РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 251 / 7.4.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието
на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.а.н. дело № 119 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на Х.М.Б./***/,
роден на ***г., в гр. Геремек Република Турция, адрес***, чрез процесуалния
представител адв. Р.З. ***, с посочен адрес гр. Пазарджик ул. П. Ю. Т., №1,
срещу Решение № 791 от 23.12.2021 г., постановено по а.н. дело № 20215220201399 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2021 г., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1006-001855 от 03.08.2021
год. на Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР,
Пазарджик, с което на Х.М.Б. /***/, гражданин на Република Турция, е адрес ***,
за нарушение на чл. 103 от Закона за движенето по пътищата, на основание чл.
175, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер
на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Поддържа се, че обжалваното съдебно
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тоест касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2, от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Сочи се, че от свидетелските
показания на контролния орган, съставил акта за установяване на административно
нарушение А. Д. се установява, че същия не е очевидец на нарушението, не е
посещавал произшествието, с оглед на което акта се явява съставен от
неочевидец, като вписания като свидетел по акта П. Г. Х., също не е очевидец, а
е само такъв по съставяне на акта, който обаче не го е подписал. В този смисъл
се поддържа, че твърдяното административно нарушение по чл. 103 от ЗДП е
недоказано от обективна страна.
Според жалбоподателя, по делото не са
събрани нито писмени, нито гласни доказателства, от които да се установява, че
на посочените в акта дата и място, Д. и Х. са изпълнявали функциите на
контролен орган по смисъла на чл.165 от ЗДвП.
Възразява се, че фактическата
обстановка в наказателното постановление се различава от тази в констативния
акт по това, че е записано, че Б. не изпълнява указанията на контролен орган,
докато в акта е отразено, че водачът отказва да представи свидетелството за
управление на МПС и документ за самоличност, като осуетява полицейска проверка.
Сочи се още, че описаното в
наказателното постановление административно нарушение - „не изпълнява
указанията на контролните органи“, не съвпада с приложението на административно
наказателната норма на чл. 175, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗДвП - „откаже да
предаде документите си на органите за контрол“ и не отговаря на установената
непосредствено фактическа обстановка въз основа на събраните гласни
доказателства. Не е установено Х.М.Б. да не е изпълнил указанията на контролен
орган - той е представил поисканите му документи, това е станало доброволно.
Възразява се още, че административно
наказващия орган не е спазил срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като в един и същи
ден е съставен акта за установяване на административно нарушение, връчен е
препис на неговия адресат и е издадено наказателно постановление.
Иска се обжалваното съдебно решение
да бъде отменено, като се отмени процесното наказателно постановление.
3. Ответната Областна дирекция на МВР,
Сектор „Пътна полиция“, Пазарджик не взема становище по касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а първоинстанционното решение е законосъобразно.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Пазарджик е бил
сезиран с жалба, предявена от Х.М.Б., чрез пълномощника му адв. З., срещу НП №
21-1006-001855 от 03.08.2021 год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР,
Пазарджик, с което нему, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец. Същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение серия GА № 424555 от 03.08.2021г., съставен
от Асен Николаев Д., на длъжност младши автоконтрольор в ОДМВР, Пазарджик,
Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“.
Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 02.08.2021 г., около 09:10 часа на
АМ Тракия км. 60+010 в посока Пловдив, Х.М.Б., управлява собствен лек автомобил
с рег. № DO101CV, като извършва следното нарушение :водачът е спрян за
извършване на проверка, същият не изпълнява указанията на контролния орган да
остане на място до приключване на проверката, като без разрешение на контролния
орган напуска мястото на проверката.
Деянието е квалифицирано, като
нарушение на чл. 103 от ЗДвП – отказва
да предаде документите си или осуетява извършването на проверка от органите за
контрол .
Като свидетел в акта е вписан П. Г.
Х., който обаче не е подписал акта - акта не съдържа подпис на свидетел.
Последния знак в регистрационния номер на лекият автомобил е явно поправян с
химикал от неизвестно лице, като е добавено „V“. Върху документа е положен
подпис от преводач.
Акта е подписан от адресата, като е отбелязано
„нямам възражения“.
Това описание на противоправното
деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от
административно наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на
основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Върху документа е
вписано, че текста е преведен от български на турски език, както и че лицето е
запознато със съдържанието на акта и на наказателното постановление на турски
език (майчин) от лицензиран преводач Т. Л..
В наказателното постановление, последния
знак в регистрационния номер на лекият автомобил също е явно поправян с химикал
от неизвестно лице, като е добавено „V“.
Документа е връчен на неговия адресат
на 03.08.2021 г.
7. В хода на първоинстанционното
производство са представени :
- Заповед № 81212 – 515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите
по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП ;
- Докладна записка рег. № 1006р-7187
от 03.08.2021 г. от Началник Група „КПДГПА“ към ОДМВР, Пазарджик, относно
предложен подкуп на служители от Сектор „ПП“ при ОДМВР, Пазарджик. В същата е
заявено, че „… В този момент движението
по магистралата беше възобновено и докато се разправях със Сабри другия водач
на тъмния автомобил явно беше потеглил. Тъй като се разправях с водача на
Форда, водача на тази кола беше се измъкнал незабелязано. В мен остана
свидетелството му за управление на МПС. Дори другите свидетели не го бяха
видели в суматохата как се е измъкнал…“;
Като свидетел е бил разпитан контролния
орган съставил акта за установяване на административно нарушение, който е
заявил, че не е присъствал на самото деяние, а акта е съставен по докладна
записка. Посочил е, че Х.М.Б. не е присъствал при съставянето на акта. Бил е
задържан на държавната граница и след като е върнат в Пазарджик, тогава му е
бил връчен акта за установяване на административно нарушение.
Разпитан е била свидетеля Петър Х.,
посочен като такъв в акта за установяване на административно нарушение. В
показанията си свидетеля е възпроизвел данните съдържащи се в докладната
записка и е посочил, че „….В суматохата
за единия, другия, докато видим всички пътници, какафония голяма и докато дойде
редът на този водач, мисля, че този, който беше с австрийските документи, се установи, че
го няма на място. Документите му останаха у нас, а той с пасажерите е тръгнал и
аз не съм забелязал, че е тръгнал…“.
8. За да постанови обжалвания в
настоящото производство резултат, районния съд е приел, че съставилия акта за
установяване на административно нарушение мл. автоконтрольор Д., не е очевидец
на поведението на жалбоподателя, но неговите показания имат значение за това,
че той е бил запознат за случилото се, респективно за нарушението извършено от
страна на жалбоподателя, от неговия пряк ръководител Х., който му възложил да
състави и АУАН.
Показанията на свидетеля Х.,
решаващия съд е приел за обективни и депозирани от лице, което не е
заинтересовано от изхода на делото, независимо от служебната му връзка с
административно наказващия орган. Въз основа на тях е формиран извода, че
Б. като водач на МПС е извършил нарушение на
чл.103 от ЗДП във вр. с чл.175 ал.1, т.З от ЗДП. Според първоинстанционния съд „….Пак от показанията на св.Х. стана ясно,
че жалбоподателят е разбрал недвусмислено указанията му да остане на място,
т.к. ще бъде санкциониран за извършеното административно нарушение. Показателно
за това е и обстоятелството, че веднага след това жалбоподателят се е опитал да
подкупи полицейския служител, очевидно за да му върне документите и да не го
санкционира. Когато обаче е разбрал, че подкупът няма да бъде приет,
жалбоподателят незабелязано е успял да напусне мястото на проверката. Показателно
за това, че жалбоподателят е разбрал недвусмислено указанията на св.Х. - да
остане на място до приключване на проверката, но умишлено не ги е изпълнил,
като е напуснал и с това практически е осуетил завършването й, е и
обстоятелството, че той е потеглил с ясното съзнание, че оставя документите си
у полицейския служител. Ако той не е бил наясно, че ще последва налагането на
административно наказание за извършеното от него нарушение по ЗДП, а е мислел,
че може безпроблемно да си тръгне, то едва ли би тръгнал без да си вземе
документите или поне да поиска да му бъдат върнати. ….“.
Относно конкретно поддържаните от
жалбоподателя възражения, решаващия съд е посочил, че не може да има съмнение,
че поведението на жалбоподателя се вписва именно по втората алтернатива по чл.
103 от ЗДвП, тъй като с неизпълнението на указанията да остане на място до
приключване на проверката и напускането без разрешение, той е осуетил
извършването на самата проверка. Относно съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателно постановление в един и
същи ден, районния съд се е позовал на нормите на чл. 44, ал. 4 и чл. 52, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
V. За правото :
9. В чл. 103 от ЗДвП е предвидено, че
при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
Съобразно чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: откаже да предаде документите си на
органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка
от органите за контрол.
Съобразно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението.
В чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е въведено
изискването, акта за установяване на административно нарушение да се подписва
от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, като се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.
Според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
наказателното постановление трябва да съдържа, описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават.
10. Описаните
данни в предходния раздел на настоящото решение, преценени в контекста на
цитираните норми налага да се констатира следното :
Несъмнено
е, че в случая акта за установяване на административно нарушение не е подписан
от посочения в него свидетел Х., тоест не е изпълнено изричното изискване на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. Това само по себе си е достатъчно съществено нарушение на административно
производствените правила, което е основание за отмяна на издаденото при тези
условия наказателно постановление. Допуснатото нарушение не е възможно да бъде
преодоляно при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото това нормативно
правило допуска, наказателно постановление да се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Елемент от
установяването по „безспорен начин“ на извършването на нарушението и неговия
автор е именно, удостоверителното волеизявление относно описаните в акта факти
и обстоятелства, скрепено с подписа на поне един от свидетелите, посочени в
него.
Изключение
от това правило е допустимо само в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН
предвиждаща, когато нарушението е установено въз основа на официални документи,
актът да може да се състави и в отсъствие на свидетели. Конкретния казус не е
от тази категория, поради което акта е следвало да бъде съставен и подписан от
поне един свидетел, което каза не е сторено. Това процесуално нарушение не е
обсъдено от първоинстанционния съд, въпреки, че е било заявено и поддържано от жалбоподателя.
11. На
следващо място, нито в акта за установяване на административно нарушение, нито
пък в наказателното постановление е посочено, кой конкретен контролен орган е
дал указанието, което Б. не е изпълнил. При това положение, съобразно правилата
на формалната логика, би следвало да се приеме, че указанието е дадено от
контролния орган съставил акта за установяване на административно нарушение. От
данните по делото обаче се установява, че всъщност това е посочения в акта
свидетел Х..
Според
описанието на нарушението съдържащо се в акта и в наказателното постановление,
указанието, което се твърди да не е изпълнено от Б. е било да остане на
мястото, където е бил спрян до приключване на проверката. В приложената по
делото Докладна записка рег. № 1006р-7187 от 03.08.2021 г. от П. Х., на
длъжност Началник Група „КПДГПА“ към ОДМВР, Пазарджик обаче, липсва негово
твърдение, той да е давал било устно, било посредством действие, разпореждане на проверяваните лица,
включително и на Б. да останат на място до приключване на проверката. Според
описанието съдържащо се в докладната записка, разпореждането което Х. е дал на
проверяваните лица и на Б. е било да го последват с колите си за да им се
съставят актове. В показанията депозирани от Х. при разпита му като свидетел в
първоинстанционното производство, също липсва твърдение, той или пък друг
контролен орган да е
давал
разпореждане на жалбоподателя да остане на место.
Все в този
контекст, с оглед твърденията на Х., че е „общувал“ с жалбоподателя на
„развален английски“, като се съобрази факта, че майчиният език на Б. е бил
турски и липсата на преводач на този език към момента на предприетите от Х. действия,
не е възможно да се направи несъмнен и еднозначен извод, че жалбоподателя е
разбрал какви са били конкретните указания на контролния орган.
Казано с
други думи, от данните по делото не е възможно да се направи безпротиворечив
извод, че Б. е извършил процесното административно нарушение и следва да понесе
юридическа отговорност за това.
12. Описаните
до тук факти и обстоятелства не са били съобразени и обсъдени от
първоинстанционния съд. При това положение обжалваното решение следва да бъде отменено,
като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 791 от 23.12.2021 г., постановено
по а.н. дело № 20215220201399 по описа
на Районен съд Пазарджик за 2021 г., вместо
което
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-001855 от
03.08.2021 год. на Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на
МВР, Пазарджик, с което на Х.М.Б. /***/, гражданин на Република Турция, е адрес
***, за нарушение на чл. 103 от Закона за движенето по пътищата, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)