Р Е Ш Е Н И Е № 505
гр. Пазарджик, 18.12.2019г.
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Красимир Ненчев
Членове:
Борислав Илиев
Росица Василева
като
разгледа докладваното от съдия ИЛИЕВ в.гр.д.№472/2019г. по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл.251 и
чл.247 от ГПК.
С молба вх.№3771/22.11.2019г.,
подадена от „Възраждане – Касис“ ООД гр.Ловеч,чрез пълномощника им адв. Б. е поискано тълкуване на решение №342/11.10.2019г.
по в.гр.д.№472/2019г. по описа на ПзОС, в частта за разноските. Поддържат, че съдебния
изпълнител заявил от прочита на въззивното решение и издадения изпълнителен
лист не можело да се установи точния размер на присъдените разноски и е налице
неяснота относно истинската воля на съда. Моли да се постанови тълкуване на
решението в посочения смисъл.
В срока по чл.251, ал.3 ГПК ответната страна не изразява
становище.
Като
взе предвид доводите на молителя и данните по делото, съобразно правомощията си
в производството по чл.251 във вр. с чл.247 от ГПК, Пазарджишки
окръжен съд, намира следното:
Молбата
за тълкуване с правно основание чл.251 ГПК е процесуално допустима, тъй
като се явява депозирана от страна по делото и касае тълкуване на влязло в
законна сила решение, за което няма данни да е изпълнено.
Съдът
счита, че случая не предполага призоваване на страните в открито заседание
съгласно чл.251, ал.4 ГПК, поради което се произнася с настоящето решение в
закрито заседание. Производството
по в.гр.д.№472/2019г. на ПзОС е образувано по постъпили въззивни жалби от двете
страни по делото, съответно в отхвърлителната и уважителната част и частна
жалба против определението чл.248 ГПК.
С
решение №342/11.10.2019г по в.гр.д.№342/11.10.2019г. по описа на ПзОС са уважени
въззивната и частна жалба на „Възраждане - Касис“ ОДД.
Отменено е определение №146 от 29.03.2019г. постановено по
гр.д.№467/2017г. по описа на РС П. с което е оставена без уважение молбата на
„Възраждане Касис“ООД Л. за изменение на решението в частта за разноските
дължими на ищцовото дружество „Ло Вет „ЕООД гр.Стрелча, вместо което е
постановено:
Осъдено е «Ло Вет» ЕООД
гр.Стрелча ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стрелча,
ул.«Велко Иванов» №9, представлявано от И.А., да заплати на «Възраждане- Касис» ООД гр.Л.ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, бул.«България» №102-4, представлявано
от Ц.Г. сумата в р-р на 172,43лв. сторените съдебно-деловодни разноски по
гр.д.№393/2016г. по описа на ПРС или общо с първоначално присъдените - сумата в
р-р на 300лв., както и сумата в р-р на 112,61лв. сторени съдебно-деловодни
разноски по гр.д.№393/2016г. по описа на РС - П.- или общо с първоначално
присъдените - сумата в р-р на 300лв., сумата в р-р на 340лв. сторени
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство съобразно с уважената
част от въззивната и частната жалба, както и сумата в р-р на 329,91лв. сторени
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство или общо с първоначално
присъдените - сумата в р-р на 453,40лв.
Тълкуването
е способ за преодоляване неяснота, противоречие или двусмисленост, допуснати в
диспозитива на постановеното решение, които правят неустановима по ясен и
безпротиворечив начин, на практика – неразбираема инкорпорираната воля на съда
и правят решението неизпълнимо. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС,
че предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе
категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до
невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил –
по гр.д.№1720/2009г. на IV г.о. на ВКС, по гр.д.№236/2010г. на III г.о. на ВКС
и др.
Правният
интерес от тълкуването е свързан именно и единствено с изпълняемостта на
постановеното решение. Макар на тълкуване да подлежи диспозитива на съдебния
акт, преценката за нуждата от същото се извършва в съответствие с изявената
воля на съда, чрез единството на мотиви и диспозитив. И тогава, обаче, се
изхожда от същината на мотивите, такива каквито са и доколко от същите би могло
да се разтълкува диспозитива, доколкото последният е неясен, противоречив,
съдържащ двусмислие и като такъв неизпълним.
Според настоящия съдебен състав диспозитивът на
постановеното от въззвния съд решението е ясен и недвусмислен и няма основание да се иска неговото
тълкуване. В случая с молбата макар да е поискано тълкуване на съдебното решение,
се излагат доводи свързани със изявления на съдебния изпълнител ,“че от прочита
на изпълнителния лист и въззивното решение не можело да се установи точния размер
на присъдените разноски и, че е налице неяснота относно истинската воля на съда.. В тази насока следва да се посочи,че
въпросите, поставени с молбата на „Възраждане-Касис“ООД гр.Л.за тълкуване на решението
не се отнасят до неясноти на самото решение,а по естеството си
представляват искане за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение.
Следва да се отбележи, че е недопустимо
да се поставят на преценка доказателствата по спора или да се
правят нови правни изводи , различни от вече изложените в решението.Освен
това в това производство не може да
се дават указания на съдебния изпълнител
как да установи точния размер на присъдените разноски респ. внасянето на яснота
относно истинската воля на съда. Т.е тълкуването на съдебното решение не може да
се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, тъй като
противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор,
което разпоредбата на чл. 246 ГПК не позволява. В
настоящия случай постановеното съдебно решение е ясно и разбираемо, има постановен
диспозитив от
който може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил,
поради което подадената молба за тълкуване
на постановеното решение следва
да бъде оставена без уважени. Постановявайки съдебното
решение №342 от 11.10.2018г. по в.гр.д. №472/
2019г. въззивният съд установи,че е допусната очевидна фактическа грешка в
диспозитива на съдебния акт,която следва да се отстрани без да е наложително
делото да се внася в открито съдебно заседание ,като на стр.12, абзац 3 , ред 5
след израза “..сумата в р-р на 172,43лв. сторените съдебно-деловодни разноски е изписано неправилното - по гр.д.№393/2016г.
по описа на ПРС, вместо правилното – по гр.д.№467/2017г. по описа на РСП., поради
което следва да се допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горния смисъл. В
предвид на това съобразявайки единството между мотиви и диспозитив на съдебния
акт, настоящият състав приема, че молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решението в частта за разноските е основателна и следва
да се уважи в посочения смисъл касаеща формираната воля на съда досежно сумата в р-р на 940лв.- разноски в
първоинстанционното производство и въззивната инстанция, както и сумата в р-р на 453,40лв., представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№152/2016г. по описа на РС П.. По аргумент от чл.247 ,ал.4 във
вр. с чл.251, ал.5 ГПК,
доколкото решение, не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и настоящия
съдебен акт.
Водим от горното , Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в
на решение №342/11.10.2019г. по в.гр.д.№472/2019г. по описа на ПзОС, в
частта за разноските, като на
стр.12,абзац 3 , ред 5 от диспозитива на съдебния да се чете по следния начин “..сумата
в р-р на 172,43лв. сторените съдебно-деловодни по гр.д.№467/2017г. по описа на
РС П. . ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Възраждане
– Касис“ ООД гр.Ловеч,чрез пълномощника им адв.Б. с която е поискано тълкуване
на решение №342/11.10.2019г. по в.гр.д.№472/2019г. по описа на ПзОС, в частта
за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.