Р Е Ш Е Н И Е
№ 568/12.7.2021г.
град Пазарджик , 12.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
административен съд, девети състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети юни , през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛИНА
ПОПОВА
при секретар Антоанета
Метанова и с участието на прокурор ………………..като
разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 404 по описа за 2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/
във връзка с чл. 219, ал. 1 във вр.
с чл. 215, ал. 1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е
по жалба на Й.К.К. ЕГН ********** *** и Д.Й.Н.
ЕГН ********** с адрес *** подадена чрез адв. Г.С. – Ц. от ПАК със съдебен адрес ***, кантора № 1Б против виза за проектиране , издадена от
Главния архитект на Община Пазарджик на
постройки на допълващото застрояване в ПИ 55155.501.725 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на Община Пазарджик, в полза на собствениците на имота Д. П… К. ЕГН ********* и съпругата му С.С.К. ЕГН *********
*** .
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената виза за проектиране в
частта й за допуснатото допълващо застрояване – гараж и лятна кухня,
разположени на регулационната линия между имота на жалбоподателите и този на
заинтересованите страни. Жалбоподателите твърдят , че притежават право на
собственост , респективно – вещни права върху съседен недвижим имот и построени
в него жилища, като веднага след като узнали за започналото строителство ,
подали жалба до Община Пазарджик. Оспорват предвиденото с визата за проектиране
изграждане на гараж и лятна кухня, на вътрешната регулационна граница с техния
имот , при условията на свързано застрояване, като противоречащо на
изискванията на чл.
42, ал. 2 и чл.
21, ал. 5 от ЗУТ. Твърди, че от една страна те не са давали съгласие за предвиденото в съседния имот допълващо застрояване на вътрешната граница, а
от друга - че това допълващо застрояване по начина, по който е предвидено, не е
функционално по размери и по разположение и при неговото реализиране с височина от 3,60 м. напълно би лишило
собственика на първия етаж- вторият жалбоподател от пряка слънчева светлина в
това жилище. Отделно от това се подържа, че З.Л.Н. – майка на втория
жалбоподател, ползвател на стая на първи жилищен етаж и една от
съсобственичките на поземления имот, заедно с М.Т.С. , А.К.С. и Е.Т.К. – в качеството им на съсобственици
на поземления имот , са били подведени , че в съседния имот ще се строи масивна
ограда и са дали съгласие за строителството, без да знаят , че се касае за строеж на гараж и лятна
кухня. Твърди се , че започналото вече строителство , навлизало и в техния
недвижим имот. Твърди се , че по никакъв начин , като собственици и
заинтересовани лица , жалбоподателите не са били уведомени за издадената виза и
с това било допуснато грубо нарушение на административната процедура. С
подробно изложени в жалбата съображения,
е направено искане издадената от Главния архитект на Община Пазарджик виза за
проектиране на постройки на допълващото застрояване на вътрешната регулационна
линия в ПИ с идентификатор 55155.501.725 по плана на гр. Пазарджик да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по
жалбата - Главен архитект на Община Пазарджик – редовно призован – не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Заинтересованите страни – Д.К. и С.К. чрез своят процесуален
представител оспорват жалбата като недопустима,
а и като неоснователна и молят да бъде
отхвърлена. Поддържат, че при издаването на визата за проектиране са спазени
всички законови изисквания.
Заинтересованите
страни З.Л.Н., М.Т.С. , А.К.С. – редовно призовани – заявяват становище ,
че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
Като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част
на основание чл.
168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, съдът намира за установено следното:
В настоящото
производство не е представено заявлението, с което е започнала процедурата пред
Главни архитект на Община гр. Пазарджик, въпреки дадените указания във връзка с
разпределение на доказателствената тежест, но
е безспорно и се установява от другите представени писмени
доказателства, че за строителството в УПИ ІІ-725 в кв. 1211 по плана на гр.
Пазарджик е издадена скица № 258/22.06.2020 г. по действащия подробен
устройствен план с приложена и утвърдена
улична и дворищна регулация / с Решение
на ОБС № 10/25.01.2009 г. /, с издадена на основание чл. 140 ЗУТ виза за проектиране
от 18.07.2020 г. за изготвяне на инвестиционен проект на едноетажна пристройка
към съществуваща жилищна сграда. Изготвен е бил инвестиционен проект / с
изпратено по делото копие от архитектурната част / за Едноетажна пристройка –
гараж и навес към съществуваща жилищна сграда,
в ПИ с идентификатор 55155.501.725 по КККР , съставляващ УПИ ІІ-725 в кв.1211 по плана на гр. Пазарджик, ведно с
оценка за съответствие от м. декември 2021 г. от лицензирана фирма по строителен надзор
„Сечков 1“ ЕООД, удостоверяваща , че инвестиционния проект отговаря на
застроителните норми и изисквания. Проектът е одобрен на 30.11.2020 г. и е издадено от Главния архитект на общината
Разрешение за строеж на „Едноетажна пристройка – гараж и навес към съществуваща
жилищна сграда“ № 329 / 08.12.2020 г.
Дадена е строителна линия и ниво за
строежа на 28.01.2021 г. и строителството към настоящия момент се реализира.
От
представения по делото нотариален акт № 41 , нот.д. № 39 / 02.06.2020 г.
безспорно се установява , че Д. И.. К. е
придобил чрез възмездна сделка ПИ с идентификатор 55155.501.725 по КККР ,
съставляващ УПИ ІІ-725 в кв.1211 по
плана на гр. Пазарджик, ведно с построената в имота жилищна сграда. Не са
представени по делото доказателства, но не е спорен факта, че Д.К. е придобил
имота чрез посочената възмездна сделка по време на своя брак със С.С.К..Съгласно
представения по делото нот. акт № 135/нот.д. № 2280 /1990 г. , жалбоподателят Д.Й.Н.
е придобил чрез възмездна сделка собствеността върху първи жилищен етаж от
жилищна сграда ,находяща се в имот съседен на процесния – ІІІ- 724 в кв. 1211
по плана на гр. Пазарджик. Не е спорно и се установява , че по силата на нот. акт № 5/нот.д. № 48 / 2000 г. ,
конституираните като заинтересовани лица – М.
Т.С. и А.К.С. / последният при условията на СИО / са придобили собствеността върху 1/3 ид.ч. от
ПИ ІІІ- 724 в кв. 1211 по плана на гр.
Пазарджик, ведно с втори етаж от построената в имота жилищна сграда. Също така
се установява , че през 2016 г. / нот. Акт № 171 , нот.д. № 1756/ 2016 г. и №
172, нот.д. № 2062/2016 г. / жалбоподателката Й.К.К. е станала собственик на
1/3 ид.ч. от ПИ ІІ 724 в кв. 1211 по плана на гр. Пазарджик,
ведно с трети етаж от построената в
имота жилищна сграда. Не е спорно и се установява при анализ на представени по
делото писмени доказателства / удостоверение за наследници – л.28 и записвания според кадастралните регистри –
скица л.24/ , че конституираната като заинтересована страна З.Л.Н. е собственик
също на 1/3 ид.ч. от ПИ ІІ 724 в кв. 1211 по плана на гр. Пазарджик.
Не е спорно ,
а и от представените писмени доказателства / декларации- съгласие л.120-123 ,
нотариална справка -л.26 и извадка от общия регистър на нотариус Х.П. –
л.166-169 / се установява , че на 23.07.2020 ., лицата М. Т.С., А.К.С. , З.Л.Н. и Е.Т.К. са дали
съгласие в нотариално заверена форма , в полза на Д. П.. К. и С.С.К. –
последните да построят разположени на регулационната линия на двата съседни
имота гараж и лятна кухня с обозначени параметри.
Не е спорно
също така , че след започване на строителството , с
жалба вх. № 44-831/10.03.2021 г. подадена от А.
К.С. , но подписана от сем. К., сем. С. и сем. Н.. , както и с жалба вх.
№ 44-1170 / 02.04.2021 г. , подадена от настоящите жалбоподатели Й.К.К. и Д.Й.
А.. , е бил сезиран кмета на Община Пазарджик с молба за извършване на проверка
за законосъобразността на това строителство, като жалбоподателите са били уведомени
с писмо изх. № 44-831-001/07.04.2021 г., че строежът е започнал след подписване
на протокол обр. 2№19/ 28.01.2021 г. за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа съгласно изискванията на
чл. 157 ал.1 и ал.2 ЗУТ. В отговора е посочено , че след извършена проверка на
01.04.2021 г. не е констатирано отклонение от строителите книжа и трасираните
размери, поради което и общината няма основание за провеждане на процедура по
чл. 225а от ЗУТ.
За изясняване
на спора от фактическа страна е допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза, заключението
по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно,
обективно и обосновано. Според това заключение, няма навлизане в имота на
жалбоподателите при строителството на допълващо застрояване от съседния имот,
няма надвишаване на устройствените показатели по действащия ПУП – за плътност и
интензивност на застрояване , а минималните изисквания за озеленяване са спазени.
Действащият ПУП предвижда преобладаващо жилищно строителство със средна
височина / с етажност максимално 4 етажа и височина на стреха 12 м./. За летни
кухни / каквато функция ще изпълнява постройката – навес, когато се разполагат
на вътрешна граница , максимално допустимата височина е 3,60 м. / най- високата
част на покрива чл. 46 ал.2 ЗУТ / , като тази височина измерена на място при
реализиране на строителството е 4,81 м. или с 1,21 м. над допустимата. Според
заключението на експерта , в действащия подробен устройствен план на гр.
Пазарджик не е предвидено изграждане на калканни стени между имот с идентификатор 55155.501.724 и
55155.501.725 с изключение на навеса в
дъното на имот 725, който да покрие съществуващия калкан на гараж в дъното на имота 724 на жалбоподателите. В частта , която касае
процесното строителство – до момента на
строителството на процесните сгради – навес и гараж по имотната граница на
двата имота , не е имало сгради и в двата имота
и не са се предвиждали с плана / с изключение на съществуващия гараж
посочен по-горе в имота на жалбоподателите , но намиращ се извън границите на строителството ,
чиято виза се оспорва тук/.
В съдебно
заседание , ВЛ Б. допълва , че има разминаване и между издадената виза и разрешението
за строеж и одобрения проект , тъй като гаражът
фигуриращ в разрешението за строеж липсвал в издадената виза. Освен това
имало известно разминаване и в местоположението на друга постройка – навес ,
която била ситуирана източно от фасадата на жилищната сграда, а с визата се
предвиждало само от южната страна да се направи постройката.
По делото
като свидетел е разпитана Е.Т.К. , която не оспорва , че е подписала пред
нотариус съгласие за строителство в съседния на имота , в който живее, но
поддържа , че младите хора , които закупили този имот , разговаряли с нея и с
другите собственици , само за построяване на масивна ограда между двата имота.
Поддържа, че се доверила на тази предварителна уговорка и не прочела цялата
декларация пред нотариуса , когато я подписвала. Поддържа , че тя не е
собственик на имот в съседния на имота на строителството , но никой не потърсил
нейната дъщеря за даване на съгласие.
Съдът не
обсъжда , изявленията направени от изслушаните , в качеството на свидетели З.Л.Н.
и М.Т.С., тъй като впоследствие , същите са конституирани като заинтересовани страни и техните
твърдения , не могат да бъдат ценени като гласни доказателства по делото.
При така
установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По
допустимостта:
Оспорената
виза „За изготвяне на инвестиционен проект на едноетажна пристройка към
съществуваща жилищна сграда , съгласно указаното място за застрояване“ в УПИ ІІ- 725 , кв. 1211 по плана на гр.Пазарджик
е издадена от Главния архитект на Община Пазарджик е в хипотезата на чл.
140, ал. 3 във вр. с чл.
41, ал. 2 от ЗУТ - т. е. когато
издаването на виза е задължително. Доколкото с визата за проектиране се допълват предвижданията на действащия ПУП
за УПИ ІІ-725, кв. 1211 по плана на Пазарджик,
като се създават нови права на застрояване / допълващо / непредвидено по
действащия ПУП на гр. Пазарджик / заключение на ВЛ Б. / ,то тази виза е
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл.
215, ал. 1 във вр. с чл.
214 и чл.
213 от ЗУТ. В този смисъл възражението на процесуалния представител на
заинтресованите лица Д.К. и С. Кацева – е неоснователно.
Кръгът на
заинтересованите лица, легитимирани да оспорват актовете по съгласуването и
одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения /какъвто акт
по същество е визата за проектиране по чл. 41, ал. 2 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ/ е определен с изричната норма на чл. 131, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 131 ал.2 ЗУТ . От
съдържанието на жалбата и направените искания е видно, че визата за проектиране
се оспорва за допуснатото допълващо
застрояване – едноетажна пристройка , разположен при условията на свързано
застрояване на вътрешната граница на ПИ
с идентификатор 55155.724 и 55155.725 по плана на гр.Пазарджик .
Жалбоподателката Й.К.К. като собственик
на идеална част от дворно място представляващо ПИ -55155.724 - е заинтересовано лице по см.
на чл. 140, ал. 3 във вр.
с чл. 131, ал. 1 във вр.
с ал. 2, т. 2 от ЗУТ.Съдът
намира , че жалбоподателят Д.Й.Н., макар и да не се легитимира с права на
собственост върху дворното място, е носител на вещното право на строеж върху
същото , което право е реализирано и се
включва в правото му на собственост върху самостоятелен обект в жилищна сграда
построена в имота на първи жилищен етаж. В този смисъл съдът приема , че този жалбоподател също има интерес да
оспорва процесния индивидуален административен акт, с който се съгласуват и
одобряват промени в ПУП , тъй като е
носител на вещни права непосредствено засегнати с новите предвиждания.
Оспорването
съдът намира за срочно, доколкото
изрично се установява по делото, че на жалбоподателите
, като заинтересованите лица по см.
на чл. 131 от ЗУТ не е надлежно съобщена оспорената виза за проектиране от 18.07.2020 г., поради което срокът по чл.
215, ал.4 от ЗУТ не тече и към дата на подаване на жалбата, съответно не е изтекъл. Освен това нито чрез данните от
преписката, нито чрез друго доказателство извън наличните документи по
преписката, се удостоверява, че визата за проектиране е съобщена по друг начина
на заинтересованите лица, от който момента за тях да тече и срокът по чл.
215, ал.4 от ЗУТ.
С оглед на гореизложеното
оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирани лица с
правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Обжалваната виза
за проектиране на постройка на допълващото застрояване в УПИ ІІ-725, кв. 1211
по плана на гр.Пазарджик е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган – Главния архитект на Община Пазарджик, при упражняване
на законово регламентирано правомощие по чл.
140, ал. 7 във вр. с чл.
140, ал. 3 от ЗУТ.
Съгласно чл.
140, ал. 1 от ЗУТ, заявление за издаване на виза за проектиране може да бъде
подадено от възложителя или упълномощено от него лице. Възложител по смисъла
на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е собственикът на имота,
лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето което има
право да строи в чужд имот по силата на специален закон.Процесната виза за проектиране е обективира върху скица с № 258/ 22.06.2020 г. и дата на издаване на визата 18.07.2020 г. ,
което означава, че следва преди тази дата да се удостоверява по делото, че от
заинтересованата страна има подадено заявление от нея, в качеството й на
възложител по см. на ЗУТ за проектиране и изграждане на въпросното допълващо
застрояване. По делото обаче по никакъв начин /нито чрез преписката, нито чрез
друго доказателствено средство/ ответникът доказва, че Гл. архитект е бил
надлежно сезиран с искане от възложител по см. на ЗУТ за издаване на виза за проектиране по чл.
140, ал.3,
вр. с чл. 41, ал.2 от ЗУТ за процесния строеж на допълващо застрояване. Дори и да се
приеме, че такова заявление съществува и се касае за процесуален пропуск за неговото
представяне , то този пропуск би
следвало да има съответните процесуални последици, а именно съдът да приеме , че този недоказан
факт с правно значение – не съществува.
Съдът приема
, че оспорената в настоящото производство виза
е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила. Това е така, тъй като в случая се предвижда свързано застрояване и оспорващите е следвало да вземат участие в
административното производство. В административната преписка не се налице данни
за уведомяване на тези собственици, респективно – носители на вещни права ,
съгласно изискването на чл.
26, ал. 1 от АПК, поради което и не им е осигурена възможност да участват в
административното производство, да правят възражения и да представят
доказателства, с което административният орган е нарушил общата разпоредба
на чл. 34 от АПК. Същото съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.
168, ал. 4 от АПК и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на акта
съгласно чл. 168, ал. 4 от АПК.
На следващо
място оспорената виза за проектиране е издадена и при неспазване на законово
установените изисквания досежно нейното съдържание – не е посочено при какви параметри е допуснато
застрояването. Съдът установи, че оспорената
скица-виза не съдържа означения
за допустими височини и плътност на застрояване, т. е не отговаря на
изискванията на чл.
140, ал. 2 от ЗУТ, което възпрепятства преценката за спазването
на останалите изисквания на ЗУТ. Отделно от това в текстовата част административният
орган е посочил при нормативната
обосновка единствено общите текстове на чл.140 ЗУТ и чл. 143 ЗУТ и не е ясно какви точно нормативи и правила
трябва да се изпълнят при изготвянето на инвестиционния проект.
Налице е и самостоятелно основание от материално-правен характер за незаконосъобразност на оспорената скицата- виза.
Визата за
проектиране по дефиницията на чл.
140, ал. 2 от ЗУТ представлява извадка от действащия ПУП с обхват поземления
имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в
него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими
височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има
такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Съгласно разпоредбата
на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, за строежите по чл. 12, ал. 3,
чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8,
както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е
задължително. В случая оспорената виза за проектиране на постройка на
допълващото застрояване , е издадена в хипотезата на чл.
140, ал. 3 във вр. с чл.
41, ал. 2 от ЗУТ – за допълващо застрояване, което не е предвидено с
действащия ПУП. С нормата на чл.
41, ал. 2 от ЗУТ е регламентирано, че когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако
постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота.
От фактическа
страна по делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че
по действащия ПУП – ПЗ на гр. Пазарджик, не е предвидено допълващо застрояване
преди издаване на оспорената виза за
проектиране. Но от посочената по-горе законова регламентация следва извода, че
издаването на виза за проектиране на непредвидено в действащия ПУП допълващо
застрояване, е обусловено от условието постройките на допусканото допълващо
застрояване да се разполагат свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в УПИ или свързано с постройки на допълващо застрояване между два
УПИ. В случая това нормативно предвидено условие не е изпълнено. Допуснато е с визата за проектиране постройка на
допълващото застрояване на уличната регулационна линия, свързано към съседния
УПИ - 724 по плана на гр. Пазарджик , за който имот, по действащия ПУП – ПЗ
няма предвидени постройки на допълващото застрояване, нито такива съществуват
на място, вкл. по вътрешната граница/ с изключение на един гараж в дъното на
парцела , който обаче не съответства по
разположение на допуснатото застрояване/. Съгласно чл.
42, ал. 2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат
на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени
покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния
урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Въз основа на заключението на
изпълнената по делото СТЕ съдът приема за установено по несъмнен начин, че
линията на застрояване на допуснатото с оспорената виза за проектиране
допълващо застрояване на вътрешната
граница на ПИ 55155.725, не граничи с
калканна стена на съществуваща или предвидена с ПУП в имота на жалбоподателите сграда. Следователно предвидената линия на
застрояване на едноетажната пристройка , е в нарушение на изискването по чл.
42, ал. 2, изречение второ от ЗУТ. С оглед на което обжалваната виза се явява издадена в нарушение и при
неправилно приложение на закона.
Устройственото
правило по чл. 42, ал. 2 от ЗУТ досежно възможното разположение постройките на допълващото
застрояване не обуславя извод, че при сезиране на компетентния орган с искане
за издаване на виза за проектиране по чл.
41, ал. 2 от ЗУТ за допускане на допълващо застрояване в един УПИ, с оглед
спазването на изискването по чл.
21, ал. 4 и чл.
42, ал. 2 от ЗУТ, Главният архитект може да допусне допълващо застрояване и в
съседни УПИ. В контекста на настоящия случай това означава, че при
произнасянето си по подаденото заявление с искане за издаване на виза за проектиране в
собствения на заинтересованите страни недвижим имот , Главният архитект недопустимо
в графичната част на издадената виза за проектиране е предвидил бъдещо допълващо
застрояване в съседния имот – собственост на жалбоподателите , при условията на
свързано застрояване на вътрешната граница - без да е сезиран с такова искане и
без да е налице обективирано нотариално заверено писмено съгласие от страна на
последните / чл. 21 ал.5 ЗУТ /. Доколкото по аргумент от чл.
140, ал. 1 от ЗУТ законът не допуска служебно издаване на виза за проектиране,
очевидно Главният архитект на общината не може без надлежно направено искане
или обективирано съгласие от собственика на съседния имот да допуска като
предвижда свързано застрояване в съседни имоти.
В случая
липсва нотариално заверено съгласие на двамата жалбоподатели за допускане на свързано застрояване в техния
имот чрез изграждането на постройка на допълващото застрояване на вътрешната
граница на двата имота. Липсата на съгласие по чл.
21, ал. 5 от ЗУТ, респ. на искане по чл.
140, ал. 1 от ЗУТ от собствениците и на двата съседни имоти за установяване на
свързано застрояване на вътрешната имотна граница на постройки на допълващото
застрояване е пречка за издаване на виза за проектиране, допускаща такова
свързано застрояване.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че обжалваната виза за проектиране на едноетажна
пристройка към съществуваща жилищна сграда в УПИ ІІ – 725, кв. 1211 по плана на гр.
Пазарджик за допуснатото допълващо
застрояване , разположено при условията на свързано застрояване на вътрешната
граница на УПИ ІІ- 725 с УПИ ІІІ – 724,
кв. 1211 по плана на гр. Пазарджик , като издадена в нарушение на
административно- производствените правила
и при неправилно приложение на материалния закон от Главния архитект на
Община Пазарджик е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателите за присъждане на направените разноски следва
да бъде уважено, като Община Пазарджик на основание параграф 1 т.6 от ДР на ЗУТ
бъде осъдена да заплати на жалбоподателите
сумата от 914,07 лв., представляваща 10,00 лв. внесена държавна такса и 300,00
лв. заплатено възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-техническа
експертиза и 600,00 лв. адвокатски хонорар.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на Й.К.К. ЕГН ********** *** и Д.Й.Н. ЕГН ********** с адрес *** подадена чрез адв.
Г.С. – Ц. от ПАК със съдебен адрес ***,
кантора № .. - Виза за проектиране , издадена на 18.07.2020
г. от Главния архитект на Община Пазарджик върху скица № 258 / 22.06.2020 г. за постройка на допълващото застрояване в ПИ
55155.501.725 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община
Пазарджик, в полза на собствениците на
имота Д. П… К. ЕГН ********* и съпругата
му С.С.К. ЕГН ********* *** , като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община
Пазарджик да заплати на Й.К.К. ЕГН **********
*** и Д.Й.Н. ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 914,07 лева - разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Решение от 22.2.2022г. по Административно
дело 10868/2021 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 1678 ОТ 22.02.2022 Г. НА ВАС СОФИЯ,ВТОРО
ОТД. ПО АД № 10868/2021 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 568 от 12.07.2021 г.,
постановено по адм. дело № 404/2021 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА Д. П. К.., с ЕГН … и С. С. К…, с ЕГН…, да
заплатят на Д.. Й.. Н.., с ЕГН…., сума в размер на 400 /четиристотин/ лева,
представляваща разноски пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.