Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 153

 

                                               гр.П., 28.10.2019 г.

 

                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Поповският районен съд, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М. А.,като разгледа докладваното от  с ъ д и я т а  АНД № 191 по описа за 2019 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е образувано по жалба на М.М.М. ***-0321-001223/07.05.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Т., РУ П., с което и на осн.чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца  за това, че „на 20.10.2018 г., около 18.00 ч., в с. Л., общ.П., на ул.“***“ № ** до хранителен магазин, управлява и паркира  л.а. „Рено Лагуна“ с български транзитни номера № ***М*** собственост на П. Й. И. от гр.Т., като автомобилът не е регистриран в определеният срок на транзитните номера – 31.08.2017 г. ” – нарушение по чл.140, ал.1  от ЗДвП.

В жалбата се оспорва извършването на посоченото нарушение, като се посочва, че такова не е извършено, като липсват каквито и да било доказателства, подкрепящи описаното в акта и НП неправомерно поведение. В с.з. жалбоподателят се явява лично и адв.** от гр.П., ТАК, който  поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП.

Въззиваемата страна РУ”Полиция” П., редовно призована, не изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.

Районна прокуратура П. редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. На 20.10.2018 г. в с.Л., общ.П. бил открит хранителен магазин, находящ се на ул.“***“ № **, като по този повод там били жалбоподателя М. и други лица, между които свидетелите Е. Х. и ***.  Около 17.00 ч.  всички чули силен трясък пред магазина, след което излезли и видели техния познат О., който управлявайки л.а.“Ауди“ блъснал паркирания пред магазина л.а. „Рено Лагуна“ с български транзитни номера № ***М***. Веднага след настъпването на ПТП виновният водач напуснал местопроизшествието. Междувременно в РУП П. постъпил сигнал за станалото ПТП, на който се отзовал полицейски патрул в състав полицай С.Р. и полицай П.П..  Двамата издирили виновния водач, който бил в състояние на силно алкохолно опиянение и не могли да вземат отношение към вината му към този момент. Върнали се обратно пред магазина, където установили, че л.а. българските транзитни номера № ***М***, поставени на л.а.“Рено Лагуна“ са изтекли на 31.08.2017 г. – срок, до който автомобилът следвало да бъде регистриран. Установено било, че л.а. е собственост на лицето П. Й. И. от гр. Т., но полицаите решили, че същият се управлява, ползва и паркира именно от жалбоподателя М., на когото съставили АУАН за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП. . Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал с него и го подписал без възражения, и след като и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения по акта, било издадено и атакуваното в настоящия процес НП №18-0321-001223/ 07.05.2019 г.. на Началника на РУП П., връчено на жалбоподателя на 17.09.2019 г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, както и чрез показанията на изслушаните в с.з. актосъставител С.Р., свидетелите П.П., Е. Х., ***. Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от защитата на жалбоподателя, но се твърди, че производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност е опорочено, което е довело до издаването на незаконосъобразно НП.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Действително, в преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 НПК във връзка с препращащата норма на чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила–правило, което е категорично застъпено в т.7 от ППВС №10/1973 г., Сб.,1992, стр.530, където е посочено, че “отразените в АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства”. В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации в АУАН са необосновани и не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за вмененото като извършено от жалбоподателя нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП е допуснато съществено нарушение на процесуални  правила водещо до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, респ. до отпадане на административнонаказателната  отговорност.

Видно от приложеният АУАН и от показанията на актосъставителя в с.з. става ясно, че

липсват свидетели-очевидци на въпросното управление  и паркиране на л.а.“Рено Лагуна“ с българските транзитни номера № ***М*** пред хранителния магазин в с.Л. За подобна хипотеза законодателят е предвидил, че при липса на свидетели, които са присъствали при установяване на нарушението, актът се съставя В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРУГИ ДВАМА СВИДЕТЕЛИ, КАТО ТОВА ИЗРИЧНО СЕ ОТБЕЛЯЗВА В НЕГО, съгласно чл.40,ал.3 от ЗАНН. В конкретният случай нито едно от посочените две отделни императивни изисквания не е спазено, тъй като свидетелят е само един – П.П.,  както и не е отбелязано, че актът се съставя именно по този ред. Липсата на втори свидетел по акта несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нередовност от външна страна на същия, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП. Законодателното изискване актът да се състави в присъствието на двама други свидетели  е израз на основния принцип в административно-наказателното процесуално право – публичността, т.е. констатираната нередовност на акта поражда съмнение относно самоличността на нарушителя, извършването на деянието и вината за това именно на този нарушител. При така посоченото настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че допуснатото съществено процесуално нарушение на императивни правила съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като прави същото изцяло незаконосъобразно.  

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

             

                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯВА НП № 18-0321-001223/07.05.2019 г. на Началника на РУ”Полиция” П., с което на М.М.М. ***, ЕГН-********** за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 м. /десет месеца/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: