№ 2201
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110131919 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу В. В. Г..
Ищцовото дружество твърди, че се занимава с предоставяне на рикши под наем,
като на 15.09.2020г. ответникът наел от него рикша (червена количка с педали с
надпис „Foodpanda”), марка „Dino cars Sport F“, закупена през 2017г. за 419,33 евро, в
парк Борисова градина. Ответникът се задължил да върне рикшата до 19,00ч. на същия
ден, но не го сторил. Служител на ищцовото дружество подал сигнал в полицията,
където била образувана преписка. Рикшата била установена от органите на полицията
и върната от ответника с протокол за доброволно предаване. За краткото време, през
което я ползвал, ответникът успял да й нанесе значителни повреди – пребоядисал я в
сив цвят, сменил гумите на дръжките, боядисал със спрей всички пластмасови части,
отстранил едната кормилна рейка, изкривил другата кормилна рейка, напълнил с пръст
механизма за скоростите, в резултат на което не работил, липсвали предпазителя и
рекламна рамка, направил заварки по метала, които не могат да се премахнат,
необходимо било да се подмени цялата метална конструкция. Поддържа, че за
материали за ремонт на рикшата бил заплатил сумата от 507,05 евро (с левова
равностойност 988,75лв.) и още 350лв. за самия ремонт.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 1338,75лв., представляваща обезщетение за
претърпени от дружеството имуществени вреди, от които 988,75лв. за материали и
350лв. за ремонт, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочва, че липсва надлежна процесуална легитимация за него, тъй като е
непълнолетен. Твърди, че искът е неоснователен, тъй като не е съставен документ,
който да установява състоянието на вещта към връщането й и съответно да са налице
такива повреди, които да затрудняват използването й по предназначение. Поддържа, че
липсва причинна връзка между поведението на ответника и причинените вреди.
Посочва, че предвид краткото време, в което рикшата е била в негово владение, не е
1
имал реалната възможност да извърши описаните дейности. Оспорва иска и по размер,
като счита, че е налице несъответствие между описаните повреди и частите,
посоченивъв фактурата.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр.
2 ЗЗД.
Съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите,
причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на
причина, за която той не отговаря.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно, че на 15.09.2020г. между
страните е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника за временно ползване рикша (червена количка с педали с надпис
„Foodpanda”), марка „Dino cars Sport F“, която ответникът следвало да върне в края на
деня.
В Решение № 307/17.01.2019г. по т. д. № 255/2018г., II ТО на ВКС, е разяснено, че
съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, т. изр. 4 /последно/ ЗЗД до доказване на
противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената
правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието
на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако
страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-
предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ,
приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която
се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние.
В настоящия случай, с оглед липсата на съставен двустранен протокол между
страните, а и предвид липсата на възражения на ответника, съдът приема, че рикшата
му е предадена в добро състояние, годно да я ползва по предназначение. Наемателят е
длъжен да върне наетата вещ в същото състояние, в което я е получил, с отчитане на
обикновеното /обичайното/ изхабяване. Когато наемодателят твърди, че вещта му е
върната повредена и претендира обезщетение за това, в негова тежест е да докаже
уврежданията на вещта и стойността за тяхната поправка по правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК, както изрично му е указано.
В изисканите и представени по делото материали от прокурорска преписка №
44493/2020г. по описа на СРП, образувана по случая и приключила с постановление за
отказ за образуване на досъдебно производство, се съдържа протокол от 28.09.2020г. за
доброволно предаване на процесната вещ от ответника В.Г. на разследващ орган при
01 РУ – СДВР. В него е посочено, че вещта се предава от ответника в следното
състояние: количка, червена на цвят, с черна пластмасова седалка, черно пластмасово
кормило, пластмасови калници и джанти, като не са посочени никакви увреждания и
недостатъци. На същата дата – 28.09.2020г., в 16:30ч., количката е предадена от
разследващия орган на представител на ищцовото дружество, за което е съставена
разписка, в същото състояние, което е описано и в протокола за доброволното й
предаване от ответника, без към този момент да са направени възражения от
получателя. Едва на 30.09.2020г. представител на ищцовото дружество е депозирал
„обяснения” пред разследващия орган, в които посочва наличието на увреждания по
количката. Тези обяснения обаче по същността си представляват гласни доказателства
/свидетелски показания/ в писмен вид, които не са събрани по предвидения в ГПК ред
/включително непосредствено в настоящото производство/, с оглед на което се явяват
2
недопустимо доказателствено средство и не могат да послужат при изграждане
изводите на съда. В същото време, в депозираните на 25.09.2020г. от ответника със
съгласието и подписа на родителя му Стоянка Павлова писмени обяснения пред
разследващия орган се съдържа извънсъдебно признание на неизгодния за него факт,
че количката е пребоядисана и държачите на гумите са сменени. Това признание
съставлява съществено доказателствено средство за обстоятелството, че докато
количката е била в държане на ответника, същата е била пребоядисана и са били
сменени държачите й, като съгласно чл. 233, изр. 2 ГПК обезщетение за тези
увреждания дължи именно наемателят, доколкото по делото не е доказано вредите да
се дължат на причина, за която той не отговаря. Извън тези признати извънсъдебно от
ответника увреждания, по делото не са доказани други увреждания по вещта.
Допуснатите на ищеца свидетели за установяване на фактите, за които той носи
тежестта, не бяха доведени в откритото съдебно заседание без да са посочени причини
за това. Представената по делото фактура № 42099 от 01.03.2021г. не е в състояние да
установи уврежданията по процесната вещ, тъй като с нея се установява поръчката от
страна на ищцовото дружество на части за количка марка „ДИНО”, извършена на
12.02.2021г., но дали тези части се отнасят за процесната количката е напълно неясно и
недоказано. А и прави впечателние, че поръчката е от 12.02.2021г., тоест почти 5
месеца след връщане на количката, което разколебава допълнително твърдението на
ищеца, че поръчването на тези резервни части е свързано с процесното увреждане на
процесната вещ. Следва да се посочи също, че е напълно нелогично чисто нова количка
да е на стойност 419,33 евро, както изрично се признава в исковата молба, а вместо
това да се закупуват части за ремонт на по-висока стойност – 507,05 евро.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът дължи обезщтение на ищцовото
дружество само за пребоядисване на количката в сив цвят и смяната на държачите на
гумите, тъй като само тези повреди са установени в настоящото производство с
допустими доказателствени средства. Тъй като искът е доказан по основание за тези
повреди, но няма достатъчно данни за неговия размер, на основание чл. 162 ГПК съдът
определя дължимото обезщетение на 220лв. До този размер следва да се уважи
предявеният иск, а за разликата до пълния предявен от 1338,75лв. подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в общ размер от 553,55лв., от които следва да му се
присъдят 90,97лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД В. В. Г., ЕГН: **********, с
адрес: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /фирма/, сумата от 220лв., представляваща обезщетение за причинени
вреди на количка /рикша/ марка „Dino cars Sport F” през време на ползването й по
договор за наем от 15.09.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 07.06.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 220лв. до пълния предявен от 1338,75лв.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. Г., ЕГН: **********, с адрес:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /фирма/, сумата от 90,97лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4