№ 831
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110132369
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
С определение № 30928/16.11.2022 г. производството по делото е прекратено в частта
относно предявения от Н. С. Я. срещу ..... иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за
заплащане на сумата от 6 800 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за
изпълнение на длъжността „..... за периода от 12.05.2022 г. до 14.06.2022 г.
В о. с. з. на 17.11.2022 г., когато горното определение за първи път е съобщено на
страните, от страна на процесуалния представител на ответника – адв. М. Я. е направено
изрично искане за допълване на същото, като в полза на доверителя й ..... бъдат присъдени
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по иска по чл. 213, ал. 2 КТ,
представяйки и договор за правна защита и съдействие от 16.08.2022 г., както и извадка от
банковата си сметка.
С протоколно определение от 17.11.2022 г. съдът е счел, че искането по реда на чл.
248, ал. 1 ГПК е своевременно направено, като е предоставил възможност на ищеца Н. Я. в
едноседмичен срок да изрази становище по него, а на страните е указано, че ще се произнесе
по него в закрито съдебно заседание след постъпване на становище на ищеца или изтичане
на срока за това.
Насрещната страна – Н. С. Я. с молба с вх. № 259022/24.11.2022 г. изразява становище,
че от страна на ответника не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което
същият не разполага с възможност да иска изменение на определението от 16.11.2022 г. в
частта за разноските. Сочи, че макар такова изрично искане да е било направено от
ответника още с отговора на исковата молба, то същият не е представил доказателства за
извършването им, поради което такива не му се следват.
Софийски районен съд, II ГО, 79 състав, след като разгледа искането по реда на
чл. 248, ал. 1 ГПК, намира за установено следното:
Действително е налице трайна практика на ВКС, в която се приема, че, когато
производството по делото бъде прекратено (изцяло или частично), ответникът може да
поиска присъждане на разноски с допълнителна молба след постановяване на определението
за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението
/в случая на определението/ в частта за разноските /в този смисъл са: Определение № 438 от
17.07.2009 г. по ч. т. д. № 352/2009 г. на ВКС, I ТО, Определение № 455/12.11.2010 г. по гр.
д. № 405/2010 г. на ВКС, II ГО; Определение № 429 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 417/2010 г.
на ВКС, II ГО и др./.
В случая обаче, съдът намира, че искането по реда на чл. 248 ГПК е процесуално
1
недопустимо, тъй като в о. с. з. на 17.11.2022 г. ответникът ..... не е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че в случая не
става въпрос за искане за допълване, както се посочва от адв. М. Я., а за изменение на
постановеното по делото определение от 16.11.2022 г., доколкото съдът се е произнесъл по
направеното с отговора на исковата молба искане за присъждане на разноски, но е приел, че
същите са недоказани, поради което са недължими, а страната не е съгласна с извода за
тяхната недължимост. Следователно, доколкото съдът е формирал мотиви по този въпрос,
не е налице непълнота на съдебния акт, поради което искането на ответника не следва да се
квалифицира като такова за допълване по реда на чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, а за изменение по
реда на чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК на определението от 16.11.2022 г. в частта за разноските. В
случая, аргумент в подкрепа на такъв извод се съдържа и в мотивите на т. 7 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с която се приема, че непълнота на
съдебния акт е налице, когато съдът изобщо е пропуснал да се произнесе по искането за
разноски. В случая, както се посочи по-горе, не е налице непълнота на съдебния акт, поради
което в тази хипотеза наличието на представен списък по чл. 80 ГПК е процесуална
предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението, респ.
определението в частта за разноските и то независимо че до настоящия момент страната е
направила само един разход по делото /в този смисъл е Определение № 12631 от 30.05.2016
г. по в. ч. гр. д. № 5960/2016 г. на СГС, а освен това такъв извод се извежда и от
тълкувателните разяснения, дадени с т. 2 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/212 г. на
ОСГТК на ВКС, с която се приема, че представеното в производството доказателство за
направен един разход не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с
непредставянето му правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК/. Липсата на списък на разноски
води до процесуална недопустимост на искането за изменение по реда на чл. 248, ал. 1, пр. 2
ГПК в частта за разноските, като аргументи в тази насока се извличат и от тълкувателните
разяснения възприети със същата т. 2 и т. 9 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/212 г. на
ОСГТК на ВКС, според която чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските,
като липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на
решението, респ. определението, поради което това искане е недопустимо. В случая, адв. М.
Я. е присъствала по време на откритото съдебно заседание на 17.11.2022 г., поради което за
нея не е имало пречка едновременно със заявяване на искането си по реда на чл. 248, ал. 1,
изр. 2 ГПК да представи по делото и списък по чл. 80 ГПК на разноските, чието присъждане
претендира, а не само доказателства, че същите действително са били направени от
доверителя й.
Ето защо, съдът приема, че направеното в о. с. з. на 17.11.2022 г. искане на ответника
..... за изменение по реда на чл. 248, ал. 1, изр. 2 ГПК на определение № 30928/16.11.2022 г.,
постановено по настоящото дело, в частта за разноските, е процесуално недопустимо и
следва да бъде оставено без разглеждане.
За пълнота следва да се отбележи, че дори и да бъде разгледано по същество, искането
би било неоснователно, тъй като само от представените в о. с. з. на 17.11.2022 г. договор за
правна защита и съдействие от 16.08.2022 г. и извадка от банкова сметка на адв. Я. /л. 180-
181 от делото/ не може да се направи извод, че постъпилото на 03.10.2022 г. плащане от
страна на ..... МБАЛСМ в размер на 5 547 лв. касае претендираните от нея разноски за
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие
от 16.08.2022 г. Това е така, тъй като изрично в последния се предвижда, че уговореното
адвокатско възнаграждение от общо 1 812 лв. за осъществено процесуално представителство
по настоящото дело следва да се плати по посочената в него банкова сметка с титуляр – М.
Я., а от представената извадка не става ясно дали тя касае движението именно по тази
банкова сметка или по друга такава, чийто титуляр отново е адв. Я.. Нещо повече, дори това
да беше така, то видно от отразеното в нея основание за извършване на превода „фактури по
2
опис“, не може да се направи извод, че платената от страна на ответника сума касае
адвокатското възнаграждение, уговорено именно с договора за правна защита и съдействие
от 16.08.2022 г., очертаващ отношенията между страните във връзка с воденето на
настоящото дело, още повече, че размерът на платената сума от 5 547 лв. се различава от
уговорената такава от 1 812 лв. Страната, която претендира присъждането на разноски, е
следвало да организира по такъв начин защитата си и заплащането на същите, че да бъде
възможно представяне на доказателства за това в рамките на преклузивния срок за това – в
случай най-късно с отправянето на искането по реда на чл. 248, ал. 1, изр. 2 ГПК в о. с. з. на
17.11.2022 г., като пропускът за това не може да бъде отстранен впоследствие.
Въз основа на изложените съображения искането на ответника по реда на чл. 248, ал. 1,
изр. 2 ГПК е процесуално недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от ответника ....., чрез адв. М. Я., в о. с.
з. на 17.11.2022 г. искане за изменение на определение № 30928/16.11.2022 г., постановено
по настоящото дело, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3