Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
гр.Плевен, 30.05. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета година, в
състав: Председател: Катя
Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №205
по описа на Административен съд-Плевен за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. във вр. с чл.99 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.21, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от
2012 г., бр. 20 от 2018 г., по-долу Наредбата).
Делото е образувано по жалба от „КАР ДЕЛУКС“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Д. Ц. Р., чрез адв. А.Т. от САК, срещу Решение № 4332р-60585/14.10.2022 г. на Зам.- директора на СДВР. Сочи, че с решението е възобновено производството по издаване на
свидетелство за регистрация, инициирано със заявление № 214134199580 от
20.10.2021 г., в последствие № 220938001989/21.01.2022 г. /неточно посочено в
жалбата 2021 г./ и е прекратено действието на издаденото свидетелство за
регистрация № ********* - част 1 и част 2, издадени на превозно средство марка
Ленд Ровер с регистрационни табели № СВ9116СТ, собственост на „КАР ДЕЛУКС“, ЕИК
*********. Счита решението за незаконосъобразно, иска да бъде отменено. Същото
засяга субективни права и законни интереси - засяга правото на собственост. Твърди,
че липсват правни аргументи за издаването му. Не става ясно защо
административният орган е приел, че възстановяването на регистрация засяга прекратена
регистрация по причина „тотал щета“ МПС. Сочи, че Решението е мотивирано с
текстове от Наредбата, като е заключено, че възстановяването на прекратена
регистрация на превозно средство поради причина „тотална щета“ не се допуска и
е незаконосъобразно. Счита за неоснователни тези доводи на административния
орган, тъй като не е обосновано дали е било налице „тотал щета“, както и защо е
прието, че е налице посочената причина. Позовава ес на разпоредбата на чл.390, ал.2 Кодекса за застраховането, според
който „тотална щета“ на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се
определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена
от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или
2.експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение. Цитира и
разпоредбата на ал.1 на чл.390 от
Кодекса на застраховането, според която преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна
услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Сочи още в жалбата, че съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, един от задължителните реквизити на
административния акт е посочването на фактическите и правни основания,
послужили за издаването му. Разпоредбата е императивна и нейното неспазване
води до незаконосъобразност на акта. Фактическото мотивиране на акта, както и
посочването на правното основание за издаването му, е задължение на
административния орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по
издаването му. В случая това задължение не е изпълнено. Спазването на
изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия,
тъй като неизлагането на конкретни съображения защо административния орган е
издал съответния акт от една страна не дава възможност на засегнатите от акта
лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните
последици на акта и оттук да осъществят адекватно защитата си срещу него, а от
друга страна препятства възможността съда да осъществи необходимия контрол за
законосъобразност. Според жалбоподателя фактическите основания за издаване на
акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право. В
производството по съдебен контрол върху административния акт се проверява дали
изложените фактически основания отговарят на действителното фактическо
положение и съответстват ли на посоченото правно основание. Липсата на
конкретни мотиви и на правни основания за издаването на административния акт
лишава съда от възможността да прецени неговата законосъобразност. Сочи, че домотивиране,
заместване и попълване в обжалвания административен акт на липсващи части, вкл.
мотиви, от съда е недопустимо, тъй като обосновката от фактическа страна и
правната квалификация е изцяло в прерогативите на издаващия акта орган,
определя обхвата на съдебния контрол за законосъобразност и рефлектира пряко
върху процесуалното право на защита на страните. Именно поради това се касае за
съществен порок на обжалваното решение, водещ до незаконосъобразността му на
това формално основание. В тази насока сочи практика на ВАС. Моли да се отмени
заповедта, като се присъдят разноски.
Жалбата е била подадена в АССГ,
където е образувано административно дело № 1130/2023 по описа на АССГ,
прекратено с определение № 1997/07.03.2023 г. и изпратено по подсъдност на
настоящия съд.
С определение № 551/13.03.2023 г.
/л.5-7/ настоящият състав на съда е оставил жалбата без движение за представяне на адвокатско
пълномощно, и уточняване кое от приложените по преписката три решения се
обжалва. С молба /л.13/ е уточнен номерът на обжалваното решение, и е
представено адвокатско пълномощно на адв. Т. /л.14/.
От ответника по делото-Зам.Директор на Столична дирекция на вътрешните работи е депозиран писмен отговор по
жалбата, приложен на .л.65-66, чрез юрк.
Алипиева /пълномощно на л.66, гръб/, в който се сочи, че жалбата е
неоснователна и се моли да бъде отхвърлена. Сочи се в отговора, че оспореният административен акт е
издаден от заместник-директора на СДВР старши комисар Георги А., тъй като
последният има качеството на по-горестоящ орган по смисъла на чл. 99, т. 1 от АПК, видно от заповед №513з-6066/14.07.2022 г., приложена към писмения отговор.
Съгласно т.II. 4 от същата заповед на старши комисар А. са възложени функции по общо
ръководство и контрол върху дейността на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, а
съгласно приложеното удостоверение за компетентност, издадено от отдел „Човешки
ресурси“ при СДВР, към момента на постановяване на решение № 4332р-60585/14.10.2022
г. длъжността заместник-директор на СДВР се е изпълнявала именно от това лице. Твърди,
че липсва нарушение на чл. 59, ал. 2,
т. 4 АПК, тъй като в отказа са
посочени правните и фактическите основания за отклоняване на искането. По
същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от
който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това
са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни
предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата
съдебна преценка за законосъобразност на акта. Едноличният административен
орган е посочил фактическите данни, послужили за издаването на акта. Сочи, че е
допустимо мотивите на един
административен акт да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от
същия или помощен на него административен орган. Според правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административно
производствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело
да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.
Счита, че при издаването на акта са спазени предвидените в нормативните актове
процедурни правила, като административният орган не е допуснал съществени
нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, респ. да
обосноват незаконосъобразността и отмяната на оспорения акт на това основание.
Позовава се на чл.140, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който условията и редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Съгласно чл.
2 от Наредбата, моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за
регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) или областите дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния
адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти. На тези основания счита, че компетентен да издаде заповед
по чл. 21 от Наредбата е началник отдел "Пътна полиция" към СДВР, а
компетентен да възобнови производство по издаване на свидетелство за
регистрация е по-горестоящият административен орган, а именно
заместник-директорът, в чийто ресор е отдел "Пътна полиция".
Процесното решение е издадено в писмена форма и формално съдържа реквизитите на
чл. 59 от АПК. Решението е мотивирано, като е посочено, че за ПС е изплатено
обезщетение за тотална щета от застрахователя, поради което следва да се откаже
възстановяване на регистрацията.
Ответникът
счита още, че съгласно чл. 18, т. 1 от Наредбата, регистрацията на превозно
средство се прекратява с писмено заявление от собственика. Със Заявление №
201085013859 е поискано прекратяване на регистрацията на процесното превозно
средство. При прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 1 собственикът на
автомобила представя писмено заявление, издадено по служебен път; документ за
самоличност - за физическите лица; единен идентификационен код - за стопанските
субекти, а за тези, които не притежават ЕИК - документ за създаване и за код
БУЛСТАТ; документ, удостоверяващ правото за представляване на стопанския субект
- собственик на ПС и свидетелство за регистрация на ПС. Към тези документи се
прилага и един от изброените в чл. 18а, ал. 2 от Наредбата документи, като
съгласно т. 3 документи, че превозното средство е прието за разкомплектоване;
част първа от свидетелството за регистрация се отбелязва като невалидна (чрез
перфориране и надпис "Прекратена регистрация - прието за
разкомплектоване") и се връща на собственика, а част втора се прилага към
заявлението за прекратяване на регистрацията. В текста на решението е цитиран
чл. 21, ал. 1 от Наредбата, в който изчерпателно са посочени всички хипотези,
при чието наличие органите на МВР са длъжни да възстановят прекратена
регистрация при поискване от собственика по реда на чл. 14 - 17 от Наредбата, а
именно: когато
самата регистрация на ППС е прекратена с писмено заявление от собственика
хипотезата на чл. 18, т. 1 поради изнасяне от страната, съхраняване в частен
имот, обявяване за издирване, табели с
регистрационни номера, които не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и
БДС ISO 7591, конфискация или отнемане в полза на
държавата; когато регистрацията е прекратена служебно по реда на чл. 18, т. 2
във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 8, 9 или 10 - а именно по чл. 143, ал. 10 ЗДвП
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 143, ал. 11 ЗДвП, при отнемане на
част втора на свидетелството за регистрация и табелите с регистрационен номер в
случаите по глава шеста от ЗДвП; по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Сочи, че в Наредбата
лимитативно са изброени хипотезите, при които се възстановява регистрацията. За
да бъде възстановена регистрацията, следва да има направено искане от
собственика и да се отнася до ПС, чиято регистрация е прекратена в хипотезата
на чл. 18, т. 1 от Наредбата. Допълнително условие, на което трябва да отговаря
ПС, за да бъде възстановена регистрацията му, е основанието за прекратяване на
предишната регистрация да бъде: поради изнасяне от страната, съхраняване в
частен имот, обявяване за издирване, табели с регистрационни номера, които не
отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС 7591, конфискация или
отнемане в полза на държавата, на данни за изплатено обезщетение за тотална
щета. Регистрацията е прекратена поради изплащане на тотална щета. Позовава се
на Решение № 4332р-60585/14.10.2022 г. и приложените документи по делото, от
които се установява, че административният орган преди издаването му е извършил
подробна проверка на всички факти и обстоятелства по случая. Видно от преписка
с вх. № 3286р-27100/02.06.2022 г. по описа на ГДНП до директора на СДВР, която
последният е уведомен, че е констатирано съществено нарушение на
законосъобразността по издаване на административен акт (индивидуален по своята
същност), свидетелство за регистрация на МПС марка “Ленд Ровер”, модел „Рейндж
Роувер” с номер на рама SALGA3BJ8JA394905, номер
на двигател 0073118448DT, получен рег.
№ *******. Към преписката е приложено писмо от ДЗИ „Общо
застраховане" ЕАД, от което е видно че обезщетението ще бъде изплатено,
при предоставяне на документ за прекратяване на регистрация поради настъпила
тотална шета, по смисъла на чл. 390, ал. 1 от КЗ. Счита, че изброените по-горе
основания за възстановяването на прекратена регистрация при поискване от
собственика не са налице по отношение на Д. Ц. Р., в качеството му на законен
представител на „Кар Делукс” ЕООД, поради което правилно е прекратено
действието на издадено свидетелство за регистрация № *********- част I и част
П, издадени за превозното средство марка “Ленд Ровер”, модел „Рейндж Роувер”. Счита
за правилно обжалваното Решение на заместник-директора на СДВР старши комисар
Г. А., тъй като е налице съществено нарушение на законосъобразността на възобновяването
на прекратената регистрация на автомобила. Моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана и да се потвърди оспореното решение като
законосъобразно и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
В съдебно заседание оспорващият „КАР ДЕЛУКС“ ЕООД не се
представлява. Депозирал е писмена молба чрез упълномощения адвокат Т. от САК, в
която излага становище, че поддържа жалбата, моли да бъде уважения, претендира
разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
възнаграждение за адвокат.
Ответникът -заместник
директор на столична дирекция на вътрешните работи, в съдебно заседание не се
явява, не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
По твърдение на ответника /писмо на л.24,25/, на
25.04.2018 г. в сектор „Пътна полиция"- гр. Русе П. С. Р., ЕГН: **********,
в качеството си на упълномощен представител на „Уникредит лизинг“ ЕАД - Клон
Русе, Булстат: 1218879480062, подава заявление № 181085009090/25.04.2018 г, за
първоначална регистрация
„ново от официален вносител (с произход от ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария)“
за лек автомобил марка „ЛЕНД РОВЕР“, модел „РЕЙНДЖ РОВЕР", с
идентификационен номер на рама „SALGA3BJ8.IA394905“. След извършената регистрация на автомобила са зачислени табели с
регистрационен номер Р 6696 КВ. Посоченото заявление не е приложено по преписката и делото,
приобщена е само служебна справка в същия смисъл /л.49-50/. По делото е приобщено писмо от
застрахователя – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД /л.42/, в което се сочи, че са
разгледани материалите по щета на автомобила с рег.№ Р 6696
КВ, като щетата
ще бъде приключена като „тотална загуба“, като е необходимо да се представят
документ за прекратяване на регистрацията в КАТ-Пътна полиция поради настъпила
тотална щета съгласно чл.390, ал.1 от КЗ и удостоверение за банкова сметка ***.
На 3.07.2020 г. в сектор „Пътна полиция“- гр. Русе П. С. Р., ЕГН:
**********, в качеството си на упълномощен представител на „Уникредит
лизинг" ЕАД - Клон Русе, булстат: 1218879480062, подава заявление №
201085013859/03.07.2020 г. за прекратяване на регистрацията „прекратяване след
изплатена щета" за лек автомобил марка „ЛЕНД РОВЕР“, модел „РЕЙНДЖ РОВЕР“,
с идентификационен номер на рама „SALGA3BJ8JA394905" /л.38-41/. Регистрацията
е прекратена, видно от справката на л.51-52. Съгласно договор от 17.07.2020 г.
/л.46-47/, „Уникредит лизинг" ЕАД продава останките от процесното
МПС на „СКАЛАР ЕКО“ ЕООД. Последното дружество съгласно договор от 14.10.2021
г. /л.44/ продава на „ЖО АУТО МОТОР" ЕООД същите останки. И в двата договора
изрично е посочено, че се представя свидетелството за прекратяване на
регистрацията на МПС. На 20.10.2021 г. в отдел „Пътна
полиция'"-СДВР е извършена услуга „първоначална регистрация" с
подуслуга „възстановяване на ПС" на лек автомобил марка „ЛЕНД РОВЕР”,
модел „РЕЙНДЖ РОВЕР", собственост на „ЖО АУТО МОТОР" ЕООД, Булстат
*********, с номер на рама „SALGA3BJ8JA394905“, номер на двигател „0073118448DT" и са зачислени табели с регистрационен номер *******, СРМПС №
*********/20.10.2021 г. Към заявлението
/л.43/ е приобщен протокол за преглед на техническа изправност /л.48/, съгласно
който МПС е изправно. Извършената регистрация е видна и от справката на
л.53-54. Автомобилът е бил продаден от „ЖО АУТО МОТОР" ЕООД на „КАР
ДЕЛУКС" ЕООД,
видно от договора на л.154. На 21.01.2022 г. автомобилът е бил
зачислен в сектор „Пътна полиция" към ОДМВР - гр. Плевен, като табелите с
регистрационен номер ******* са запазени, но е издадено СРМПС № *********/21.01.2022
г. на „КАР ДЕЛУКС" ЕООД, Булстат: *********. Същото е видно от справката на л.55,56. На
9.12.2022 г, в АИС е регистриран договор за продажба-праводаване
(док. № 15187/09.12.2022 г./ нотариус 355), който не е
изпълнен, видно от
справката на л.59-60. По делото е приобщена и справка /л.61-62/ от сектор ПП на
СДВР, съгласно който регистрацията е прекратена на 10.02.2023 г.
До директора на СДВР е изпратено
писмо от 2.06.2022 г. от зам.директор на СДВР /л.17-18 от дело 1130/2023/, в
което се сочи, че за четири МПС /между които е процесното/ за възстановяване на
регистрацията им не е налице законово основание.
Издадени са следните решения:
Решение № 4332р-55636/20.09.2022
г. на зам.-директора на СДВР /л.21 от дело 1130/2023/, с което се възобновява
производството по издаване на свидетелство за регистрация, инициирано със
заявленията от 20.10.2021 г. и впоследствие от 21.01.2022 г., и се прекратява
действието на издаденото свидетелство за регистрация по отношение на процесния
автомобил, като за същия е посочено, че е собственост на Д. И. Г., ЕГН **********
– за такова лице няма данни да е било собственик на процесното МПС;
Решение № 4332р-60585/14.10.2022
г. на началника на ОПП-СДВР /л.19-20 от дело 1130/2023/. Със същото само се
прекратява действието на издаденото свидетелство за регистрация по отношение на
процесния автомобил, като е посочено, че МПС е собственост на Д. И. Г., ЕГН **********,
за което лице, както е посочено по-горе, няма данни да е било собственик на
процесното МПС;
Издадено е и процесното Решение №
4332р-60585/14.10.2022 г. /л.27-28/, като в титулната част на същото е
посочено, че се издава от комисар Радослав Начев – началник отдел Пътна
полиция“–СДВР, а след диспозитива се сочи, че е подписано от зам.-директора на
СДВР Георги А.. Датата на издаване е видна по-добре на копието на л.9 от дело
1130/2023. С решението се възобновява производството по издаване на
свидетелство за регистрация, инициирано със заявленията от 20.10.2021 г. и
впоследствие от 21.01.2022 г., и се прекратява действието на издаденото
свидетелство за регистрация по отношение на процесния автомобил. Посочено е, че
същият е собственост на „КАР ДЕЛУКС" ЕООД, ЕИК:
*********, като
наименованието на собственика и неговият ЕИК в диспозитива са нанесени
ръкописно, а цялата останала заповед /без номера и саморъчния подпис на органа/
е печатна. След излагане на фактите относно заявленията за регистрация от
20.10.2021 г. и 21.01.2022 г. е посочено, че не е налице законово основание на
базата, на което е възстановена регистрацията на горепосоченото МПС, която е
била прекратена по причина „тотална щета”. Посочено е, че съгласно чл.21, ал.1
от Наредба № 1- 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
„Възстановяване на прекратена регистрация се извършва при поискване от
собственика по реда на чл.14-17 само за ПС, чиято регистрация е прекратена на
основание чл. 18, т.1 поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот,
обявяване за издирване, табели с регистрационни номера, които не отговарят па
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, конфискация или отнемане в полза на държавата, и за ПС, чиято
регистрация е прекратена служебно на основание чл.18, т.2 във връзка с чл.18б,
ал.1, т.8, 9 или 10.“ В цитирания член са посочени изчерпателно от законодателя
случаите, в които може да бъде възстановена регистрацията на ПС. Направен е
извод, че възстановяване след прекратена регистрация на превозно средство
поради причина „Тотална щета” не се допуска и е незаконосъобразно. Предвид
гореизложеното и чл.99, т.1 от АПК, административното производство е
възобновено и регистрацията на горепосоченото превозно средство е отменена.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Решение № 4332р-60585/14.10.2022 г. на Зам.Директора на СДВР
няма данни да е връчено на жалбоподателя. По преписката е приобщено писмо от
16.12.2022 г. /л.23 от дело 1130/2023/, с което решението се изпраща на началник
сектор Пътна полиция – Хасково, като се сочи, че предстоящия собственик Недко
Стоянов Несторов е от гр.Хасково. Няма доказателства това лице да е получило
решението. Решението е изпратено и на началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Плевен с писмо, приобщено на л.24 от дело 1130/2022, като поставената на
писмото дата е нечетлива, четлива е датата на поставената резолюция след
получаването - 01.11.2022 г. Липсват данни от ОДМВР Плевен да е уведомено
дружеството.
След като не са налице
доказателства за връчването на решението, съдът приема, че подадената на
18.01.2023 г., видно от вх.№ на СДВР /л.5 от дело 1130/2023 по описа на АССГ/
срещу него жалба е подадена от активно
легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен
за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред
компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспорваният в настоящото
производство акт - Решение № 4332р-60585/14.10.2022 г. на Зам.Директора на СДВР, е издаден в
производство по реда на глава
седма-възобновяване на производства по издаване на административни актове. Съгласно разпоредбата на чл.104 от АПК, издаденият при
възобновяване на производството нов административен акт, може да се оспори по
реда на АПК-чл.145 и сл.
Според настоящия състав на съда, не
е налице компетентност на административния орган – зам.директор на СДВР за
издаване на процесния акт. Съгласно чл.42, ал.1 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/, областните дирекции на МВР се създават на
териториален принцип, като районите им на действие се определят с акт на
Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Съгласно
чл.42, ал.3 от с.з., в областните дирекции на МВР може да се създават отдели,
сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в
зависимост от задачите и дейността им. Не е спорно, че в СДВР и ОДМВР Плевен са
налице структури „Пътна полиция“, в които е извършена регистрацията на
процесното МПС. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗМВР, областните дирекции се ръководят
от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи. Съгласно
чл.43, ал.3 и ал.4, (3) Директорите на областните дирекции: 1. осъществяват
общото и непосредственото им ръководство; 2. управляват човешките ресурси; 3.
координират действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на
територията на областните дирекции; 4. представляват юридическото лице; 5.
отчитат се за дейността си на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар. (4) В изпълнение на правомощията си по
ал. 3 директорите на областните дирекции издават заповеди. Съгласно чл.2 от
Наредбата, „Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за
регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния
адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти.“ С оглед на тези разпоредби и липсата на посочване в
Наредбата пред кого следва да се обжалват по административен ред постановените
от служителите на звената „Пътна полиция“ откази за регистрация на МПС, следва
да се приеме, че директорът на ОДМВР, респективно СДВР, е непосредствено
по-горестоящ административен орган спрямо служителите по регистрацията на МПС в
звената „Пътна полиция“.
По делото е приобщена Заповед
№513з-6066/14.07.2022 г. на директора на СДВР /л.67,гръб-68/, като с т.II на същата, на
зам.директора на СДВР ст.комисар Георги А. са възложени функции по общо
ръководство и контрол върху дейността на част от структурните звена в СДВР,
включително отдел “Пътна полиция“. Приобщено е и удостоверение /л.67/, съгласно
което същият заема тази длъжност, съгласно заповед от 1.10.2021 г.
Видно от тези представени удостоверение и заповед за
възлагане на функции, подписалият заповедта А. заема длъжността зам.директор на
СДВР, но не е непосредствено по-горестоящ административен орган на директора на
„Пътна полиция“ СДВР. От същата заповед е видно, че в 16 точки са му възложени
отделни функции, но между тях не е делегирана компетентността да издава решения
при обжалване по административен ред на издадени административни актове по
регистрацията на МПС. Такава възможност за делегиране не е и предвидена в
закона – нито в ЗДвП, нито в ЗМВР, нито в наредбата. Освен това следва да се
отбележи, че регистрацията на МПС от 21.01.2022 г., производството по която
също е възобновено и е „прекратено действието на издаденото свидетелство за
регистрация“ е извършено в „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен, към която
структура зам.директорът на СДВР няма и не може да има никакви функции на непосредствено
по-горестоящ орган.
Доколкото в решението - в титулната му част е
посочено, че се издава от съвсем различен орган – началник отдел „Пътна
полиция“ в СДВР, съдът отбелязва за пълнота, че същият орган също не е
компетентен, доколкото, както е посочено по-горе, директорът на СДВР е
горестоящ орган на звеното „Пътна полиция“ съгласно ЗМВР, а спрямо
регистрацията, извършена в ОДМВР Плевен, началник отдел „Пътна полиция“ в СДВР също
няма никакви правомощия.
Решението е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Не са основателни твърденията в жалбата, че същото не е мотивирано. В
решението са посочени мотиви за приемането му, с оглед на което съдът счита, че
са спазени изискванията по чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, като са изложени
фактически и правни основания. Съответствието на изложените факти /които
не са и спорни между страните/ с посочените правни основания е въпрос на
спазване на материалния закон, а не на мотивиране.
По отношение спазването на съществените
административно производствени правила и материалния закон съдът съобразява
следното:
Настоящият състав на Административен съд Плевен
намира, че оспореното решение на зам.директора на СДВР има характер на
индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 99 АПК
влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен
пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, когато съществуват 7
конкретно изброени основания. В оспореното решение е посочено основанието за
отмяна на регистрацията, а именно чл. 99, т. 1
от АПК.
Процесното решение е издадено в производството по чл. 99, т. 1
и сл. от АПК. Съгласно разпоредбата влязъл в сила административен
акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от
непосредствено по-горе стоящия административен орган, а ако актът не е подлежал
на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато съществено
е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. В случая се твърди,
че съгласно чл.21, ал.1 от Наредбата, не се допуска възстановяване на
прекратена регистрация на основание „тотална щета“, доколкото такова възстановяване
е възможно само в други хипотези.
Съгласно
чл. 140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната. Това е посочената по-горе наредба.
Съгласно чл.21, ал.1 от същата наредба, възстановяване
на прекратена регистрация се извършва при поискване от собственика по реда на чл. 14 - 17 само за ПС, чиято регистрация
е прекратена на основание чл. 18, т. 1
поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот, обявяване за издирване,
табели с регистрационни номера, които не отговарят на българските стандарти БДС
15980 и БДС ISO 7591, конфискация или отнемане в полза на държавата, и за ПС,
чиято регистрация е прекратена служебно на основание чл. 18, т. 2 във връзка с чл. 18б, ал. 1, т. 8, 9 или 10.
Настоящата инстанция счита, че посочената разпоредба
на наредбата е в противоречие с норма от по-висок ранг, а именно с чл.390 от КЗ. Съгласно чл.390, ал.1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Съгласно
ал.2, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз
проформа фактура – при възстановяване в
натура на вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане на парично
обезщетение.
От така предвиденото в ал.2, т.1 на чл.390 от КЗ е
видно, че вредите могат да бъдат възстановени в натура – което означава, че МПС
може да бъде ремонтирано, което означава да се възстанови неговата техническа
изправност, и да бъде комплектовано, въпреки че разходите за необходимия ремонт
надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Възможно е собственикът да
предпочита именно този начин за обезщетяване, като МПС може освен имуществена,
да има колекционерска, емоционална и пр. стойност за неговия собственик. След
като КЗ дава право на собственика на същото МПС последното да бъде ремонтирано,
въпреки че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност, разпоредбата на наредбата, съгласно която
регистрацията не се възстановява в този случай, е в явно противоречие с
разпоредбата на кодекса. Не е спорно, че след ремонта процесното МПС е
технически изправно. Съгласно чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В случая, с оглед дадената от КЗ възможност тоталната щета на МПС да се
възстанови в натура, е незаконосъобразно да се откаже възстановяване на
регистрация въз основа на Наредбата на ремонтираното МПС. Следователно в случая
липсва соченото съществено нарушено изискване за законосъобразността на регистрацията.
С оглед на гореизложеното и от анализа на фактите по
делото съдът счита, че липсва посоченото съществено нарушение на някое от
изискванията за законосъобразност на регистрацията.
Не се твърдят или доказват предпоставките на
останалите хипотези по чл.99 от АПК.
Съгласно чл.100 от АПК, в случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на
административното производство се извършва по инициатива на административния
орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите
по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в
производството. В случая липсва инициатива на административния орган,
предложение от прокурор или омбудсмана. Приобщеното по делото решение със същия
номер и дата, издадено от началника на отдел „Пътна полиция“ СДВР не съдържа
такава инициатива, а директно прекратява действието на издаденото свидетелство за регистрация по
отношение на процесния автомобил, като е посочено, че МПС е собственост на
Дияна Иванова Георгиева, ЕГН **********. Предложение /инициатива/ по смисъла на
чл.100 АПК не представлява решението със същия номер от 20.09.2022 г. на същия
зам.директор на СДВР, доколкото същият не е компетентен да постановява
регистрация, нито писмото от 02.06.2022 г. на друг зам.директор на СДВР, който
също не е компетентен да постановява регистрация, респективно на прояви
инициатива за отмяна на влезлия в сила административен акт по регистрацията.
От друга страна, за да съществува стабилност в правния
мир, законът постановява, че възобновяването на производството по издаване на
административни актове не може да става безсрочно във времето, а в определените
от законодателя в чл. 102 АПК
срокове. Тези срокове са: тримесечен от влизане в сила на акта при
възобновяване на производството по чл. 99, т. 1
от АПК, и тримесечен от узнаване на обстоятелството, което служи за
основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от
една година от възникване на основанието, за останалите хипотези на чл. 99, т. 2-7 АПК.
Следва да се посочи, че доколкото регистрацията е извършена на 20.10.2021 г., и
променена на 21.01.2022 г., към датата на издаване на процесното решение
-14.10.2022 г., този тримесечен срок отдавна е бил изтекъл. Същият срок по чл. 102 от АПК е преклузивен, с оглед на което не може да се постанови
възобновяване на производството и отмяна на регистрацията.
При приемане на решение по реда на чл. 99 от АПК,
съгласно чл. 103 от АПК, административният орган следва да конституира служебно като
страна в производството третите лица, придобили права от административния акт.
Липсват както доказателства, така и твърдения по делото, че „КАР ДЕЛУКС“ ЕООД е конституирано като страна в производството. Същото
дружество въобще не е уведомено за производството по издаване на процесното
решение. Нарушението е съществено, тъй като е лишило дружеството от
възможността да се защити. Следва да се отбележи също, че в производството не е
конституирано и „ЖО АУТО МОТОР" ЕООД, Булстат *********, което е подало заявлението от 2021 г., въз основа на
което е възстановена регистрацията на МПС. С оглед на така установеното, съдът
счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 103 от АПК.
Освен това, не е спазена разпоредбата на чл. 105 от АПК, който регламентира зачитане правата на трети добросъвестни
лица, които не могат да бъдат засегнати от отмяната или изменението на акта,
извършено по реда на тази глава. След като новият собственик на МПС –
настоящият жалбоподател, се ползва от регистрацията, извършена от предишния
собственик, същата не може да бъде отменена, доколкото отмяната съществено
засяга правата на собственост - не дава възможност за използване на МПС
съгласно неговото предназначение.
Решението е в несъответствие и с целта на закона,
доколкото всяко МПС, което е технически изправно и комплектовано, следва да
бъде регистрирано.
С оглед на изложените мотиви, решението е постановено
от некомпетентен орган, и макар и в изискуемата от закона писмена форма, не е
съобразено със съществените административно производствени правила, с материалния
закон и целта на закона. Съгласно чл.168, ал.2 от АПК, съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това. С оглед липсата на
компетентност, съдът следва да прогласи акта за нищожен.
С оглед изхода на делото и направеното още в жалбата искане
за присъждане на разноски, същото с оглед разпоредбата на чл. 143, ал.
1 от АПК
е основателно и следва да бъде уважено.
Същите възлизат на 50 лева за държавна такса /л.29 от дело 1130/2023/. В
адвокатското пълномощно /л.14 от настоящето дело/ не е посочено уговорено
възнаграждение, липсват и доказателства за заплащане на такова, с оглед на
което следва да се присъди само държавната такса. Доколкото съгласно чл.37,
ал.2 от ЗМВР областната /в случая столичната/ дирекция е юридическо лице,
същата следва да бъде осъдена за разноските.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 4332р-60585/14.10.2022 г. на
Зам.Директора на Столична дирекция на
вътрешните работи.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да
заплати на „КАР
ДЕЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 50,00 лв. /петдесет/ лева за разноски по
делото.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/