РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 19.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2932 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се разглежда
по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „В.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от *** срещу В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 98.36
лева, представляващи главница за потребена, но незаплатена далекосъобщителна
услуга по сключен между ответника и „БТК“ ЕАД договор за далекосъобщителна
услуга, както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, както
и иск с правно основание чл.92 ЗЗД с
искане да бъде осъден ответника да запрати на ищеца сума в общ размер на 143 лева, представляваща неустойка по
договора ведно със сторените в заповедното производство разноски.
Твърди се
в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу
издадената такава било подадено възражение, поради което за него се е породил
правният интерес да предяви настоящия иск. Излага, че
ищцовото дружество предявява
исковата си претенция въз основа на договор за цесия от дата 20.02.2017г. с
прехвърлител на вземанията “С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
29.05.2015г. с прехвърлител на вземания „Българска Телекомуникационна Компания”
ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него
и начислени неустойки по него. Сочи, че е встъпил в правата си
на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния
иск. Излага, че ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива и други. Твърди се, че въз
основа на сключен договор за далекосъобщителни услуги от 12.06.2014 г., с
индивидуален клиентски номер на договора ********** между ответника и
„Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД, е издадена фактура
№**********/15.02.2015 г., за отчетен период от 15.01.2015 г. до 14.02.2015 г.,
с краен срок за плащане на 05.03.2015 г., с обща сума за плащане в размер на
234.02 лв. лева. Излага се, че на основание чл. 86 във вр. с чл. 79 от ЗЗД,
върху главницата по представените фактури е начислена мораторна лихва за забава
в размер на 68.35 лв. за период от 06.03.2015 г. до 18.01.2018 г. Сочи се, че цената на иска представлява сума, за която е
издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор
за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/. Твърди се, че съгласно чл. 110 от ОУ на телекомуникационния
оператор, които потребителят е приел, че: „Ползваните услуги се отчитат месечно
и се заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на определена от БТК
дата, за която БТК информира абоната при сключването на индивидуалният договор.
За формиране на финансовите задължения на абонатите/потребителите се използват
единствено записите от системите за таксуване на услугите на БТК.“ Излага се,
че поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и общите условия
към него, на основание чл. 81.2 във вр. с чл. 81 във вр. с чл. 74.2. б. „в” от
ОУ договорът между ответника и „БТК” ЕАД е прекратен едностранно от доставчика
като на В.Д.В. е начислено обезщетение за претърпени вреди от страна на мобилния
оператор, изразяващи се в пропуснати ползи.Сочи се, че съгласно подписаните от
ответника ОУ същият се е задължил да отговаря за всички претърпени преки и
непосредствени вреди, претърпени от „БТК” ЕАД поради действия или бездействия
на абоната. Твърди, че неизпълнението на потребителя да заплаща дължимите суми
по фактура в 18 дневен срок от издаването й е предпоставила прекратяването на
договора, респ. неполучаването на дължими суми по абонаментни месечни планове
от страна на мобилния оператор. Сочи, че представените фактури
сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът- ответник е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е
заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си, което е обусловило правото
на „БТК” АД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във
всеки един от договорите. Излага, че така посочената сума
по фактура като „неустойка” има обезщетителен характер за пропуснатите ползи от
страна на телекомуникационния оператор, а не санкционен. Навежда доводи, че
когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Твърди, че съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика
на мобилни услуги, както и, че към индивидуалния договор се прилагат клаузите
на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. Излага, че съгласно чл. 109.2 от Общите
условия абонаментна цена по Ценовата листа на БТК, съобразно избрания пакет
услуги се предплаща от абонатите всеки месец, като абонаментната цена се
заплаща на основата на минути проведен разговор за телефонните разговори,
проведени в страната, а за международните разговори, освен продължителността на
разговора в минути, се взема предвид и зоната, в която попада страната, с която
се провежда разговорът, както и, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния
вид и специфика, по цени, съгласно действащата Ценова листа на БТК. Излага се,
че ползваните услуги се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура,
издавана ежемесечно на определена от БТК дата, за която БТК информира абоната
при сключването на индивидуалния договор, като неполучаването на фактура не
освобождава абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок
(чл. 110 от ОУ). Сочи, че в случай, че абонатът оспори дължимите по фактура
суми, същото се допуска в срок от три месеца от датата на издаване на
фактурата, като оспорването на сумата дължима по фактура не освобождава абоната
от задължението за заплащането й (чл. 120 от ОУ). Твърди се, че в конкретния
случай ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга и не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е
заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Твърди, че
длъжникът е уведомен за извършените цесии. Излага, че правото на оператора да начисли
неустойка е свързано с неизпълнението на договорните му задължения от страна на
абоната, което е довело до прекратяване на договора. Излага, че претендираната
неустойка в общ размер включва: неустойка за невърнат модем; неустойка по
тарифен план VIVACOM Unifix в размер на
37,07 лева и неустойка по тарифен план VIVACOM Net20
в размер на 55,93 лева. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна молба моли съда да
уважи предявените искове, да постанови неприсъствено решение и да му присъди
разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не депозирал отговор на исковата молба. В депозираното по делото възражение сочи, че
не дължи изпълнение.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
В първото по делото редовно заседание, проведено
на 21.11.2018г., призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки:
страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно
заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Вземанията на ищеца произтичат от сключен между „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ********* и „Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД Договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 29.05.2015г., с който на основание чл. 99 от ЗЗД от 20.02.2017 г.,
вземането срещу длъжника от „С.Г.Груп“
ООД е прехвърлено в полза на „В.П.“
ЕООД, ЕИК *********, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се, между ответника и „Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД, е сключен Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, по
силата на който БТК е предоставил на ответника телекомуникационни услуги, като съгласно договора,
ответникът е дължал заплащането им в срок. За предоставените услуги, ищцовото
дружество е издало фактура, която ответникът не е платил в срок. Поради
неплащане в срок на фактурата договорът е прекратен едностранно и е начислена
неустойка.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 2932/28.05.2018 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 4099/31.10.2018г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер от 205.00 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 325,00 лв, от които
25,00 лв. заплатени държавни такси и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес *** дължи на „В.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от ***, сума в общ размер на 98.36 лева,
представляващи главница за потребена, но незаплатена далекосъобщителна услуга,
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, както и законна лихва върху главницата,
считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на вземането, на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „В.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от ***, сумата
от 143 лева,
представляващи начислени договорни неустойки по договора, на основание чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от ***, сумата
от 205.00 лв., представляваща сторени
в заповедното производство по ч.гр.д. № 1193 по описа за 2018 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от ***, сумата от 325,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: