№ 5080
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110171269 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК – фаза по
извършване на делбата /втора фаза на делбения процес/.
По делото е постановено Решение № ****/23.05.2024 г. /влязло в сила на
14.06.2024 г/, с което е приключила първата фаза на производството по
съдебна делба /фаза по допускане на делбата/. В тази връзка и с посоченото
решение съдът е допуснал до делба следните недвижими имоти между
следните лица и при следните квоти в правото на собственост:
1. Поземлен имот с идентификатор 00357.5352.134 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо процесния имот е от 31.05.2021 г. с адрес на ПИ:
************, с площ 631 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид,
предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 215, при
съседи: имоти с идентификатор 00357.5352.140, имот с идентификатор
00357.5352.152, имот с идентификатор 00357.5352.133 и имот с
идентификатор 00357.5352.29.
2. Находяща се в поземления имот сграда с идентификатор
00357.5352.143.2 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г.
на ИД на АГКК, с адрес: ****************, със застроена площ 41 кв.м.,
брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, със стар
идентификатор: 00357.5352.143.1, с номер по предходен план: няма,
1
заедно с мазе с декларирана площ от 10.20 кв.м.
при следните квоти досежно и двата имота:
За Г. Х. Г., с ЕГН: ********** – 7/12 идеални части;
За Г. Х. Г., с ЕГН: ********** и Р. И. Г., с ЕГН ********** – 4/12
идеални части – в режим на съпружеска имуществена общност;
За Б. Х. Г., с ЕГН: ********** – 1/12 идеална част
Решение № ****/23.05.2024 г. не е обжалвано от страните по делото Г.
Х. Г., Р. И. Г. и Б. Х. Г. в законоустановения срок, поради което същото е
влязло в сила.
В първото по делото заседание от втората фаза на производството по
съдебна делба ищците Г. Х. Г. и Р. И. Г., чрез процесуалния си представител –
адв. Ц. И., са заявили претенции по сметки – за извършени в процесните
имоти подобрения от ицците /молба с вх. № 21.11.2024 г./.
В молбата и постъпилото към нея уточнение /молба с вх. №
399404/09.12.2024 г./ се твърди, че подобренията са извършени в периода от
2002 г. до 2020 г. – като са обединени по периоди в групи: 1/ 2002 г. – 2003 г.;
2/ 2003 г. – 2004 г.; 3/ 2004 г. – 2008 г.; 4/ 2008 г. – 2010 г. и 5/2010 г. – 2020 г.
Твърдените подобрения са подробно описани в молбата – като са оценени на
обща стойност 106 700 лева. От ответника се претендира сумата от 8891.67
лева – съответни на 1/12 част или на участието на ответника в
съсобствеността.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза /СТЕ/ с
вх. № 60243/19.02.2025 г.
Предвид направените претенции по сметки по делото е изслушан
свидетел – Х.Г.К..
Претенция за възлагане на имота е направена ищците по делото едва в
устните състезания в хода на последното открито съдебно заседание – на
25.02.2025 г., към който момент същата обаче е преклудирана. Поради това
и съдът не е приел за съвместно разглеждане такава претенция и не дължи
произнасяне по същата.
В съдебно заседание, проведено на 25.02.2025 г. ищците Г. Х. Г. и Р. И.
Г., чрез адв. Тренев искат възлагане на имота, както и уважаване на
претенциите по сметки. Претендират разноски.
Ответникът Б. Х. Г. чрез особен представител адв. Х.а навежда подробни
доводи за отхвърляне на претенциите по сметки. Иска изнасяне на имота на
публична продан.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е извършена и приета СТЕ, съгласно която пазарната стойност
на сградата, заедно с дворното място възлиза на 117 705 лева / с
подобренията/.
Според вещото лице пазарната стойност само на сградата възлиза на 58
2
080 лева, като квотата на ответника от 1/12 идеална част възлиза на стойност
4 840 лева.
В експертизата е посочено, че вещото лице е използвало сравнителна
методика и метод на вещна стойност за сградите, за да достигне до посочената
стойност. На последно място според експертизата и разясненията, дадени от
вещото лице в съдебно заседание, процесният имот е неподеляем – предвид
броя съделители и квотите им в делбата. В тази връзка е уточнено, че сградата
е неподеляема, а дворното място поначало е поделяемо, но не и предвид
квотата на ответника.
По отношение на подобренията в имота вещото лице е приело за такива:
подово отопление на стойност 1280 лева; ПВЦ дограма: прозорци и врати на
стойност 882 лева; настилка с теракотни плочи на стойност 1680 лева и
настилка от ламиниран паркет на стойност 1200 лева или обща стойност на
подобренията 5042 лева. В тази връзка имотът без подобренията възлиза на
112 663 лева.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че приема само посочените подобрения,
доколкото останалите посочени от ищците разходи са по изграждане на самата
постройка и нямат характер на подобрения.
Всички приети от вещото лице подобрения съгласно молбата на ищците
са извършени в периода от 2010 г. до 2020 г.
Така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано, доколкото
същото е пълно и изчерпателно и отговаря на поставените задачи като за
вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на
делото. Освен това заключението не е оспорено от никоя от страните по
делото, които са се възползвали и от правото си да поставят допълнителни
задачи към вещото лице.
С оглед дадените от вещото лице стойности и предвид участието на
съдилителите в съсобствеността съдът достигна до следните изводи за
стойностите на дяловете на страните: за Г. Х. Г. – 65 720.10 лева /съответни
на 7/12 идеални части/; за Г. Х. Г. и Р. И. Г. в режим на СИО – 37 554.33 лева
/съответни на 4/12 идеални части/ и за Б. Х. Г. – 9 388.60 лева /съответни на
1/12 идеална част/.
По делото е разпитан свидетелят Х.Г.К. /баща на Г. Х. Г. и Б. Х. Г./, който
разказва, че имотът представлявал празно място в гр. Нови Искър, кв.
Гниляне. Там първоначално имало дървена барака, която ищецът Г. Г. бутнал и
построил къща. Уточнява, че това станало преди 20 години. Поддържа, че
основно синът му Г. Г. се занимавал със строителството на къщата, като
свидетелят помагал понякога.
Свидетелят уточнява, че посещава редовно имота особено през лятото,
когато е там всяка седмица. Другият му син Б. Г. посещавал имота
изключително рядко, никога не бил работил по същия вкл. по изграждането на
къщата. Поддържа, че Б. знаел за съществуването на имота вкл. на къщата, но
никога не бил имал претенции спрямо същите.
Свидетелят разказва и че дограмата на къщата била ПВЦ, като същата се
3
отоплявала на печка с дърва и ток. Настилката по стаите била от паркет, като
свидетелят не знаел да има подово отопление. Допълва, че строжът започнал
преди 20 години, като постоянно се правело по нещо, предвид естеството на
имота, който изисквал поддръжка.
Показанията на така разпитания свидетел съдът намира, че следва да
кредитира при съобразяване разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид
родствената връзка със страните. Показанията на свидетеля кореспондират на
останалия събран по делото доказателствен материал, а така или иначе същите
не са от решаващо значение за изхода на делото. Поради това и съдът намира,
че липсват основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по
извършване на делбата /втора фаза на делбения процес/.
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една
имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава
собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на
собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната
собственост върху множество обекти.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните
способи: посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на
жребий по реда на чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на
чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ
е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно. Посочената разпоредба следва да намери
приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или
по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако те са поделяеми – на
обособените дялове от тях.
В настоящия случай, видно от заключението по СТЕ, процесният имот е
неподеляем съгласно изискванията на Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ и предвид квотите на съделителите.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не би могъл да приложи
основния способ за извършване на делбата – теглене на жребий, поради
липсата на достатъчно имоти, които да бъдат обособени в относително равни
дялове за съделителите.
По същите причини е неприложим и способът, визиран в разпоредбата на
чл. 353 от ГПК – съставяне на дялове и разпределение без да се тегли жребий.
По правило, за да се приложи този способ имотите трябва да се разделят на
толкова дяла, колкото са и участващите в делбата съделители. В случая е
невъзможно процесният недвижим имот да се раздели на два дяла – като един
4
възлиза на 1/12 идеална част.
Не са налице и предпоставките процесният имот да бъде възложен по
реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК – като и такова искане не е направено от никой от
съделителите в първото съдебно заседание от втората фаза на проиеса по
делба /направеното такова от ищците в устните състезания е преклудирано/.
Поради това и извършването на делбата чрез възлагане също е неприложимо в
настоящия случай.
Предвид гореизложените съображения за недопустимост на двата
способа за извършване на делба / чрез тегленето на жребий и чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК/, както и невъзможност
за възлагане по ГПК, съдът намира, че единственият възможен способ за
извършване на делбата е чрез изнасяне на процесния имот на публична
продан.
По претенциите по сметки:
В случая ищците претендират сумата от 8891.67 лева – за извършени в
имота подобрения в продължение на около 20 години със знанието и без
противопоставянето на ответника. Посочената стойност практически
представлява стойността на изграждане на къщата в процесното дворно място
– съобразно квотата на ответника в съсобствеността върху имота.
От своя страна съгласно трайната съдебна практика фактическият
състав, от който произтича процесното вземане за подобрения предполага
следните елементи: да са направени разноски за съсобствената вещ, като
вещта и съответно подобренията да съществуват към момента на предявяване
на вземането. Под „разноски” за подобрения на вещта се разбира
извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени в
пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло
имуществото на съсобственика – ищец по претенцията и което е отишло за
вещта, като се е увеличило имуществото на останалите съсобственици.
За да е налице подобрение следва фактически да е била увеличена
стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били
необходими/ - така т. 6 от ППВС № 6/74 г. Отчита се дали вследствие
действията на лицето се е достигнало до увеличаване на ползата,
използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са
целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственика желае
запазването им.
Като подобрения на вещта се считат тези нововъдения в нея, които
увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически
смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този,
който ги е извършил – в този смисъл Решение № 520/22.06.2010 г. по гр.д. №
496/2010 г., ВКС, ІV г.о.
Облигационните отношения между съсобствениците във връзка с
направени от някой от тях разноски за общата вещ почиват на принципа на
недопустимост на неоснователното обогатяване и след като имотът е
допуснат до делба се дължи обезщетяване на направените разходи с оглед
обогатяването на останалите съсобственици.
5
В настоящия случай по делото категорично се установи, че процесната
сграда е изцяло построена от ищците по делото като ответникът е знаел за
строежа и не се е противопоставил на същия. Нито от свидетелските
показания, нито от представените по делото доказателства вкл. от изготвената
СТЕ обаче не се установяват точните периоди на извършване на съответните
разходи – като самите ищците ги ситуират в период от над 20 години. Не са
ангажирани и доказателства за ситуиране на подобренията във времето
спрямо смъртта на Любица Богоева Капаклиева, настъпила на 20.11.2013 г.
/майка на съделителите Г. Х. Г. и Б. Х. Г./. Поради това и доколкото
претенцията за обезщетение за извършени подобрения се погасява с
изтичането на общата 5 годишна давност – възражение, в който смисъл е
изрично наведено от ответника Б. Х. Г., то и същото следва да се приеме за
основателно, съответно искът отхвърлен изцяло.
Следва да се отбележи за пълнота и че приетите от вещото лице като
подобрения дейности, а именно подово отопление; ПВЦ дограма: прозорци и
врати; настилка с теракотни плочи и настилка от ламиниран паркет, не са
дейности от естество да бъдат извършвани в продължение на десет години –
какъвто период сочат ищците.
По исканията за разноски на страните:
Необходимите за движението на производството по съдебната делба и
ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят
относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се
понасят от тях във втората фаза съразмерно на стойността на дела им
съобразно установеното в чл. 355 от ГПК правило. Всички останали разноски
по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това за
адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените искове, се понасят
от всяка страна така, както ги е направила /в този смисъл и определение № 47
от 29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 6919/2014 г. на ВКС, ГК, I ГО, определение № 335
от 01.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2020/2015 г. на ВКС, ГК, I ГО, и др., както и
Определение № 758/08.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 483/2017 г. по описа на
Пернишкия ОС/.
В настоящия случай ищците претендират разноски от общо 1800 лева –
от които 1000 лева депозит за особен представител на ответника и 800 лева
депозит за вещо лице по СТЕ. Посочените разноски са действително
извършени като ответникът дължи пълната стойност на възнаграждението за
особен представител и 1/12 от стойността на СТЕ или сумата от общо 1066.67
лева.
Всички съделители следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
Софийския РС и съответната държавна такса в размер на 4 % стойността на
дела им, но не по-малко от 50 лева или за ищеца Г. Х. Г., с ЕГН: ********** –
3379.89 лева /2628.80 + 751.09 лева/; за ищцата Р. И. Г., с ЕГН ********** –
751,09 лева и за ответника Б. Х. Г., с ЕГН: ********** – 375.54 лева;
В полза на съда обаче се дължат и разноски в претенциите по сметки,
като ищците следва да заплатят сумата от общо 355.67 лева или за Г. Х. Г., с
ЕГН: ********** – 291 лева, а за Р. И. Г., с ЕГН ********** – 64.67 лева.
6
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор 00357.5352.134 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо процесния имот е от 31.05.2021 г. с адрес на ПИ:
************, с площ 631 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид,
предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 215, при
съседи: имоти с идентификатор 00357.5352.140, имот с идентификатор
00357.5352.152, имот с идентификатор 00357.5352.133 и имот с
идентификатор 00357.5352.29.
2. Находяща се в поземления имот сграда с идентификатор
00357.5352.143.2 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г.
на ИД на АГКК, с адрес: ****************, със застроена площ 41 кв.м.,
брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, със стар
идентификатор: 00357.5352.143.1, с номер по предходен план: няма,
заедно с мазе с декларирана площ от 10.20 кв.м,
при квоти:
за Г. Х. Г., с ЕГН: ********** и адрес: *********** – 7/12 идеални
части;
за Р. И. Г., с ЕГН ********** и адрес: *********** и за Г. Х. Г., с ЕГН:
********** и адрес: *********** в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/ - 4/12 идеални части;
за Б. Х. Г., с ЕГН: ********** и адрес: ************* – 1/12 идеална
част;
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Р. И. Г., с ЕГН ********** и Г. Х. Г., с
ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***********, против Б. Х. Г., с ЕГН:
********** и адрес: *************, за осъждане на Б. Х. Г. да заплати на Р.
И. Г. и Г. Х. Г. сумата от 8891.67 лева – стойност на извършени в делбените
имоти подобрения в периода от 2002 г. до 2020 г.
ОСЪЖДА Б. Х. Г., с ЕГН: ********** и адрес: ************* ДА
ЗАПЛАТИ разделно по ½ част на всеки от тях на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК на Г. Х. Г., с ЕГН: ********** и Р. И. Г., с ЕГН ********** и двамата с
адрес: ***********, сумата от общо 1066.67 лева / или по 533.34 лева на
всеки ответник/ - възнаграждение за назначен му особен представител в
производството по гр.д. № 71269/2022 г. по описа на СРС – във втора фаза на
производството по делба и за възнаграждение за вещо лице по СТЕ съобразно
квотата му в съсобствеността върху имотите.
Държавни такси:
7
ОСЪЖДА Г. Х. Г., с ЕГН: ********** и адрес: *********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 355 вр. с чл.
78 от ГПК сумата в размер на общо 3670.89 лева, представляваща дължима
държавна такса съобразно стойността на дела му и отхвърлената част от
претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Р. И. Г., с ЕГН ********** и адрес: *********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 355 вр. с чл.
78 от ГПК сумата в размер на общо 815.76 лева, представляваща дължима
държавна такса съобразно стойността на дела й и отхвърлената част от
претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Б. Х. Г., с ЕГН: ********** и адрес: ************* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 355 вр. с чл.
78 от ГПК сумата в размер на 375.54 лева, представляваща дължима
държавна такса съобразно стойността на дела му.
УКАЗВА на съделителите да внесат възложените в тяхна тежест
разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от влизане на
решението в сила, КАТО ГИ ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към
принудително събиране на вземанията.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че преди внасяне на възложените в
тяхна тежест разноски няма да им бъде издаден заверен препис от съдебното
решение, нито изпълнителни листа за присъдените в тяхна ползва разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ДА НЕ СЕ ИЗДАВАТ преписи от решението и изпълнителни листа в
полза на съответната страна преди заплащане на сумите, присъдени в полза на
съда.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8