззивница)
е подала въззивна жалба, вх. № 8020943 от 27.08.2015 г. (датата на пощенското клеймо), срещу
първоинстанционното Решение в частта, с
която е изменен режима на лични отношения на бащата с детето, респ. относно
така постановения режим на лични отношения, и в частта, с която е заместено съгласието на майката детето да пътува неограничено с
бащата извън територията на Република България. Относно постановените лични
отношения въззивницата е развила подробни съображения за нарушения на
материалния закон, като в тази връзка е сочила наличието на нови обстоятелства,
които съществено засягали интересите на детето по см. на чл. 59, ал. 9 СК,
поради което първоинстанционният съд следвало да уважи направеното искане от Г.,
с което да определи режим на лични контакти на бащата само в присъствието на
експерт – всяка втора и четвърта неделя от месеца, за времето от 1400
часа до 1800 часа. Изложила е, че другият родител не се грижел и не
възпитавал детето, като всявал страх, насаждал агресия и неприязън към майката
и нейните роднини, използвал обидни думи пред детето, позволявал си да
предприема лечение без съществуващи симптоми за това и с тези си действия
увреждал физическото, психично и емоционално развитие на детето. За тези
проблеми въззивницата търсила многократно помощ от Дирекция “Социално
подпомагане“ (Д“СП“) – “Л.“ и Д“СП“ – “К.С.“, като в тази връзка й били издавани направления и тя
и детето ползвали социални услуги от експерти. Подробно в тази жалба са
изложени твърдения за незачитане от ищеца В.Г. на режима на детето, в каквато
връзка били налице множество жалби и по тях били издавани направления за
ползване на социални услуги и били давани становища от експерти, които Г. не
зачитал. В жалбата се твърди и отчуждаващо родителско поведение на бащата. Така
искът по чл. 59, ал. 9 СК останал неоснователен и недоказан. Относно заместеното съгласие на майката
за пътувания на детето извън територията на страната въззивницата е развила
доводи за незаконосъобразност. Обобщено тези съображения се свеждат до това, че
В.Г. никога не е искал съгласието на Т.Г. относно пътувания на детето им извън
страната и неустановил по безспорен начин, че било налице негово несъгласие. Не
следвало също така да бъде разрешено ненавършило пълнолетие дете неограниченото извършване на пътувания в
чужбина, без съгласието на единия родител, а следвало да бъдат разрешени конкретни пътувания в точно определени периоди от
време. Изложила е и съображения за нарушения на процесуалния закон. В тази
връзка въззивницата е сочила, че в отговор на предявения иск от В.Г. за
изменение режима на лични контакти с детето, самата тя предявила два насрещни
иска за ограничаване на режима на лични контакти и за увеличение на месечната
издръжка. Първоинстанционният съд не се произнесъл по иска за издръжка и така
отказал неговото разглеждане, като липсвала правна квалификация и на предявения
насрещен иск за ограничаване режима на лични контакти. Първоинстанционният съд
не направил цялостен анализ на доказателствата. Липсвало произнасяне и по
искането на ответната страна да се разреши на майката 6 пъти в годината, с
едноседмично предизвестие, да може да заменя определените от съда дни, в които
детето ще бъде при бащата, както и през м. юли детето да бъде изцяло с майката.
Това се налагало с оглед интереса на детето, когато то посещавало зелено
училище, лагери, екскурзии, а през м. юли да можело да бъде организирана
пълноценна почивка, която досега била прекъсвана. По тези доводи въззивницата
моли въззивния съд да отмени оспореното първоинстанционно Решение, като
неправилно и незаконосъобразно, и да
определи режим на лични контакти на бащата само в присъствието на експерт –
всяка втора и четвърта неделя от месеца – за времето от 1400 часа до
1800 часа. Въззивницата поддържа въззивната жалба в хода на
въззивното производство, лично, и чрез пълномощник. Претендира разноски. Излага
окончателно становище в писмени бележки и писмено становище от 21.12.2016 г.
Въззиваемият В.Г. е подал отговор на жалбата на Т.Г., като е възразил по изложените в
нея твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли въззивния
съд да не уважава подадената въззивна жалба и да остави в сила оспореното
първоинстанционно Решение, както и да не уважава искането за намаляване на
режима на лични контакти на бащата, поискан от майката. Според въззиваемия
правилно първоинстанционният съд е уважил претенцията на бащата по чл. 127а,
ал. 2 СК, във връзка с чл. 76 ЗБЛД. Съдът правилно съобразил, че към момента
двамата родители следва да имат равни възможности за пътуване с детето.
