Определение по дело №243/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 292
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20203001000243
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

10.06.2020г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                         НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 243

по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 и сл. ГПК във вр. чл. 613а, ал. 3 ТЗ, образувано по въззивна частна жалба на Б.И.К. *** срещу определение № 519/14.03.2020г., постановено по т. д. № 687/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за отмяна на глоба в размер на 500 лв., наложена му по реда на чл. 640 ТЗ, с постановено по същото дело определение № 3475/01.10.2019г.

Жалбоподателят твърди, че не е бил търсен от синдика на „САНО БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, не е допуснал виновно неизпълнение на задълженията си за предоставяне на информация и документи, тъй като е в обективна невъзможност за изпълнение поради липса на достъп до счетоводната и търговската документация на дружеството, на което е управител.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Варненски окръжен съд е бил сезиран с молба за откриване на производство по несъстоятелност на "Сано България“АД, ЕИК *********, представлявано от управителите Момчил И.К. и Б.И.К. заедно и поотделно. С решение от 18.02.2019г., постановено по чл. 632 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на "Сано България“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 630, ал.1, т. 1 ТЗ, с начална дата - 15.10.2016г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик, с насрочване на първо събрание на кредиторите. Управителите на длъжника са задължени да предадат на синдика счетоводната и търговска документация на дружеството в едноседмичен срок, с предупреждение, че при неизпълнение ще бъде наложена санкция по чл. 640, ал. 2 ТЗ.

Не е спорно, че е допуснато пълно бездействие от страна на двамата управители, респ. не е изпълнено нито едно от вменените им от закона и съда по несъстоятелността задължения. В резултат на това първо събрание на кредиторите не е било възможно да се проведе и е изключително затруднена работата на синдика. Междувременно, одобрени са списъците на предявените от кредитори вземания в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ, а с решение от 17.09.2019г. ответникът "Сано България"АД - гр. Варна, е обявен в несъстоятелност, на основание чл. 710 ТЗ.

По нарочна молба на двама от кредиторите за прилагане последиците по чл. 640 ТЗ спрямо длъжника, с разпореждане от 21.06.2019г. съдът отново е приканил управителите да изпълнят задълженията си по чл. 640 ТЗ, ведно с предупреждение за налагане на санкция, но никаква информация не е постъпило до съда или синдика.

Едва на 21.01.2020г., в молбата за отмяна на наложената му глоба с определение № 3475/01.10.2019г., Б.И.К. е предоставил някаква информация за местонахождението на търговската и счетоводната документация на дружеството, и то за да обоснове с твърдения за обективна невъзможност за предаването им на синдика. Другият управител - Момчил И.К., също е глобен със сумата 500 лв., на същото основание, но не е поискал отмяна на глобата.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение на ВОС изложените от молителя съображения са приети за неоснователни, с аргументите, че той е лично уведомен за постановеното решение на съда; дори да се приеме, че действително е налице вътрешно неформално възлагане управлението на дружеството на единия управител, това е следвало да бъде доведено до знанието на съда, а по делото няма данни за такива отношения между двамата управители, както и за разделяне на счетоводството и търговските книги между тях.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 640, ал. 1 ТЗ търговецът-длъжник в производството по делото за несъстоятелност е задължен в 14-дневен срок от откриване на производство по несъстоятелност да предостави на съда и на синдика: необходимата информация във връзка с дейността на предприятието, както и списъци и декларация по т. 2, т. 3 и т. 4. В хода на производството същият е задължен да предоставя на съда информация за състоянието на имуществото и търговската си дейност, както и свързаните с това документи, когато му бъдат поискани – чл. 640, ал. 2 ТЗ.

Видно е от данните по делото, че в периода от изчитане на срока по чл. 640, ал. 1 ТЗ до момента тези задължения не са изпълнени, поради което предпоставките на чл. 640, ал. 3 ТЗ за възникването на основание за налагане на за глоба на отговорното за неизпълнението лице / в случая на двамата управители на дружеството/ следва да се счита осъществена. Изложените в молбата за отмяна на глобата съображения за неизпълнението, освен че не са от уважителен характер, тъй като отговорността за наличността и състоянието на търговската и счетоводната документация е изцяло на управляващите дружеството-търговец, не са и подкрепени с никакви доказателства. Дори и да се приеме, че управителя – молител е бил в неведение относно търговската дейност през дълъг период от време и той е бил в невъзможност да осъществява управление на предприятието, същият е могъл да поиска заличаването си от ТР след уведомление до дружеството, или най - малкото – при връчване на решението, в което са посочени изрично задълженията му по чл. 640 ТЗ като вписан управител, да уведоми синдика и съда за известните му факти и обстоятелства относно местонахождението на търговската и счетоводна документация на дружеството и да съдейства за достъп до тях.

По изложените съображения следва да се приеме, че като е отказал да уважи молбата за отмяна на глобата съдът по несъстоятелността е постановил законосъобразен съдебен акт. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции относно наличието на предпоставки по чл. 640 ТЗ, обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- състав, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 519/14.03.2020г., постановено по т. д. № 687/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.