РЕШЕНИЕ
№ 260509/17.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4259 по описа
на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано предявен от В.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 24515,00 лв. (след допуснато
изменение по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща застрахователно
обезщетение за щети по лек автомобил Лексус ЛС 460 с ДК № ***, вследствие
настъпило на 10.12.2019 г. ПТП и 215,00 лв. разноски за разоборудване за
извършване на оглед и изготвяне на оферта за ремонт на автомобила, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
твърди чрез адв. Н. Б., че около 13.00 ч. на 10.12.2019 г. управлявал своя лек автомобил Лексус ЛС 460 с ДК
№ *** по бул. „Ч." в отсечката между ул. „Г. К.” и ул. „Ц.И.А. I-ви",
посока бул. „О.Пр.п.“. С него пътувала и Н. Вл.М. - Д. От дясната част на
пътното платно препедиклуряно били разположени паркоместа с непосредствен изход
към пътното платно. Наближавайки кръстовище ищецът решил да завие наляво по ул.
„Ц. Ив. А. I-ви", поради което намалил и подал ляв мигач, в който момент
лек автомобил Опел Корса с ДК № *, застрахован по „Гражданска отговорност“ при
ответника, без да подава мигач, потеглил внезапно от паркомястото си и с високо
ускорение завил наляво в посока ищеца с цел да се включи в движението на
съседната лента по посока ул. „Г. К.“. Ищецът, който се движел с 30-40 км/ч се
опитал да избегне сблъсък, като извил волана наляво и натиснал спирачките, но
другият автомобил бил само на няколкото метра когато потеглил и с лявата си
част ударил автомобила на ищеца в предната дясна част. След удара колите
спрели, а л.а. Опел Корса останал на място върху непрекъснатата линия. Дошлите
на място полицаи съставили Протокол за ПТП № * г., видно от който на водача на
л.а. Опел Корса Б.К. бил съставен АУАН № * за нарушаване на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, а на ищеца АУАН № * за нарушаване на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. По заявление на
ищеца при ответника била образувана преписка по щета № * г. Резултатите от
извършения оглед на автомобила, били фиксирани в два броя описи, съответно от
11.12.2019 г. и 10.01.2020 г. На 11.12.2019 г., при първият оглед от страна на
застрахователя са установени следните щети по автомобила: 1. облицовка предна
броня с отвори за халогени и датчици парктроник, 2. конзола peг. номер, 3. фар
десен, 4. фар за мъгла преден десен, 5. маска предна решетка декоративна. На
10.01.2020 г., при повторен оглед се установили и следните щети 1. калник преден
десен, 2. държач преден десен предна броня, 3. дифузьор предна дясна спирачка,
4. подкалник PVC преден десен, 5. греда вертикална дясна рамка радиатор, 6. конзола
преден десен калник, 7. капачка дюза фар десен, 8. дюза фар десен, 9. абсорбер
предна броня горен, 10. абсорбер предна броня долен, 11. конзола на компресор
окачване, 12. стойка клапани компресор, 13. кутия бушони и релета - дясна
предна, 14. гума предна дясна - Bridgstone Bhrah LM32 (2518) 245/45/19 годност
80%, 15. Основа преден десен фар, 16. греда над радиатори, 17. дистроник преден
- П /сензор/, 18. стойка дистроник преден, 19. кора под предна броня, 20.
основа преден десен калник, 21. решетка предна броня дясна, 22. Преде десен
вътрешен датчик парктроник, 23. Конзола преден вътрешен парктроник, 24. предна
емблема. На 13.01.2020 г. в сервиз „Карком" ООД - оторизиран представител
на марката „Тойота” ищецът заплатил 215,00 лв. за разоборудване за извършване
на оглед и изготвяне на оферта за ремонт на щетите възлизаща на 30542,16 лв.,
от които 3081,60 лв. цена за труд,
608,81 лв. цена на боя и материали и 26851,75 лв. цена на части и
консумативи. Офертата била била предоставена на ответника на 15.01.2020 г.,
който с писмо до ищеца и до Областна дирекция на МВР - Варна обявил за тотална
щетата и поканил ищеца да представи документ удостоверяващ прекратяването на
регистрацията на автомобила. Ищецът на 05.02.2020 г. уведомил ответника, че
желае да отремонтира автомобила и поискал обезщетение, в отговор на което
застрахователят предоставил проект на споразумение за заплащане на обезщетение
в размер на 4498,87 лв., определено от експертен съвет на застрахователя. На
14.02.2020 г. ищецът поискал преизчиляване на сумата по обезщетението, но му
било отговорено, че ако не желае прекратяване на регистрацията на автомобила му
се следва обезщетение 4498,87 лв., намалено с 50% поради съпричиняване на ПТП.
Ищецът оспорва съпричиняването и сочи, че е направил всичко възможно за
избягване на ПТП, но не успял предвид поведението на водача на л.а. Опел Корса
и близкото разстояние между двата автомобила. Сочи, че оспорва по АНД № * г. на
ВРС Наказателно постановление № ** г., с което му е наложена глоба, за това че
извършвайки маневра изпреварване при наличието на единична непрекъсната линия,
виновно нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Излага, че в АУАН и протокола за ПТП е
описано, че ищецът е способствал за настъпването на ПТП, доколкото не е
извършвал изпреварване, а е намалил скоростта и е сигнализирал с мигач, че
завива наляво. Поддържа, че дори и да е извършил нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП, то същото не е било причина за настъпване на ПТП, а внезапната
неправомерна маневра на другия водач, който без да подаде мигач пресякъл пътя
му на движение. Излага, че пазарната стойност на процесният автомобил е
17000,00 лв., както и че застрахователят не е заплатил обезщетение. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника срещу ЗК „Бул Инс” АД, чрез процесуалния му представител – адв. М.
Г., с който исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че е към
датата на ПТП е обезпечавал застрахователното покритие по „Гражданска
отговорност“ по отношение на лек автомобил марка Опел Корса с ДК № *. Оспорва наличието на деликт, маханизма на
настъпване на ПТП, вината на водача на л.а. Опел Корса с ДК № * и противоправността
на деянието му. Поддържа, че е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като застрахования при ответника водач не е имал обективна възможност
да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Сочи, че при ПТП е настъпила
тотална щета на процесния автомобил, а ищецът не е изпълнил задължението си да снеме
от отчет увреденото МПС. Поддържа, че е определил застрахователно обезщетение в
размер на 4498,87 лв., което не е изплатено. Счита поисканото обезщетение за
завишено. По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендират се и разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената
позиция по спора, чрез процесуалния си представител, а ответникът с писмена
молба докладвана от съда.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В случая не е спорно твърдението на ищеца, а и от приложената към
исковата молба неоспорена писмена кореспонденция между страните, както и проект
на споразумение се установява, че ищецът
е сезирал дружеството с искане за заплащане на обезщетение, както и че е отхвърлил предложението на застрахователя да
му изплати такова в размер от 4498,87 лв., намалено поради съпричиняване. Тези
безспорни обстоятелства преценени в съвкупност с предприетото от ответника с
отговора на исковата молба оспорване основателността на заведения иск ангажират
съда да приеме, че специалното рекламационно производство е отпочнато и до
предявяването на иска са изминали три месеца, в които застрахователят не е
платил пълния размер на претендираното от ищеца обезщетение. Респективно налице
са кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3, предл.
първо от КЗ и предявената по съдебен ред претенция се явява допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно
основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, 1) че е собственик на л.а. Лексус ЛС 460 с ДК № ***; 2) че на
посочената дата 10.12.2019 г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. Опел
Корса с ДК № *, в
резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието
на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; 4) че
автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на
ПТП; 5) че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
застрахователно събитие; 6) че е налице тотална щета.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ответникът е обезпечавал покритието по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил л.а. „Опел
Корса“ с ДК № *, обективирана в Полица № *, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 10.12.2019 г.; че ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка
по щета, по която на ищеца към настоящия момент не е изплатено обезщетение.
По делото не е било спорно също, а и от приетoто като
доказателство свидетелство за регистрация на МПС І част (л. 29), съдът приема за установено, че ищецът В.Н.М. е собственик на л.а.
Лексус ЛС 460 с ДК № ***.
На практика между страните не е спорно също и възникването на
процесното ПТП от 10.12.2019 г., както и че вследствие на същото е настъпила
„тотална щета“ спрямо автомобилът на ищеца.
На първо място спорен между страните е механизмът на настъпване на ПТП.
В тази връзка по делото е изслушано заключениета на САТЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно и
компетентно и съгласно т.1 и т.2 от коeто вредите по процесното
МПС-во са настъпили именно по описания от ищеца начин - при потегляне на л.а. „Опел Корса“
с ДК № * от паркомясто, перепендикулярно
на бул. „Ч.“,
автомобилът е направил ляв завой в посока ул. „Ген. Колев“ и е пресякал траекторията
на собствения на ищеца л.а. „Лексус ЛС 460“ с ДК № ***, движещ се по бул. „Ч.“ в посока кръстовището с ул. „Ц. А. I“. Вещото лице категорично е
посочило, че причина за настъпване на сблъсъка между двата автомобила, т.е. за
раеализирането на ПТП са действията на шофьора на л.а. „Опел Корса“ – Б.Р.К.. Заключението,
включително последният извод на експерта, не е оспорено от ответника, а същото видно от
констативно-съобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените
увреждания по двата автомобила, а не само на база съставения от дошлите на
място полицейски служители протокол за ПТП с
материални щети № * г. (л. 125). На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 2 към
чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия, наред с което е съставен от органите на полицията в кръга на служебните им задължения. Следователно редовният от формална страна
протокол представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща материална доказателствена
сила досежно лично възприетите факти и обстоятелства от съставителя, включително
в частта в която съдържа схематично отразяване на местопроизшествието, сочещо
че точката на удара между двата автомобила е била разположена в ляво от
процесното паркомясто, което по логически път сочи, че л.а. „Опел Корса“ е излязъл
от паркинга на пътя с ляв завой и така е пресякъл траекторията на ищеца, който
се е движел в обратна посока към светофара.
До извод за обратното не водят и
дадените по делото показания от водача на увреждащия автомобил Б.Р.К.. Последната
сочи пред съда, че при излизането от паркомястото е дала ляв мигач, но същевременно
е завила на дясно към светофара на кръстовището на бул. „Ч.“ и ул. „Ц.А. I“, наред с което поддържа, че се
е огледала наляво при потегляне и е имала видимост към другите участници в
движението, но и че не е видяла ищецът да изпреварва колата, която ѝ е
дала път за да излезе от паркинга. Така констатираните от съда вътрешни
противоречия в показанията на свидетелката, както и противоречието им с
останалата доказателствена съвкупност, наред с обстоятелството, че свидетелката
се явява извършител на процесния деликт, респективно е заинтересована да отрече
вината си за реализиране на ПТП, не позволяват съдът да гради върху тези
показания правните си изводи за посоката на движение на автомобилите при
настъпване на ПТП.
От друга страна доказателствената съвкупност не съдържа данни, които пряко или косвено да подкрепят
твърденията на ответника, че действията на водача на застрахования автомобил довели до
взъникване на процесното ПТП съставляват случайно събитие. Последното съобразно
понятието на действащата наказателно правна доктрина (чл. 15 от НК), възприета
и от гражданските съдилища означава деецът да не е могъл или да не е бил длъжен
да предвиди настъпването на обществено-опасните последици на деянието и
обективно, каквото и да направи, да не е в състояние да ги предотврати. Именно
в тази връзка т.3 от неоспореното заключение на САТЕ изрично сочи, че водачката на застрахования при ответника лек автомобил „Опел Корса“ е имала възможност
да не навлиза в платното за движение на бул. „Ч.“, т.е. могла е да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. Въпреки
това тя е направила своя свободен избор на поведение и е предприела
точно обратното действие, именно във връзка с което с НП № * г. (л. 103) ѝ е наложена глоба за това, че излизайки от паркинг на
синя зона и извършване на завой наляво, не пропуска и е блъсната от движещия се
от ляво на дясно в посоката ѝ на движение л.а. на ищеца, с което е нарушила вменено на шофьорите с чл. 37, ал.3 от ЗДвП задължение при излизане от крайпътна територия да пропусне движещите се по
пътя ППС. Вярно
е, че наказателното постановление няма
правната сила на присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК относно правнорелевантния
за настоящия спор факт дали водачът Б.Р.К. е извършил описаното в тях виновно деяние
съставляващо нарушение на чл. 37, ал.3
от ЗДвП, което да е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. От друга
страна НП е влязло в сила като необжалвано от санкционираното лице, видно от приложената справка за нарушител/водач (л. 107), което
обстоятелство следва да се тълкува като сигурно признание,
че носи отговорност за реализиране на процесното ПТП. Вярно е, че във връзка с произшествието с НП № * г. (л. 109) на ищеца също е наложена
глоба за извършено административно нарушение във връзка с процесното
застрахователно събитие, а именно за това, че е извършил маневра изпреварване
по бул. „Ч.“ в посока бул. „О.Пр.п.“ при непрекъсната маркировка и така е причинил ПТП. Вярно е също обаче и,
че с влязло в законна сила Решение № * г. по НАХД № * г. на ВРС, визираното НП е отменено.
Че ПТП е настъпило по вина на
свидетелката К. се установява по конклудентен път и от поведението на самия
ответник, който видно от приложената към исковата молба писмена кореспонденция
е изразил готовност да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, с което по
конклудентен път е направил извънсъдебно признание, че са се осъществили
правопораждащите факти на чл. 432, ал.1 от КЗ, а именно деликт извършен по вина
на застрахованото при ответника лице.
В
обобщение на горното, съдът приема, че ищецът по делото е доказал по несъмнен
начин, че вината за реализирането на ПТП е на водача на застрахования по „Гражданска отговорност“ при
ответника автомобил. Същевременно релевираното основно правоизключващо възражение на застрахователя, че
причина за настъпване на застрахователното събитие не се явява поведението на застрахованото при него
лице, а случайно събитие, остана недоказано. Респективно съдът намира, че искът
се явява доказан по основание.
Следващият спорен по делото въпрос е този за
размерът на застрахователното обезщетение.
Досежно размерът на застрахователното обезщетение дължимо за процесния
автомобил съдът намира, че следва да съобрази безспорното между страните
обстоятелство, че в резултат на ПТП е настъпила „тотална щета“ по автомобила на
ищеца, което се установява и от неоспореното заключение на САТЕ сочещо, че с
средната пазарна цена на МПС-во с характеристиките на собственото на ищеца възлиза
на 25800,00 лв. към датата на застрахователното събитие – 10.12.2019 г., а
средната пазарна цена за възстановяване на щетите при използване на нови
алтернативни и оригинални части възлиза на 28307,47 лв. Респективно налице са
предпоставките на чл. 390, ал.2 от КЗ за определяне на настъпилите вреди по л.а. „Лексус ЛС 460“ с ДК № *** като „тотална
щета“, доколкото по делото е установено, че стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
В този случай размерът на застрахователното обезщетение следва да се
определи като се съобрази наложилото се в съдебната практика разрешение, че в
хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към
момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователна сума, от
която се приспада стойността на запазените части (Решение № 65/09.07.2013 г. по
гр.д. 865/2012 г. на ВКС и Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС). Последните са т. нар. “ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да
не се допусне неоснователно обогатяване на увредения (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД).
По изложените съображения като изходна величина за изчисляване на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се използва пазарната оценка на
автомобила от 25800,00 лв., от която да се приспадане стойността на запазените части, който
според неоспореното заключение на САТЕ възлиза на 1500,00 лв. Или дължимият остатък от
застрахователното обезщетение, което ответникът следва да заплати на ищеца
възлиза на 24300,00 лв. Тази сума съдът намира,
че следва да се присъди на ищеца за отстраняване на щетите по автомобила, като
към нея следва да се добавят и платените от ищеца 215,00 лв. разноски
за разоборудване за извършване на оглед и изготвяне на оферта за ремонт на
автомобила. Извършването на визираните услуги и тяхната стойност са
надлежно доказани с неоспорен от ответника счетоводен документ (л.24),
материална карта за необходимите бои, материали, резервни части и консумативи
(л.26) и работна карта необходимите човекочасове труд (л. 25). При тези
доказателства и липсата на конкретни възражения срещу основателността или
размера на направения от ищеца разход съдът намира, че действителното му
заплащане стои в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното
събитие. Респективно същият следва да бъде репариран с решението по делото или
предявеният от ищеца иск с размер от 24515,00 лв. следва да бъде уважен изцяло.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на ответника, че доколкото при ПТП е
настъпила тотална щета на процесния автомобил, ищецът е следвало да снеме от отчет увреденото МПС е неоснователно доколкото видно от извънсъдебната кореспонденция между
страните застрахователят е бил надлежно уведомен за желанието на ищеца да отремонтира
процесния автомобил. Наред с това изпълнението или не на задължението за
дерегистрация на автомобила и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, има значение единствено за началния момент на забавата,
но не и за основателността на претенцията за главница.
Предвид основателността на
главната претенция, основателна
се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца
за заплатена държавна такса в размер на 980,60 лв., 250,00 лв. депозит за
ССчЕ, и адвокатско възнаграждение от 1500,00
лв., или общо 1135,00 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обемът и вида на процесуалните
действия извършени от довереника на ищеца съдът намира за неоснователно релевираното от ответника с отговора по чл. 131 от ГПК възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, съответно искането за редуцирането му до нормативно определения по реда на чл. 7, ал.2,
т.3 от Наредба за минималните адвокатски
възнаграждение минимум от 1283,45 лв. В тази връзка следва да се отчита обстоятелството, че уговорените в
наредбата минимуми визират адекватното адвокатско възнаграждение за съдебни
производства, в хода на които например са признати спорните правнорелевантни
факти или за установяваването им не са били събирани доказателства, при липса
на правна сложност на съответния казус, или пък касаят случаи на масови
(типови) дела срещу потребителина. Настоящият правен спор обаче не може да се
подведе под нито една от изложените хипотези, които биха могли да наложат краен
извод на съда, че в случая справедливият размер за заплащане труда на
процесуалния представител на ищеца е именно минималният по Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 24515,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил Лексус ЛС
460 с ДК № ***, вследствие настъпило на 10.12.2019 г. ПТП и 215,00 лв. разноски
за разоборудване за извършване на оглед и изготвяне на оферта за ремонт на
автомобила, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2020 г., до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2730,60 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: