МОТИВИ: След съвкупна преценка на
събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото,
съдът установи следното:
Ст. м-с
I клас Д.В.А. *** е завършил средно образование. На кадрова
военна служба е постъпил през 2003 година, като последната заемана от него
длъжност е „старши моторист на танкер бункировчик“. По време на службата си
изпълнявал възложените му задачи и работил добре в екип. Към по-старшите се
отнасял с уважение и се ползвал с авторитет в колектива.
През
периода от м. септември 2009 г. до м. април 2017 г. реда и условията за
картотекиране на военнослужещи като нуждаещи се от жилище и условията за
изплащане на компенсационни суми на живеещите на свободен наем се уреждали от
Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г. за настаняване в имоти от жилищния фонд на
Министерството на отбраната и в имоти наети за отдаване под наем; Наредба №
Н-17 от 16.07.2009 г. за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и
цивилните служители от Министерството на отбраната, които живеят при условията
на свободно договаряне и Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем
на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на
компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при
условията на свободно договаряне. Едно от условията за получаване на
компенсационни суми по цитираните наредби е било желаещият да получава такива
суми военнослужещ да живее под наем при условията на свободно договаряне. Това
обстоятелство, наред с останалите изисквания, следвало да се декларират
периодично, а като доказателство за съществуващите наемни отношения е било
необходимо да се представи заверено копие от договора за наем и разписки за
изплатени суми. Този набор от документи се представял от военнослужещите пред
жилищната комисия на формированието, която правела преценка относно наличието
или отсъствието на основание за картотекирането на военнослужещия като нуждаещ
се от жилище в определена група, както и наличието на основание за изплащане на
компенсационни суми. Комисията представяла доклад пред командира на
формированието относно лицата които имат право да получават компенсационни суми
и техния размер, въз основа на което командира на формированието издавал
заповед за изплащането на компенсационни суми.
Във
връзка с картотекирането през м. септември 2009 г. подсъдимият А. помолил
свидетелката Диана Добрева Тодорова да се регистрира по настоящ адрес в
жилището ѝ, намиращо се в гр. Варна, ул. „Ружа“ № 9, ет. 1 ап. 1. През този
период не съществувало изискване собственика на жилището да присъства при
адресната регистрация на наемателя и да представя документи, за да бъде
извършена регистрацията, поради което Тодорова се съгласила. На 14.09.2009 г.
подсъдимият, съпругата му и двете им деца били регистрирани по настоящ адрес ***.
Тази адресна регистрация за всички била променена на 01.11.2009 г., когато
подсъдимия и семейството му били регистрирани по настоящ адрес ***. Подсъдимият
А. и семейството му никога не са живели на адреса в гр. Варна, на който били
регистрирани за периода от 14.09. до 31.10.2009 г. и нямало сключен договор за
наем между него и собственичката на жилището. Въпреки това, за да получава
компенсационни суми А. представял документи с невярно съдържание, а именно 103
бр. молби-декларации и заявления-декларации към чл. 7 ал. 2 от Наредба № Н-10
от 18.06.2009 г. за настаняване в имоти от жилищния фонд на Министерството на
отбраната и в имоти наети за отдаване под наем; към чл. 4 ал. 1 т. 1 от Наредба
№ Н-17 от 16.07.2009 г. за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите
и цивилните служители от Министерството на отбраната, които живеят при
условията на свободно договаряне; към чл. 7 ал. 2 т. 1, чл. 7 ал. 3, чл. 37 ал.
1 т. 1 и чл. 37 ал. 2 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем
на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на
компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при
условията на свободно договаряне, всички подробно описани в обвинителния акт и
признати от подсъдимия. Представил също и неистински документи - 9 бр. договора
за наем, на които е бил предаден вид, че са сключени между него и св. Диана
Тодорова, с предмет жилището в гр. Варна, ул. „Ружа“ № 9 ет. 1, ап. 1, както и
80 бр. разписки за наем, на които е бил придаден вид, че са изготвени от него и
св. Тодорова, за получена от последната наемна сума, подробно описани в обвинителния
акт и признати от подсъдимия. В документите с невярно съдържание, А. декларирал
невярното обстоятелство, че живее при условията на свободно договаряне в жилище
в гр. Варна, ул. „Ружа“ № 9, ет. 1, ап. 1, собственост на свидетелката Диана Тодорова
и заплаща наемна цена. В неистинските документи – договори за наем и разписки
за наем, подписите за наемодател и за получател на сумите не били положени от
свидетелката Тодорова, а били имитирани без нейно знание и съгласие. Съзнавайки
неверността на декларираните обстоятелства и неистинността на представените
договори и разписки, подсъдимият ги е депозирал пред жилищната комисия и
командира на военното формирование с цел да получи компенсационни суми, въпреки
че не отговарял на всички изискуеми условия. По този начин, след като били
въведени в заблуждение, членовете на жилищната комисия предложили на командира
на формированието изплащането на компенсационни суми, а командира разпоредил
изплащането им в общ размер за инкриминирания период от 12 480 /дванадесет
хиляди четиристотин и осемдесет/лева.
Описаната
фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, които
се подкрепят от цялостния доказателствен материал по делото.
Извършеното
от ст. м-с I клас А. осъществява престъпния състав на чл. 212 ал. 1,
вр. чл. 26 ал. 1 НК, тъй като през периода от 11.09.2009 г. до 04.04.2017 г. в
гр. Варна при условията на продължавано престъпление, използвайки документи с
невярно съдържание и неистински такива, въвел в заблуждение членовете на
жилищната комисия и командира на формированието, че има право да получава
компенсационни суми. По този измамлив начин получил сума в размер на 12 480
/дванадесет хиляди четиристотин и осемдесет/лева, която не му се следвала, тъй
като не отговарял на условията за изплащане на компенсационни суми.
Причини,
условия и мотиви за извършване на престъплението са недостатъчния контрол във
връзка с подаваните от военнослужещите документи, създадената през годините
порочна практика за формално отношение към задължението за деклариране по
достоверен начин на обстоятелствата, даващи възможност на военнослужещите да
бъдат картотекирани като нуждаещи се от жилище и да получават компенсационни
суми, занижени морално-волеви задръжки у подсъдимия, стремеж към престъпно
облагодетелстване.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид като отегчаващо
отговорността обстоятелство високия размер на получената без правно основание
сума за един продължителен период от време, а като смекчаващи – оказаното
съдействие за установяване на обективната истина, изразеното съжаление и
разкаяние, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало. Преценявайки
всичко това съдът стигна до извода, че е налице изключителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, за да бъде определено наказание при
условията на чл. 54 от НК в минималния установен от закона размер. Същевременно
нито едно от тези смекчаващи отговорността обстоятелство по своята същност не е
изключително и същите, макар и преобладаващи не са многобройни, съпоставени с
отегчаващите, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК. Воден от тези
съображения, съдът наложи на подсъдимия А. наказания по чл. 212 ал. 1 от НК в
минималния, предвиден в този текст размер, а именно 2 години „Лишаване от
свобода“. След като съдът определи това наказание, редуцира същото с оглед
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 373 ал. 2 от НПК предвид
направеното от подсъдимия самопризнание. При това редуциране, определеното
наказание беше намалено с 1/3, а именно 8 месеца, като за изтърпяване беше
определено остатъка от 2/3, равняващи се на 1 година и 4 месеца „Лишаване от
свобода“.
Изхождайки
от вида и размера на наложеното наказание от една страна, и чистото съдебно
минало на подсъдимия от друга страна, съдът констатира, че са налице формалните
изисквания, предвидени в чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на
наложеното наказание. Имайки предвид добрите характеристични данни, направените
самопризнания и изразеното съжаление и разкаяние, съдът прецени, че е налице
процес на превъзпитание, с оглед на което не се налага подсъдимия да изтърпи
ефективно наложеното му наказание, за да се постигнат целите, както на специалната,
така и на генералната превенция. По тези съображения съдът отложи изпълнението
на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години.
Командира
на в.ф. 32 140 – Варна предяви граждански иск срещу подсъдимия за сумата 12 480
/дванадесет хиляди четиристотин и осемдесет/ имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
както и направените от него деловодни разноски. Искът беше приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес. С оглед постановената осъдителна присъда и
наличните доказателства, съдът прецени че иска за имуществени вреди, следва да
бъде уважен в пълния му размер. Доказано е по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимия А. не е отговарял на всички необходими условия за изплащане на
компенсационни суми. За да въведе в заблуждение жилищната комисия на
формированието и командирът му, той е представил неистински документи и такива
с невярно съдържание, като е получил без правно основание сумата от 12 480
/дванадесет хиляди четиристотин и осемдесет/лв. от финансовата служба на военно
формирование 32 140 – Варна, с която сума е ощетил формированието. Съдът не
споделя възражението на защитата, че в исковата молба не е посочено ясно по
какъв начин е изчислена сумата. Това оспорване не кореспондира както с
доказателствения материал по делото, така и с направеното самопризнание на
фактите, изложени в обвинителния акт. Част от тези факти е и размера на
инкриминираната сума, която съответства на претендираната от гражданския ищец
имуществена вреда. С оглед на всичко това съдът уважи в пълен размер предявения
граждански иск за имуществени вреди, като подсъдимият А., следва да заплати на
в.ф. 32 140 – Варна сумата от 12 480 /дванадесет хиляди четиристотин и
осемдесет/ лв. Съдът присъди и претендираната
законна лихва върху този размер, считано от 04.04.2017 г., когато
деянието е било довършено до окончателното ѝ изплащане. В хода на
съдебното производство не бяха представени доказателства, относно направени
разноски от страна на гражданския ищец, поради което съдът не присъди такива.
В полза
на държавата ст.м-с А. следва да заплати държавна такса върху уважената сума по
гражданския иск в размер на 499,20 лева, а в полза на РС „Военна полиция“ – Варна
следва да заплати сумата от 170 лева за направените разноски в хода на
досъдебното производство.
Към
делото са приложени като веществени доказателства всички документи, касаещи
картотекирането и изплащането на компенсационни суми през инкриминирания период
на подсъдимия А.. Същите са подробно описани в протокол за приемане и предаване
на веществени доказателства от 30.11.2017 г., приложен към делото. След влизане
на присъдата в сила тези документи следва да бъдат върнати във в.ф. 32 140 –
Варна.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови своята присъда.
Мотивите
се написаха на 12.01.2018 година.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ: полк.