Определение по дело №699/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 943
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 18 май 2020 г.)
Съдия: Мина Георгиева Мумджиева
Дело: 20201100200699
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

       

Гр. София, 06.03.2020 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в открито съдебно заседание на шести март, 2020 г., в следния състав:

                                      

Председател:

МИНА МУМДЖИЕВА

 

 

 

Секретар

 

 ТАТЯНА ШУМАНОВА

Прокурор

НИКОЛИНА АНГЕЛОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия МУМДЖИЕВА НЧД № 699 по описа за 2020 г.

 

На именното повикване в 15.00 часа се явиха

 

Лишеният от свобода Г.В.И. явява се лично.

Явява се адв. С., определен с решение на САК.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. – Нямам претенции, нека да имам адвокат.

АДВ. С. - Запознат съм с материалите по делото.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА адв. С. от САК за служебен защитник на лишеният от свобода Г.И..

Препис от протокола да се издаде на адв. С., за да му послужи пред НБПП.

 

За началника на Затвора се явява инсп. М. с представена в днешното съдебно заседание заповед от 10.10.2019 г.

 

СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА:

Г.В.И. *** на *** г., ЕГН **********, с основно образование, завършен 8-ми клас, по занятие строител, живущ ***.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на Г.И. в това производство.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Г.И. – Разбрах правата си.

АДВ. С. - Нямаме искания за отводи.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото с постъпила молба от Г.И., с която се моли по отношение на него да бъде постановено условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“.

 

Л.СВ.Г.И. - Поддържам молбата. Ще соча доказателства, представям за констатация определение от 05.12.2019 г. на ОС-Монтана, те ми го дадоха в съда на ръка, а би трябвало да го пратят по служебен път в затвора.

Представям също присъда от 27.11.2012 г. на СРС, НО, 98 състав, тъй като твърдя, че я няма в досието по делото. В ГДИН я нямат като „лежано“ и не съм я „лежал“ тази присъда 10 месеца ми дават ефективно със строг режим, което тя подлежи, тази присъда, до момент всички изтърпени присъди, демек пет години и половина съм имал от 2002 г. до 2010 г., и една следствен по Осмицата шест и половина стават, не съм я лежал, точно тя подлежи на кумулация до момента всички изтърпени присъди, тя кумулира със старите присъди, защото присъдата, 2000 г. престъплението е извършено, а те ме съдят 2012 г., а аз съм следствен по Осмицата.   

 

ИНСП. М. - Представената присъда на ОС-Монтана е приложена по делото, тъй като лишения от свобода изтърпява в момента това наказание.

 

Л.СВ. И. - Кумулацията ми е направена, в определението пише там, което е изтърпяно отчасти или изцяло, да се прочете колко присъди са признати и да ми приспаднат аз които съм излежал.

АДВ. С. - Моля да я приемете.

 

ПРОКУРОРЪТ - Няма да соча доказателства.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯ ПРЕДСТВИТЕЛ  НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ИНСП. М. - Представям справка във връзка с неизтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“ към днешна дата.

ПРОКУРОРЪТ - Да се приеме.

АДВ. С. - Да се приеме.

 

СЪДЪТ намира, че представените доказателства са относими към предмета на доказване. Определението, постановено от ОС-Монтана подлежащо на изтърпяване с наложеното от него наказание „Лишаване от свобода“  следва да бъде върнато на лишения от свобода, тъй като копие от същия съдебен акт се съдържа в материалите по делото. Относими към предмета на делото са останалите доказателства - присъда на СРС, постановена на 27.11.2012 г., която е цитирана в определението на ОС-Монтана.

Отделно от това, съдът намира, че е относима и справката за неизтърпяната част на наказанието към днешна дата.

Така мотивиран

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените доказателства.

ВРЪЩА на лишения от свобода копие от определение от 05.12.2019 г. на ОС-Монтана (незаверен препис).

 

ИНСП. М. - Представям и докладна записка, изготвена от ИСДВРИ.Д. за сведение.

ПРОКУРОРЪТ - Да се приеме.

АДВ. С. – Да се приеме.

 

СЪДЪТ намира, че представената докладна записка е относима, доколкото касае въпроси по чл. 156 ЗИНЗС

Така мотивиран

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА докладна записка от ИСДВРИ.Д., изготвена към 04.03.2020 г., както и копие от първоначален план на присъдата от 12.09.2019 г..

 

СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото доказателства.

Счете същото за изяснено, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че не е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК, както и доказателства за поправянето на осъденото лице, с оглед на което, считам че молбата му следва да бъде оставена без уважение.

 

ИНСП. М. – Становището на началника на затвора е, че не са налице и двете предпоставки, както изтърпяно две трети от наложеното наказание, тъй като едно от деянията, за които е осъден е извършено при условията на опасен рецидив.

При липсата на първата предпоставка, не би следвало да се коментира втората предпоставка, доказателства за поправяне на лицето, но все пак ще кажа няколко думи и по нея. Рисковите от рецидив и вреди са с непромени първоначално високи стойности, има актуални проблемни зони, които са установени в началото на изпълнение на наказанието, които са актуални и към момента, изпълнението на прогресивната система все още не е започнало. По отношение на документи, които евентуално ще представи за „лежано“ в Гърция, има произнасяне на ОС-Монтана, не съм сигурен дали конкретно с това определение или с отделен съдебен акт, с който се отказва зачитането му, но дори и да има основание в момента се изпълнява съдебен акт, в който тези данни не са включени, това е предмет на друго дело, а не на настоящото, така че с оглед на изложеното и наличните към момента данни, ви моля да не уважавате молбата му за условно предсрочно освобождаване.

 

АДВ. С. - Моля да дадете първо думата на осъдения, тъй като има нови неща, които иска да съобщи, които ги няма по делото, така или иначе не съм могъл да се запозная с тях.

 

Л.СВ. И. - Първо не съм съгласен, че имам остатък 6 години и колко ми дават там администрацията на затвора, Главна дирекция. Имам документи, с които ми е направена кумулация, в постановление пише там, което е излежано отчасти или изцяло и там по кои НОХД-та, моля прегледайте цялото постановление на Монтанския окръжен съд, по това постановление вие да решите колко ми приспадат, защото тази присъда № 5736 , престъплението е извършено 2000 г., 2012 г. съм осъден на 10 месеца, която подлежи до момента до всички изтърпени присъди, които съм имал 2002 г. – 6 месеца и 2006 г. влизам и 2010 г. излизам с петгодишна присъда, да стават пет години и шест месеца и една година имам следствен по Осмицата, стават шест години и шест месеца, осем месеца вече откакто са ме екстрадирали от Гърция тука и остатъка ми е горе долу по моя преценка е година и 3-4 месеца.

По време на издадената задочна присъда, която е влязла в законна сила на 29.09.2016 г., аз се намирах на територията на Гърция в затворите, за което имам документ, изискал съм от ОС-Монтана да си ги изискат по служебен път да видят и да се установи истината, че не лъжа, за което по НК и НПК предвижда приспадането ми към тази присъда, където в момента я изтърпявам осемгодишната. Имам оригинални документи, които са ми давани в затворите, три затвора смених в Гърция, аз нямам печати да ги печатам, моля да ги изискат по съдебен път от Гърция и да видят и да се установи истината. Писал съм и до ВКС, до прокуратурата, прокуратурата се обръща и вижда, че надлежвам, „г-н И. да възобновите делото“. Аз съм писал до ВКС „Г-н Председател нямам намерение да възобновявам или да връщам делото за ново разглеждане, моля да ми бъде приспаднато лежаното“, там съм лежал осем години, не искам осем години да ми приспадат, искам да ми приспаднат от 10.01.2017 г. до екстрадирането ми в България 18.07.2019 г., за което аз имам документи, но според тяхното виждане това не са оригинални документи, няма проблем да си ги изискат по служебен път и да видят истината, че не съм бил на свобода, което и закона го предвижда чл. 466, чл. 468, чл. 457  НПК и съда да реши по кой член, писал съм и до ВКС и от там чакам отговор, защото в момента се намирам в СЦЗ незаконосъобразно ме държат по мое виждане, аз взимам книгата и чета НК и НПК, няма шест години и половина да лежа, ето документите, аз не ги измислям.

 

СЪДЪТ ДАДЕ последна дума на лишеният от свобода:

ПОСЛЕДНА ДУМА на Л.СВ. И. – Моля съдът, ако може да ми уважи молбата да бъда пуснат условно предсрочно с година и 2-3 месеца, ако не ще чакам отговор, писал съм до всички инстанции. Исках да направя добро поведение в затвора, 2007 г. съм завършил курсовете в затвора за готвач, минал съм на практика и на теория, за което имам диплома, работил съм 2008 г.. Като постъпих в затвора написах молба да бъда назначен в затворническата кухнята на работа като транжорист или помощник готвач, минаха се два месеца, една госпожа ме викна долу, попиши, подпиши заповедта за работа, накрая ми вика „подпиши и този лист“, да подпиша по чл. 80 от ППЗИН без заплащане и аз съм отказал работа по чл. 80 без заплащане, защото аз не правя свиждане, нямам пари, нуждая се от бикчета, сапуни, кафе, цигари, ако слезнех да работя в затворническата кухня по чл. 80 без заплащане, те ме принуждават да крада салами, пилети или месо, за да продам там на колегите, за да мога да си набавя бикчета, сапуни, шампоани, за това съм отказал работата по чл. 80 без заплащане.

 

СЪДЪТ след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и доводите в жалбата, намира за установено следното:

Лишеният от свобода Г.И. е осъден по НЧД № 138/2019 г. на ОС-Монтана в размер на едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години. Групирани са наказания „лишаване от свобода“, наложени съответно по НОХД № 11/2015 г. на ОС-Монтана, по което е било наложено по-тежкото наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години и наказание „лишаване от свобода“ по НОХД 5736/2012 г. на СРС, по което е било наложено по-лекото наказание – лишаване от свобода за срок от десет месеца. Определено е едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години.

Съдът констатира, че едно от обвиненията по наказателните производства, включени в съвкупността в група, а именно по НОХД №11/2015 г. на ОС-Монтана е за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 НК, т.е. за деяние, извършено при условията на опасен рецидив. По изложените съображения съдът  намира, че в случая следва да бъдат изпълнени предписанията на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК, а именно, за да е допустимо условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода Г.И., същият следва да е изтърпял фактически две трети от наложеното му наказание.

От представените в днешното съдебно заседание доказателства е видно, че от общия размер на наказанието „лишаване от свобода“ Г.И. е изтърпял фактически 1 година, 7 месеца и 26 дни, остатъкът от неизтърпяната част на наказание възлиза на 6 години, 4 месеца и 3 дни. Съгласно това писмено доказателство не са изпълнени предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.

По възражението, с което се оспорва изчисляването на остатъка от неизтърпяната част на наказанието с аргумент, че не е зачетено предварително задържане на лишения от свобода Г.И., съдът намира за установено следното: Съгласно представената от затворническата администрация информация спрямо Г.И. е бил зачетен предварителен арест за срок от една година и осем дни. Претендираното зачитане на по-голям срок, за което са наведени доводи в днешното съдебно заседание, предполага приложението на чл. 59, ал. 1 НК, което може да се извърши по друг процесуален ред от прокурора. Принципно този текст от закона може да се прилага самостоятелно и от прокурора във връзка с изпълнението на наказанията тогава, когато съдът е пропуснал да стори това в крайния си съдебен акт. Ето защо и на това основание съдът намира, че е недопустимо в настоящото производство да ревизира изчисления от затворническата администрация общ срок на наказанието „лишаване от свобода“,  подлежащ на изтърпяване фактически след зачитане на предварителния арест. Такъв спор, ако се поддържа от лишеният от свобода, следва да бъде отнесен до съответния прокурор, ангажиран с изпълнение на наказанието по друг процесуален ред.

След като не е изпълнена една от императивно предвидените изискуеми предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК, не би могъл да се приложи и правният институт на условно предсрочно освобождаване, независимо от това дали е изпълнена втората изискуема от закона предпоставка, но с оглед изчерпателност, съдът отбелязва, че съобразно представената докладна записка в днешното съдебно заседание все още са отчетени проблемни зони в корекционния процес по отношение на лишения  от свобода, които са описани подробно в нея. Посочено е, че оценката на риска от рецидив и вреди е без промяна към настоящия момент. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо да се постанови условно предсрочно освобождаване при липсата и на минимални доказателства за реализацията на принципа за прогресивната система при изпълнение на наказанието.

Следва да се отчете в позитивен аспект фактът, че лишеният от свобода е включен да посещава мероприятия на католическа евангелска църква, както и това, че е изявил желание за включване в курс по компютърна грамотност. От друга страна, обаче, отказът за включване в трудова дейност, независимо от факта, че са му били предложени програми без заплащане, също е допълнителен аргумент за необходимостта от допълнителния усилия при  превъзпитанието на лишения от свобода. В настоящия случай е видно отчетена трудова дейност от работа само един ден, което навежда самостоятелно за аргументи, че лишеният от свобода е имал възможност да полага труд с всички протичащи от това обстоятелство правни последици, свързани с приспадането на съответния период от работа при изчисляването на крайният остатък от неизтърпяната част на наказанието, но сам е преценил, че не желае да се възползва от тази възможност. След като същият е бил наясно с тези правни последици, които биха могли да облекчат неговото положение при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, но въпреки предложените му възможности е отказал да полага труд, както и с оглед останалите проблемни зони, съдът намира, че и на това основание на този етап не може да бъде постановено условно предсрочно освобождаване.

Така мотивиран

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.В.И., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието „Лишаване от свобода“, възлизаща на ШЕСТ ГОДИНИ, ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ТРИ ДНИ, определена по НЧД № 1386/2019 г. на ОС-Монтана.

 

Определението на съда подлежи  на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС.

 

Препис от протокола да се издаде на защитата и на лишеният от свобода Г.И..

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.30 часа.

 

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                     СЕКРЕТАР: