РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501132 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК и е образувано е по повод
въззивна жалба вх. № 261546/13.05.2021 г., подадена от Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена
на *** г. в гр. П., чрез процесуалния й представител адв. Панайот Панайотов, против
Решение №260073 от 27.04.2021 г. по гр.д. №971/2019 г. по описа на РС-Поморие.
С посоченото решение Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена на *** г. в гр.П., е осъдена
да заплати на Етажна собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, БУЛСТАТ
ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул.“Княз Борис I“ №211, представлявано от
управителя Мартин Чолаков, следните суми:
498, 42 евро, с левова равностойност 974, 82 лв., представляваща годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2016
г., дължима за собствения на въззивницата апартамент №352, бл.А в комплекса, както и
сумата от 151, 45 евро, равняващи се на 296, 23 лв., представляваща законната лихва върху
главницата за периода 01.01.2017 до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019 г.
до окончателното й изплащане;
495, 95 евро, равняваща се на 970 лв., представляваща годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2017 г., дължима
за собствения на въззивницата апартамент №352, бл.А в комплекса, както и сумата от 100
евро, равняващи се на 195, 63 лв., представляваща законната лихва върху главницата за
периода 01.01.2018 до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019 г. до
окончателното й изплащане;
495, 95 евро, равняваща се на 970 лв., представляваща годишна такса за управление и
1
поддръжка на общите части на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2018 г., дължима
за собствения на въззивницата апартамент №352, бл.А в комплекса, както и сумата от 49,58
евро, равняващи се на 96, 97 лв., представляваща законната лихва върху главницата за
периода 01.01.2019 до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019 г. до
окончателното й изплащане; 842, 40 лева – разноски по делото, съобразени с изхода на
делото пред първата инстанция.
С посоченото решение, Районен съд – Поморие е отхвърлил исковете на Етажната
собственост на комплекс "Феста Апартмънтс Поморие" за следните суми:
139, 23 евро, равняваща се на 271, 05 лв., представляващи разликата между
претендираната главница от 637, 65 евро и присъдената от 498, 42 евро; 41, 81 евро,
равняваща се на 81, 39 лв., представляваща разликата между претендираната законна лихва
за периода 01.01.2017 до предявяване на иска – 30.12.2019 г. в размер 193, 26 евро и
присъдената в размер 151, 45 евро.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е недопустимо, материално
незаконосъобразно и необосновано, както и че същото е постановено в противоречие с
процесуалния закон.
Излагат се съображения за недопустимост на обжалваното решение, свързани с
призоваването на ответницата по предявения иск в първоинстанционното производство.
Призоваването е следвало да се извърши на адреса на ответницата в Р.Ф. или по реда на
чл.48 от ГПК чрез публикуване на обявление в ДВ. Поради неправилния режим на
призоваване въззивната страна е била лишена от възможност да организира защитата си и е
била лишена от възможност своевременно да представя доказателства.
Въвежда доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт.
Твърди, че взетото решение на Общо събрание на етажните собственици за 2015
година, на което се позовава въззиваемата страна, не може да се прилага по аналогия за
2016, 2017 и 2018 година. Цитира практика по този въпрос. В конкретния случай не се
твърди да са извършвани каквито и да е разходи, свързани с определянето на припадащия се
дял на всеки етажен собственик, нито са ангажирани доказателства за това. Отделно твърди,
че авансово е заплатена сума, която следва да бъде приспадната от дължимата за 2016 г.
Навежда довод, че решението на Общо събрание противоречи на чл.51, ал.1 от ЗУЕС,
както и че самото решение за определяне на таксата в размер на 9 евро е абсолютно
неопределяемо, защото не е установено каква площ има предвид.
Счита, че неправилно първоинстанционния съд не е включил в предмета на доказване
по делото дали ищецът е извършвал дейностите по управление и поддръжка на общите
части на ЕС, както и че не е разпределена правилно доказателствената тежест относно
обстоятелството дали действително са изразходвани средства от страна на ищеца за
твърдяните дейности по управление и поддръжка на общите части, както и за ремонт и
обновяване. Допълва, че по делото няма твърдения или индикации, че дейността по
управление и поддръжка на общите части действително е възложена на трето лице – „Феста
Хотели“ АД. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение
като неправилно – противоречащо на материалния и процесуалния закони, като вместо него
бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират
се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
Етажна собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, БУЛСТАТ ТСУ-
2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул.“Княз Борис I“ №211, представлявана от
адв.Станимир Тасев.
Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната за неоснователна. Твърди,
че е несъобразена с материалния закон тезата на въззивната страна, че не следва да се
прилага решението на Общото събрание на етажните собственици от 12.11.2014 г. за
определяне на етажните разходи за управление и поддръжка за 2016 и 2017 г. Твърди, че
2
посочената практика не е цитирана коректно, тъй като последната е различна от настоящата
хипотеза.
Навежда довод, че актовете на общо събрание по чл.51 от ЗУЕС не са предмет на
настоящото производство, нито са предмет на косвен съдебен контрол. Обхватът на
разглеждането на тези решения се изчерпвал до изследване на формалните предпоставки за
приемането и влизането им в сила. Дори и да се приеме, че решението от 12.11.2014 г. не
следва да се прилага за последващи години, то съдът следва да приложи чл.162 от ГПК, като
основанието за уважаване на иска е качеството на собственик на въззивницата.
Твърди, че фактът, извършени ли са действително разходите по управление и
поддръжка на сградата, не е предмет на разглеждане и установяване по настоящото
производство, а е предмет при разглеждане на иска по чл.40 от ЗУЕС.
Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, като
обжалваното решение на РС – Поморие бъде потвърдено. Не прави доказателствени
искания. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК от лице, което
има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я
разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите
на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по повод предявената от Етажната собственост (ЕС) на
комплекс "Феста Апартмънтс Поморие" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС,
против Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена на *** г. в гр. П., с адрес по регистър БУЛСТАТ
в гр. Созопол, с която е предявен иск за осъждане на на ответницата да заплати на ЕС както
следва: 637. 65 евро, с левова равностойност 1 247. 13 лв., представляваща годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на комплекс "Феста Апартмънтс Поморие" за
2016 г., сумата 193. 26 евро, с левова равностойност 377. 98 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху
нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., сумата 495. 95 евро, с
левова равностойност 970 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на
общите части на комплекс "Феста Апартмънтс Поморие" за 2017 г., сумата 100 евро, с
левова равностойност 195. 63 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2018 г. до
предявяване на иска – 30.12.2019 г., сумата 495. 95 евро, с левова равностойност 970 лв.,
представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс
"Феста Апартмънтс Поморие" за 2018 г., както и сума в размер 49. 58 евро, с левова
равностойност 96. 97 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за
2018 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2019 г. до предявяване на
иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от
предявяване на иска – 30.12.2019 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“ твърди, че предвид
взетото на ОСЕС на 12.11.2014г. решение, ответницата, в качеството си на етажен
собственик не е заплатила и дължи исковите суми, съставляващи 9 евро кв.м. – такса за
поддръжка и управление – за 2016 г., както и в размер на 7 евро –за 2017г. и 2018 г., ведно с
мораторна и законна лихва.
Ответницата, чрез назначения й в първа инстанция особен представител, оспорва
исковете. На първо място оспорва пасивната материалноправна легитимация на ответницата.
Оспорва представителната власт на управителя на ЕС. В този смисъл прави възражение за
недопустимост на процеса.
Посочва, че с представения протокол от ОСЕС от 2014 г., не е определена такса за
2016 и 2017 г., като липсва взето решение таксата от 2015 г. да се приложи автоматично за
следващи години. Отделно от това счита таксата за неопределяема. Прави възражение във
3
връзка с приложението на чл.51, ал.2 от ЗУЕС.
От доказателствата по делото е видно, че с нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот ответницата е придобила правото на собственост върху апартамент № 352,
находящ се в блок А във ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ ХОТЕЛ И КОО, гр. Поморие, ул.
“Княз Борис I” № 211 със застроена площ от 55, 38 кв.м., ведно с 15, 47 кв. м. в идеални
части от общите части на сградата. Не се спори и видно от представения протокол, на
12.11.2014 г., е било проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ на което били приети решения за избор на
управителен съвет, определен е размер на такса за поддръжка и управление, в размер на 9
евро/кв.м. без ДДС, взето е решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“, в който се
заделят 2 евро/кв.м. от събраната такса за управление и поддръжка, а за 2015г. – 3 евро и е
приет правилник за вътрешния ред; упълномощен е УС на ЕС да подпише договор за
управление и поддръжка с избрано дружество. Не се спори, че на 29.06.2017 г. е проведено
ОСЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление
и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по
т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2
евро/кв.м. В производство по иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, с въззивно решение №
ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в.гр.дело №100/2019 г. по описа на БОС, са отменени
всички решения, взети на това ОСЕС, което е отбелязано и от първоинстанционния съд. По
делото е представена справка от ГД "Гранична полиция", съгласно която ответницата е
напуснала страната на 25.09.2016 г., както и е пребивавала в страната в периодите от
30.07.2017 г. до 11.09.2017 г.; от 27.07.2018 г., до 21.09.2018 г. и от 24.09.2018 г. до
29.09.2018 г. Видно от представената по делото справка от "ЕВН България
електроснабдяване" ЕАД, за обекта на ответницата е регистрирана партида с ИТН 4091274,
и в същия е консумирана ел. енергия през м. септември и октомври на 2016 г.; м. август,
септември и октомври на 2017 г.; м. август, септември и октомври на 2018 г.
Във въззивната инстанция са приети писмени доказателства – фактура за сумата от
907, 34 лв., която представлява годишна такса обслужване за 2016 г. за ап.352 в процесната
етажна собственост с приспадане 339, 79 лв. от внесен депозит. Приложени са и копие от
имейл кореспонденция, както и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
По отношение на доводите на въззивната страна, касаещи допустимостта на
първоинстанционното решение, поради неспазване на правилата за призоваване на страната,
настоящият съд намира същите за неоснователни. На първо място следва да се посочи, че
нарушаването на правилата, уреждащи призоваването на страни по делата, води до
неправилност като порок на обжалваното решение, а не до недопустимост, поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Този порок може да бъде
отстранен от въззивната инстанция, като такава по същество. В случая страната участва в
процеса активно, включително чрез упълномощен представител на тази инстанция. По
същество на повдигнатото възражение, съдът намира, че първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на правилата за призоваване. Съгласно чл. 53 ГПК връчването на
пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните
административни служби. Съдебната практика по приложението на чл. 53 ГПК приема, че
разпоредбата предвижда наличието на заявен адрес в съответна административна служба,
каквато е Агенцията по вписванията, в която се води и поддържа регистър БУЛСТАТ като
единен електронен централизиран регистър за единна идентификация на всички физически
и юридически лица и други правни образувания, извършващи съответна дейност на
територията на Република България. В чл. 7, ал. 2, т. 4, б. „б” вр. чл. 3, ал. 1, т. 10, б. „б” от
Закона за регистър БУЛСТАТ е предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни
физически лица, притежаващи недвижими имоти в България, са адреси за кореспонденция
на територията на страната с всички държавни институции, което обуславя правното
4
значение на вписания адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация по смисъла на
ГПК /така Решение №144/02.01.2019 по дело №6741/2014 на ВКС, ГК, III г.о.; решение №
181/09.07.2018 г. по т. д. № 918/2018 г. на ВКС, ІІ-ро т. о./.
По отношение на възраженията, касаещи правилността и законосъобразността на
обжалваното решение, настоящата инстанция намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.6, т.10, вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС,
всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание
по определения в чл.51 ЗУЕС начин. Следователно от компетентността на Общото събрание
е да определи размера на вноските, дължими авансово за посочения в решението период.
Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС по реда и в срока,
посочен в чл.40 ЗУЕС.
Така решенията, взети на ОСЕС на 12.11.2014г., касаят календарната 2015г. и се
прилагат по отношение на нея. За следващите периоди, в т.ч. и за тук процесните не е било
взето решение, за 2017 г. са били взети нови решения, които са отменени по съдебен ред.
Поради това за 2016, 2017 и 2018 г. не са налице валидно взети решения, в т.ч. по въпросите
за дължимите такси за поддръжка и управление.
Съобразно посоченото Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2019 г.,
IV г. о., ГК „Когато в производство по чл. 40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено
от съда като неправилно, постановено в противоречие със закона, Етажната собственост не
може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а
трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново Общо
събраните, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите
на специалния закон“. Следователно единственото стабилизирано към процесните периоди
решение на ОСЕС е това, взето на 12.11.2014г., което впрочем не е спорно от страните, но
същото е приложимо само за 2015г. Поради изложените съображения не може да се прилага
за последващи периоди.
По отношение на възраженията във въззивната жалба, касаещи наличието на реално
извършени разходи, следва да се посочи, че в първоинстанционното производство не е
повдиган такъв въпрос, а ищецът основава твърденията си не на реално извършвани
разходи, а на наличие на влязло в сила решение на ОСЕС. С Определение №124 от
17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3130/2019 г., III г. о., Върховният касационен съд е
постановил, че „Когато се събират авансово такси за поддръжката на общите части на
етажната собственост, наистина не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по
предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на поддръжка вече е
отминал, какъвто е настоящият случай, трябва да се изясни дали реално е извършена
дейност, дали и на кого е заплатена. Ако такава дейност не е извършена, осъждането на
етажния собственик да заплати таксата би довело до неоснователно обогатяване на лицата,
които не са извършили възложената им работа. Ето защо такова възражение може да се
повдигне и да вземе предвид при решаване на делото“. В тази връзка ищецът е следвало да
изложи фактически твърдения и да ангажира доказателства, за установяване извършването
на дейности по управление и поддържане по см. на §1, т.11 ДРЗУЕС, респ. – направени във
връзка с тези дейности. Това не е извършено. И по този въпрос касационната инстанция е
изложила съображения в посоченото по-горе определение, като е приела, че „В исковата
молба етажните собственици не са изложили никакви твърдения относно действителното
извършване на разходите по поддръжката на сградата през 2015 г. След възражението в
отговора на исковата молба, че такава поддръжка реално няма, не е последвало никакво
уточнение или пояснение относно това обстоятелство. От възражението срещу указанията в
доклада и изменението на този доклад, извършено от първоинстанционния съд може да се
заключи само, че ищците не твърдят реално да са извършени разходи за поддръжката.
Следователно не е било необходимо въззивният съд да дава указания, че ищците могат да
5
ангажират доказателства за установяване на обстоятелство, което те поначало не твърдят“.
Въззивната инстанция намира, че в първоинстанционното производство не е било
предмет разглеждане на възражение за реално извършени разходи, такива не са били
твърдени нито в исковата молба, нито в по – късен момент. Това положение е така и се
потвърждава и от становището на въззиваемата ЕС в отговора на въззивната жалба. По тези
съображения и съобразявайки практиката на върховната съдебна инстанция, настоящият съд
счита, че извършване на такива разходи не е доказано. В тази връзка по отношение на
възражението, направено в отговора на въззивната жалба за определяне на размера им по
реда на чл. 162 ГПК, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се
установи какви са действителните разходи за управление и поддържане на общите части, за
да може да се направи извод за разпределение по начина, указан в нормата на чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС, като се изчислят дължимите от ответницата суми за притежавания обект на
собственост. По делото липсват доказателства, съдържащи данни за остойностяване на
извършени дейности за управление и поддържане на общите части и по този начин не може
да се направи преценка за разпределение на разходите. По тази причина и при
неустановяване на действителни разходи за управление и поддържане на общите части не
може да се направят изчисления по реда на чл.162 ГПК и да се извърши разпределение на
тези разходи по начина, указан в нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, като се изчислят
дължимите от ответницата суми за притежавания от нея обект.
Съдът следва да разгледа и направеното с въззивната жалба твърдение за извършено от
ответницата плащане за извършената през 2016 г. поддръжка и управление на общите части,
с оглед на което са представени писмо от 09.02.2015 г. и фактура № 148/13.01.2016 г. По
отношение на писмото, което всъщност е изпратен имейл, няма данни последното да
изхожда от Етажната собственост, поради което не може да се кредитира от настоящия съд.
Видно от приложената по делото фактура №148 от 13.01.2016 г., издадена от ЕС на
комплекс Феста Апартмънтс, годишната такса за обслужване, след направеното приспадане
от 339, 79 лв. от депозита е 907, 34 лв., която обаче сума, както вече се посочи не е дължима
на ЕС, поради отмяна на последващи взети решения на ОС на ЕС. Поради изложеното и
предвид изхода на спора съдът намира това възражение за неоснователно.
Съобразно нормите на чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е
определен от Общото събрание по определения в чл.50 ЗУЕС начин. Следователно също от
компетентността на Общото събрание е да определи размера на ежемесечната вноска,
дължима съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС по
реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС. По отношение на размера на вноската за посочения
фонд, законодателят е предвидил минимален размер – 1% от минималната работна заплата
за страната.
В настоящия случай претенцията касае 2016, 2017 и 2018г. За този период, както вече
стана дума, не е налице валидно взето решение на ОСЕС за определяне на размера на
вноската на етажните собственици, поради отмяната на решенията, взети след 2015г. по
съдебен ред. Ето защо, предвид това, че фонд „Ремонт и обновление“ е създаден с
решението от 2014г., съществуването му е предвидено в закона, следва да намери
приложение законовата норма, която да замести липсващата воля на етажните собственици
досежно размера на вноските на всеки от тях, дължими за попълване на този фонд – 1% от
МРЗ за всяка една от процесните години. Съгласно Постановление на МС 375/28.12.2015 г.,
считано от 1 януари 2016 г. минималната месечна работна за страната за календарната 2016
г. е в размер на 420 лв., за 2017 тя е 460 лв, за 2018 г. 510 лв., които факти са и ноторно
известни.
С оглед гореизложеното, въпреки че дължимите от ответницата месечни суми не са
посочени конкретно, те са достатъчно определяеми чрез извършване на съответните
6
математически изчисления и няма пречка да бъдат определени. За процесния период
дължимата от ответницата минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“ сума е за 2016
г. - 50, 40 лева, за 2017 г. – 55, 20 лв., за 2018 г. – 61, 20 лв.
Предвид това съдът намира, че на ЕС за 2016 г. исковете следва да бъдат уважени до
размера от 50, 40 лв., а за процесните 2017 и 2018 г. исковете следва да бъдат уважени до
размера от 55, 20 лв. за 2017 г. и съответно 61, 20 лв. за 2018 г., представляващи дължима от
ответницата минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“.
По отношение на предявените акцесорни искове, съдът намира, че в случая
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС не може да намери приложение, тъй като същата е
относима към изпълнение на взето решение на Общото събрание. В настоящия случай,
както бе посочено по – горе, липсва действащо решение на ОС, с което да е определен
конкретен размер на дължимата вноска за фонд „ремонт и обновление“, откъде следва
извод, че липсва една от предпоставките за прилагането на определения в чл. 38, ал.1 ЗУЕС
четиринадесетдневен срок за изпълнение, след изтичането на който етажният собственик се
счита за изпаднал в забава. Не са налице и предвидените в чл. 84, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД
хипотези – не е налице определен ден за изпълнение на задължението и липсва покана за
плащане, отправена от кредитора до длъжника.
По изложените съображения исковете по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС
са основателни в посочените по - горе размери. Над тях, до присъдените суми от
първоинстанционния съд, както и по отношение на акцесорните такива за законна лихва
върху предявените суми, решението е неправилно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора и направените от двете страни искания за разноски, съдът
намира следното:
Релевираните пред настоящата инстанция възражения за прекомерност на адв.
хонорар, претендиран от двете страни, съдът намира за неоснователни. Въззивникът е
претендирал хонорар в размер на 500 лв. и не надхвърля минималния такъв, изчислен по
реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. Въззиваемият не претендира разноски
във въззивната инстанция, тъй като такива не са направени. Предвид частичната отмяна на
първоинстанционното решение, съдът следва да се произнесе по разноските, направени от
страните и в първата инстанция. За направените в първата и въззивната инстанция разноски
от процесната ЕС, следва да бъде присъдена сумата от 40, 10 лв., представляваща съдебно –
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете. За направените от
въззивницата разноски в настоящото производство следва да се присъди сумата от 547, 27
лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете във въззивното производство,
представляваща направените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260073 от 27.04.2021 г. по гр.д. №971/2019 г. на Районен съд
Поморие, В ЧАСТТА , в която Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена на *** г. в гр. П., с
БУЛСТАТ *********, адрес по регистър БУЛСТАТ в гр. Созопол, местност Санта Марина,
вилна сграда 4, ет.2, ап.4, Е ОСЪДЕНА да заплати на Етажната собственост (ЕС) на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ2302/18.11.2014г. с адрес: гр.Поморие,
ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС,
сумата над 50,40 лева /петдесет лева и четиридесет стотинки/ представляваща дължимата за
2016 г. вноска за фонд “Ремонт и обновяване” на общите части на комплекс “Феста
Апартмънтс Поморие”, до присъдения размер от 498, 42 евро, с левова равностойност 974,
82 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на
комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2016 г., дължима за собствения на въззивницата
апартамент №352, бл.А в комплекса, както и сумата от 151, 45 евро, равняващи се на 296, 23
7
лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 01.01.2017 до предявяване
на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за сумата над 50, 40
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019 г. до окончателното й
изплащане;
В ЧАСТТА, в която Т.Ф.Ш., Е ОСЪДЕНА да заплати на Етажната собственост (ЕС)
на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ2302/18.11.2014г., сумата над 55,20
лева /петдесет и пет лева и двадесет стотинки/ представляваща дължимата за 2017г. вноска
за фонд “Ремонт и обновяване” на общите части на комплекс “Феста Апартмънтс Поморие”
за 2017г., до присъдения размер от 495, 95 евро, равняваща се на 970 лв., представляваща
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста апартмънтс
Поморие“ за 2017 г., дължима за собствения на въззивницата апартамент №352, бл.А в
комплекса, както и сумата от 100 евро, равняващи се на 195, 63 лв., представляваща
законната лихва върху главницата за периода 01.01.2018 до предявяване на иска – 30.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата за сумата над 55.20 лева, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане;
В ЧАСТТА, в която Т.Ф.Ш., Е ОСЪДЕНА да заплати на Етажната собственост (ЕС)
на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ2302/18.11.2014г., сумата над 61,20
лева /шестдесет и един лева и двадесет стотинки/ представляваща дължимата за 2018г.
вноска за фонд “Ремонт и обновяване” на общите части на комплекс “Феста Апартмънтс
Поморие” за 2017г., до присъдения размер от 495, 95 евро, равняваща се на 970 лв.,
представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс
„Феста апартмънтс Поморие“ за 2018 г., дължима за собствения на въззивницата апартамент
№352, бл.А в комплекса, както и сумата от 49,58 евро, равняващи се на 96, 97 лв.,
представляваща законната лихва върху главницата за периода 01.01.2019 до предявяване на
иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за сумата над 61.20 лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и В ЧАСТТА за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков
– председател на УС на ЕС за осъждане на Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена на *** г. в гр.
П., с БУЛСТАТ *********, адрес по регистър БУЛСТАТ в гр. Созопол, местност Санта
Марина, вилна сграда 4, ет.2, ап.4, за заплащане на сумата над 50,40 лева /петдесет лева и
четиридесет стотинки/, която сума представлява дължима вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“, формирана като сбор от дължимите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за
собствения на ответницата апартамент № 352 ежемесечни вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване“, определени в предвидения от закона минимален размер, а именно един
процент от МРЗ за 2016 г., равняващ се на сума в размер на 4.20 лева /четири лева и
двадесет стотинки/ на месец за 2016г. до присъдения размер от 498, 42 евро, с левова
равностойност 974, 82 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на
общите части на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2016 г., дължима за собствения
на ответницата апартамент №352, бл.А в комплекса, както и за присъждане на законна лихва
върху главницата за сумата над 50.40 лева, считано от датата на предявяване на иска –
30.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата
от 151, 45 евро, равняващи се на 296, 23 лв., представляваща законната лихва върху
главницата за периода 01.01.2017 до предявяване на иска – 30.12.2019 г..
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков
– председател на УС на ЕС за осъждане на Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена на *** г. в гр.
П., с БУЛСТАТ *********, адрес по регистър БУЛСТАТ в гр. Созопол, местност Санта
Марина, вилна сграда 4, ет.2, ап.4, за заплащане на сумата над 55,20 лева /петдесет и пет
лева и двадесет стотинки/, която сума представлява дължима вноска за Фонд „Ремонт и
8
обновяване“, формирана като сбор от дължимите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за
собствения на ответницата апартамент № 352 ежемесечни вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване“, определени в предвидения от закона минимален размер, а именно един
процент от МРЗ за 2017 г., равняващ се на сума в размер на 4.60 лева /четири лева и
шестдесет стотинки/ на месец за 2017г. до пълния претендиран размер от 495, 95 евро,
равняваща се на 970 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на
общите части на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2017 г., дължима за собствения
на въззивницата апартамент №352, бл.А в комплекса, както и за присъждане на законна
лихва върху главницата за сумата над 55.20 лева, считано от датата на предявяване на иска –
30.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата
от 100 евро, равняващи се на 195, 63 лв., представляваща законната лихва върху главницата
за периода 01.01.2018 до предявяване на иска – 30.12.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков
– председател на УС на ЕС за осъждане на Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена на *** г. в гр.
П., с БУЛСТАТ *********, адрес по регистър БУЛСТАТ в гр. Созопол, местност Санта
Марина, вилна сграда 4, ет.2, ап.4, за заплащане на сумата над 61,20 лева /шестдесет и един
лева и двадесет стотинки/, която сума представлява дължима вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“, формирана като сбор от дължимите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за
собствения на ответницата апартамент № 352 ежемесечни вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване“, определени в предвидения от закона минимален размер, а именно един
процент от МРЗ за 2018 г., равняващ се на сума в размер на 5,10 лева /пет лева и десет
стотинки/ на месец за 2018г. до пълния претендиран размер от 495, 95 евро, равняваща се на
970 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на
комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2018 г., дължима за собствения на въззивницата
апартамент №352, бл.А в комплекса, както и за присъждане на законна лихва върху
главницата за сумата над 61,20 лева, считано от датата на предявяване на иска – 30.12.2019
г. до окончателното изплащане, както и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 49,58
евро, равняващи се на 96, 97 лв., представляваща законната лихва върху главницата за
периода 01.01.2019 до предявяване на иска – 30.12.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260073 от 27.04.2021 г. по гр.д. №971/2019 г. на
Районен съд Поморие в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”. с
адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков да заплати на
Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена на *** г. в гр. П., с БУЛСТАТ *********, адрес по
регистър БУЛСТАТ в гр. Созопол, местност Санта Марина, вилна сграда 4, ет.2, ап.4,
сумата от 547,27 лв. /петстотин четиридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/,
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена на *** г. в гр. П., с БУЛСТАТ
*********, адрес по регистър БУЛСТАТ в гр. Созопол, местност Санта Марина, вилна
сграда 4, ет.2, ап.4 да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие”. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от
Мартин Чолаков, сумата от 40, 10лв. /четиридесет лева и десет стотинки/, съдебно-
деловодни разноски за първата и въззивната инстанция.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10