Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.06.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на двадесет
и осми април две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №10451/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по предявени от „С.И.Т.“ЕООД
срещу Р.Б.чрез М.на ф.осъдителни
искове с правно основание чл. 49 във вр.
чл. 45 ЗЗД за осъждане на РБ чрез М.на ф.да заплати на ищеца сумата от
49 508,67 лева – претърпени имуществени вреди в размер на удържаната и
внесена в държавния бюджет такса за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г.,
въз основа на обявен за противоконституционен закон-чл. 35а от ЗЕВИ., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
изплащане на вземането, както и сумата от 15 086,40лева лихва за забава за
периода от 25.09.2017г. до 25.06.2020г. на основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
излага твърдения, че е собственик на пет
броя фотоволтаични централи, за които разполага с разрешения за ползване и са
сключени договори за изкупуване на електрическа енергия от независим
производител. Считано от 01.01.2014г. с
§ 6, т. 2 и 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет
за 2014 г. се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл.
35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е въведена такса за производство на електрическа
енергия от вятърна и слънчева енергия и за периода от 01.01.2014г. до
09.08.2014г. е удържана от ищеца 20% такса по чл.35а от ЗЕВИ върху неговите
приходи в общ размер от 49 508,67лева. С решение на Конституционния съд посочените разпоредби
от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни. Счита, че таксите са удържани
незаконосъобразно, без валидно правно основание.
Ответникът Р.Б.чрез М.на ф.в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Излага съображения за
неоснователността им и прави възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Излага твърдения, че за процесното вземане за
непозволено увреждане намира приложение чл.114, ал.3 от ЗЗД, според която
давността започва да тече от откриването
на дееца. Счита, че в случая се
претендират вреди от действия на народните представители от 42-то Народно
събрание, изразяващи се в приемане на процесните разпоредби, което е настъпило
на 04.12.2013г., от която дата е започнал да тече давностният срок и е изтекъл
към датата на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства
се установява, че ищецът като производител и „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД са сключили договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници, която продавачът произвежда в енергиен обект ФЕЦ „С.И.Т. -17-Дуванлии“. От
представените с исковата молба фактури и заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в периода
от януари до август 2014г. са удържани такси в размер на 20 % на
основание чл.35б от ЗЕВИ в размер на 47005,89лева, че сумата е внесена в
държавния бюджет на РБ от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че общият
размер на законната лихва за забава за периода от 25.09.2017г. до 25.09.2020г. от
момента на изискуемост на плащането до датата на подаване на исковата молба 01.10.2020г.
е в размер на 14 324,98лева.
С решение, постановено по
конституционно дело № 1/2014 г. са
обявени за противоконституционни т. 2 и т. 3 от § 6 от ЗРЗДБ
за 2014 година, с които са създадени чл. 35а, ал.
1, 2 и 3; чл. 35б, ал.
1, 2, 3 и 4; чл. 35в, ал.
1, 2 и 3,
и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ,
като решението е обнародвано в ДВ бр. 65/06.08.2014г. и влязло в сила
на 10.08.2014 година.
Вземайки предвид мотивите изложени е
постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №72 от 21.04.2020г. на ВКС по
гр.дело№2377/2019г. съдът приема, че
"решението на
Конституционния съд, с което се установява противоконституционността на закон
установява със задължителна по отношение на всички сила на пресъдено нещо (за
която съдът следи служебно и длъжен да зачете), че законът е
противоконституционен. Това не може да означава друго, освен че приемането му е
във висша степен противоправно".
По делото е установено, че в периода
от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. от приходите на ищеца, при реализиране на
произведената от него електроенергия, е удържана сумата от 47 005,89лева,
съставляваща такса върху приходите по приложимия чл.35а от
ЗЕВИ, чиято противоконституционност е установена впоследствие. Съдът
изцяло споделя изложеното в решение №72 от 21.04.2020г. на ВКС по
гр.дело№2377/2019г., което е в смисъл, че отговорността за вреди е на
държавата-тя дължи обезщетение на увредените лица, защото неин орган е
постановил противоконституционния акт и след това същият този орган
противоправно бездейства. Приемането на противоконституционния закон, както и
последвалото противоправно бездействие е осъществено чрез поведението на
мнозинството народни представители, като противодействието на малцинството от
тях е без правно значение, доколкото не е довело до резултат. Без значение е
кои са народните представители и от кое по ред Народно събрание са те. Тяхното
поведение като длъжностни лица от състава на Народното събрание ангажира
отговорността на държавата, като правен субект.
