Решение по дело №202/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. И. П., [ЕГН], чрез адв. Ц. И., САК против Решение № 105/10.03.2025г., постановено по АНД № 20241720201605 по описа на Районен съд – Перник за 2024г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № ****/26.09.2024г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" - [населено място]. С наказателното постановление, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева.

Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Развитите в жалбата възражения са относно нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ и наложеното за него административно наказание. Касаторът твърди, че вмененото му нарушение е описано непълно и неясно, поради което е нарушено правото му на защита. Навежда доводи, че същото е несъставомерно, тъй като в НП не е посочено с или без резрешение е извършвано движението на процесното ППС, по аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба от пълномощника поддържа жалбата и моли същата да се уважи. Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" - [населено място], в депозирано по делото писмено становище, заявява, че счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно. Иска въззивното решение да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 06.09.2024г. около 13:45:19 часа, на АМ С., разклона за [населено място], посока [населено място], водачът А. П. управлявал съчленено ППС в състав влекач МАН **** с peг. № [рег. номер] от кат. ** с две оси с прикачено към него полуремарке **** с peг. №**** от кат. ** с три оси. Лицето е извършвало обществен превоз на товари на територията на [държава], по маршрут [населено място] - [населено място], видно от пътен лист № **** При извършена проверка от органите на ОО „АА“ се установило, че водачът извършва превоз с пътното превозно средство, което е с маса 46840 кг (46.840 тона), които надвишават допустимите максимални маси за движение по пътищата. Отчетено е, че отворени за обществено ползване са пътищата за моторни превозни средства с две оси с полуремарке с три и повече оси до 40 т. Установеното надвишение е [рег. номер] (6,840 тона), видно от кантарна бележка **** и товарителница ****.

За констатираните нарушения бил съставен АУАН, а въз основа на него наказващият орган издал и обжалваното НП, с което на нарушителя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., било наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лв.

При тези факти въззивната инстанция приела от правна страна, че с оглед конкретните технически характеристики на ППС (съчленено ППС, състоящо се от моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси) масата му не може да превишава 40 тона. Районният съд е посочил, че от доказателствата по делото се установява, че е жалбоподателят е управлявал ППС, състоящо се от товарен автомобил с две оси и прикачено към него полуремарке с три оси с маса 46,840 тона, при нормативно установен максимален тонаж от 40 тона. Приел е, че установяването на масата на съчленната композиция въз основа на документ, какъвто е товарителницата е законосъобразно. Направен е извод, че нарушението е доказано, а предвиденото за него наказание е правилно индивидуализирано като е определено в минималния предвиден в закона размер. На тези основания районният съд потвърдил оспореното пред него НП.

Решението е правилно.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед наведените в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП установява правилото движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нито в извънсъдебната, нито в съдебната фаза на административнонаказателното производство касаторът е навел твърдения или ангажирал доказателства, че процесното ППС е с маса, различна от описаната в АУАН и НП. Тъкмо напротив, в кантарна бележка №****/06.09.2024г. е посочена маса на ППС, съответстваща на констатациите на АНО, а именно 46840 кг. Според чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос, както и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Действително, контролните органи са оправомощени да извършват собствено измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ с везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Цитираната разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Наредбата не е задължителна за приложение в конкретния случай, тъй като касае случаите, в които се извършва проверка от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, каквито в случая не са били издавани. За случаи от вида на процесния, нито ЗАвПр, нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба № 11/03.07.2001 г., не изискват установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването й да става с нарочно средство за измерване. Поради това съдът намира, че тази маса може да се установява въз основа на измерването, резултатите от което са обективирани в кантарната бележка. Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е надхвърлило допустимата маса, представлява частен свидетелстващ документ, който е подписан и от водача без възражения и поради което има доказателствена сила против последния. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Въз основа на посочения документ правилно е прието, че административното нарушение е безспорно доказано.

Неоснователен е и доводът на касатора, че констатираното нарушение е несъставомерно, тъй като в НП не е посочено с или без разрешение е извършвано движението на процесното ППС, по аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ. В процесния случай такова разрешително не е необходимо да бъде издавано, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ, както и с оглед характеристиките на превозвания товар – каменна фракция, за който не са налице условията посочени в цитираната разпоредба. Според § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. Превозвания товар, в настоящия случай (фракция) може да бъде "разглобен на части" без това деление да доведе до излишни разходи или да породи риск от нанасяне на вреди, съответно да бъде превозен в рамките на общественото ползване на пътищата с превозно средство, ремарке, съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата. Във всички случаи, в които разрешение не се следва поради наличие на възможност конкретен товар да бъде разделен и превозен на части, така че ППС, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана за превоз на този товар по начин, по който със същия конкретното ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно - тежко, по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. В случая са неприложими нормите на чл. 8, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответната страна не претендира присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 105/10.03.2025г., постановено по АНД № 20241720201605 по описа на Районен съд – Перник за 2024г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.