Ищецът
В.Г. (въззивник) е подал и насрещна
въззивна жалба, вх. 8026899 от 30.10.2015 г., срещу първоинстанционното Решение в частта относно
така изменения режим на лични отношения с детето С.Г.. Изложил е съображения да се разшири режима на личните отношения, като се е позовал на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК. Моли въззивния съд да постанови равни права на
двамата родители на празнуване на празници, като допълнително към постановеното
от първата инстанция празнуване на Коледа и Нова година, желае ежегодно
да има право да прекарва един от двата празника Трети март или Великден; Шести
септември или Двадесет и втори септември; Рожден ден на детето (07.01.) или
неговия рожден ден (21.01.). Моли
съда да определи
дни за извънкласни занимания на детето
през цялата седмица след заниманията в училище; съда да определи изрични дни в
часовете от 1700 часа до 2000 часа, както следва: понеделник
- езици; вторник - спорт; сряда - изкуство; четвъртък - забавление - кино,
театър, куклен театър, цирк, посещение на детски празници на приятелски
семейства. Моли съда да определи два от дните (вторник и четвъртък за времето като взема детето от
1700 часа и го връща до 2000 часа.), в които да има задължението да обезпечава
посещението на посочените мероприятия. Моли съда да задължи ответницата да го
уведомява винаги (в срок до 3 часа от настъпване на болестните симптоми) при отклонения
от здравословното съС.ие на детето с оглед намиране на най-добро лечение и
профилактика. Въззивникът поддържа насрещната въззивна жалба в хода на
въззивното производство, лично, и чрез пълномощник. Релевира възражение за
прекомерност на претендираните разноски. Пълномощникът на въззивника претендира
разноски по чл. 38 от Закон за адвокатурата – в минимален размер, тъй като
помагал на бащата доброволно, без възнаграждение. Излага окончателно становище в писмени бележки от 16.12.2016 г.
Въззивните жалби са допустими. И двете
жалби са подадени в съответния срок по чл. 259 ГПК и чл. 263, ал. 2 ГПК, от съответната страна
в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване, валиден като цяло и допустим в обжалваните
му части съдебен акт.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като
прецени доказателствата по делото в двете съдебни инстанции и обсъди доводите
на страните,
намира за установено следното:
Първоинстанционният
Софийски районен съд е бил сезиран от В.С.Г. с обективно съединени искове срещу
Т.И.Г., с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, във връзка
с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД – съответно за изменение на мерките относно упражняването
на родителските права по отношение на детето С.Г., постановени с Решение по гр.
дело № 20236/2011 г. на Cофийски районен съд, III Гражданско отделение, 113-ти
състав, и за заместване съгласието на Т.Г. за пътувания на детето им
неограничено с бащата В.Г. извън територията на Република България до
навършване на пълнолетие. В исковата молба подробно са изложени обстоятелства,
свързани с бащата – образование, професия, желание да полага родителски грижи,
взаимоотношения с детето, семейната и социална среда, материалните възможности,
на които е основан иска за изменение на режима на родителските права. Искът за
заместващото съгласие е основан на това, че ответницата Т.Г. е получила същото
съгласие по гр. дело № 11760/2012 г. на Софийски районен съд и така двамата
родители ще имат равни права по отношение на пътуванията.
Ответницата е оспорила предявените искове. Твърдяла е, че поведението на бащата съставлявало опасност за физическото и психическото здраве на
детето, поради което моли режимът на лични отношения на бащата с детето С. да бъде ограничен. В същия смисъл е изложеното в
допълнителна молба от 12.05.2015 г.
В първата инстанция е установено,
че страните са родители на детето С. В. Г., роден на *** г., видно от
удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №
0032 от 22.01.2009 г. от Район ”Средец”, Столична община, Област – София.
С Решение № III – 113 – 193 от 27.11.2012 г., постановено по гр.
дело № 20236/2011 г. на Cофийски районен съд, III Гражданско отделение, 113-ти
състав, влязло в сила на 27.11.2012 г. са определени мерки относно упражняването
на родителските права по отношение на детето, като на бащата е предоставено
правото да вижда и взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 1000
часа в събота до 1800 часа в неделя с преспиване, 10 дни през м.
януари и 10 дни през м. август по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск
на майката.
С Решение от 19.11.2012 г.,
постановено по гр. дело 11760/2012 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 88-ми състав е
заместено съгласието на В.С.Г. за пътувания на детето му С. В. Г. извън
територията на Република България – в страните – членки на Европейския съюз и
Швейцария, със съгласието на майката Т.И.Г. – без ограничение на броя на
пътуванията и през периодите – за месеците от юни до септември, съответно две
седмици през пролетта, есента и зимата, по време, което не съвпада с
определения от съда режим на лични отношения с бащата, и за издаването на
паспорт, по реда на ЗБЛД, на детето С. В. Г.. При служебна проверка настоящият
въззивен състав констатира, че това Решение е потвърдено с Решение от
16.02.2015 г., постановено по гр. дело № 9157/2013 г. на Софийски градски съд.
Детето е посещавало ЧЦДГ ”С.З.” за
учебната 2013/2014 г. (работи по Програма за възпитание
на детето, одобрена от МОН), като в ежедневните си занимания
е изучавало английски език, социален и природен свят, математика, изобразително
изкуство, конструктивни дейности и игрова култура. Детето е имало два пъти
седмично часове по музика, плуване, народни танци, таекуондо и йога, видно от
служебна бележка по делото. От данните от извършените във въззивната инстанция
актуални социални проучвания се установи, че към момента детето С. е ученик в I клас в ЧСУ ”Свети Георги”, като му харесва в това училище.
Данните по делото сочат също, че две години С. е посещавал Британско училище в
град София, което отговаря на подготвително ниво в българско училище. Детето се
справя много добре с учебния материал, отговорно и възпитано, спазва правила и
норми.
Въззивният
съд споделя установената в първата инстанция фактическа обстановка относно
взаимоотношенията между страните, като родители, като не намира основание
подробно да обсъжда всички ангажирани по делото като доказателства молби,
жалби, констативни протоколи, нотариални покани, вкл. и становища на социални
служители. От тях се установи, че отношенията между родителите са силно влошени
и те не осъществяват нормална комуникация. Между страните са налице противоречия
относно отглеждането на детето, по - специално те не са могли да постигнат
съгласие относно необходимостта на детето да се поставят свещички, като метод
за справяне с проблема при запек. От една страна, бащата - като лице с
медицинско образование, е прилагал метода на поставяне на свещички при лечението
на детето, като е приемал, че това е нормален и възприет метод на лечение, без
странични ефекти за детето. От друга страна, майката категорично се е
противопоставяла на това, считайки, че това се отразява негативно върху
психиката на детето. При това същата е отказвала да съдейства за изпълнение
режима на лични отношения между детето и неговия баща. Това пък от своя страна
е провокирало бащата да използва нотариуси при всеки опит за среща с детето и
за осъществяване режима на лични отношения. Родителите не само са в тежък
конфликт помежду им, но в първата инстанция е установено, че същите записват и
филмират (с помощта на мобилните им телефони) детето С. в разговори, които са били провокирани от
единия родител с въпроси, насочени към поведението на другия родител. Тези
записи впоследствие са използвали в споровете помежду им. От гласната
доказателствена съвкупност (св. Димитър
Гугутков, сочен от ищеца, и св. Надя В., сочена от ответницата), също се установиха влошените отношения между
страните и липсата на нормална тяхна комуникация като родители. Така св.
Гугутков е заявил, че бащата получавал информация само от детето, не му било
разрешавано да бъде с детето извън режима на контакти (напр.
за празници на братовчеди и всички празненства се съобразявали с режима на
бащата с детето). Св. В. е
сочила обстоятелства от поведението на детето – имало случаи след връщане от
бащата същото да е проявявало агресия спрямо майката, детето се държало
неадекватно и изпадало в истерия, бащата настройвал детето спрямо майката. При
преценката на свидетелските показания въззивният съд дава вяра на тези на св.
Гугутков, които намира обективни, последователни и незаинтересовани. При
преценката на показанията на св. В. съдът отчете възможна нейна заинтересованост
в полза на ответницата, тъй като св. В. заяви, че В.Г. проявявал агресия и към
нея. Предвид което в тези части в които св. В. е сочила агресивно поведение на
детето и промяна в поведението му след връщането от срещи с бащата следва да се
преценят много внимателно и в съвкупност с други доказателства, като съдът не
установи да се подкрепят от такива други доказателства. Освен това в частите, в
които съставляват преразказ на споделеното от ответницата тези показания изобщо
нямат характера на доказателство (така напр.
бащата закъснявал, не връщал детето, не й вдигал телефона, ответницата имала
проблеми относно провеждането на елементарни разговори с бащата къде е детето).
Останалите събрани в първата инстанция писмени доказателства са неотносими
към предмета на обжалване, и въззивният съд не ги взема предвид при
постановяване на Решението си. Това са доказателства относно образованието,
квалификацията и доходите на страните (не са в
обхвата на въззивно обжалване родителските
права и издръжката), а и по делото няма спор по тези
въпроси. Въззивникът е лекар и като такъв практикува медицинската професия в
областта на хирургията, медицински директор е на Лечебно заведение за болнична
помощ – МБАЛ ”Доверие”АД и е назначен в тази болница като лекар – хирург, както
и е собственик на детска градина, като същият е с много добри материални
възможности, видно от приетите във въззивната инстанция трудов договор от
18.03.2016 г. и допълнително споразумение от 18.03.2016 г.
Предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт въззивният съд постанови изготвянето на
актуални социални доклади, като в настоящата инстанция са депозирани три социални доклада, изготвени съответно на 06.04.2016 г. и 19.10.2016 г. от компетентната Д”СП” – ”К.С.”, град София ( по местоживеене на майката и детето С.), и на 19.10.2016 г. - от компетентната Д”СП”
– ”Л., град София (по местоживеене на бащата). Социалните проучвания са
изготвени след провеждане на съответни разговори с всеки от родителите, детето С.
и класния ръководител на детето. При разговора с класния ръководител същият е споделил, че С. умно и интелигентно
дете, много бързо усвоява материала, справя се отлично, възпитан, спазва
правила и норми, общителен, създал е приятелства. В доклада на Д”СП” – ”К.С.” от 19.10.2016 г. се
сочи, че майката споделила, че детето няма проблем с дефекацията и към момента
бащата не слага свещички на детето, но изказала притеснения, че когато детето е
при него бащата му давал някакъв сироп и детето не могло да учочни какво точно
приема, а бащата отказвал да коментира. Детето споделило за случай през първия
учебен ден, когато баща му го завел на училище (тъй като бил при него), а майка му и баба му го чакали
там. Държанието на баща му не му харесало, защото се държал грубо с майка му,
не й позволил да го гушне и да се снима с него. Детето е заявило, че обича и
двамата си родители и иска те да се разбират. Дадени са данни и за свободното време
на детето – обича да спортува, ходи на тренировки по фехтовка, йога и тенис. Посещава
и курс по роботика, като правят роботи от ”Лего”, обича да играе игри и да
гледа исторически филми. Детето е споделило, че много му харесва историята,
баща му е разказал за нашата история и в училище също ги запознали с нея. Детето е привързано и към двамата си
родители. С. е споделил, че с баща си ходят на гости на дядото по бащина
линия и чичото, среща се с братовчедите си, ходят на ресторант, на тренировки
по самбо, на вилата. Разказва, че баща му му говори за доброто и злото, че
доброто идва от Бог, а злото от дявола. С.
е споделил, че вярва в Бог и в добрата енергия, като е допълнил, че родителите
му също вярват. Ходил е и с двамата в Боянската черква. В социалния доклад на Д”СП” – ”Л.” от 19.10.2016 г. се съдържат данни
от наблюдавана връзка между бащата и детето. Установено е, че има емоционална
връзка помежду им. С. разказвал за преживяванията си през лятото с баща си,
че са ходили на море на Синеморец и с колела са обикаляли различни градове. По
данни на родителите детето проявява интерес към съответстващи на възрастта му
занимания. При разговор с бащата е констатирано, че той продължава да информира
сина си за всички обстоятелства, свързани със съдебните производства, като е
бил категоричен, че щял да продължава да го прави, тъй като е родител и носи
отговорност за отглеждането на сина си. Родителите
са консултирани многократно, че не е в интерес на детето да се възпрепятства
контакта между детето и баща му, тъй като може да доведе до сериозни
психо-емоционални проблеми в бъдеще. Данните сочат също, че С.е объркан от
конфликтните отношения между двамата му родители и различните послания спрямо
него. В доклада е дадено становище, че В.Г. е в съС.ие да задоволи
базисните потребности на детето, има подкрепата на разширеното си семейство,
детето се чувства сигурно и стабилно в присъствието както на баща си, така и на
майка си, детето не трябва да бъде въвличано в конфликтите между възрастните. Към
настоящия момент режимът на лични контакти се изпълнява съгласно съдебното
Решение. Данните сочат също, че липсват
елементи на родителско отчуждение. В предоставения по делото Доклад за резултатите от предоставяне на
социална услуга ”оценка на привързаност на дете към родител” на детето С. Г.,
изготвен от медицински психолог и психотерапевт (майката и детето са били насочени за ползване на социална услуга към външен
доставчик, предвид факта, че Д”СП” – ”К.С.” не разполага с психолог), от Консултативен кабинет към Фондация ”Психологическа
подкрепа”. В него се дава заключение, че детето вече е по-стабилно относно
емоционалното си възприемане на факта, че родителите ще живеят занапред
отделно. Детето е пораснало и емоционално по - зряло, поради което вече не
проявява агресия, гняв към майка си и баба си, както в предишните години. В
детето обаче си остава вътрешното му напрежение, свързано с преживявания от
него конфликт на лоялност.
В съдебно заседание във въззивната инстанция специално
присъстваше психолог от компетентната Д”СП” – ”Л.” – Главен експерт – психолог Поля Х., която беше изслушана от въззивния съд. Посочи, че детето има емоционална връзка и с двамата
си родители. Те обаче имат напрегнати и конфликтни отношения, което не е в
интерес на детето. детето спокойно говори за всичките си близки. По становище
на психолога няма родителско отчуждение у детето и не се възпрепятства
постановения режим на контакти от съда. Въпрос на добра воля от родителите е да
постигнат споразумение относно възпитанието и отглеждането на детето им, и
двете страни да спазват определения режим и да не си създават пречки. Детето е
предпазливо и се опитва да избягва темите, когато става въпрос да постави някой
от родителите му в някаква по-различна ситуация. Предпазлив е да дава своето
мнение, когато става въпрос за родителите му. Детето говори с много емоции за
времето, прекарано с баща му, но детето говори с емоция и за майка му и
разширеното семейство на двете страни. Предпазливостта на детето идва поради
силната връзка, която има с родителите, и притеснението му при разговорите за неговите
близки да не бъде поставен някой от тях в ситуация с наранени чувства.
Въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид
установените факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на
съответно релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:
Относно въззивната жалба на Т.Г.
Преди всичко следва да се обоснове, че предметът
на делото е бил очертан от Върховния касационен съд с Определение № 182 от
12.03.2015 г. по гр. дело № 7402/2014 г. - по повод подадени от ответницата Т.Г.
две частни жалби. Така делото е било върнато на първоинстанционния Софийски
районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявените
първоначални искове от В.С.Г.. При
това положение не могат да бъдат приети за основателни исканията на
въззивницата за произнасяне на съда по ограничаване режима на лични контакти на
бащата с детето (и в посочения обем), както и съдът да се произнесе по искания от нея
начин, като разреши на майката 6 пъти в годината, с едноседмично предизвестие,
да може да заменя определените от съда дни, в които детето е при баща си и да й
определи на нея 1 месец през лятото, в който да може без прекъсване да е с
детето. Тъй като такъв насрещен иск на ответницата относно режим на лични
отношения с детето не е бил в предмета на делото, то не може и въззивния съд да
разглежда такива искания да се променя (ограничава) режима и
да се произнася по тях едва във въззивната инстанция. В тази част относно така въведените
обстоятелства въззивната жалба е неоснователна. Отделно от това, действително,
установи се, че комуникацията между родителите продължава да е трудна, като
влошените отношения помежду им и различните послания към детето го поставят в
конфликт на лоялност. Родителите не могат да постигнат съгласие относно
методите и начините на възпитание на детето, те почти не разговарят, бащата не
зачита авторитета на майката и не приема начина на отглеждане и възпитание на
детето. По делото обаче не се доказа, че въззиваемият поставя детето ”в риск” със
своето поведение и прояви на насилие, че емоционално злоупотребява с детето и
наранява психиката му, че излага на опасности здравето на детето. Така напр. по
делото не се установи срещу въззиваемия да е постановена твърдяната Заповед за
домашно насилие по ЗЗДН в полза на детето (представената такава на л. 150 от първоинстанционното
дело е по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН – за незабавна защита, като самата
въззивница в писмените бележки сочи, че молбата за защита от домашно насилие е
била отхвърлена). Видно също от приетото във
въззивната инстанция постановление от 15.02.2016 г. на Районна прокуратура –
София (СРП), е отказано да
образува наказателно производство по пр. пр. № 22648/2015 г. на СРП, поради
липса на данни за извършено престъпление от общ характер от В.Г. относно
прилаганото лечение на сина му С. (става
въпрос за лечение на детето чрез супозитории). Всички тези наведени от въззивницата обстоятелства не
са доказани и към момента се установи, че бащата сам е престанал да поставя
свещички на детето, самото дете е емоционално по-стабилно, спокойно, възпитано,
комуникативно, говори с обич и за двамата си родители и желае те да се
разбират. Твърденията на въззивницата за обратното и нейните опасения не
намират опора в доказателствената съвкупност по делото и не могат да бъдат
споделени от въззивния съд. Също така към момента режимът на контакти на бащата
с детето се спазва. Съществено е и, че по делото изрично се дава становище от
специалистите – психолози, педагози, социални работници, че липсват елементи на
родителско отчуждение. Следва изводът, че в поведението на бащата не се установяват
прояви спрямо детето, които да го поставят в рискови ситуации, да увреждат
неговата психика и здраве и не се доказват такива негови целенасочени действия като
родител да разруши родителския авторитет на майката пред детето, да му създаде
нейн негативен образ, да го натоварва с емоции на гняв към майката и в крайна
сметка целенасочено да накърнява връзката с непосредствено отглеждащия родител.
При наличието на такива целенасочени действия на този родител съдът би имал
основание да приеме наличие на отчуждаващо родителско поведение и да обоснове
нисък родителски капацитет и в крайна сметка - вреда за детето да контактува по-разширено
с този родител, което поведение в случая не е доказано спрямо бащата, въпреки
проявите на незачитане на авторитета на майката и нейните начини на отглеждане
и възпитание на детето. Съобразно
изложеното въззивната жалба в тази й част относно режима на лични отношения следва
да бъде оставена без уважение. Първоинстанционното Решение е правилно в частта
относно режима на лични контакти всяка втора и четвърта седмица от месеца, за
посочените часове от петък до неделя, с преспиване, за Коледните и Новогодишни
празници, през лятото и през зимата в посочения обем и часове, и в тази част
Решението следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд
счита въззивната жалба в частта относно така заместеното съгласие на майката за
пътувания с детето извън страната, придружено от своя баща, за основателна, но
само относно времевия обем на заместеното съгласие. Въззивният съд
споделя мотивите на първоинстанционния съд относно необходимостта от
постановяване на исканото заместващо съгласие на майката. Предвид
невъзможността родителите да постигнат съгласие по въпросите, свързани с
отглеждането и възпитанието на детето им, то безспорно е установена по делото
необходимостта от съдебна намеса и съдът да се произнесе с Решение, с което да замести
липсващото съгласие на майката да се разреши на детето й да пътува извън
територията на Република България, придружено от своя баща. За да се стигне до
намеса и помощ на външен фактор - Районния съд, при предоставяне упражняването
на родителските права трябва между родителите на децата да е налице непреодолимо
разногласие по спорния въпрос, каквото в случая се установи, че съществува. По
делото се установи липса на родителска комуникация и сериозни разногласия между
родителите по отглеждането и възпитанието на детето (между
които безспорно е и възможността на детето да пътува извън страната), както и все още налични опасения на майката при
контактите на детето с бащата, макар и в момента да се спазва установения режим
на лични контакти. Според убеждението на настоящия въззивен състав не е необходимо да има конкретна нужда за това
едно дете да пътува свободно.
Възприемането на такава теза е в пълно противоречие с едно от основните човешки
права предвидени в Конституцията и ЕКПЧОС. Следва да
се има предвид, че за предявяване и уважаване на този иск не е необходимо да е налице
конкретна причина и непосредствена необходимост детето да пътува в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и
невъзможността да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезиране
на съда. В хода на производството ответницата – въззивница недвусмислено и ясно
е изразила позицията си на противопоставяне на пътувания на детето С. извън
страната, само с неговия баща. В такъв случай спорът относно
пътуванията на детето извън страната следва да се реши от съда, като се съобразят
най-вече интересите на детето. В конкретния случай изцяло в интерес на детето е
да пътува извън територията на Република България, да придобива представа и за
културата на другите държави, като по този начин се разширява неговия мироглед,
и пътуванията му ще се отразят благоприятно на неговото възпитание и развитие
като цяло. При постановяване на Решението в тази част правилно
първоинстанционният съд е обосновал основателност на молбата за заместване
съгласието на майката и е съобразил и конституционно прогласения принцип в чл. 35,
ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България, според който всеки
има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели. Предвид което е
постановил и акта на спорна съдебна администрация, който замества липсващото
съгласие между двамата родители за пътувания на детето в чужбина, придружено от
своя баща. Същевременно обаче въззивният съд не споделя така заместеното
съгласие, неограничено във времето и продължителността на пътуванията. Така
съдът може да разреши неограничен брой пътувания, но само за определен период
от време, като интересът на детето следва да бъде преценяван във всеки
конкретен случай. Съдът не може да разреши на ненавършилото пълнолетие дете
неограничено извършване на пътувания в чужбина, без времеви ограничения, доколкото
не е допустимо по този ред да бъдат разширявани в случая правата на бащата
относно обема на личните му отношения. Следователно, въззивната жалба се явява основателна в тази й част и
първоинстанционното Решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго
Решение от въззивния съд, с което да бъде заместено съгласието на майката
детето С. да пътува извън територията на Република България, със съгласието на
своя баща - без ограничение на броя на пътуванията и
за време общо не повече от два месеца през годината, които пътувания следва да
се осъществяват само във времето на режима на лични отношения на бащата с
детето.
Относно насрещната въззивна жалба на В.Г..
Предвид предмета на обжалване в случая е
относима разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, която регламентира обема на личните отношения между родителите и
децата, респ. отношенията между родителя, на когото не е предоставено упражняването
на родителските права, и детето. Отделно от изложеното, настоящото производство
(и изобщо по-голямата част от съдебните производства,
свързани със спорове по Глава ”Девета” от действащия СК – ”Отношения между
родители и деца”) по съществото си е на спорна
съдебна администрация на гражданските правоотношения (както вече беше мотивирано в Решението относно
въззивната жалба на Т.Г.). Предвид което
не следва буквално да се прилагат правилата на общия исков процес. Така напр.
по тези производства не се формира сила на пресъдено нещо, поради което
Решението, с което същите приключват, може да бъде изменено при наличие на
съответни законови обстоятелства. И тъй като отношенията родители – деца следва
да бъдат уредени винаги занапред, то следва да бъдат съобразени материалните
предпоставки именно на чл. 59, ал. 3 СК (2009 г.).
Същественото е, че действащият СК
съдържа детайлизирана уредба на родителските права и задължения, а предвид своеобразния характер на отношенията
”родители – деца” не е проведено разграничение и в новия СК между правата и
задълженията на родителите. Това единство на правата и задълженията е намерило
своята легализация в разпоредбата на чл. 125, ал. 1 СК – грижите на родителя за
цялостното развитие на детето, за образованието и интересите му, е както негово
право, така и задължение. Отделно от това, нормативната уредба на родителските
функции в действащия СК има и тези достойнства, че е подробна, отчита и индивидуалните особености на
конкретните отношения.
Съобразно
изложеното и предвид обхвата на въззивно обжалване по насрещната въззивна жалба,
следва да се посочи, че в СК (отм.) липсваха разпоредби, които да очертаят обема на
личните отношения между родителя, на когото не са предоставени за упражняване
родителските права, и детето. Този
обем се определяше от съдебната практика, в смисъл на възприет ”обичаен режим”
– съботни и/или неделни дни от месеца, със или без преспиване. Обикновено се
определяше и период за по-продължителен контакт през ваканциите на детето,
който не съвпада с платения годишен отпуск на родителя, при когото детето не
живее. Съдът можеше да определя и по-разширен режим на лични отношения (три съботи и недели, както и цял месец от ваканцията
на детето). Понякога съдът включваше
Великденските или Коледните празници. Почти в практиката не се срещаха случаи,
в които личните контакти да включват личните празници на детето и/или
родителите.
Действащият СК обаче в разпоредбата на
чл. 59, ал. 3 регламентира задължителния обем при определянето на режима на
личните отношения между родителите и децата, и тази норма има императивен
характер. Предвид това в режима на личните отношения задължително
следва да бъде включен период или дни и от официалните празници и личните
празници на детето. Законодателят изхожда в тази регламентация от един от
основните принципи в тези отношения – личните отношения между родител и дете са
в интерес и на двете страни и затова те са уредени като право и на двамата.
Доколкото е възможно използването на принуда, тя е насочена към лицето, при което
детето живее – другият родител или трето лице, тъй като едно от неговите
задължения е да съдейства за осъществяването на личните отношения. Все пак, интересът на детето има водещо значение при
определяне режима на личните отношения и установяването на такова
задължение има смисъл с оглед отговорността на родителя в случай на
неизпълнение. Тази отговорност, по смисъла на семейното право, може да се
изрази в промяна на режима на личните отношения, или дори в ограничаване или
лишаване от родителски права.
Съобразно изложеното въззивният съд
приема, че насрещната въззивна жалба на В.Г. е частично основателна. Това се
отнася основно до нерегламентирането на лични отношения на бащата с детето през
времето на сочените официални празници (регламентирани в чл. 154 КТ) и личния празник
на детето, респ. и личния празник на родителя. В тази връзка въззивният съд
следва да постанови допълнителен режим на лични контакти на бащата с детето за
тези дни, както това е поискано от въззивника в жалбата.
Както
вече беше подробно мотивирано по жалбата на Т.Г. въззивният съд не приема за
основателни нейните твърдения и опасения за вредности при пребиваването на
детето при бащата и контактите му с него, каквито изводи не могат да бъдат
направени от доказателствената съвкупност, респ. и от многобройните становища
на компетентните специалисти. Още повече, с оглед полаганите за детето грижи
към момента и еднаквата степен на привързаност на детето към двамата родители.
С порастването на детето (и съобразно
пола му) се увеличава и потребността да общува с бащата.
Самото дете активно спортува, обича разходките с бащата и посещенията на
исторически места (като данните сочат, че именно
бащата провежда с детето разговори на любимите му исторически теми), провеждат се разговори и на религиозни теми. Така,
при предоставяне право на бащата да контактува с детето и на сочените празници,
съставляващи важни исторически събития за България, както и на Великденските
празници, това ще бъде изцяло в интерес на детето за неговото правилно духовно
развитие и възпитание, и за утвърждаване на връзката баща – дете, като
определящ фактор и така необходим за поддържането на автентичен контакт между
двамата и за правилното психо-социално развитие на С.. Отделно от изложеното,
въззивният съд приема, че регламентиране на режима на лични отношения на бащата
и детето С. през време на сочените официални празници и личните празници на
детето ще гарантира сигурност и стабилност, яснота и равнопоставеност на
двамата родители до момента, до който детето навърши пълнолетие (в контекста на изложеното относно съдържанието на
родителските функции). По този начин ще бъде защитен и
висшия интерес на детето – важно е то да бъде правилно и хармонично възпитано и
за неговото самочувствие е важно то да познава и обича семейството на майката и
семейството на бащата.
Въззивният съд намира въззивната жалба
за неоснователна по отношение на останалите искания. В интерес на малолетния С. е не само да не се прекъсва
връзката баща - дете, но и режимът на лични контакти с бащата да бъде съобразен
с дневния режим на детето (училищните и
извънучилищни занимания),
индивидуалните и емоционални потребности на детето. Посочването и на още
изисквания ще натовари както физически, така и емоционално детето, и няма да е
в негов интерес на тази възраст. Още повече, че всички занимания се
осъществяват по определени програми и учебни планове и е без основание
съдебната намеса в тяхното провеждане, респ. вменяване на задължения на
съответния родител в тази връзка. Неоснователни
са и исканията на въззивника майката да бъде задължена да го уведомява при
отклонения от здравословното съС.ие на детето, защото те не са в обхвата на
личните контакти на бащата с детето и не следва да бъдат регламентирани в
настоящото производство. Въззивният съд подробно обоснова същността на
родителските функции, регламентирано в чл. 125 СК, и обема на отношенията
родител – дете. Тяхното нарушаване и неизпълнение е предмет на други
производства, но те не следва да бъдат регламентирани като задължения на
съответния родител в настоящото производство.
По разноските.
Разноски са претендирани и от
двете страни. Претенциите им обаче следва да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни, с оглед изхода на делото в настоящата инстанция. Отделно от
това, въззивният съд намира, че всяка от страните следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора, и съобразно възприетата
съдебна практика по тези производства – с характер на спорна съдебна
администрация. За разлика от исковото производство, в това производство не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона. Така, че
съдебното Решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на ненавършилото пълнолетие дете, ползва и двамата родители.
В този смисъл не е приложима разпоредбата на чл. 78 ГПК по разноските.
Характерът на спора не се променя и с пренасянето му във въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1,
предл. 3 ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № III – 85 - 84 от 13.08.2015
г., постановено по гр. дело № 18989 по описа за 2013 г. на
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 85-ти състав, в обжалваната му част относно така
определения режим на лични контакти на бащата В.С.Г., ЕГН **********, с детето С. В. Г., ЕГН **********, както
следва: Бащата ще има право да вижда и взема детето всяка втора и четвърта
седмица от месеца 1800 часа в петък до 1830 часа в неделя,
с преспиване, всяка четна година на Коледните празници от 1000 часа
на 24 декември до 1830 часа на 26 декември, всяка нечетна година -
на Новогодишните празници от 1000 часа на 30 декември до 1830
часа на 01 януари на следващата година, както и тридесет дни през лятото и
десет дни през зимата по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката.
ИЗМЕНЯ Решение № III – 85 - 84 от
13.08.2015 г.,
постановено по гр. дело № 18989 по описа
за 2013 г. на Софийски районен съд,
III Гражданско отделение, 85-ти
състав, в обжалваната му част относно така определения режим на лични контакти на бащата В.С.Г.,
ЕГН **********, с детето С. В. Г., ЕГН **********, като го допълва в следния смисъл и ПОСТАНОВЯВА:
БАЩАТА В.С.Г., ЕГН **********,***, има право на лични отношения с детето С. В. Г., ЕГН **********, с адрес ***, при следния
режим:
- През нечетните
години бащата ще
взема детето по време на следните официални празници: Великденски празници -
неделя и понеделник (които в съответната година са
определени за празнуването му) и Двадесет и втори септември (вкл. и през време на съпътстващите този ден официално
определени почивни дни), като ще взема детето в 1800
часа на предходния ден, и ще го връща до 1800 часа на празничния ден.
- През
четните години бащата ще има право да взема детето по време на следните
официални празници - Трети март и Деня на независимостта (Шести септември), вкл. и
през време на съпътстващите тези дни официално определени почивни дни, като ще
взема детето в 1800 часа на предходния ден, и ще го връща до 1800
часа на празничния ден.
- Ако не се пада бащата да бъде с детето по време
на рождения му ден и на своя рожден ден – съответно
на 07.01. и на 21.01., бащата ще има
право да вземе детето в 1700 часа на съответния ден и да го
върне в 2000 часа на същия ден. Ако в тези дни, се падне детето да
бъде с баща си, майката може да вземе детето в 1700 часа и го върне
в 2000 часа.
ОТМЕНЯ Решение № III – 85 - 84 от
13.08.2015 г., постановено
по гр. дело № 18989 по описа за 2013 г.
на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 85-ти състав, в обжалваната му част, с която е заместено съгласието
на Т.И.Г., за пътувания на детето й С. В. Г., придружено от своя баща В.С.Г., извън територията на
Република България без ограничение на броя на пътуванията, тяхната
продължителност и времето, през което се осъществяват, и вместо това ПОСТАНОВИ:
ЗАМЕСТВА съгласието на Т.И.Г., ЕГН **********, за пътувания на детето й С. В. Г., ЕГН **********, извън територията на
Република България, със съгласието на бащата В.С.Г., ЕГН **********, – без ограничение броя на пътуванията и за
време общо не повече от два месеца в годината, и които пътувания да се
осъществяват само през времето на определения режим на лични отношения на
бащата с детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите
на страните за разноски, като неоснователни.
Да се връчи незаверен препис от
настоящото Решение на всяка от страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано само в частите относно режима на лични
отношения, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
В останалите части настоящото
Решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.