№ 57
гр. Б., 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20211200900008 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на предявена искова
молба, подадена от П. ЕООД, с ЕИК **** представлявано от управителя Г.П.
със седалище и адрес на управление гр. К. ул. Р. № 7, която искова молба е
насочена срещу С-2007 ЕООД представлявано от управителя С.Ч., със
седалище и адрес на управление Б., ул. М.Б. 2, с ЕИК ******, като цената на
исковата претенция е в размер на 33 976,32 лева. В исковата молба са развити
съображения, че ищцовото дружество е било в договорни отношения
сответното, произтичащи от сключен неформален договор за търговска
продажба на гуми и свързаните с тях услуги по сваляне монтаж, демонтаж,
баланс и други. Поддържа се, че за извършените продажби и услуги са
издадени фактури с описани марки и количества и партидни номера – три
броя фактури, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба
с номер, дата, падеж и стойност. Излага се, че по фактура №
**********/04.10.2019 година П. ЕООД е предоставил търговска отстъпка на
„С – 2007“ ЕООД в размер на 1354,64 лева с ДДС, за която е било издадено
Кредитно известие № ********** от 17.12.2019 година. Твърди се ,че след
приспадане на търговската отстъпка общото задължение на ответното
1
дружество към ищцовото дружество ставало общо в размер на 80976,32 лева.
Сочи се, че договорът за търговска продажба на губи и извършване на
свързаните с това услуги бил двустранен, възмезден, консенсуален, като за
датата на сключване на договора се възприемала датата ,в която е била
издадена първата от фактурите – 04.10.2019 година. Посочва се ,че макар да е
неформален по своята форма страните по него били запознати със своите
права и задължения, произтичащи от разпоредбите на Търговския закон и
субсидиарно на ЗЗД. Изтъква се, че формата-продавач и изпълнител била
изпълнила съвестното своите задължения – гумите били продадени и
предадени, като били одобрени от купувача. Сочи се, че услугите по монтаж и
демонтаж били извършени, като възложителят не бил отправял възражение за
неправилно изпълнение. Изтъкват, че ищцовото дружество е изготвило
фактури, които били достигнали до ответното дружество, като „П. „ ЕООД
имал право да получи възнаграждението си, конкретизирано и по основание,
и по размер. Сочи се, че ответното дружество не било изпълнило своето
задължение по неформалния договор – да заплати уговорената между
страните цена за продадени стоки и изпълнени услуги в уговорения срок.
Твърди се ,че стойността на фактурите е следвало да бъде заплатена по
банкова сметка на ищцовото дружество на падежите посочени във фактурите.
Посочват, че единственото частично плащане постъпило от ответното
дружество с основание по фактури било в размер на 2000 лева и било
извършено на 24.02.2020 година. Изтъква се, че поради икономическата
обстановка в страната, масовата порочна практика на неплащане от страна на
повечето клиенти, както и предвид изминалия дълъг период от падежа на
фактурите „П.“ ЕООД било потърсило съдействие от Българска агенция за
експортно застраховане ЕАД, което било специализирано застрахователно
дружество, което предлагало застраховки на плащания при износ и сделки на
територията на Република България. Посочват, че по силата на сключен
между страните Застрахователен договор № 110212703307290319/29.03.2019
година за изплащане на застрахователно
обезщетение за настъпило събитие – забавяне на плащането по фактури от
длъжника С – 2007 ЕООД на 12.10.2018 година П. ЕООД било
изпратило до БАЕЗ ЕАД Претенция за застрахователно обезщетение.
2
Изтъкват, че в претенцията е била посочена фактура №
**********/04.10.2019 година с падеж – 03.12.2019 година на стойност
66380,08 лева с ДДС, поради това, че ответното дружество било застрахован с
одобрен лимит от 50 000 лева. Твърди се ,че процентът на застрахователното
покритие било 90 % от одобрения лимит. Сочи се ,че с ликвидационен акт №
140/08.07.2020 година на БАЕЗ по депозирана претенция за застрахователно
обезщетение № 105880/05.06.2020 година и настъпило застрахователно
събитие „забавяне на плащането“ от длъжника С – 2007 ЕООД, съгласно
Рамкова полица № 1102****290319 от 29.03.2019 година в полза на
застрахования П. ЕООД, с ЕИК **** било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 45 000,00 лева, съставляващо
максимално дължимото застрахователно обезщетение относимо към
непогасеното вземане по фактура № **********/04.10.2019 година, като
плащането било извършено на 09.07.2020 година. Твърди се, че след
извършеното плащане на 24.02.2020 година и получаване на
застрахователното обезщетение на 09.07.2020 година задължение на С –
2007 ЕООД към П. ЕООД оставало в размер на 33 976,32 лева.
Посочват още, че предвид финансово-икономическа Суация в страната и
изминалия период от падежа на фактурите, дружеството ищец се снабдило с
обезпечителна заповед, издадена въз основа на определение №
260106/18.12.2020 година по ЧГРД№ 142/2020 година по описа на Окръжен
съд- гр. Шумен, като по силата на тази заповед било образувано ИД №
3
1319/2020 година по описа на ЧСИ Борис Велинов, с рег. № 890, район на
действие Окръжен съд – Б..
Предвид изложените твърдения се отправя искане към съда да бъде осъдено
ответното дружество С – 2007 ЕООД с ЕИК ****** да заплати на
ищцовото дружество П. ЕООД с ЕИК **** сумата в размер на
33 976,32 лева, представляваща остатък от дължима сума по договор за
търговска продажба на гуми и свързаните с тях услуги – сваляне, монтаж,
демонтаж, баланс, съгласно издадени фактури **********/04.10.2019 година,
с падеж 03.12.2019 година, на стойност 66 380,08 лева с ДДС; №
**********/31.10.2019 година, с падеж 30.12.2019 година, на стойност
1 512,08 лева с ДДС; № **********/28.11.2019 година, с падеж 27.01.2020
година, на стойност 14 438,80 лева с ДДС, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането. С исковата
молба се претендират и направените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства и са формулирани
доказателствени искания.
След размяната на книжа по реда на чл. 367, ал. 1 от ГПК отговор по така
предявената искова молба от ответното дружество не е постъпил. Същото
редовно призовано по смисъла на чл. 50 ал 2 от ГПК и съобразно справката от
ТР, освен че не изразява становище по исковата претенция не се явява и в
първото открито съдебно заседание, респ. не изпраща представител.
В съдебно заседание не се явява проц. представител на ищцовото дружество.
4
С постъпила нарочна писмена молба изразява становище, че поддържа
предявеният иск, като прави искане за постановяване на неприсъствено
решение и присъждане на разноски.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и с цена – 33 976.32 лв. с
въведени твърдения, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
неформален договор за търговска продажба на гуми и свързаните с тях
услуги, като не е заплатил изцяло цената на доставените му от ищеца стоки и
услуги по фактури и кредитно известие, приложени към молбата.
В случая от доказателствата е видно, че между страните са съществували
търговски отношения. Страните са поели насрещни задължения –
дружеството – ищец е доставило на ответника по предявения иск през 2019г.
гуми и услуги по монтаж, демонтаж, баланс и проч., което е видно от
приложените като доказателства по делото фактури, кредитно известие и
платежни нареждания, като доставката е получена от ответника, без
възражения, от която и да е от страните по сделката, а ответникът се е
задължил да плати съответната цена съобразно оформените фактури. Гумите
са предадени, като били одобрени от купувача, а услугите по монтаж и
демонтаж са извършени, като възложителят не е отправял възражение за
неправилно изпълнение. Въпреки това, плащане от страна на последния на
цялата дължима сума, не се установи в процеса по делото да е извършвано, а
това обуславя интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск, за
незаплатената част на дължимото, в общ размер на 33 976.32 лв., ведно със
законната лихва, считано от подаването на ИМ до изплащане на вземането.
Следователно предявеният иск за реално изпълнение на задължението за
заплащане на цената по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ, е допустим. Налице са положителните процесуални
предпоставки за възникване в полза на ищеца като кредитор правото да търси
от ответника - длъжник реално изпълнение на насрещното му договорно
задължение и отсъстват процесуални пречки за надлежното му упражняване.
Същевременно от събраните по делото доказателства се прави извод и за
основателността на предявения иск. Безспорно е, че страните са обвързани от
договор за търговска продажба на гуми, и поетите с него задължения.
5
Представените фактури и платежни нареждания, свидетелстват за това, че
ищеца е изпълнил задължението си да достави стоките, като ответникът ги е
приел без възражения. Следователно, за ответното дружество е възникнало
задължението да заплати уговорената цена. Същия обаче не доказва в процеса
да е заплатил изцяло дължимата такава.
Безспорно е, че ищеца предвид разпределената доказателствена тежест с
доклада на съда, доказва релевантните за казуса факти и обстоятелства, а
именно - Страните се намират във валидни облигационни правоотношения,
по силата на които ответникът е поел определено задължение, което в
последствие не е изпълнил. С оглед приобщения доказателствен материал
ищеца установява, че е извършил работата в срок и съобразно договореното в
необходимото количество и качество.
Ответника нито сочи, нито установява по какъвто и да било начин свое точно
количествено и времево изпълнение на съответното задължение, като в тази
връзка не ангажира нито твърдения, нито пък доказателства за
правоизключващи, правопогасяващи и/или правоунищожаващи
обстоятелства относно вземането на ищеца, което се поддържа в исковата
молба и в процесса като цяло.
Освен гореизложеното, съдът намира, че по делото са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 и ал. 2,
предл. първо във вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно: В срока за отговор по
реда на чл. 367 от ГПК ответникът не е представил такъв, като изрично е бил
уведомен с нарочно съобщение, връчено му на 17.02.2021г. за последиците от
това, вкл. възможността за постановяването срещу него на неприсъствено
решение - арг. чл.239, ал. 1, т. 1 от ГПК; същият не е изпратил представител в
първото съдебно заседание, въпреки редовното си призоваване, както и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие - арг. чл. 238,
ал. 1 от ГПК; исковете са и вероятно основателни, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства - арг.
чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК. На ищеца следва да се присъдят и
направените по делото разноски за настоящето производство в общ размер на
4 865.19 лева - за внесена държавна такса за настоящето производство, за
заплатено адв.възнаграждение за проц.представителство пред БлОС и за
6
платена д.т. и адв. хонорар в обезпечителното производство. И това е така,
тъй като направените от страните в обезпечителното производство разноски
се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с
оглед крайният му изход / ТР 6/2012, т. 5/. Останалите разноски направени по
изпълнителното дело, БлОС не присъжда и те следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса
единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство
разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика
на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/
това са разноски, направени по изпълнителното дело, които следва да се
съберат чрез съдебния изпълнител.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.239, ал.1 вр. с
чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С-2007“ ЕООД представлявано от управителя С.Ч., със седалище
и адрес на управление Б., ул. М.Б. 2, с ЕИК ****** да заплати на „П.“ ЕООД,
с ЕИК **** представлявано от управителя Г.П. със седалище и адрес на
управление гр. К. ул. Р. № 7, исковата сума в общ размер на 33 976.32 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
ИМ – 14.01.2021 година до окончателното изплащане на сумата, както и
направените в настоящето и обезпечителното производството разноски за
държавна такса в размер на 1 422.15 лева.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради
което и по аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на
ответната страна.
7
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
8