№ 18
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Галина Т. Канакиева
при участието на секретаря П. Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора П. П. К.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за
възобновяване № 20232000600004 по описа за 2023 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено лице Р. А. Я., за престъпление от общ характер за
възобновяване на наказателно дело.
В саморъчно изготвеното искане осъденият е навел доводи за наличие
на процесуални нарушения касаещи събирането и проверката на
доказателствата и за нарушение на материалния закон довело до
неправилното му осъждане вместо неговото оправдаване. Осъденият оспорва
авторството на деянието, като твърди, че не е извършител на кражбата, а
разпитът му в РУ – Поморие е бил в отсъствие на адвокат, под натиск и
насила е казал, че е извършител на кражбата, защото го било страх да не го
бият полицаите. Твърди, че не са налице негови отпечатъци на
местопрестъплението. Претендира възобновяване на делото и връщане на
същото за ново разглеждане.
В съдебно заседание по искане на осъденото лице е назначен посочен
от него служебен защитник – адв.К. от АК - Бургас. Последната заяви, че
поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в
писменото искане съображения за допуснати нарушения на процесуалните
1
правила и материалния закон. Поддържа становището на осъденото лице, че
не е извършител на престъплението, тъй като няма доказателства в подкрепа
на този извод, както и твърдението му, че има допуснати съществени
процесуални нарушения от съдебните инстанции при постановяване на
присъдата и въззивното решение изразяващи се в незаконосъобразна съдебна
оценка на събрания по делото доказателствен материал и формиране на
вътрешното убеждение, довели до неверен извод за извършителството на
вмененото му престъпно деяние – основания за възобновяване по смисъла на
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Моли съда да възобнови НОХД№64/21г. на
ПРС и ВНОХД№346/22 г. на БОС, да отмени присъдата и въззивното
решение и постанови оправдателна присъда, алтернативно да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на първата инстанция за изясняване
авторството на деянието.
В личната си защита осъденият се присъединява към становището на
своя защитник.
В последната си дума моли съда да възобнови наказателното дело.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази
становище, че искането за възобновяване на наказателното производство е
подадено в предвидения в закона шестмесечен срок, който за осъдения е
започнал да тече от датата на постановяване на въззивното решение – 10.10.
22г., поради което се явява процесуално допустимо, тъй като присъдата на
ПРС и решението на БОС не са проверени по касационен път и попадат в
обхвата на чл.419, ал.1 от НПК. Намира, че искането за възобновяване по
същество е неоснователно. Излага съображения, че двете съдебни инстанции
са анализирали обстойно събрания по делото даказателствен материал,
включително тези досежно авторството на деянието и предмета на
престъплението. Навежда довод, че осъденото лице в присъствието на
защитник е дал подробни обяснения, като в тях е признал авторството на
деянието, като е оспорил единствено размера на отнетите парични средства от
манастира „Свети Георги“. Сочи, че с протокол за доброволно предаване от
него е предадена сумата 360 лв., но това е станало десет дни след кражбата.
Твърди, че в хода на проведения в присъствието на защитник следствен
експеримент, Я. подробно е описал начина на извършване на деянието.
Намира, че въззивният съд правилно е приел липсата на квалифициращото
2
обстоятелство „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, като в
тази част осъденото лице е било оправдано, поради което материалният закон
е приложен правилно. Навежда довод, че наложеното наказание е правилно и
справедливо определено. Моли съда да остави искането за възобновяване без
уважение.
Осъденият Я. в последната си дума заявява, че претендира
възобновяване на делото.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъдения Р. А. Я., подадено лично от него, съобрази устно изразените в
съдебно заседание становища на представителя на апелативна прокуратура,
на служебния защитник на осъденото лице и на самия осъден, и като провери
материалите по делото, установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е подадено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, който е започнал да
тече от деня на постановяване на въззивното решение – 10.10.22г.. Липсвала е
законова възможност за касационно обжалване на въззивното решение.
Искането има за предмет на претендираната проверка, съдебен акт от
категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – присъда,
непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се
претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С присъда № 3/26.01.2022 г., постановена по НОХД№ 64/2021г.
Поморийският районен съд е признал подсъдимия Р. А. Я. за виновен в
извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3,
вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и “б“ от НК, за което му е наложил
наказание три години лишаване от свобода, което на осн. чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
На осн. чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът е приспаднал от наложеното
наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан считано от
19.02.2021г. до влизане на присъдата в сила.
Присъдата е била проверена по въззивен ред по повод подадена
въззивна жалба от осъдения Я. и с решение №195/10.10.2022г. постановено по
3
ВНОХД№ 346/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е била изменена,
като същата е отменена в частта досежно приложението на чл.29, ал.1, б. “б“
от НК, като подсъдимият е признат за невинен и оправдан по тази част на
обвинението. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Предмет на настоящото производство за възобновяване са присъдата
на ПРС и въззивното решение на БОС.
Наведените от осъдения Я. и неговия служебен защитник основания за
възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК не се подкрепят от данните по делото, поради което
искането е неоснователно.
Доводите за допуснати процесуални нарушения при оценката на
доказателствата и неправилно приложение на материалния закон са
неоснователни. Неоснователно е твърдението, че анализът на решаващите
съдилища не е достатъчно пълен и точен и Я. е неправилно осъден.
Първоинстанционният съд е анализирал подробно събраните в хода на
досъдебното преизводство и съдебната фаза доказателства, включително и
тези свързани с авторството на деянието и с предмета на кражбата. В
присъствието на защитник осъденият Я. е дал подробни обяснения, като в тях
е признал авторството на деянието, като единствено е оспорил размера на
отнетата сума от манастир „Свети Георги“ в гр. Поморие. Действително с
протокол за доброволно предаване осъденият е предал сумата от 360 лв., но
това е станало 10 дни след кражбата. В хода на проведения в присъствието на
защитник следствен експеримент, Я. подробно е описал начина на
извършване на деянието. Съдът е анализирал обясненията на подсъдимия
дадени на досъдебното производство в присъствие на защитник, като е
съобразил двояката им функция – на доказателствено средство наред с
останалите доказателства по делото и като средство за защита, поради което
не са кредитирани обясненията на същия в съдебната фаза, където същият
отрича да е автор на деянието. Анализирани са и показанията на разпитаните
свидетели – П., В. и Н., които кореспондират помежду си, както и с данните
от проведения следствен експеримент и протокола за доброволно предаване
на парична сума. Данните от протокола за проведения следствен експеримент
разкриват механизма и последователността на извършеното от подсъдимия
деяние и съответстват на дадените от подс. Я. в качеството на обвиняем в
4
присъствието на защитник обяснения в хода на досъдебното производство.
Размерът на отнетата сума се установява от показанията на св. Н..
Мотивите на въззивното решение са изготвени при спазване на
изискванията на процесуалната норма на чл.339, ал.2 от НПК. Тяхното
съдържание е пълно, като изложените в него фактически и правни изводи са
убедително аргументирани, и е даден отговор на доводите и възраженията на
защитата на подс. Я.. Вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано
съобразно процесуалните изисквания на чл.14, ал.1, вр. чл.317 и чл.339, ал.2
от НПК. Въззивният съдебен акт съдържа самостоятелен, всестранен,
задълбочен анализ и преценка за допустимост, относимост, достатъчност и
достоверност на доказателствените материали, от които се извеждат
фактическите констатации. Мотивите на съда позволяват проверка на
правилността на формиране на вътрешното съдийско убеждение и дават
обоснован отговор на направените във въззивната жалба оплаквания.
Въззивният съд е направил собствен анализ и оценка на доказателствените
източници. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя досежно
обстоятелството, че не са налице доказателства досежно авторството на
деянието. Съпоставил е доказателствените източници и правилно е приел, че
същите кореспондират помежду си досежно авторството на деянието и
предмета на престъплението. Въззивният съд е анализирал гласните
доказателства - показанията на свидетелите П., Д., Н. и приобщените по реда
на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания от досъдебното
производство на свидетеля В. и на осн. чл.281, ал. 5, вр. ал.1, т.5 на св.К.,
както и данните от протокола за оглед на местопроизшествие, за следствен
експеримент, за личен обиск и за доброволно предаване, включително
останалите писмени доказателства по делото. Правилна е преценката на
въззивния съд за достоверност, добросъвестност, незаинтересованост на
свидетелските показания, включително тези на свидетелите В. и П., които са
възпроизвели изявленията на Я. за факта и начина на извършване на деянието.
Обосновано съдът е посочил мотивите за извършване на престъплението и е
описал подробно механизма на неговото осъществяване. Съдът е дал отговор
на възраженията на защитата, като обосновано е посочил, че първата
инстанция е пропуснала да приобщи обясненията на Я. от досъдебното
производство по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК, но с основание е посочил,
че изложеното от него се установява от показанията на свидетелите П. и В. и
5
от данните на следствения експеримент извършен в присъствието на
защитник, при което процесуално следствено действие подс. Я. е показал
мястото, където е нощувал в манастира в нощта преди деянието, конкретната
последователност на извършените от него действия по отнемане на
инкриминарната сума. Правилно са ценени и показанията на св. Н., продавач
на свещи в манастира, досежно произхода, мястото на съхранение и
конкретния размер на отнетите парични средства, които са били получени от
миряните в деня предхождащ деянието. Правилна е преценката, че
установяването на Я. от органите на полицията е станало 10 дни след
деянието, поради което е логично у него да е налице само част от отнетата
сума, предвид обстоятелството, че същият не е разполагал със средства, не е
работел, поради което е нормално да се е издържал с част от тези пари, за да
оцелее.
Решаващите съдебни инстанции не са допуснали нарушения на
процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по
основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното
деяние и авторството на същото. Двете инстанции подробно и детайлно са
обсъдили събраните по делото гласни и писмени доказателства,
обективирани в гласните и писмени доказателствени средства.
Двете инстанции са спазили принципите за обективно, всестранно и
пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното
решаване на делото и формиране на вътрешното си убеждение въз основа на
обективно и всестранно установени в пълнота факти по делото. На базата на
задълбочената преценка на събраните по делото доказателства решаващите
съдилища са изяснили правилно фактите по делото.
По отношение приложението на материалния закон въззивната
инстанция е коригирала присъдата, като правилно на базата на данните за
съдимост на Я. е приела, че първата инстанция незаконосъобразно е приела
наличие на квалификазия по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, поради което правилно
го признала за невинен и го оправдала по тази част от обвинението. В
останалата част присъдата е потвърдена като правилна и законосъобразна.
Предвид горното допуснатото от първата инстанция нарушение на
материалния закон е било преодоляно от въззивната инстанция, поради което
не е налице и основанието за неправилно приложение на материалния закон.
6
Решаващите съдилища са изпълнили задълженията си по чл.13, чл.14 и
чл.107 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото. Изяснени са били всички относими към предмета
на доказване обстоятелства, като са използвани всички възможни и
необходими доказателствени способи. Не са допуснати нарушения по
установяване на фактите, а приетата за установена фактическа обстановка е
изложена подробно в съдебните актове, при дължимия доказателствен и
правен анализ. Ето защо мотивите както на първата, така и на въззивната
инстанции позволяват да бъде установена действителната воля и вътрешното
убеждение на съда. В този смисъл не е допуснато нарушение на чл.305, ал.3
от НПК. Предвид отрицателния извод за нарушени процесуални правила,
настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на
решаващите съдилища по фактите от предмета на доказване по чл.102 от
НПК.
На базата на задълбочен и прецизен анализ на доказателствената
съвкупност въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че
подс. Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от
НК, като е оправдал подсъдимия по обвинението във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от
НК. Двете съдилища са изложили задълбочени правни съображения и
досежно обективната и субективната страна на деянието на подс.Я., а
въззивният съд и по отношение на квалифициращия признак „опасен
рецидив“. Въззивният съд е изложил подробни мотиви досежно авторството
на подс. Я.. Правилна е преценката, че от субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния му характер предвид своята възраст. Предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от престъплението и е искал
и целял настъпването на противоправния резултат, с цел да се
облагодетелства по неправомерен начин.
С оглед на гореизложеното, апелативният съд намира, че не са налични
твърдените съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Авторството на подс. Я. е доказано по безспорен и
категоричен начин, поради което е неоснователно възражението, че същият
не е извършител на кражбата.
7
В искането за възобновяване не е посочено основание за явна
несправедливост на наложеното наказание на осъдения Я..
Независило от това настоящата инстанция извърши проверка и на това
основание. Двете инстанции са индивидуализирали наказанието на
подсъдимия, като са отчели наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и
извършителя, като са съобразили и целите на наказанието. По отношение на
подс. Я. въззивният съд правилно е посочил наличните отегчаващи
отговорността обстоятелства, между които и миналите му осъждания извън
квалификацията „опасен рецидив“. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се съобразят наличието на повече от един
квалифициращ признак. Правилно са изброени и смекчаващите
отговорността обстоятелства - частично самопризнание, съдействие за
разкриване на обективната истина, възстановяване на част от отнетата сума,
сравнително ниския размер на отнетото имущество съобразно размера на
минималната работна заплата към момента на извършване на деянието,
мотивът за извършване на деянието - набавяне на средства за оцеляване през
зимния сезон. В този смисъл наказанието на подс.Я. правилно е определено в
рамките на минимално предвидения в закона размер. Същото е справедливо
определено и адекватно на степента на обществена опасност на извършеното
деяние и личността на дееца. Намаляването размера на наложеното наказание
би било обществено неоправдано и явно несправедливо, не би съответствало
на обществената опасност на деянието и дееца. Най - същественото в казуса е,
че лицето е с утвърдени престъпни навици и нагласи, предходните му
осъждания не са го поправили и превъзпитали, не са постигнати целите на
наказанието. Ето защо присъдата и въззивното решение не страдат от порока
по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие, че
искането за възобновяване на наказателното производство по делото е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Ето защо и на основание чл.426, ал.1, вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. А. Я., за
8
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 64/2021г. на РС -
Поморие и ВНОХД № 346/2022 год. по описа на ОС- Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9