Решение по дело №437/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260015

 

Град Несебър, 20.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 437 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на “Ф.Г.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и ********№ 155, етаж 5, ап.13, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А.Ж.Г., срещу Наказателно постановление № 44328 от 25.11.2019г., издадено от Николай Желязков Стойков – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.114, т.3, б. “а” и б.”в”, във връзка с чл.115а от Закона за туризма, му е наложено административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 700 лева на основание чл.209 от Закона за туризма.

              В жалбата се твърди, че в протокола, съставен при проверката, е посочено, че всички изисквания на чл.114, т.3 от ЗТ са спазени, но признава, че не е имал информация за изискването по чл.115а от ЗТ работното време да бъде и на английски език. Освен това тази разпоредба, с която е вменено това изискване, е в сила от 04.05.2018г., а извършената проверка е на 29.07.2019г., който срок е сравнително кратък, жалбоподателят не е бил запознат доготава с тази промяна, поради което е следвало да се издаде предписание в тази насока и срок за изпълнението му, както е било процедирано по отношение на други търговци съгласно дадените указания към проверяващите служители само да предупреждават търговците. С друго издадено наказателно постановление с номер 44329 търговецът също е санкциониран за нарушение по чл.115а от ЗТ, т.е. за едно и също нарушение му е наложена два пъти санкция. Констатираният пропуск е бил отстранен незабавно след проверката, за което е уведомена КЗП. Счита наказанието за несправедливо, а наказателното постановление (НП) за незаконосъобразно, поради което моли то да бъде отменено.

              В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упъномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с искане за отмяна на постановлението, включително и поради маловажност на деянието, или да бъде намален размера на наложената санкция до законоустановения минимум. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено наказателното постановление, е съставено в присъствието и връчено на служител на дружеството, който е имал делегирани правомощия само да представя изискани от актосъставителя документи. Претендира разноски.

              Административно наказващия орган не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като счита същата за неоснователна.

              Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установео следното от фактическа страна:

              На 31.07.2019г. за времето от 09:40 часа до 10:30 часа Г.С.Г. и С.Г. С., двамата на длъжност “старши инспектор” в КЗП-РД-Бургас, са извършили проверка на хотел “Д.”, находящ се в град О., улица ******, община Несебър, като проверката е извършена във връзка с възложена национална кампания за проверки по спазване изискванията на Закона за туризма и на Закона за защита на потребителя. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № К-2662062 от 31.07.2019г., от който се установява, че на проверката е присъствала Д.А.С., на длъжност “администратор” в обекта, и според съдържанието на който протокол е установено, че обектът разполага с едно заведение за хранене и развлечение – лоби-бар, а над входа има художествено оформен надпис, където обектът е изписан като хотел “Д.”; върху табелата с работното време обектът е изписан по същия начин. Върху поставеното на видно място Удостоверение № 8461/08.01.2015г. за категоризация “две звезди” обектът е посочен като семеен хотел “Джемели”. В близост до входа е предоставена информация за вида и наименованието на обекта, фирмата на търговеца, седалището и адреса на управление и законния представител, работно време – от 00:00 часа до 24:00 часа, телефон за контакт, табела с категоризация “две звезди” на семеен хотел. В обекта се поддържа регистър за предявени рекламации, започнат на 26.04.2019г. Издават се документи за предоставените услуги от фискалното устройство, съгласно чл.117, ал.5 от ЗТ. Има 10 стаи и три апартамента с общо 29 легла. Поддържа се регистър за настанените лица по утвърден от министъра на туризма образец. Цените на предплатените услуги са обявени в лева чрез ценоразпис, поставен на видно място на рецепцията. Обявените цени са еднакви за всички потребители съгласно чл.4, ал.1 от ЗТ. Информацията, поставена в близост до входа на обекта, в т.ч. и работното време, както и цените на услугите, е предоставена само на български език, но не и на английски език. Посочени са електронните сайтове, в които обектът се рекламира. Дадени са предписания в срок до 10.08.2019г. да се предприемат дейсвия и да бъдат отстранени констатирани несъответствия между посоченото в Удостоверението за категоризация наименование на обекта и изписаното такова над и в близост до входа на обекта и в интернет страницата. Наредено било на управителя на дружеството, стопанисващо обекта, да се яви лично, или чрез упълномощено лице, на 02.08.2019г. в 10:30 часа в Кметство О. и да представи документи.  

              На 02.08.2019г. Г.С.Г. – “старши инспектор” в КЗП-РД-Бургас е съставил АУАН № К-0044328, срещу „Ф.Г.” ЕООД, ЕИК ********, за това, че при извършена проверка в семеен хотел “Д.” град О., улица ******, стопанисван от същото дружество, с Констативен протокол № К- 2662062 от 31.07.2019г. се установило, че информацията по чл.114, т.3, б.”а“ и б.”в” от Закона за туризма не е предоставена на английски език, предоставена е само на български език. Като нарушени посочва именно разпоредбите на чл.114, т.3, б.”а“ и б.”в”, във връзка с чл.115а от Закона за туризма. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението, както и от представителя на дружеството-жалбоподател – Д.А.С., на която е връчен препис от акта срещу разписка.

              В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН лично управителят на “Ф.г.” ЕООД е подал възражения среку акта по електронната поща, в който е уведомил КЗП, че е предприел действия по изпълнение изискванията на закона и отстраняване констатираното при проверката нарушение, като моли актът да бъде отменен и да не бъде налагана санкцията. Същевременно обаче е подавал сигнали да бъдат извършени прверки и на други намиращи се в близост туристически обекти, които счита, че са му конкуренти, и в които според него са допуснати същото и други административни нарушения, както и да бъдат отстранени служителите, извършили проверката в семейния му хотел.

              Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията, и в което е възпроизвел съдържанието на акта.

              Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката в обекта, обективирани в констативния протокол, на които се е позовал при съставянето на акта, като уточнява, че нарушението, за което е съставен акта, се изразява в непредоставена информация в близост до входа на обекта на английски език за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца и имената на управителя на обекта.

              От така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес да оспорва наказателното постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 12.03.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 19.03.2020г.

              В административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване или нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

              Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съдържат всички предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, наказателното постановление е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

              От страна на жалбоподателя не се спори, че в деня на извършената проверка – 31.07.2019г., в близост до входа на проверявания обект – семеен хотел „Д.“, в град О., стопанисван от “Ф.Г.” ЕООД, не е била предоставена информацията на английски език съгласно изискването на чл.115а от ЗТ за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца (чл.114, т.3, б.“а“ от ЗТ) и имената на управителя на обекта (чл.114, т.3, б.“в“ от ЗТ), по който начин този търговец е осъществил състава на това нарушение.

             По отношение на основното възражение, въведено от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че АУАН е съставен в присъствието и връчен на служител на дружеството, който е имал правомощия само да представя изискани от актосъставителя документи, следва на първо място да се посочи, че от съдържанието пълномощното, на което се позовава, е видно, че с него А.Ж.Г., в качеството му на управител на „Ф.Г.“ ЕООД, е упълномощил Д.А.С. да представлява дружеството пред КЗП „във връзка с извършена проверка на 31.07.2019г. и Констативен протокол № 2662364“. Вярно е, че липсва изрично упълномощаване Д.С.да присъства при съставянето на акта и да получава същия от името на дружеството, както и че с Констативния протокол управителят на дружеството не бил поканен да се яви за да му бъде съставен и връчен АУАН. Макар и Д.С.да не е била изрично упълномощена и да представя пред КЗП документи, а общо до приключване на проверката, съставянето на АУАН, с който е започнало административно наказателното производство, в присъствието на представител на дружеството, макар и не изрично упълномощен, респ. непоканването за съставяне на акт и неприсъствието при тези действия лично на законния представител, не представлява в случая съществено процесуално нарушение, а следва да се приеме, че този акт е надлежно връчен на наказаното лице. Управителят на дружеството не само, че е имал възможност, но и лично е упражнил правото си на защита като е подал възражение срещу акт в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, по който начин се приема, че по този начин е потвърдил действията на мнимия си представител, поради което доводът за нарушено право на защита на наказаното лице, което нарушение да е съществено, е неоснователен и не може да бъде споделен от настоящия съдебен състав (Решение № 592/27.02.2015г. по КНАД № 372/2015г. на Административен съд – Бургас).

               При доказано по категоричен и по безспорен начин извършване на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че наказващият орган правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, какъвто е другият основен довод на жалбоподателя и процесуалния му представител, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Настоящият съдебен състав не споделя практиката при констатация на формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично да се приравнява на маловажен случай, тъй като това би означавало винаги да отпада административно наказателната отговорност  за виновно извършено деяние, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние съгласто чл.6 от ЗАНН. Следователно преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат на деянието не е обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществена опасност, защото нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил административно наказателна отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без да е предвидил необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. На следващо място съдът съобрази, че при проверката са били установени и други нарушения, за отстраняването на някои от които на търговеца са дадени предписания, което на първо място показва, че процесното деяние не се явява изолирана проява на нарушаване на реда на държавно управление от страна на жалбоподателя, поради което той не може да бъде оценен като лице с пренебрежително ниска степен на обществена опасност, и на второ място, контролните органи не са длъжни за всички констатирани нарушения да дават предписания за отстраняването им в срок. Конкретното деяние също не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

                По никакъв случай не може да послужи като оправдание на търговеца-жалбоподател, че разпоредбата на чл.115а от ЗТ е нова и той не е запознат с нея, както и краткото време от въвеждането й до проверката му е било недостатъчно да я спази. Разпоредбата на чл.115а от ТЗ е в сила от 04.05.2018г., а проверката в обекта и извършена почти година и три месеца по-късно. Управителят на “Ф.Г.” ЕООД е бил длъжен през този период да действа като добър търговец като за целта е следвало от една страна да е запознат със съдържанието на Търговския закон и да следи за изменението му, тъй като той е един от основните нормативни актове, чрез който се регулира търговската му дейност и съдържа изисквания, на които да отговаря, и задължения, които да изпълнява, и да привежда своевременно дейността си в съответствие с тях. Предприемането на действия по привеждане на дейността на жалбоподателя със законовите изисквания е било продиктувано единствено от проверката на контролните органи, а не поради проявена активност от наказаното лице, което претендира да е опитен търговец в своя бранш. По делото липсват категорични данни кога на предприетите от него действия по спазване изискването на чл.115а от ТЗ са дали резултат, но предвид, че той е продължил да извършва туристическа дейност след проверката през периода до изпълнението на това законово изискване, означава, че той е продължил и дотогава да извършва неправомерно осъществяване на дейността, което наред с констатирани и други административни нарушения при проверката, то деянието разкрива типичната за този вид нарушения степен на обществена опасност и не представлява маловажен случай.

                Деянието безспорно съставлява нарушение и е основание за реализиране на административно наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Наказващият орган обаче не е изложил никакви мотиви защо следва да наложи наказание над минималния предвиден размер. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че са налице основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в санкционната му част, а именно в частта, с която е наложена санкцията на основание чл.209 от ЗТ, тъй като при определяне на административното наказание наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, а именно наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, което обуславя налагането на по-леко наказание, и с констатацията на актосъставителя в АУАН, че се касае за първо нарушение.

              Гореизложеното налага НП да бъде изменено като се намали размера на наложеното на основание чл.209 от ЗЗП наказание и същото да бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение, а именно имуществена санкция в размер на 500 лева.

              Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) съобразно уважената част от искането за намаляване размера на наложената санкция, а именно сумата в размер на 42,86 лева.

              Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 44328 от 25.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция за области Бургас, Сливен и Ямбол със седалище *** към Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисия за защита на потребителите, в частта, в която на  “Ф.Г.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и ********№ 155, етаж 5, ап.13, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А.Ж.Г., за нарушение на чл.115а във връзка с чл.114, т.3, б.“а“ и б.“в“ от Закона за туризма, е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 700 лева на основание чл.209 от Закона за защита на потребителите, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

              НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – Имуществена санкция от 700 лв. (седемстотин лева) на 500 лв. (петстотин лева).

 

              ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ на “Ф.Г.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и ********№ 155, етаж 5, ап.13, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А.Ж.Г., сумата в размер на 42,86 лв. (четиридесет и два лева и 86 ст.), представляваща част от направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 

 

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                                                                      РАЙНЕН СЪДИЯ: