Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви
състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРА
МИХАЙЛОВА
2. РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 418 по описа на Софийски окръжен съд за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от В.Д.А., чрез адв. А.
срещу решение № 138 от 18.01.2018 год. по гр.д. № 169/2016 год. на РС-Сливница,
с което е признато за установено, че дължи на ЗАД "ОЗК-Застраховане"
АД, ЕИК: сумата от 3314,12 лева - представляваща главница по щета №
0200-160-0040-2014 в размер на 3300,12 лева и ликвидационни разходи в размер на
14 лева, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва от датата
на заявлението въз основа на което е било образувано ч. гр.д. № 753/2015 г. по
описа на РС-Сливница - 18.12.2015 г. до окончателно изплащане на вземането,
както и направени във фазата на заповедното производство разноски в размер на
320,13 лева.
Жалбоподателят счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва размера на
причинената вреда и увредените части, за които се дължи възстановяване. Твърди,
че от представените писмени доказателства, събрани гласни такива се установява,
че извършения и заплатен ремонт съществено се разминават и не са в причинно следтвена връзка с ПТП. От протокола за ПТП се установявало,
че никъде не са описани щети по задна броня, преден ляв калник, предни фарове и
други видими щети. От приложения талон към застрахователна полица за извършен
оглед на автомобила при застраховането му се установява, че по същия има
следните забележки, а именно: предна броня боя дясно и ляво, огледало, мигач
счупен, калник ляв боя, задна броня - боя и отметка с хикс в задната лява част
на бронята. В тази връзка сочи, че не са изчислени правилно всички щети, за
които имало доказателства, че не са причинени от нея. Всички свидетели са
потвърдили, че автомобила е имал повреди само и единствено от дясната страна,
от преден десен калник до заден десен калник, като основният удар е в предна
дясна гума и преден десен калник. Оценява щетата в размер на 2 178, 12 лева,
като прилага таблица за това. По изложенито
съображения моли да бъде отменено решението на РС-Сливница в обжалваната част и
да бъде коригиран размера на причинената щета /да бъде намален/, като
претендира разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „ЗАД ОЗК-З.“ АД, с който жалбата се
оспорва. Изразява се становище за неоснователност.
Депозирана е и насрещна въззивна
жалба от „ЗАД ОЗК-З.“ АД срещу решение № 138 от
18.01.2018 год. по гр.д. № 169/2016 год. на РС-Сливница, в частта, в която е
отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1, ЗЗД срещу В.Д.А. за присъждане на лихва за
забава върху главницата /мораторна лихва/ в размер на
55,22 лева за времето от 02.04.2015 г. до 13.04.2016 г. - датата предхождаща
датата на завеждане на исковата молба. Твърди, че надлежно е уведомил длъжника
и е поканил същия да заплати доброволно търсената сума и в срока за изпълнение
не е постъпило плащане, то предпоставките изискуеми от закона, съгл. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за присъждане на
мораторна лихва са били налице.При депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и
исковата молба е посочил и аргументирал исканията си за главница и лихви, като
между последните, касаещи мораторна и законна такава
е налице частичен идентитет. По същество моли да бъде
отменено постановеното решение в обжалваната част, като исковата претенция бъде
уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не
постъпил отговор от В.Д.А. по насрещната въззивна
жалба.
Подадените
въззивна жалба и насрещна въззивна
жалба са постъпили в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да обжалват постановеното от Районен съд - Сливница
решение, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваните части.
Софийският окръжен съд, за да се
произнесе по основателността на жалбите,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното:
РС-Сливница е
сезиран с искова молба, предявена от ЗАД "ОЗК-З." АД срещу В.Д.А., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 213 от КЗ /отм./, с които се претендира да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3506,45 лева,
представляваща главница по щета № 0200-160-0040-2014 на осн.
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, лихва за забава /мораторна
лихва/ в размер на 55,22 лева за времето от 02.04.2015 г. до 13.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на заявлението, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д. № 753/2015 г. по описа на РС гр. Сливница - 18.12.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал отговор, с който оспорва
исковете по размер твърди, че сумата не съответства на вредата.
След самостоятелна преценка на доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание
чл.272 от ГПК препраща към нея.
Между страните по делото не се
спори, че на 12.04.2014 г., около 4,25 часа ответницата е причинила с
управлявания от нея л.а. "Рено", модел "Рапид",
с ДК №С 2063 КР, ПТП с паркиран л.а. "Мерцедес", модел "С 320
ЦДИ" с ДК №СО 8989 АМ, собственост на И.Р.И., от което ПТП са настъпили
щети. Управляваният от В.А. автомобил не
е имал сключена застраховка "ГО" към момента на ПТП, а л.а.
"Мерцедес" е имал валидна застраховка "Каско"
при ищеца. Била заведена щета № 0020-160-0040-2014 г., извършени два огледа на
увредения л.а. "Мерцедес", съответно автомобила отремонтиран,
издадена била фактура №**********/03.06.2014 г. за сумата от 3 491,45 лева.
Оплакването на въззивника
В.А., че част от сумата, заплатена за ремонт на автомобила, не се намира в
причинна връзка с настъпилото ПТП е неоснователно.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ
/идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения, както следва: решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
г., II т. о, решение № 52/08.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т.
о,решение № 109/14.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о,решение №
153/22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г. Действителният размер на
вредата, релевантен за размера на дължимото застрахователно обезщетение, подлежи
на определяне на база представените разходни документи за извършен ремонт.
В протокола за ПТП №
1269543/12.04.2014 г. са записани видимите щети по л.а. "Мерцедес" -
предна броня, преден десен калник, десни врати, заден десен калник и др. Този документ се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него
волеизявление, т.е. установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 г.,
т. д. № 1506/2013 г., на ВКС, І ТО; Решение № 98/25.06.2012 г., т. д. №
750/2011 г., на ВКС, ІІ ТО; Решение № 73/22.06.2012 г., т. д. № 423/2011 г. на
ВКС, І ТО; Решение № 24/10.03.2011 г., т. д. № 444/2010 г. на ВКС, І ТО, всички
постановени по реда на чл. 290 ГПК). Според автотехническата експертиза, която съдът кредитира, в
протокола за ПТП, изготвящият го определя само визуално щетите по автомобила, а
след извършване на демонтаж на увредените части се установяват други - скрити
дефекти, които задължително следва да се отремонтират.
Вещото лице заключава, че не се установява да са били извършвани ремонти на
автомобила извън установените и описани в протокола за ПТП и двата огледни протокола от 16.04.2014 г. и от 23.04.2014 г., с
изключение само на преден ляв калник, който не е увреден от процесното
ПТП /на стойност 60,68 лв./. Не се установява да са извършени ремонти по
автомобила на други детайли извън установените при процесното
ПТП, описани и онагледени от снимковия материал. Т.е. всички извършени ремонти
и подменени части по автомобила касаят единствено и само зоната на удара и са
свързани с процесното ПТП. При това положение са
налице всички предпоставки за уважаване на иска: съществуването на валидно
застрахователно правоотношение, настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, права
на увредения срещу причинителя на вредата по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правилно и законосъобразно искът е
уважен до сумата от 3314,12 лева, която сума е заплатена от ЗАД "ОЗК-З." АД за ремонтиране на л.а. "Мерцедес", като
уврежданията съответстват и са в причинно-следствена връзка с настъпилото на
12.04.2014 г. ПТП.
С оглед изложените съображения въззивния съд намира, че въззивната
жалба на В.Д.А. е неоснователна и в тази част обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Неоснователна се явявя и насрещната въззивна жалба
на ЗАД "ОЗК-З." АД по следните съображения:
В предявената искова молба е
направено искане за осъждане на В.Д.А. да заплати на ЗАД "ОЗК-З." АД мораторна лихва за забава в размер на 55,22 лв. за периода
от 02.04.2015 г. до 13.04.2016 г. /датата преди деня на завеждане на исковата
молба/. Отделно от това се претендира законна лихва за забава върху главницата
от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /18.12.2015 г./ до окончателното плащане. На
първо място заплащането на мораторна лихва е предявена като осъдителна претенция, а
производството по чл. 422 ГПК има установителен
характер, поради което претенцията подлежи на отхвърляне. На следващо място
периода, за който се претендира мораторна и законна
лихва е един и същ, поради което следва да се уважи само едната претенция.
Насрещната въззивна
жалба на "ОЗК-З." АД също се явява неоснователна и недоказана, поради
което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските
Предвид изхода на спора, основателна е
претенцията на "ОЗК-Застраховане" АД за присъждане на разноски, които възлизат в
размер на 600, 00 лева за адвокатска защита.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138 от 18.01.2018 год. по гр.д. №
169/2016 год. на РС-Сливница, в частта, в която е признато за установено по
отношение на В.Д.А. с ЕГН: ********** ***, че дължи на ЗАД "ОЗК-З."
АД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3314,12 лева -
представляваща главница по щета № 0200-160-0040-2014 в размер на 3300,12 лева и
ликвидационни разходи в размер на 14 лева, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ,
ведно със законната лихва от датата на заявлението въз основа на което е било
образувано ч. гр.д. № 753/2015 г. по описа на РС-Сливница - 18.12.2015 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и направени във фазата на заповедното
производство разноски в размер на 320,13 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138 от 18.01.2018 год. по гр.д. №
169/2016 год. на РС-Сливница, в частта, в която е отхвърлен предявения от ЗАД
"ОЗК-З." АД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление *** против В.Д.А.
с ЕГН: ********** *** иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на лихва за забава
върху главницата /мораторна лихва/ в размер на 55,22
лева за времето от 02.04.2015 г. до 13.04.2016 г. - датата предхождаща датата
на завеждане на исквата молба.
Решението, в частта, в която е отхвърлен иска по
чл. 422 ГПК на ЗАД "ОЗК-З." АД до пълния предявен размер от 3 506,67 лева не
е обжалвано.
ОСЪЖДА В.Д.А. с ЕГН: ********** *** да заплати на ЗАД
"ОЗК-З." АД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление *** разноски за въззивното производство в размер на
600, 00 /шестстотин лева/ за адвокатска защита.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.