Присъда по дело №226/2022 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №134/24.10.2022г. по НОХД №226/2022г.,
изготвени на 18.11.2022.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Д. Г. Б. за извършено от него престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Пострадалата от престъплението се явява в разпоредително заседание
лично и с упълномощен повереник, който се присъединява към отговорите на
прокурора. Предявява граждански иск и моли да бъде конституирана в
качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител.
Представител на РП- С. се явява в разпоредително заседание и отговаря
на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Счита, че няма пречка да бъде
конституирана пострадалата в качеството на граждански ищец и в качеството
на частен обвинител.
В разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и с
упълномощен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
След обсъждането на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК съдът счете
същите за изяснени. Прецени, че гражданският иск е предявен своевременно,
във връзка е с предмета на делото и няма да затрудни наказателния процес,
поради което го прие за съвместно разглеждане в него. Счете, че искането за
конституиране на пострадалата в качеството на частен обвинител е
основателно. Конституира пострадалата в качеството на граждански ищец и в
качеството на частен обвинител, след което насрочи съдебно заседание.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен
защитник. Признава се за виновен и лично и чрез защитника си моли да му
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, което на основание чл.66
от НК да бъде отложено за изпитателен срок.
Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението
като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на
основание чл.66, ал.1 от НК се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител и граждански
ищец моли съда да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“
каквото предлага прокурора за срок от една година и шест месеца. Моли
предявения граждански иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените
по делото разноски.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.07.2021г. св. С.В. разговаряла с подс. Д. Г. Б., който се занимавал с изработка на
1

различни метални предмети, а тя поискала да й изработи и постави врата, простор за дрехи и
цветарник от ковано желязо. Подсъдимият отишъл до дома й, за да вземе размери. Той й
казал, че цената за вратата е 1000 лева, а за простора и цветарника- 500 лева. Св. С.В. се
съгласила и тогава подс. Д.Б. поискал от нея да му заплати сумата от 1000 лева капаро като
й обяснил, че били за материали. Освен това, той й заявил, че поръчката ще бъде изработена
за две седмици. На този разговор присъствала и св. СТ. СТ. КР., която била приятелка на св.
С.В.. Впоследствие подс. Д.Б. увеличил сумата с още 100 лева.
Един ден преди 18.07.2021г., когато бил уговореният ден за монтаж св. С.В. потърсила
подс. Д.Б. по телефона. Той й казал, че вратата била почти готова и на 18.07.2021г.
непременно ще дойде да я постави. На 18.07.2021г. обаче той й заявил, че не може да
монтира вратата, тъй като имало още малко работа и определил нова дата за монтажа.
Когато въпросната дата настъпила, той отново отменил монтажа и го отсрочил за друга дата,
а именно 25.07.2021г. Обяснил на пострадалата, че вратата е готова, но бравата нещо не
пасвала. Един ден преди последно посочената дата подс. Д.Б. за пореден път продължил да
заблуждава св. С.В. като отменил монтажа използвайки оправдание за семейни проблеми.
Същевременно поискал от нея да му плати остатъка от сумата- още 600 лева. Всеки път той
посочвал някаква причина, за да не извърши монтажа. Тогава св. С.В. осъзнала, че той я
заблуждава. Поискала от него да подпишат документ пред нотариус за предоставената сума
или до следващия ден да монтира поръчаните предмети, а тя щяла да му плати остатъка от
600 лева. Подсъдимият заявил, че няма да ходи при нотариус и нямал намерение да я лъже.
Тъй като св. С.В. се чувствала измамена, посетила приемната на кварталните полицаи,
където разговаряла с полицейски инспектори, свидетелите Ж. Г. АТ. и Д. А.. Обяснила им за
случилото се и предоставила телефонния номер на подсъдимия. Полицейските служители
му се обадили и провели разговор с него, който заявил, че до седмица ще изпълни
уговореното със св. С.В..
След като минала тази една седмица и подсъдимият продължил да не изпълнява
уговорката, св. С.В. отново отишла в полицейската приемна. Там разговаряла със св. Ж.А. и
му споделила, че подс. Д.Б. не е извършил монтажа. Освен това тя многократно търсила
подсъдимия по мобилния телефон, но той не отговарял. Св. С.В. депозирала писмена жалба
за случилото се.
Св. Ж.А. започнал работа по жалбата и установил адреса на подс. Д.Б. в гр. С.. Там
разговарял с баща му, който заявил, че не поддържа отношения със сина си и не желае да
има нищо общо с него. Споделил, че е бил посещаван от непознати за него лица, които
търсели подсъдимия, тъй като той вземал пари от тях.
Св. Ж.А. установил адреса на подс. Д.Б. в с. Г., общ. С. и го призовал. Подсъдимият
потвърдил, че е взел сумата от 1000 лева от св. С.В.. Полицейският служител, св. Ж.А.
срещнал подс. Д.Б. и св. С.В.. Тогава тя заявила, че вече не иска нищо от него, а просто да й
върне парите. Подс. Д.Б. се съгласил. Бил определен срок за връщане на сумата, но до
изтичането му подс. Д.Б. не върнал парите на св. С.В..

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност като безпротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели С.В., С.К. и Ж.А., тъй като те са последователни,
2

безпротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с останалите,
събрани по делото доказателства. От показанията на тези свидетели по
несъмнен начин се установява как подсъдимият Б. е заблуждавал
пострадалата, че ще изготви въпросната метална врата и ще отиде да я
монтира като непрекъснато поради различни причини отлагал това. От
техните показания става ясно, че дори след намесата на полицейските
служители той продължавал да твърди, че ще изпълни поръчката, но отново
не сторил това. Стигнало се дотам, че накрая пострадалата е отказала вратата
и е поискала да върне капарото от 1000 лева, но той и това не сторил.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия дотолкова, доколкото от
тях става ясно, че действително е имало поръчка за изработване на врата,
цветарник и простор за дрехи от ковано желязо, но същите не били
изработени от подсъдимия. В останалата част с която подсъдимия твърди, че
не е имал намерение да излъже пострадалата, а поради независещи от него
причини не е успял да извърши поръчката съдът не кредитира обясненията
му. Счита, че в тази част обясненията му представляват негова защитна теза, а
и противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, затова че на 04.07.2021г. в
гр. С. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у С. П.
В. от гр. С. заблуждение, че ще й изработи и монтира врата, простор за дрехи
и цветарник от ковано желязо за общата сума от 1600 лева като с това й
причинил имотна вреда в размер на 1000 лева.
Съдът следва да направи кратък анализ на престъплението, за което е
било повдигнато обвинение на подсъдимия. Престъплението „Измама“ е
резултатно, увреждащо престъпление, тъй като законът изисква вследствие на
акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда. Обект на
престъплението измама са обществените отношения, които осигуряват
нормалното упражняване правото на собственост, както върху движими, така
и върху недвижими вещи. Субект на това престъпление може да бъде всяко
наказателно отговорно лице. От обективна страна измамата се характеризира
с няколко особености. Първо, измамата е престъпление с два предмета-
измаменото лице и ощетеното имущество. Ощетеното имущество трябва да се
намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения така, че той
да може да се разпорежда с имуществения предмет. Най- често този
имуществен предмет са пари или други движими вещи, но е възможно да са и
недвижими вещи, или други имуществени права. Друга особеност е
3

неправилната представа на измаменото лице. Тя трябва да се отнася до
правното основание или до условията, при които то ще осъществи акт на
имуществено разпореждане. Тази представа може да се прояви в три форми-
заблуждение, при което се касае за формиране на неправилни представи у
измаменото лице, относно определени факти от действителността, които
могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или
условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Другата
форма е неопитността, която е свързана с придобития от измамения опит,
относно начините за сключване на сделки, тяхната форма и други съществени
обстоятелства. Третата форма е неосведомеността, тя се изразява в липсата на
познания за част от действителността и тази непълнота на познанието също е
от значение за вземане на решението за имуществено разпореждане.
Изпълнителното деяние на измамата се осъществява само чрез действие и
също има три форми. Възбуждане на заблуждение, което представлява такова
въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверните
представи. Втората форма е поддържане на заблуждение, при което деецът
проявява активност, с цел утвърждаване на една невярна представа и има
определен принос за заблуждението. Третата форма е използване на
заблуждение, на неопитност или неосведоменост като субектът има съзнание
за вече формирана неправилна представа, с която се солидаризира. От
субективна страна е необходимо деецът да е действал с пряк умисъл и с
користна цел. Той предвижда, че вследствие на своето въздействие върху
измамения у него ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече
възникнали такива или че ги използва. Той също така предвижда, че
измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и в резултат
на този акт, едно чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с всичко това,
той цели имотна облага за себе си или за другиго като съзнава неизбежността
на настъпилата имотна вреда.
В конкретния случай подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението измама. Доказа се по несъмнен
начин, че подсъдимият е възбудил и поддържал у С. П. В. заблуждението, че
ще й изработи и монтира врата, простор за дрехи и цветарник от ковано
желязо. Освен това той е поддържал това заблуждение, а в действителност не
е имал намерение да изготви и монтира въпросните врата, простор за дрехи и
цветарник. Всеки път, когато е трябвало да монтира въпросната врата той е
убеждавал пострадалата, че вратата е готова, но поради различни причини
всеки път не е можел да я монтира. След като се е оплакала пострадалата на
полицейските служители подсъдимият обещал да я монтира, но пак отложил
монтажа. След като св. В. се отказала от вратата обещал да върне парите, но и
това не сторил, а започнал да се крие и да не вдига телефона. Съдът счита, че
подс. Б. с тези си действия е целял да причини на св. В. имотна вреда в размер
на 1000 лева, платени от нея като капаро.
Деянието подс. Б. е извършил с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
4

последици и е искал тяхното настъпване.
Както бе посочено по- горе авторството на деянието се доказа по
несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. От
техните показания по безспорен начин се установи, че подсъдимият е
заблудил свидетелката В., че ще й изготви и монтира врата, цветарник и
простор за дрехи от ковано желязо. Доказа се по безспорен начин, че той не е
изготвил вратата, простора и цветарника, а единственото което е направил е
да вземе капаро в размер на 1000 лева за изработката им и непрекъснато е
отлагал монтирането на металната врата като всеки път се е оправдавал с
различни причини. От показанията на разпитания полицейски служител става
ясно и, че обещал да монтира вратата в 7 дневен срок, но не го е сторил.
Освен това полицейският служител се е срещнал с баща му, който му е
заявил, че постоянно е бил притесняван от фирми във връзка с вземане на
средства от страна на подсъдимия и че същият не ги е връщал. От
показанията на пострадалата и на полицейския служител, св. А. се установи
безспорно, че подсъдимият си е сменил номера на телефона и е започнал да се
укрива. Все пак св. А. го е издирил и отначало подс. Б. казал, че е започнал да
ги изработва, а впоследствие признал, че няма средства и не може да ги
изработи.
Преди пострадалата да се оплаче на полицейските служители
подсъдимият поискал да му изплати и останалата част от уговорената сума
1600 лева, а именно сумата от 600 лева като съобщил, че всичко е готово и
поради това, че пострадалата е отказала да заплати останалата сума от 600
лева вредата не е била в по- големи размери.
Ето защо съдът счита, че по несъмнен начин се установи виновното
поведение на подсъдимия Б. и той следва да понесе своята наказателна
отговорност за извършеното от него деяние.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в стремежа му за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимия.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия Б., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът намира, че наказанието на подс. Б.
следва да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито
е налице някое от изключително естество. Съдът счете, че с оглед постигане
целите на генералната и специалната превенция е най- подходящо на подс. Б.
да се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Наказанието следва да се определи в рамките на предвиденото
5

в разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК. За това престъпление се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ от една до шест години. Съдът счете, че
наказанието предложено от прокурора е адекватно и следва на подс. Б. да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и
ШЕСТ месеца. Това наказание съдът счита за отговарящо в максимална
степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия. Намира, че с
него ще се постигнат целите на наказанието. Съдът счита, че са налице
условия за прилагане института на условното осъждане. Видно е от справката
му за съдимост, че той не е осъждан на „Лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
„Лишаване от свобода“, а именно за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца и
за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на подсъдимия
съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че е най-
подходящо изпитателния срок на подс. Б. да бъде определен в срок близък до
максималния, а именно за срок от ЧЕТИРИ години, а не както предлага
прокурора за минималния срок от ТРИ години.
Съдът счете, че следва да бъде уважен предявения от пострадалата В.
граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен
своевременно. Доказа се, че на 04.07.2021г. св. В. е претърпяла имуществени
вреди. Установи се по несъмнен начин, че тези вреди са настъпили вследствие
противоправното поведение на подс. Б.. Доказа се по безспорен начин
причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимия и вредата,
причинена на пострадалата. Установи се, че той с действията си е причинил
вреда на св. В. на стойност 1000 лева. Видно е, че парите, предмет на
инкриминираното деяние са в размер точно на тази сума. От доказателствата
по делото е видно, че на св. В. не е възстановена тази сума. Ето защо тази
сума, подс. Б. я дължи на пострадалата. Предявеният граждански иск е в
размер точно на тази сума от 1000 лева. Ето защо съдът счете, че следва да
осъди подс. Б. да заплати на гражданския ищец В. сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от
престъплението. Върху главницата съдът присъди и претендираната от
гражданския ищец законна лихва, считано от датата на увреждането-
04.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от момента на деликта,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
С оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подс. Б. да
заплати на С. П. В. и сумата от 1000 лева, представляваща направените от нея
разноски за адвокатска защита и съдействие.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подс. Б. да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	134
Дата:	24 октомври 2022 г.
Съдия:	Никола Георгиев Маринов

Дело:	20222230200226
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 февруари 2022 г.

Присъда по дело №226/2022 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите