№ 29
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава И.
Величка Цанова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ан. Хр. М.
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600396 по описа за 2021 година
Атакувана е присъдата по н.о.х.д. № 809/2016 г. по описа на Софийския градски съд,
НО, 19. първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимият М. К. П. е признат за
виновен в това, че на 3.10.2014 г. , около 3:40 часа в гр. София, ж.к. „Младост 4“, пред блок
454, в съучастие като съизвършител с Д. Т. С., отнел чужди движими вещи на обща
стойност 1690.10 лева от владението на Е. В. М., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплаха, като деянието било извършено в условията на опасен
рецидив, след като бил осъждан по н.о.х.д. № 7970/2011 г. по описа на СРС, влязла в сила на
1.7.2014 г. на наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и чл. 54 НК е осъден
на наказание лишаване от свобода в размер на 5 години, което на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим.
С присъдата е отхвърлен предявеният граждански иск от Е. В. М. срещу М.П. и Д. С. в
размер на 1690.10 лева, представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди.
М.П. и Д. С. са осъдени да заплатят на Е.М. обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на деянието от 3.10.2014 г. в размер на 5000 лева, ведно със законната
лихва от същата дата до окончателното плащане на сумата, като за разликата до 20 000 лева,
искът е отхвърлен.
Настоящата въззивна проверка на присъдата на СГС, НО, 19. състав № 260036 от
29.10.2020 г. следва да обсъди доводите на защитника на подсъдимия П., залегнали във
въззивната жалба и възраженията на повереника на частния обвинител и граждански ищец,
залегнали в жалбата и допълнението към нея. В жалбата на защитника на подсъдимия П. се
твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна; изразява се несъгласие с
възприетата фактическа обстановка и правните изводи на съда и се отправя молба за
1
отмяната на осъдителната присъда. В жалбата на повереника на частния обвинител и
граждански ищец и допълнението към нея се сочи, че: определеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода е несправедливо занижено; че съдът не е обсъдил
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и липсват мотиви за
определяне на наказанието към предвидения в закона минимум; че следва да се вземе
предвид при определяне на наказанието, че деянието по настоящото дело е извършено в
относително кратък срок след предходното осъждане на подсъдимия за деянието, което
служи за по-тежката квалификация като опасен рецидив; не е съобразено от съда, че
деянието е извършено в тъмната част от денонощието, в съучастие с друго лице, при
упражнена значителна по интензитет физическа и психическа принуда, стойността на
отнетото, безпомощността на пострадалата, болничният й престой, вследствие от деянието,
изявената упоритост и безцеремонност на извършителите, които обстоятелства завишават
обществената му опасност; че присъденият размер от 5000 лева на обезщетението за
неимуществени вреди също е занижен, като съдът не е съобразил действително
претърпените от пострадалата болки и страдания. В жалбата на повереника на частния
обвинител и граждански ищец се отправя искане за увеличаване на наказанието лишаване от
свобода около предвидения в закона среден размер към максимума, а предявеният
граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му претендиран размер от
20 000 лева.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец в съответствие с подадената
срещу присъдата жалба отправя искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия
наказание, както и за присъждане на целия претендиран размер на предявения граждански
иск за неимуществени вреди за разликата до 20 000 лева. Изразяват се съображение за това,
че първият съд не е обсъдил изобщо отегчаващите отговорността обстоятелства при
определяне на наказанието. Представителят на частното обвинение поддържа, че при
определяне на наказанието следва да се отчетат обстоятелствата, че деянието е извършено в
тъмната част от денонощието, в съучастие с друго лице, използвана е както психическа, така
и физическа принуда, характеризираща се със силен интензитет, невъзможността на
пострадалата да окаже съпротива, трайното укоримо поведение на дееца, доколкото в кратък
период е извършил няколко престъпления.
Подсъдимият П., лично и чрез своя защитник, поддържа депозираната срещу
присъдата жалба и настоява за нейното уважаване. Защитникът адвокат П. развива
аргументи: че не е съгласна с възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, тъй като подсъдимият не е автор на деянието, за което е осъден; че
процесуално-следственото действие по разпознаване е опорочено, тъй като описанието на
подсъдимия в протоколите за разпит на пострадалата от 16.10.2014 г. и 12.3.2015 г.
съществено се различава от данните, които е посочила в протокола за разпознаване, като
основно акцентира върху казаното от свидетелката по отношение на възможността й да
възприеме и опише косата на подсъдимия и противоречията по този въпрос; че
представените за разпознаване лица съществено са се различавали по външност, височина,
форма на лицето и по възраст, поради което разпознаването е опорочено и протоколът
следва да се изключи от доказателствения материал. Защитата изразява становище за
неоснователност на жалбата на частния обвинител и граждански ищец. Счита, че при
определяне на наказанието съдът е съобразил дългия период от извършване на деянието до
постановяване на присъдата, който е неразумен и поради това наказанието е правилно
определено. По отношение на гражданския иск защитникът поддържа, че не са налице
основания за уважаването му, поради което в тази част жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
В лична защита подсъдимият заявява, че делото не се гледа обективно; че при
разпознаването са допуснати нарушения, които го опорочават – пострадалата е била
насочвана от полицаите да бъде посочен именно тай като извършител на деянието; че не са
разпитани свидетелите, пред които неговия съучастник е признал, че е извършил сам
престъплението; че не е участвал в извършване на деянието.
2
В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП изразява становище,
че жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец е основателна, а
жалбата на защитника на подсъдимия да се приеме за неоснователна. Според представителя
на държавното обвинение в първоинстанционното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, включително и при извършване на процесуалното
действие по разпознаване; въпросът за законосъобразността на разпознаването е бил
поставян и пред първата инстанция и е получил обоснован отговор в мотивите на присъдата;
фактите по делото са установени от решаващия съд в пълнота, на чиято основа
законосъобразно е прието, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
наложено наказание без да се отчетат множеството отегчаващи обстоятелства, визирани в
жалбата на повереника на частния обвинител. Прокурорът отправя искане за увеличаване на
размера на наказанието и за уважаване на претендирания размер на граждански иск.
Подсъдимият П. в последната си дума моли съда за справедливост.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец е основателна, а
жалбата на защитника на подсъдимия П. е неоснователна.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от състава на Софийския градски
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателствените материали по делото, събрани в хода на съдебното следствие и тези от
досъдебното производство, проверени от съда и приобщени по надлежния ред:
- гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката Е. В. М.,
дадени в хода на съдебното следствие – л. 522 гръб – л . 526 от от том 2 на съдебното дело
по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство, приобщени на
основание чл. 281, ал. 7, вр с ал. 5 вр с ал. 1, т. 2 НПК – л. 62 и л. 66 от досъдебното
производство; показанията на свидетеля Д. Т. С. , дадени в хода на съдебното следствие – л.
526 – л. 527 от том 2 на съдебното дело по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС; показанията на
свидетеля Б. М. Д. , дадени в хода на съдебното следствие – л. 527 гръб – л. л. 528 гръб от
том 2 на съдебното дело по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, ал. 1, т. 2 НПК – л. 55 – л. 56
от досъдебното производство; показанията на свидетеля Р. С. В. , дадени в хода на
съдебното следствие – л. 528 гръб – л. 529 гръб от том 2 на съдебното дело по н.о.х.д. №
809/16 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.
281, ал. 7, вр. ал. 5, вр с ал. 1, т. 2 НПК – л. 61 от досъдебното производство; показанията на
свидетеля Г. Б. И., дадени в хода на съдебното следствие – л. 583 гръб – л. 585 от том 2 на
съдебното дело по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС и тези, дадени в досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2 НПК – л. 60 от досъдебното
производство; показанията на свидетеля С. П. В., дадени на досъдебното производство пред
съдия и приобщени на основания чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК – л. 65 от досъдебното
производство; показанията на свидетеля П. Х. Я., дадени в хода на съдебното следствие – л.
712 гръб – л. 714 от том 2 на съдебното дело по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС.
- писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в
досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 НПК: справка за съдимост на подсъдимия П. – л. 37 – л. 42 от съдебното
производство; протоколи за разпознаване на лица – л. 63, л. л. 67 – л. 68 от досъдебното
производство; писмо и справки от мобилни оператори – л. 100 – л. 119, 132 – л. 133, л. 138 –
л. 142 от досъдебното производство; медицински документи за Е. М. – Г. – л. 87 – л. 90 от
досъдебното производство;
- заключенията на назначените и изготвени по делото съдебномедицинска
3
експертиза – л. 80 – л. 81 от досъдебното производство; съдебно-оценителна експертиза – л.
72 – л. 75 от досъдебното производство.
Изброените по-горе доказателствени материали, анализирани от първоинстанционния
съд поотделно и в своята съвкупност, изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното решаване на делото – извършено ли е деянието,
неговото авторство, механизма на осъществяването му, субективната му страна, личността
на подсъдимия, степента на неговата обществена опасност.
Описаните доказателства и доказателствени средства позволяват да се приеме за
безспорно установено, че на 3.10.2014 г., свидетелката Г. се прибирала към дома си, след
като паркирала автомобила си в офис сграда в близост до дома й в гр.***, в ж.к. „***”,
бл.*** , вх. *. Тя се движила по осветен булевард, а след това и улица, като забелязала след
себе си две лица, облечени с черни дрехи с качулки на главите. Приближавайки до входа на
жилищния си блок, където също имало осветление, тя извадила ключовете от дамската си
чанта, но докато отваряла усетила, че лицата я следват, обърнала се, видяла ги, като
подсъдимият П. с няколко големи крачки я приближил и й казал „Дай чантата“.
Свидетелката инстинктивно я стиснала. П. започнал да дърпа чантата, при което не успял да
я вземе, пострадалата паднала на земята, а подсъдимият започнал да я рита и удря с ръце по
тялото. След това се приближил и С. и след като настъпил Г. с крак по лицето, двамата мъже
й нанесли още няколко удара, измъкнали чантата и избягали.
По този начин отнети били 1 (един) брой черна дамска чанта от естествена кожа
марка „Марела” на стойност 190.00 лв (сто и деветдесет) лева, 1 (един) брой черно кожено
портмоне на стойност 25.00 лв (двадесет и пет) лева, 1 брой лична карта, без стойност, 1
брой свидетелство за управление, без стойност, 1 брой документи за лек автомобил БМВ ХЗ
- без стойност, 1 (един) брой стартерен ключ за лек автомобил БМВ ХЗ на стойност 20.00лв.
(двадесет) лева, 1 брой дебитна карта, без стойност, 1 брой кредитна карта, без стойност,
парична сума с номинална стойност 100.00 (сто) лева, СИМ карта на стойност 6.00 (шест)
лева и 1 брой мобилен телефон „Айфон”, модел „5 ес” с ИМЕЙ 358829055431043 на
стойност 1349.10 лв. (хиляда триста четиридесет и девет лева и десет стотинки), всичко на
обща стойност 1690.10 лв (хиляда шестстотин и деветдесет лева и десет стотинки).
Е. Г. се прибрала в дома си, извикана била „Бърза помощ“ и екип я отвел в Окръжна
болница, гр.София. Свидетелката била приета за лечение, а на следващия ден се преместила
в друга болница, където престояла още два дни. На пострадалата били причинени: контузия
на главата и разкъсно- контузна рана в тилната област, която била обработена и залепена.
Отнетият от Г. телефон бил продаден от Д. С. на свидетеля С. В. на същата дата –
3.10.14 г. за сумата от 20 лева. На 4.10.14 г. С. В. заедно със свидетеля Ю. посетил заложната
къща на свидетеля Д., където апарата на Г. с IMEI 358829055431043 в 14:05 часа бил
включен с карта на Д. към мрежата и бил проведен разговор. Тъй като не било постигнато
съгласие за цената, С. В. продължили да търси купувач и с помощта на свидетеля Г. И.
телефона на Г. бил продаден.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото релевантната фактология
обстойно е изяснена във възможната й пълнота, като съдът е изследвал всички въпроси,
които имат значение за правилното му решаване. Фактическите констатации на СГС са
направени след съответен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали,
при оценката на които не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
нито логически грешки. Съдът, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е
обсъдил изчерпателно всички доказателствени материали, които са от значение за
правилното изясняване на фактическата обстановка и подробно е обосновал съображенията
си, въз основа на които е гласувал достоверност на едни от доказателствените средства, а
други е отхвърлил.
І. По възраженията на защитника относно дейността на първоинстанциония
4
съд по установяване на фактите, съответно по допускане, събиране и оценка на
доказателствата:
Основните доводи на защитата на подсъдимия се отнасят до приетото за несъмнено
доказано авторство на деянието, предмет на обвинението. В тази насока се оспорва
достоверността на показанията на свидетелката Е.М., като се изтъкват противоречия за
отделни факти, имащи значение за авторството на деянието. Сериозни възражения
защитникът и подсъдимият излагат и срещу законосъобразността на извършеното в
досъдебното производство разпознаване, в което пострадалата е посочила подсъдимия като
един от извършителите на деянието.
1. По доводите на защитата, свързани с доказаността на авторството на
деянието:
Доказателствата, свързани с авторството на деянието са от първостепенна важност,
доколкото обсъждането на останалите елементи от обективната и субективна страна на
престъплението предполагат несъмнено установен извършител. В аспекта на въпросите,
подлежащи на разрешаване с присъдата по чл. 301, ал. 1 НПК, извършено ли е деянието и
неговият автор следва да бъдат разгледани с приоритет. Основните възражения на защитата
касаят оспорване на приетото от първата инстанция обстоятелство, че подсъдимият П. е
един от извършители на престъпното посегателство срещу свидетелката М.. В тази връзка се
оспорва достоверността на показанията на пострадалата и законосъобразността на
извършеното разпознаване. По направените възражения първоинстанционният съд е
изложил съображения в мотивите на атакуваната присъда, но доколкото те се поддържат и
пред настоящата инстанция, САС им дължи самостоятелен отговор.
От процесуалното развитие на производството пред първата инстанция се установява,
че обвинителния акт е внесен срещу М.П. и Д. С. за това да се извършили престъплението в
съучастие. Впоследствие по реда на чл. 384а НПК защитникът на подсъдимия С. и
прокурорът са постигнали споразумение за решаване на делото, по силата на което
подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. с
чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Споразумението е одобрено от друг състав на СГС по н.ч.д. №
4492/2019 г. с определение, влязло в сила на 12.11.2019 г.
1.1. Спецификата на случая придава съществено значение на показанията на
пострадалата от престъплението – свидетелката М.-Г.. Доказателствена стойност имат
нейните показания, дадени пред първоинстанционния съд, както и тези от досъдебното
производство и приобщени в съответната им част на основание чл. 281 НПК. Досъдебните
показания на свидетелката, дадени пред разследващ орган, са приобщени от градския съд в
частта им, в които се описват характеристиките и белезите на лицата, които са я нападнали
– показания от 6.1.2015 г. и 12.3.2015 г. – съответно на л. 62 и л. 66 от досъдебното
производство и л. 525 и л. 525 гръб от съдебното дело по н.о.х.д. № 809/16 г. на СГС.
Независимо, че формално в мотивите на присъдата (л. 723 от съдебното дело) се е позовал
на показанията на свидетелката от досъдебното производство, дадени на 6.10.2014 г. – л. 54
от досъдебното производство, те не са приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 281 НПК, но това не е било и необходимо, доколкото показанията на М. пред съда са
били пълни и изчерпателни по отношение на релевантната фактология.
Проведеният пред градския съд разпит на свидетелката е подробен, поставени са
всички релевантни въпроси, спазен е процесуалният ред за осъществяване на способа за
събиране на доказателства. При оценката на свидетелските показания, съдът не е допуснал
логически грешки и процесуални нарушения. В този смисъл въззивният съд се съгласява с
изводите на първата инстанция за възприемане на показанията на свидетелката М. като
достоверен източник на доказателствени факти. Независимо, че САС споделя основните
аргументи на градския съд при оценка на показанията на пострадалата, доколкото
възраженията на защитника и подсъдимия засягат основно достоверността на това
5
доказателствено средство, следва да се даде отговор на поставените въпроси в тази връзка:
В разпита си пред първоинстанционния съд свидетелката М. изразява категоричната
си позиция, че подсъдимият П. и Д. С., са двамата извършители на престъплението, като
прецизно разграничава действията на всеки един от тях. Тя установява: че на 3.10.2014 г.
около 3:30 часа се е прибирала към дома си в гр. ***, ж.к. „***“ *; че на улицата към дома си
видяла зад себе си на около 20-30 м двама мъже, близо ходещи един до друг, с
приблизително еднаква височина, облечени с тъмни дрехи, и двамата със сложени качулки;
че пред входната врата видяла двамата мъже в непосредствена близост до нея; че
подсъдимият с няколко бързи крачки се озовал пред нея и й наредил да си даде чантата, след
което започнал да я удря с ръце по главата, дърпал чантата й, бутнал я на земята, а след това
я ритал по тялото с крака; вторият извършител С., дошъл след няколко секунди и я настъпил
с крак по лицето; двамата й нанесли още няколко удара и след като успели да вземат
чантата, избягали.
Показанията на свидетелката М., дадени пред съда са логически издържани, не
съдържат противоречия и съществени непълноти. Възможността на пострадалата да
разгледа отблизо лицата и останалите отличителни белези на извършителите, и след това да
даде на полицията конкретно описание, се извлича по несъмнен начин. Тя установява, че
мястото на което е извършено посегателството срещу нея – пред входа на блока, е осветено;
че улицата, по която се е придвижвала е била осветена от улични лампи; че е имала
непосредствен сблъсък с подсъдимия П., което й е позволило да го види отблизо; че
качулката не е покривала цялото лице на П., а стигала до част от косата му, което й е дало
възможност да възприеме особеностите на косата му – л. 523 гръб от съдебното дело; че при
нанесените й удари е била в близост до лицата и на двамата извършители, поради което е
могла добре да разгледа и запомни лицата им.
Първоинстанционният съд е приобщил към доказателствената съвкупност по делото
протоколите за разпит на пострадалата от досъдебното производство – от 6.1.2015 г. и
12.3.2015 г., които са проведени непосредствени преди извършените от нея разпознавания, в
частта, в която дава описание на двамата извършители. Запознаването с протоколите от
двата разпита установява, че белезите, по които свидетелката е разпознала извършителите, и
в частност подсъдимият П., не се различават от казаното в нейните показания пред съда,
както и от отразеното в протоколите за разпознаване.
В този смисъл по отношение на идентификацията на подсъдимия като един от
извършителите на престъплението, показанията на пострадалата-очевидец следва да се
съпоставят и обсъдят комплексно с резултатите от проведените в досъдебното производство
разпознавания на лица.
Процесуалните действия по разпознаване са проведени на досъдебното производство
няколко месеца след извършване на деянието – 6.1.2015 г. и 12.3.2015 г., което не се е
отразило на възможността на свидетелката ефективно да участва в тези действия по
разследването. Видно от показанията й, тя е имала възможност да възприеме и двамата
извършители от непосредствена близост, наблюдавала ги е на добре осветено място,
нанесени са й поредица от удари по главата й тялото, което наред със силната психичната
травма е спомогнало за трайността и яркостта на спомените й.
Непосредствено преди разпознаването е извършен разпит на свидетелката л. 62, л. 66
от досъдебното производство. По отношение на разпознаването на подсъдимия, разпитът
преди него е започнал в 12:20 часа и е приключил в 12:35 часа. В този смисъл са спазени
изискванията на чл. 170 НПК, тъй като непосредствено преди да се извърши разпознаването
свидетелката е разпитана дали познава лицето, което предстои да разпознае; за
особеностите, по които може да го разпознае; за обстоятелствата, при които го е
наблюдавала; както и за състоянието, в което се е намирала при възприемането на лицето,
подлежащо на разпознаване. Разпознаването на подсъдимия П., в което е участвала
пострадалата, е проведено непосредствено след разпита – съответно от 13:10 до 13:25 часа.
Видно от протокола за разпознаване – л. 67 от досъдебното производство, при провеждане
на действието по разследването са спазени изискванията на чл. 171 НПК. Подсъдимият е
6
представен за разпознаване заедно с три други лица, на действието са присъствали поемни
лица, съответно разпознаващата М. е посочила по какво разпознава П., като едно от лицата,
които са я нападнала пред входната врата на блока, в който живее, нанесли са й удари и са
взели дамската й чанта.
Неоснователни са възраженията на защитата, че е налице противоречие между
описанието, дадено от свидетелката М. на подсъдимия П., в показанията й пред съда и в
протокола за разпознаване. В показанията си пред градския съд пострадалата е заявила, че за
първи път е видяла двама мъже на около 20-30 м; че и двамата са на приблизително еднакъв
ръст, с тъмни дрехи и качулки; че подсъдимият се е приближил до нея и тогава е видяла, че
качулката не покрива цялото му лице, а стигала до част от косата, която й позволило да
възприеме добре тези части от лицето и главата на М.П.. Заявява също, че е видяло двамата
мъже в непосредствена близост, поради което има ясен спомен за лицата им. В съдебните си
показания свидетелката на няколко пъти е заявила категоричната си позиция, че
подсъдимият П. и свидетеля С. са лицата, които е разпознала на досъдебното производство,
съответно те са мъжете, които е възприела да я нападат пред външната врата на входа на
блока, в който живее. В протокол за разпознаване от 12.3.2015 г., предявен на свидетелката в
съдебно заседание, са вписани нейните заявления: че е разпознала подсъдимия П. по
височината, телосложението и формата лицето; че тогава косата му е била по-къса и нямал
такава брада; че това е лицето, което първо я нападнало пред блока и й казало да си даде
чантата. В протокола за разпит, проведен непосредствено преди разпознаването
пострадалата е казала, че П. е бил с качулка на главата; че лицето му се виждало, но не и
косата. Защитата поддържа, че доколкото при самото разпознаване М. е посочила късата
коса като идентификационен белег, е налице противоречие в описанието, поради което
настоява да се изключи разпознаването като годен доказателствен способ.
На първо място, следва да се има предвид, че описанието на подсъдимия П., което е
дала свидетелката в различните си показания, не се различава съществено. На следващо
място, несъмнено е, че пострадалата е имала добра възможност да наблюдава подсъдимия
от близко разстояние, при добра видимост, и за сравнително продължително време. В този
смисъл тя никога не е имал съмнение във възможността да разпознае П., както и че е
запомнила характерните му черти – телосложение, силует, формата на лицето. По тези
основни белези противоречия в показанията на свидетелката не съществуват. В показанията
си пред съда свидетелката убедително обяснява, защо въпреки качулката е успяла да
възприеме част от косата на подсъдимия. От вписаното в протокола за разпознаване се
установява, че дължината на косата изобщо не е решаващ фактор за идентифицирането на
извършителя. Напротив, при разпознаването тя заявява, че към момента на деянието косата
му не е било толкова дълга, а в съдебните си показания сочи, че под качулката не се е
виждала дълга коса, поради което предполага, че косата е била къса. Поради това
формалното противоречие между показанията и описанието в протокола за разпознаване не
е съществено, а направеният от разпознаващата идентификационен извод е несъмнен и
категоричен.
Не са налице и други, поддържани от защитата, нарушения на реда при извършване
на разпознаването на досъдебното производство. Разследващите не се опорочили действията
по разпознаване, доколкото не са позволили предварителен контакт между разпознаващ и
разпознаван. Спазено е изискването на чл. 171, ал. 2 и ал. 3 НПК, доколкото свидетелката е
наблюдавала разпознавания без непосредствено да се срещне с него. Същественото е, че
пострадалата няма съмнение в това, че подсъдимият е бил представен за наблюдение заедно
с други три лица, които видно от протокола и фотоснимката към него са със сходна
външност и възраст. Показанията на свидетеля П. Я. – едно от поемните лица, участвали при
извършване на разпознаването, подкрепят казаното от М.. При разпита се пред градския съд
той заявява, че пострадалата доброволно и без насочване от полицаите е посочила един от
представените й за разпознаване мъже.
При тези аргументи, САС подобно на първия съд приема, че показанията на
свидетелката М. и извършеното от нея разпознаване на досъдебното производство са годен
7
доказателствен източник, установяващ по несъмнен начин, че подсъдимият П. е един от
извършителите на деянието.
1.2. За съучастието в престъплението
За това, че деянието е извършено от М.П. в съучастие с Д. С. доказателства се
съдържат в подробните показанията на свидетелката М.. Както в съдебното производство,
така и в досъдебната фаза пострадалата в детайли описва действията, които всеки един от
двамата извършители е упражнил спрямо нея – ударите с ръце и крака по главата и тила й от
П., ударите с крака по лицето й от С., дърпането на чантата от ръцете й от двамата.
Спрямо С. е одобрено споразумение за решаване на делото от друг състав на съда,
което е задължително за съда по отношение на съизвършителството на деянието от страна
на С., който разпитан като свидетел от първия съд установява познанството си с подсъдимия
П. и пълната липса на спомен за събитията, свързани с инкриминираното деяние.
Същественото за настоящия процес, е че фактът на извършване на деянието от П. в
съучастие със С. е несъмнено установен от показанията на свидетелката М., за чиято
достоверност САС изложи подробни аргументи по-горе в решението.
2. По отношение на упражнената сила
По отношение на упражнената от подсъдимия П. срещу свидетелката М. сила, факти
се съдържат в нейните показания, както и в заключението на съдебномедицинската
експертиза. От значение е, че твърденията на пострадалата за това, че е била ударена от
подсъдимия П. по главата и в тилната област, намират потвърждение в заключението на
съдебномедицинската експертиза и писмените медицински документи, удостоверяващи
болничния престой и лечение на М.. Според вещото лице, при прегледа на свидетелката е
установено контузия на главата, разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, както и
че в периода 3.10.2014 – 5.10.2014 г. е била на лечение в МБАЛ „Надежда“, което напълно
отговаря на казаното от пострадалата за нанесените й от извършителите удари.
3. За предмета на деянието
Относно предмета на престъплението, първият съд обосновано се е доверил на
показанията на свидетелката М., както и на заключението на съдебно-оценителната
експертиза, изготвена на основата на данните съобщени от пострадалата за вида и
характеристиките за съдържащите се в дамската й чанта движими вещи.
По отношение на мобилния телефон марка Iphone 5S, съдът с основание е приел, че
показанията на свидетелите Д., В., И., С. В., заедно с писмените доказателства – писмо от
А1 за проведени разговори от апарата с IMEI 358829055431043 и регистрациите му в
мрежата на мобилния оператор, установяват, че Д. С. е имал фактическата власт върху
инкриминирания мобилен телефон, който продал на неизвестно лице.
ІІ. По възраженията, касаещи правната оценка на установените факти по
делото и индивидуализация на наказанието:
1. При вярно изведените фактически положения градският съд е достигнал до
законосъобразно правно заключение, че подсъдимият П. е осъществил състава на
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.
Безспорно се извлича от доказателствата по делото обстоятелството, че подсъдимият
П. в съучастие с Д. С. (спрямо когото е налице одобрено от друг състав на съда по реда на
чл. 384а НПК споразумение) е упражнил сила спрямо свидетелката М.. Установената
фактология във връзка с тази част от обвинението е следната: свидетелката М. се е намирала
8
пред входната врата на блока, в който живеела, когато подсъдимият П. се приближил към
нея, казал й да му даде чантата си, след нейния отказ той й нанесъл удари с ръце по главата
и в тилната област, след това я съборил на земята, където я ритал с крака; след падането на
пострадалата на земята удари с крак по лицето и нанесъл С.; последвали удари и от двамата,
както и дърпане на чантата от ръцете на свидетелката, като след издърпването й
извършителите избягали от местопрестъплението.
При така установените факти от значение е, дали употребената от подсъдимия П.
сила е била предназначена за сломяване на съпротивата на упражняващата фактическата
власт върху вещта свидетелка. Несъмнено е, че използваната от подсъдимия и С. сила е била
средството за прекъсване на фактическата власт върху вещта от пострадалата. Налице е
функционалната връзка между физическата сила употребена срещу свидетелката и
отнемането на намиращата се в нейната фактическа власт дамска чанта, в която са се
намирали инкриминираните движими вещи. След като издърпали чантата от ръцете на М.
подсъдимия и С. установили своя фактическа власт върху вещта, с което манифестирали
намерението си за нейното своене. Законосъобразно градският съд е приел, че отправените
от подсъдимия П. думи към пострадалата следва да се квалифицират като заплаха, с оглед
цялостния контекст на инкриминираните събития – преследването на свидетелката от двама
мъже, което се случва късно през нощта, ясно изразеното намерение на П. в случай, че
пострадалата не се подчини, да пристъпи към насилственото отнемане на чантата й.
Налице е и квалификацията опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК за подсъдимия
П., доколкото той е осъждан по н.о.х.д. № 7979/2011 г. на СРС на 4 години и 6 месеца
лишаване от свобода по присъда, влязла в сила на 1.7.2014 г. Законосъобразни са изводите
на първата инстанция и относно субективната съставомерност на деянието.
Несъмнено е, че предмет на престъплението е дамската чанта, отнета от владението
на свидетелката М., както и намиращите се в нея движими вещи. Според заключението на
оценителната експертиза вещите са на стойност 1690.10 лева. Същевременно не е спорно, че
предмет на престъпленията против собствеността могат да бъдат само движими вещи, които
имат стойност. Вещите, които нямат цена не могат да имат качество на предмет на
престъпленията по глава 5 от специалната част на НК, доколкото с тяхното отнемане не са
засягат обществените отношения, които са обект на защита от наказателноправните норми.
Поради това по отношение на включените в предмета на обвинението движими вещи без
стойност – лична карта, свидетелство за управление на моторно превозно средство и
контролен талон, документи за лек автомобил БМВ Х3 с рег. № ********, дебитна карта,
кредитна карта, следва да се постанови оправдателен диспозитив, доколкото първата
инстанция е пропуснала да стори това.
В този смисъл следва да се измени обжалваната присъда, доколкото на основание чл.
314 НПК въззивният съд дължи служебна проверка на присъдата, независимо от заявените
основания.
Същевременно САС констатира някои допуснати от градския съд технически грешки,
които не се отразяват на правилността и законосъобразността на постановената присъда.
Така в мотивите при излагане на фактическата обстановка на л. 723 от съдебното дело,
описвайки действията по продажба на инкриминирания телефон, вместо 3.10.2014 г. и
4.10.2014 г., съдът е посочил същите дати, но през 2015 г. При разпита на свидетелката М. в
съдебно заседание, проведено на 15.11.2019 г., съдът е приобщил показанията й от
досъдебното производство, като вместо на л. 62 и посочил, че те се намират на л. 63 от
досъдебното производство. Очевидно е, че се касае за технически пропуски, които не водят
до противоречия във волята на съда по фактите и доказателствените изводи.
2. Дейността на градския съд по индивидуализация на наказанието е била
ограничена в рамките на обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК за подсъдимия П..
По отношение на подсъдимия съставът на първоинстанционния съд е приел
9
единствено смекчаващи отговорността обстоятелства – изминалия дълъг период от време от
извършване на деянието до постановяване на присъдата, за което поведението на
подсъдимия няма принос, и не е посочил отегчаващи отговорността на П. обстоятелства.
При тези данни, съдът е определил наказание в размер на 5 години лишаване от свобода,
което е минимумът, предвиден в чл. 199, ал. 1, т. 4 НК.
При извършената проверка на присъдата в частта за наказанието САС прие, че
градският съд е пренебрегнал установените по делото отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, което е довело до неоправдано занижаване на определената
санкция. Въззивният съдебен състав отчете в негативен за подсъдимия аспект следните
изводими от доказателствата по делото положения: че деянието по настоящото дело е
извършено в относително кратък срок след предходното осъждане на подсъдимия за
деянието, което служи за по-тежката квалификация като опасен рецидив; че деянието е
извършено в тъмната част от денонощието, в съучастие с друго лице, при упражнена
значителна по интензитет физическа и психическа принуда; че стойността на отнетото е
относителна висока – около 5 минимални заплати към датата на деянието; че претърпените
от деянието физически страдания са довели до болничен престой и дълъг възстановителен
процес.
При извършена нова съпоставка на имащите значение за отговорността на П. факти
САС намира, че отегчаващите обстоятелства имат превес. Независимо от това значителен
дял при определяне на отговорността на П. следва да се отдаде на изминалия значителен
период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, доколкото
неговото процесуално поведения в първата инстанция няма принос за този резултат.
Констатираното отклонение на П. във въззивното производство не променя този извод, а
именно, че за деянието, извършено през 2014 г. присъдата е постановена през 2020 г. –
повече от 6 години след датата на престъплението. Определянето на наказание малко над
минимума, в размер на 6 години лишаване от свобода, в най-пълна степен отговаря на
установената обществена опасност на деянието и дееца и на изложените по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
В този смисъл жалбата на частния обвинител е частично основателна, доколкото
искането в нея е за увеличаване на наказанието около предвидения среден размер към
максимума от 15 години лишаване от свобода.
3. По гражданските искове
Съдът е прел за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск за
имуществени вреди в размер на 1690.10 лв. и за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
Искът за имуществените вреди правилно е приет за неоснователен, тъй като по
делото е установено (видно от изявлението на повереника на гражданския ищец адвокат Ж.
– л. 501 от съдебното дело), че вредите са възстановени на пострадалата от другия
извършител С., доколкото това е било условие за одобряване на сключеното споразумение
между неговия защитник и прокурора от СГП.
По отношение на гражданския иск за неимуществени вреди, при служебната
проверка на присъдата в гражданската част САС, установи следното:
Гражданският иск за неимуществени вреди е приет за съвместно разглеждане срещу
подсъдимите по внесения обвинителен акт – П. и С. – л. 497 от съдебното дело. Искът е
предявен от пострадалата срещу двамата подсъдими в условията на солидарност и така е
приет за разглеждане от градския съд в проведеното по делото разпоредително заседание. В
същото разпоредително заседание защитникът на подсъдимия С. и прокурорът са заявили,
че са постигнали споразумение за решаване на делото. Останалите страни по делото –
подсъдимият П., неговият защитник, гражданският ищец и частен обвинител чрез
повереника си, са изразили съгласие за сключване на споразумението, както изисква чл. 384,
ал. 3 НПК. След това, първият съд е препратил делото в частта за наказателната отговорност
на С. на друг състав на градския съд, който по реда на чл. 384а НПК е прекратил
10
наказателното производство срещу този подсъдим, тъй като по н.ч.д. № 4492/19 г. на СГС,
НО, 14.състав е одобрено споразумение за решаване на делото.
Несъмнено е установено, че волята на пострадалата е да предяви граждански иск за
неимуществени вреди срещу двамата съизвършители в размер на 20 000 лева. На основание
чл. 53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Солидарността в случая възниква по силата на закона и е в интерес на пострадалия от
деликта. Солидарните причинители на вредата не са необходими другари по смисъла на чл.
216, ал. 2 ГПК, поради което ищецът може да избира дали да предяви иска срещу
солидарните извършители или срещу всеки поотделно. В разглеждания казус волята на
пострадалата е ясно изразена, а именно че предявява иска за неимуществени вреди от
престъплението срещу двамата извършители в условията на солидарност.
Същевременно след приемане на иска за съвместно разглеждане с наказателния
процес е настъпил нов юридически факт, който е довел до невъзможност за съда да разгледа
и да се произнесе по приетия и срещу С. граждански иск за неимуществени вреди. Това е
така, защото след разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия С. е изявил воля
да сключване на споразумение с прокурора, което е довело до разделяне на наказателното
правоотношение на двамата съизвършители в отделни наказателни производства.
Наказателното производство е приключило срещу подсъдимия С. с одобреното
споразумение по н.ч.д. № 4492/19 г. на СГС, НО, 14.състав. Наказателното производство
срещу П. е продължило но първоначалното н.о.х.д. № 809/2016 г. на СГС, НО, 19.състав, по
което е останал висящ приетият граждански иск за неимуществени вреди срещу П. и С.. С
присъдата съдът е уважил частично иска в размер на 5000 лева, като е отхвърлил за
разликата до претендираната сума от 20 000 лева.
Присъдата в частта, в която искът е разгледан и решен, и по отношение на С., е
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, а производството по
гражданския иск за неимуществени вреди срещу С., като недопустимо следва да бъде
прекратено. Това е така, защото след приемането на иска за съвместно разглеждане в
наказателния процес и след отделяне на производството срещу него, той е загубил
качеството си на страна в това наказателно производство. Той е бил разпитан като свидетел,
но не е участвал в процеса като страна, поради което осъждането му с присъдата е изцяло
незаконосъобразно.
Следва изрично да се отбележи, че след прекратяване на производството по
гражданския иск за неимуществени вреди срещу С., за пострадалата съществува път за
защита. Правото й да предяви срещу този извършител гражданския иск за неимуществени
вреди от престъплението, може да бъде упражнено пред компетентния граждански съд. В
този смисъл от значение е практиката по чл. 290 ГПК на ВКС на РБ, че когато в
наказателния процес е позволено предявяването на граждански иск, давността прекъсва и
спира да тече с предявяването му независимо от това, в коя фаза се намира наказателното
производство – досъдебна или съдебна. Приемането на иска за съвместно разглеждане в
наказателното производство, като акт на наказателния съд по движението на делото и
последващо отменяване на този акт или постановяването на акт за прекратяване на
производството по приетия граждански иск нямат значение за прекъсването и спирането на
давността, тъй като тези правни последици вече са настъпили с неговото предявяване.
Правната последица от тези „прекратителни“ актове е отделянето на гражданския иск за
разглеждане по реда на ГПК. Ако това не е постановено изрично от наказателния съд,
подаването на нова искова молба пред гражданския съд съставлява молба за отделното
разглеждане на вече предявения иск по реда на ГПК.
Настъпилите с предявяването на гражданския иск пред наказателния съд прекъсване
и спиране на давността могат да отпаднат с обратна сила съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД само
ако гражданският съд прекрати производството по иска, като нередовно предявен или
недопустим.[1]
При така изложените съображения е несъмнено, че за съда не е съществувала
11
процесуална възможност да разгледа в едно съдебно производство предявения от
пострадалата граждански иска за неимуществени вреди срещу двамата извършители.
Същевременно разглеждането на иска срещу подсъдимия П. е процесуално допустимо и не
противоречи на първоначално изразената воля на ищцата. Това е така защото искането за
солидарно осъждане на извършителите имплицитно съдържа и волята на ищеца за
ангажиране на самостоятелната отговорност на подсъдимия П. за причинените от деянието
неимуществени вреди. В подкрепа на този извод е и процесуалното поведение на
гражданския ищец в процеса, който както пред първата инстанция, така и във въззивната си
жалба, поддържана пред САС настоява за уважаване на иска в пълния му размер,
независимо от настъпилото разделяне на наказателното производство срещу двамата
извършители.
По отношение на гражданския иск за неимуществените вреди решаващият съд е
изложил надлежни мотиви, които обосновават основателността на иска срещу П. –
извършеното от подсъдимия виновно и противоправно деяние, в причинна връзка с
претърпените от М. болки и страдания – физическа болка, уплаха и страхови преживявания,
които са траели дълго време след деянието; травматичните увреждания на главата и тилната
област, в която се намират жизненоважни органи на човешкото тяло, които са довели до
болничен престой и медикаментозно лечение след това. Съвкупната оценка на така
установените факти водят до извода, че справедливото обезщетение на претърпените от
пострадалата болки и страдания изисква увеличаване на уважения размер на гражданския
иск от 5000 на 8000 лева. В този смисъл САС приема жалбата на гражданския ищец за
частично основателна, доколкото с нея се иска увеличаване до пълния размер на иска от
20 000 лева. Необходимостта от увеличаване на уважения размер на иска се налага от
обстоятелството, че пострадалата е претърпяла значителни по интезитет физически болки и
страдания, но също така и психически травми и страдания, които могат да бъдат
компенсирани с обезщетение в завишен размер на 8000 лева.
Предвид изложените съображения САС приема, че следва да бъде изменена
атакуваната присъда, като се увеличи наказанието на П. от 5 на 6 години лишаване от
свобода; подсъдимият да бъде оправдан за това в предмета на престъплението да са
включени посочените по-горе движими вещи без стойност; да се отмени присъдата в частта
за произнасяне по гражданския иск за неимуществени вреди за Д. С. и производството по
гражданския иск срещу него да се прекрати; да се увеличи размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от подсъдимия П. на Е.М. на 8000 лева, а за
останалото присъдата да бъде потвърдена.
В частта за определения на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС първоначален
строг режим и за приложението на чл. 59 НК присъдата като правилна и законосъобразна
следва да бъде потвърдена.
Съдът не се е произнесъл за разноските по чл. 189, ал. 3 НПК и по чл. 190, ал. 2 НПК.
За въззивния съд не съществува възможност да допълни присъдата в тази част, а след
влизането й в сила, първоинстанционният съд следва да се произнесе по реда на чл. 306, ал.
1, т. 4 НПК.
При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира
основания за други корекции на съдебния акт.
[1] Решение № 50 от 19.3.2019 г. на ВКС по гр.д. № 3438/2018 г., IV г.о., ГК и Решение № 122 от 30.8.2021 г. на
ВКС по гр.д. № 1817/2020 г., IV г.о
РЕШИ:
12
ИЗМЕНЯ присъда № 260036 от 29.10.2020 год. на Софийския градски съд, НО, 19.
състав, постановена по н.о.х.д. № 809/2016 год. по описа на същия съд, като
УВЕЛИЧАВА наказанието на подсъдимия М.П. за извършеното престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК от
5 на 6 години лишаване от свобода и го оправдава да е отнел от владението на Е.М.
следните движими вещи без стойност: лична карта, свидетелство за управление на моторно
превозно средство и контролен талон, документи за лек автомобил БМВ Х3 с рег. №
********, дебитна карта, кредитна карта.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която съдът се е произнесъл по приетия за съвместно
разглеждане граждански иск от Е.М. срещу Д. С. за неимуществени вреди от
престъплението в размер на 20 000 лева, като ПРЕКРАТЯВА производството по приетия за
разглеждане от Е.М. срещу Д. С. граждански иск за неимуществени вреди в размер на
20 000 лева.
УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
дължимо от подсъдимия П. на Е.М. от 5000 на 8000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Настоящето решение подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен
срок от уведомяването на страните – САП, подсъдимия П. и неговия защитник адв.П.,
частния обвинител и граждански ищец Е.М. – за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13