Решение по адм. дело №396/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 405 вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ/, вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „П. 2016“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. "Андрея Станков“ № 1, ет. 3, ап. № 3, представлявано от управителя Ц. П. против предписания по т. 1 – 7 от 14.10.2024 год., обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2430995 от същата дата на Дирекция „Инспекция по труда“ /“ИТ“/ - гр. Габрово. С оспорения акт, издаден от длъжностно лице при Дирекция „ИТ“- Пловдив на основание чл. 404, ал. 1 от КТ на търговско дружество е приложена принудителна административна мярка - задължителни предписания в качеството му на работодател, описани в 7 точки със срок за изпълнение 21.10.2024 год. В жалбата оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, при несъответствие на изложените в него фактически и правни изводи с обективната действителност. Твърди към момента на проверката – 10.08.2024 година покрива на сградата, от който паднал Р. П. да не е представлявал строителна площадка, съгласно дефиницията на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като Договора за извършване на СМР бил сключен на 25.09.2024 г. и дотогава единствено и само представляващият дружеството се качвал на покрива и то във връзка с извършването на замервания по повод на бъдещото СМР, а към момента на издаване на оспорения Протокол за извършена проверка № ПР2430995 от 14.10.2024 г., издаден от Дирекция "ИТ” - гр. Габрово, дейностите на покрива на процесната жилищна сграда, находища се в град Севлиево, жк „Атанас Москов" бл. № 27, Вх. „Б" да са били приключени, с оглед на което всички дадени предписания нямали годен предмет. Излага възражения по всяко от предписанията – по т. 1,2 и 3 твърди на всички работници да били своевременно осигурени лични предпазни средства /ЛПС/, както и да били осигурени здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, съответно да не допуска на строителните площадки, на които извършва строително-монтажни дейности работещи или други лица, които не ползват ЛПС. За предписанията по т. 4, 5 и 7 твърди от формулировките им да не ставало ясно за кой точно строителен обект се твърди да е допуснал сочените във всяко предписание нарушения и на кой точно обект следвало да ги отстрани до 24.10.2024 година. Описаното в т. 6 предписание, изисквало да допълни съществуващата оценка на риска за здравето и безопасността на лицата, извършващи строително- монтажни работи в дружеството, като бъде оценен риска от работа на височина на покрив, в т.ч. хоризонтален покрив, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 3, т. 1, 3, 4 и 7 от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, във връзка с чл. 11, ал., т. б от същата Наредба, което сторил в хода на проверката. По така изложените съображения моли за отмяна на наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна.

В с.з., чрез процесуалния си представител – адвокат С. Б. ГАК /пълномощно на стр. 148 от делото/ - поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Габрово - редовно призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Н. С. /пълномощно на стр. 150/. Оспорва жалбата като неоснователна и счита, че със събраните в производството доказателства възприетата от административния орган фактическа обстановка е доказана по безспорен начин, поради което моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски и заявява възражение за прекомерност на претендираното от жалбопадателя адвокатско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Договор от 24.09.2024 година К. Н. К. от гр. Севлиево и „П. 2016” ЕООД, ЕИК ********* се договорили дружеството със собствени материали да изпълни редица СМР, описани подробно в План-сметка (Приложение 1), неразделна част от договора, а именно: Хидроизолация на покрив, комини, бордове и капандула на жилищен вход, намиращ се на адрес: жк. „Доктор Атанас Москов” 27, вх. Б срещу съответното заплащане – л. 5 от делото. Работата е приета на 12.10.2024 година – Приемо – предавателен протокол на л. 6. Преговорите започнали през м. юли, но поради горещото време страните се уговорили работата да се извърши края на м. септември 2024 година, когато и да се сключи договора.

По силата на Трудов договор № 78/05.08.2024 г. Р. П. П. изпълнявал длъжността "общ работник", като в задълженията му влизало извършването на довършителни строителни дейности по обекти в „П. 2016” ЕООД, ЕИК *********.

Административното производство, предмет на настоящия съдебен контрол, е започнало по повод подаден сигнал на ЕЕН 112 за това, че при падане от покрива на горната жилищна сграда загинало неустановено към него момент лице. На мястото пристигнали св. М. А. – главен инспектор при ответника и св. В. Д. – старши инспектор в Дирекцията, които като установили от присъстващите на мястото служители на МВР, ОСлО при ГОП и управителя на дружеството-жалбопадател самоличността на загиналото лице и обстоятелството то да е било работник в дружеството, извършили проверка за спазването на трудовото законодателство.

В хода на проверката изискали допълнителни документи от „П. 2016” ЕООД, ЕИК *********, както и такива от Окръжна прокуратура – гр. Габрово.

От събраните доказателства приели, че в случая се касае за строителен обект: СМР по полагане на хидроизолация на покрива на пет етажна жилищна сграда, изпълняван от строителя - „П. 2016" ЕООД - град Севлиево, ЕИК *********. Падналото лице - Р. П. П. бил работник, назначен в „П. 2016” ЕООД, ЕИК ********* на длъжност „общ работник" с двустранно подписан между него и работодателя Трудов договор № 78/05.08.2024 г. Същият на 10.08.2024 г. пада от височина, от покрива на горепосочената строителна площадка до кота нула, в следствие, на което настъпва смъртта му. Приели за установено, че падналото лице в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г., изм. доп. не е било обезопасено с никакви лични предпазни средства, достъпът до покрива на жилищната сграда се осъществявал посредством поставена от строителя подвижна еднораменна разтегателна/удължаваща алуминиева стълба, през отвор - капандура, намираща се на тавана, в коридора на петия етаж, която била подпряна на стената в отвора на капандурата, като не са предприети мерки, с които да се предотврати приплъзването на опорите на преносимата стълба по време на ползването чрез закрепване на страничните и греди при или в близост до горните и/или долните и краища чрез приспособление срещу приплъзване или чрез друго равностойно по ефективност приспособление на същата.

С оспореният протокол /лист 14 – 17 от делото/ са дадени задължителни предписания, съдържащи се в 7 точки, всяко от които е предмет на съдебен контрол:

1. „П. 2016" ЕООД, ЕИК *********, в качеството на строител по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г., изм. доп., да не допуска на строителните площадки на които извършва строително-монтажни дейности работещи или други лица, без осигурени лични предпазни средства и специални работни облекла, съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г., изм. доп., във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ;

2. Работодателят „П. 2016" ЕООД, ЕИК *********, да осигури на правоимащите лица в горепосоченото дружество, в цялост необходимите лични предпазни средства, по утвърдения от него Списък на работните места, професиите и видовете работа, за които се използват лични предпазни средства, в т.ч. специално работно облекло на работещите, включително предпазни колани - сбруя за защита от падане от височина, при работа на височина, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства, изм., доп., във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ и с чл. 17, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични;

3. „П. 2016" ЕООД, ЕИК *********, в качеството на строител по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г., изм. доп., да не допуска да се работи на строителна площадка на височина, без да е осигурил комплексни ЗБУТ на всички работещи, включително на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР, в съответствие с минималните изисквания на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г., изм. доп., включително да организира работните места при работа на височина така, че работещите да бъдат предпазени от падане и по;

4. „П. 2016" ЕООД, ЕИК *********, в качеството на строител по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г., изм. доп., да не допуска да се работи на строителна площадка на височина, без да е осигурил безопасността от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи), съгласно чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г., изм. доп., във връзка с чл. 60, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здра;

5. „П. 2016" ЕООД, ЕИК *********, в качеството на строител по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г., изм. доп., да не допуска да се ползват преносими еднораменни стълби, за които не е предприел мерки срещу приплъзването на опорите на преносимата стълба по време на ползването на същата чрез закрепване на страничните и греди или в близост до горните или долните и краища чрез присобление срещу приплъзване или чрез друго равностойно по ефективност приспособление, съгласно чл. 215 „в", ал. 1 от Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Об;

6. Работодателят „П. 2016" ЕООД, ЕИК *********, да допълни съществуващата оценка на риска за здравето и безопасността на лицата, извършващи строително-монтажни работи в „П. 2016" ЕООД, ЕИК *********, като бъде оценен риска от работа на височина на покрив, в т.ч. хоризонтален покрив, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 3, т. 1, 3, 4 и 7 от Наредба № 5/1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска /Обн.ДВ.бр.47/1999г./, изм., доп., във връзка с чл. 11, ал. , т. 6 от Наредба № 5/1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска /Обн.ДВ.бр.47/1999г./, изм., доп.;

7. Строителят, при извършване на работа да поставя на видно място на строителния обект табели с телефонните номера на пожарна безопасност и защита на населението, медицинска служба и спасителна служба, съгласно чл. 65, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г.

Протоколът е връчен на управителя на дружеството на 14.10.2024 год. – инкорпорираната в него разписка, следователно срокът за оспорването на дадените предписания изтича на 28.10.2023 год. Жалбата е депозирана директно в съда на 23.10.2024 година, видно от съответното отбелязване /лист 1 от делото/.

В хода на съдебното дирене в настоящото производство е допуснато изслушването на заключения на съдебно-техническа и съдебно почеркова експертизи

ВЛ по СТЕ е депозирало заключение с вх. № 1509/17.06.2025 г /л. 285-289 от делото/ и според същото до покрива на процесната сграда се стигало чрез поставена алуминиева стълба, която била подпряна в отвора на капандура, като не са предприети допълнителни механически мерки от приплъзване. Въпросната стълба била три секционна, която вероятно можела да се трансформира в двураменна. В случая от приложенията към огледния протокол се установявало, че е използвана като еднораменна за изкачване на по-голяма височина. Стълбата имала на всяко от рамената гумени подложки в края им за по добро сцепление към различни повърхности. В случай на използването на тази стълба като двураменна плюс застопоряването на рамената би било по-сигурно. Подът на коридора бил от мозайка, а от снимките се виждало, че е нарушен ъгълът, при който стълбата става неустойчива. Съгласно техническите изисквания горния край на стълбата трябвало да се показва 1 м. над отвора, което възпрепятства освобождаване от приплъзване и пропадане. За да се слезе от стълбата към покрива трябва слизащия да се обърне настрани, протегне и прекрачи част от отвора на капандурата, което не било правилно позициониране на стълбата, тъй като в този момент се нарушава правилото за три опорни точки. При изкачване и слизане от стълбата винаги следвало да се прилага правилото на трите опорни точки, т.е. във всеки един момент слизащият да има опора на две ръце и крак или два крака и ръка и това да става винаги с лице към стълбата.

Съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза подписите, положени срещу името на Р. П. П. в Списък за получено работно облекло от работниците и служителите на дружеството-жалбоподател и в декларация за получаване на ЛПС, отговарящи на заеманата позиция, както и че лицето е запознато, че носенето им е задължително при изпълнение на служебните задължения са изпълнени от Р. П. П..

Съдът кредитира така дадените заключения като компетентно и безпристрастно дадени.

Разпитани са свидетели - М. А., В. Д., М. Г. М., К. Н. К. и Г. Р. М..

Свидетелките М. А., В. Д. в показанията си /протокол от с.з. на 24.02.2025 година/ потвърждават констатациите си от изготвените констативен протокол и оспорения такъв. Твърдят от снимките на следователите да са констатирали, че има някаква дейност, явно се е работило и половината от това, което е било на покрива се намирало в камиона.

Свидетелят К. – домоуправител на сградата, находяща се на адрес ж.к. „Доктор Атанас Москов” 27, вх. Б, разпитан в същото с.з., дава показания, че поради течове на петия етаж във входа било взето решение от собствениците събраните средства да бъдат използвани за ремонт на покрива. След събиране на оферти избрали ремонта да се извърши от „П. 2016“ ЕООД. Управителят на последното пожелала да сключат договора, когато започнат работата и тъй като било много топло това да стане края на септември, началото на октомври 2024 година. Така и постъпили. Междувременно собственика на фирмата извършил оглед и му заявил, че видял нахвърляни върху техния покрив отпадъци от ремонт на съседния вход/блок, но обещал изхвърлянето да го направят безвъзмездно. Около седмица след огледа управителя на фирмата и шофьор на вишка монтирали последната и фуния за изхвърляне на отпадъци. Други лица свидетелят не бил виждал да посещават покрива или да работят до сключване на договора. Ремонта на покрива завършил на 12.10.2024 г., когато като домоуправител приел работата и съответно заплатил договорената цена. Дава пояснения за достъпа до входа - само с ключ, тъй като от външната страна бравата била с топка и отрича да е давал ключ за входа на друго лице, освен на управителя на дружеството.

Свидетелят Г. Р. М., работещ към процесния период в дружеството, както и загиналия като общ работник дава показания относно начина на работа - твърди да се работело от понеделник до петък, а събота и неделя да били почивни дни. Били извършвани всекидневни инструктажи и им се предоставяли ЛПС - ръкавици, каски, въжета, които вследствие упражняван контрол от ръководството всички ползвали. Не му е известно на Р. да е възлагана работа по процесния покрив.

Свидетелят М. Г. М. – служител на РУ – Севлиево дава показания, че на датата на инцидента бил част от автопатрулния екип, посетил местопроизшествието. Там заварили екип на „Спешна помощ“, които констатирали смъртта. Установили самоличността и запазили местопроизшествието. На място били управителя на дружеството, който казал, че е подал сигнала за падналото лице, което е негов работник но не било на работа него ден. Свидетелят твърди трудно да се качил до покрива, защото имало стълба, която трябвало да се държи от друг човек, тъй като била нестабилна. На покрива имало видими следи от извършвана работа. Загиналият не бил с работно облекло, а с цивилни дрехи. Вратата на входа била подпряна с камък, като заявява това да е сторено от него или колегата му, за да може като дойде групата да стане по-лесно, като заявява да не си спомня точно.

Липсата на данни за заинтересованост и неоспорването на показанията на свидетелите мотивираха съда да ги кредитира.

Като писмени доказателства по делото са приети материалите, приложени към административната преписка по издаване оспорения акт. Част от същата /л. 101 – 108 от делото/ представлява и посочената в предписанието по т. 6 Оценка на риска за здравето и безопасността на лицата, извършващи строително- монтажни работи в „П. 2016" ЕООД, ЕИК *********, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 3, т. 1, 3, 4 и 7 от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, във връзка с чл. 11, ал. , т. 6 от същата Наредба, която очевидно е представена преди издаване на оспорения акт, доколкото е част от преписката.

Представено е и Досие по условията на труд на „П. 2016“ ЕООД, гр. Севлиево за 2024 година.

Така установената по делото фактическа обстановка, съдът налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, в предвиденият от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:

С оспорения акт е приложена принудителна административна мярка, регламентирана в разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Същата предвижда даването задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

Следователно, цитираната разпоредба овластява контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, т.е. регламентирана една правна възможност, при осъществяването на която законодателят е предоставил на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да приложи ПАМ или не, която преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност.

Съгласно процесуалната норма на чл. 169 от АПК, съдът, сезиран с жалба за незаконосъобразност на административен акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност при произнасянето си и спазил ли е при това произнасяне изискването за законосъобразност на административния акт.

В разглеждания случай оспорената ПАМ е приложена от длъжностни лица в Дирекция „ИТ“- гр. Габрово, които са разполагали с оперативна самостоятелност, предоставена им по силата на чл. 404 от КТ. Следователно, оспореният административен акт е издаден при наличие на компетентност - в кръга на предоставените от закона правомощия.

Спазена е установената от закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В оспорения акт са посочени приетата за установена от административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на които са установени фактите; цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на административния акт.

Същият съдържа и изискуемите от нормата на чл.59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на дадените предписания, съдът намира за установено следното:

На първо място съдът следва да се отчете, че за да се даде едно предписание по реда на чл. 404, ал. 1 от КТ, безспорно е необходимо на първо място да бъде установено по безспорен и категоричен начин, определено нарушение на трудовото законодателство, което да бъде отстранено с даденото предписание. Ако не е установено нарушение, то задължително предписание не следва да бъде давано.

Съгласно § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. "Строителна площадка", "строежи" и "строителни и монтажни работи" са понятията, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.

Според т. 14 от същата "Временни и подвижни строителни площадки" са всички строителни площадки, на които се извършват СМР.

Според § 5, т. 37 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ "Строителна площадка" е теренът, необходим за извършване на строежа и определен с инвестиционния проект или с границите на поземления имот, в който се извършва строителството, като т. 38 определя като строежи всички надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно т. 40 от цитирания параграф строителни и монтажни са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.

При така изложената правна рамка и изясненото, че на въпросния покрив към датата на проверката – 10.08.2024 година не са били започнали предвидените и договорени СМР, настоящият състав намира да не е налице открит строеж по смисъла на закона и за строителя не са възникнали задълженията по цитираните в предписанията в т. 1 - 7 подзаконови нормативни актове и съответно няма как да са извършени визираните нарушения.

СМР, съгласно цитираното по-горе не включват безвъзмездното изхвърляне на отпадъци, каквото всъщност е безспорно установено да е извършвал само и единствено управителя на дружеството – жалбоподател – признанията му в хода на производството пред АО. Предвид опасността тези му действия да се тълкуват в насока извършване на дейност по изпълнение на СМР, т.е. да съставляват неизгодно за него признание, настоящият състав кредитира тези му признания.

Липсват по делото обаче безспорни доказателства загиналото лице да е извършвало именно такава дейност на покрива. В тая насока са и показанията на св. К., който освен да не го е виждал, не дава показания и да е чул на въпросния ден да се изсипва боклук по монтираната тръба, което предвид вида отпадък и височината, от която би следвало да се изхвърля неминуемо би създдавало значителен шум. Проверяващите са формирали извод за извършвана в процесния ден трудова дейност на база предположението, посочено по-горе, но според настоящия състав ИАА не може да се базира само на това предположение, при положение да са налични данни Ц. П. да е извършвал такава дейност предния ден.

Тук съдът съобрази, че разследването по реда на НК на инцидента не е завършило – справката от ОП – гр. Габрово, няма данни за проведено производство за установяване на трудова злополука – все обстоятелства, навеждащи на изводи приетите от АО фактически обстоятелства да не са безспорно установени.

От друга страна липсват и доказателства, дори Р. П. е извършвал въпросната дейност на процесния ден, това да е ставало по изрично разпореждане на работодателя – в тази насока АО не е представил доказателства, оборващи твърденията на жалбоподателя събота и неделя във фирмата да не се работи, в каквато насока са и показания на работниците, в това число и тези на св. М., дадени в с.з. Същият не е служебно зависим от дружеството и няма причини да дава неверни показания, при положение да е предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Предоставянето на ключа за процесния вход не означава непременно възлагане извършване на работа в разглеждания ден.

Извън горното, установи се договорените СМР да са изпълнени за периода от 24.09.2024 година – 12.10.2024 година и към момента на даването на предписанията на практика строителна площадка на процесния адрес не съществува и доколкото СМР са приключени е невъзможно да бъдат изпълнени дадените предписания. Представените договор и приемо-предавателен протокол не са оспорени по съответния ред, досежно достоверност датата на съставянето им. Самите предписания не дават възможност за преценка дали те са дадени само за процесния обект или за всички обекти на дружеството – в тях обект не е конкретизиран, както правилно сочи жалбоподателя.

Установи се – заключението на СПЕ и свидетелските показания своевременното изпълнение задължението за предоставяне ЛПС и принципно осъществяван контрол за ползването им и съответното обезопасяване, както и това за изготвяне на Оценка на риска за здравето и безопасността на лицата, извършващи строително - монтажни работи в дружеството.

Съгласно чл. 16, ал.1 от ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места, а съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 оценяването на риска се извършва от работодателя. Изложеното налага извода, че за да е налице допуснато нарушение, което да е предмет на дадените предписания по т. 6, следва да бъде установено, че такава оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите не е направена въобще от жалбоподателят. Това обаче не е така и не съответства на установеното при проверката, като проверяващите не посочват кога точно им е представена приложената Оценка.

Не на последно място следва да се отчете, че всички предписания са дадени със срок на изпълнение до 21.10.2024 год., както и че всички те касаят по същество осигуряването на ЗБУТ и съответно безопасността на трети лица - чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ по т. 1, чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства, във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ и с чл. 17, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства по т. 2, Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи по т. 3, чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във връзка с чл. 60, ал. 2 от същата по т. 4, чл. 215 „в", ал. 1 от Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване по т. 5, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 3, т. 1, 3, 4 и 7 от Наредба № 5/1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска във връзка с чл. 11, ал. , т. 6 от същата Наредба по т. 6 и чл. 65, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи по т. 7 от предписанията.

Анализът на посочените норми налага извода, че очевидно същите регламентират задължения на работодателя/строителя, които са императивни и пермаментни, т.е. те не следва и няма как да бъдат обвързани със срок за изпълнение. Същите са на постоянно изпълнение и през целия производствен процес/времето на изпълнение дейността е задължително тези условия да бъдат спазени, съответно задълженията изпълнявани и то до момента на прекратяването на дейността на дружеството. В този смисъл даденият срок за изпълнение на тези задължения до 21.10.2024 год. е очевидно в противоречие със закона.

Не се твърди от проверката извършена на 10.08.2024 год. до даването на предписанията на 14.10.2024 год. жалбоподателят да е осъществил някое от посочените нарушения – на процесния или друг обект, което да е основание за даването на задължителните предписания.

Въз основа на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, поради което и оспорените задължителни предписания следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

По делото е направено искане и от двете страни за присъждане на разноски, като с оглед основателността на жалбата, такива следва да се присъдят в полза на жалбоподателя по делото в размер 322 лв. – 72 лв. заплатени ДТ за образуване на производството, преписи и удостоверение, както и 250 лв. депозит за СТЕ.

Противно на заявеното в последното по делото с.з. по делото не са представени доказателства за плащането на договореното възнаграждение в размер на 1000 лева, поради което и не следва да се присъжда такова, както и да се обсъжда заявеното възражение за прекомерност. Действително в представения ДПЗС е посочено претендираното за присъждане възнаграждение, но като начин на заплащане е посочена банкова сметка, като не е представен съответния платежен документ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на „П. 2016“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. "Андрея Станков“ № 1, ет. 3, ап. № 3, представлявано от управителя Ц. П. предписанията по точки от едно до седем от 14.10.2024 год., обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2430995 от същата дата на Дирекция „Инспекция по труда“ /“ИТ“/ - гр. Габрово, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” със седалище гр. София да заплати на „П. 2016“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. "Андрея Станков“ № 1, ет. 3, ап. № 3, представлявано от управителя Ц. П. сумата от 322 /триста двадесет и два/ лева, представляващи сторените по делото разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховни административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от същото.