Решение по дело №519/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260101
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20203230200519
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Добрич, 04.06.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                              Председател: Данчо Д.

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Д. АНД № 519 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ж.Д.Н., ЕГН **********,***, чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“ със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52, ет. 2, офис 10-11, БУЛСТАТ ********* и персонално адвокат М.Я. и адвокат Валя Златарова, срещу наказателно постановление № 255а-173 от 21.04.2020 г., издадено от Началника на Второ РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич, с което на Ж.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Редовно призована за съдебно заседание, въззиваемата страна не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

          На 05.04.2020 г., около 19:20 часа, между село Фелдфебел Денково и село Дряновец, обл. Добрич, свидетелите Б.Б.К. и С.А.С., и двамата полицейски служители при Второ РУ на МВР – Добрич, извършили проверка на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***, управляван от Ж.Д.Н..

При проверката полицейските служители установили, че Н. пренася личното си ловно нарезно оръжие „Чешка збрьовка 1557“, кал. 30-06, № С 348553, без да е поставено в калъф и без поставено заключващо устройство на спусъка.

За така установеното нарушение, свидетелят Б.Б.К. съставил на Ж.Д.Н. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 255а-173/06.03.2020 г. /Бл. № 335521, Серия АА/, като квалифицирал описаното в акта нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на Н., за нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.Б.К. и С.А.С., който пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че същите кореспондират с обясненията на самия жалбоподател, дадени в съдебно заседание.

Съдът кредитира и показанията на водения от страна на жалбоподателя свидетел В.Й.Н., дотолкова, доколкото същата пресъздава факти и обстоятелства, оставащи извън предмета на доказване по делото, отчитайки, че същата не е очевидец, присъствал при установяване на нарушението.

С оглед изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ.

Наказателното постановление обаче се явява незаконосъобразно, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

Както е известно от теорията, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. В настоящия случай, със съставения на 06.04.2020 г. АУАН, на Ж.Д.Н. е подигнато обвинение за нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, извършено на 05.04.2020 г. В обжалваното НП пък е посочено, че нарушението е извършено не на 05.04.2020 г. както се сочи в акта, а на дата 06.04.2020 г., т.е. на датата на съставяне на АУАН, която дата е различна от датата на нарушението.

Настоящият състав на съда приема, че вероятно при изписване в наказателното постановление на датата на извършване на нарушението се касае за техническа грешка. В ЗАНН и НПК обаче не съществува понятие „техническа грешка” или „явна фактическа грешка”, както и не е предвидена процедура или възможност за отстраняването на допусната такава в хода на съдебното производство, т.е. поправката е недопустима. А процесната неточност опорочава наказателното постановление в степен на незаконосъобразност. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на наказателното постановление и способства за индивидуализиране на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице, като следва да се има предвид и че процесът по налагане на административни наказания е строго формален. В случая, наказващият орган е наложил наказание за нарушение, извършено на 06.04.2020 г., а с АУАН е повдигнато обвинение за нарушение, извършено на друга дата - 05.04.2020 г., което влече извод за наличие на основание за отмяна на наказателното постановление. Разминаването в АУАН и НП, досежно датата на извършване на нарушението обосновава извода за недоказаност по делото на факта на извършване на процесното нарушение на датата, посочена в наказателното постановление /В тази насока виж Решение № 278 от 13.10.2015 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 493/2015 г./.

          От друга страна допуснатото процесуално нарушение /липса на единство в АУАН и НП относно датата на извършване на вмененото нарушение/ е съществено, тъй като води до неяснота кога точно е извършено нарушението, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко накърнява правото му на защита. Тази неяснота се подсилва и от факта, че в АУАН е посочено, че Н. пренася личното си ловно нарезно оръжие, без да е поставено в калъф и без поставено заключващо устройство на спусъка, докато в НП е посочено, че пренася оръжието без поставено заключващо устройство на спусъка.

Допуснатите грешки следва да се преценяват в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно е, че НП е издадено въз основа на АУАН с бл. № 335521, Серия АА, в който са описани датата на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В издаденото наказателно постановление обаче липсва съществен реквизит – не е посочено къде, на кое място е извършена проверката, респективно, не става ясно къде е извършено нарушението. Ето защо, наказателното постановление на отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е посочено мястото на извършване на нарушението, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Допуснатите процесуални нарушения, описано по-горе са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството. Същите са довели до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо основание за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяната на атакуваното постановление.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност. При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с фактура № **********/11.05.2020 г., съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лв.

С оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 255а-173 от 21.04.2020 г., издадено от Началника на Второ РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич, с което на Ж.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Второ РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия:                                                                                                                                 /Данчо Димитров/