Предвид изложеното следва да се
направи извод, че се установява наличие на противоправно деяние, в
причинно-следствена връзка от което са настъпили
вреди за ищеца, изразяващи се в платените такси, въз основа на обявените
противоконституционни разпоредби, в размер на 47 005,89лева, като за
определяне размера на вредите съдът кредитира заключението на вещото лице по
ССЕ, като обективно и обосновано.
По
възражението за погасяване на процесното главно вземане
по давност към датата на исковата молба, съдът приема следното:
На първо място следва да се вземе предвид
обстоятелството, че процесните имуществени вреди се изразяват в заплащане на
такса за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., която е платена от ищеца въз
основа на разпоредби на закон, надлежно приет от законодателния орган на РБ,
които са обявени за противоконституционни с решение на КС №13/ 13.07.2014г. по
к.д.№1 /2014г. на КСРБ. Съгласно чл. 88, ал.4 от Правилника за организацията и
дейността на народното събрание, действащ през 2014г. „Ако
Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или част от него за противоконституционен,
Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от
влизане в сила на решението.“ От съдържанието на тази разпоредба следва да
се направи извод, че след постановяване решението на КС държавата, чрез съответните
народни представители, е разполагала с
двумесечен срок за доброволно уреждане на последиците от приложението на
противоконституционните разпоредби, но не е спорно, че същите не са уредени и
не е създаден механизъм и организация за възстановяване на събраните такси при
приложение на противоконституционните разпоредби.
Настоящият състав приема, че от датата на изтичане на
посочения двумесечен срок на 14.09.2014г. вземането на ищеца за възстановяване
на платените в изпълнение на противоконституционните разпоредби такси е станало
изискуемо, тъй като след тази дата ищецът може да предяви иск за възстановяване
на платени такси, а съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В случая приложение следва да намери чл.110, ал.1 от ЗЗД, според който с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Същият е започнал
да тече на 14.09.2014г. и е изтекъл на 14.09.2019г., от което следва да
се направи извод, че към датата на исковата молба - 01.10.2020г. главното
вземане е погасено по давност, както и вземането за лихва, поради неговият
акцесорен характер.
Неоснователно е възражението на ищеца, че давностният срок не е започнал да тече, тъй
като деецът не е известен, както и кое мнозинство на Народното събрание с
противоправното си бездействие не е
изпълнило задълженията си по чл.22, ал.4 от ЗКС. Този извод се налага поради факта, че още към
датата на постановяване решението на КС е известно противоправното деяние и
неговия извършител, поради което и съобразно чл.114, ал.3 от ГПК следва да се
приеме, че давностният срок тече от
датата на постановяване на решението на КС, най-късно от изтичане на срока по
чл. 88, ал.4 от ПОДНС.
Предвид изложеното главният иск следва да бъде
отхвърлен поради погасяване на вземането по давност към датата на исковата
молба, както искът за присъждане на лихва за забава поради акцесорният му
характер и съобразно чл.119, ал.1 от ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в размер
на 450.00лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.И.Т.“ЕООД
срещу Р.Б.чрез М.на ф., осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане
на РБ чрез М.на ф.да заплати на ищеца сумата от 49 508,67 лева –
претърпени имуществени вреди в размер на удържаната и внесена в държавния
бюджет такса за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., въз основа на обявен
за противоконституционен закон-чл. 35а от ЗЕВИ., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
изплащане на вземането, както и сумата от 15 086,40лева лихва за забава за
периода от 25.09.2017г. до 25.06.2020г. на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.И.Т.“ЕООД
да заплати на Р.Б.чрез М.на ф., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на
450.00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: