В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 266 и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди в исковата си молба, че поради постъпило възражение от ответника за недължимост на вземането по издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. */2012 г. на ЗРС, в законно установения срок подава настоящата искова молба на горепосоченото правно основание. Твърди, че вземането, което претендира срещу ответника, произтича от сключен между страните Договор за строителство № */04.06.2007 г., с предмет на изпълнение: „Декоративна настилка от речен камък и укрепване на улично платно на ул. Б. гр. З.”. Ответникът, в качеството на възложител му възложил да изпълни СМР, във връзка с предмета на договора, които изпълнил точно и качествено, а обекта бил приет с Протокол обр.19, №*/14.03.2008 г. В изпълнение на възложената задача извършил доставка на речен камък в размер на 120 куб.м. на обща стойност 2028 лева( 16.90 лв. за 1 куб.м.), включваща разходи за сортиране, събиране и ръчно разтоварване. Направил и разходи в размер на 660.00 лева за превозване на речния камък до обекта. Не по негова вина, ответникът преустановил изпълнението на договора, натоварил доставените от него камъни и ги закарал на друг обект. Не му заплатил тяхната стойност, въпреки отправената покана. Посочените строителни материали доставил за негова сметка и същите били предназначени за направа на калдъръма, съобразно договора за строителния обект, който е приет от ответника, доказателство за което са подписаните Протокол 19/23.10.07 г. и фактури №№*/14.03.2008 г. и*/23.10.2007 г. за извършени СМР на посочения обект. Тъй като ответникът не му изплатил стойността и разходите за доставения речен камък, в размер на главницата - 2 688.00 лева , същият е изпаднал в забава като за периода от 15.03.2008 г. до 24.04.2012 г., когато подал заявлението по чл.410 ГПК, му дължи лихва за забава в размер на 1312.11 лева, както и законната лихва след тази дата, върху главницата до окончателно изплащане на същата. Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че вземането му срещу ответника О. гр. З. за което е издадена Заповед за изпълнение № */27.04.2012 г. по ч.гр.д. */2012 г. на ЗРС, съществува за сумата 2688.00 лева -главница; 1312.11 лева лихва за забава за периода от 15.03.2008 г. до 24.04.2012 г. и законна лихва върху главницата от 25.04.2012 г. до окончателно изплащане на сумата. Моли, да му бъдат присъдени разноските по водене на делото. Ответникът, моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани им присъди юриск. възнаграждение. Твърди, че това което е направеното по Договор № */04.06.2007 г., общината е приела със съответните строителни книжа, за което са издадени фактури и е образувано дело в ЗРС, по което има решение, влязло в законна сила. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. По ч.гр.д. № */2012 г., срещу настоящия ответник е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 2688.00 (две хиляди шестстотин осемдесет и осем ) лева, представляваща извършени СМР на обект „Калдъръмена настилка и подпорна стена” на ул. Б., гр. З. за доставен речен камък 120 кв.м., в размер на 2028.00 лева и разходи за превоз на същия – 660.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 2688.00 лева, считано от 25.04.2012 г. до окончателно изплащане на сумата; сумата 1312.11 (хиляда триста и дванадесет лева и единадесет стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2688.00 лева за периода от 15.03.2008 г. до 24.04.2012 г. и разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева за Д.Т. В частта относно присъдените разноски заповедта не е обжалвана и в тази част е влязла в сила. В законно установения срок, длъжникът по това дело (ответникът) е депозирал Възражение вх. № */16.05.2012 г., поради което в срок е предявен установителен иск от ищеца. Няма спор, че между страните е възникнало облигационно правоотношение на основание сключен Договор за строителство №*/04.06.2007 г., с предмет „Декоративна настилка от речен камък и укрепване на уличното платно” за изпълнение на СМР на обект „Калдаръмена настилка и подпорна стена на ул. "Б.” – гр. З.”. Цената на поръчката е определена в размер на 8 408.26 лева –р.V.1. от договора. За извършени строителни работи са изготвени Протоколи № 1 и № 19 и е издадена фактура за 6719.39 лева и за допълнителни работи – 1040.00 лева. По гр.д. */12 г. на ЗРС е установено, че това е стойността на извършените СМР за подпорната стена, което не се оспорва от ответника, който е направил авансово плащане в размер на 3 000.00 лева. За остатъка от 4 759.68 лева е водено гр.д.*/2012 г., по описа на ЗРС, по което е постановено осъдително Решение № */20.07.2012 г., необжалвано и влязло в законна сила на 18.08.2012 г. Предмет на настоящото дело е претенция на ищеца за доставен от него речен камък във връзка с изпълнение на частта от договора, касаеща изпълнение на калдаръмена настилка на ул. Б. За доставката на този материал е представена от ищеца количествено стойностна сметка(КСМ) за 120 куб.м. речен камък на стойност 2 028.00 лева и за разходи за превоз – 660.00 лева, или общо на стойност 2 688.00лева. По делото бяха разпитани, като свидетели М.И.К., С. Р.М., В. А. К., Т. В.К. и. * Е. С. Ч. – всички без родство със страните. Свидетелите М.К. и С. М., които са работили на обекта, изпълняван от ищеца, поясниха, че ищеца ги ангажирал да събират от реката камъни за калдъръма - едната част били на разклона за гр. Н., а другата част към с. П. Събрали и товарили ръчно камъни за - 12-13 товарни автомобила( шкода). Разтоварили ги на ул. Б., където бил обекта. Камъните останали там, след което те напуснали, поради преустановяване на работата, и не знаят, какво е станало с тях. Спряхме да работят поради забрана. Фактът, че ищеца е доставил на обекта речни камъни се потвърди и от св. В. К.-живущ в непосредствена близост до улицата. Той обясни, че на ул. Б., на която щяло да се прави калдъръм, докарали 10-12 купчини камъни, като помагал на ищеца да прави канализацията на улицата. Камъните били разтоварени от работници на ищеца. След изборите, камъните останали, а работата била преустановена. Тъй като камъните пречели на хората, имало оплаквания до новия кмет. Дошли с багер и кола и натоварили камъните. Свидетелката Т. К., работела по това време в общината като строителен техник - инвеститорски контрол на обекта на ищеца на ул. Б. Доколкото си спомня, следвало да се укрепи обекта и да се направи калдъръм, като обекта се изпълнявал поетапно. Приела единият етап – за укрепване на улицата, дерето, за което подписали акт за приемане на тази работа. Не й е известно, какво е станало със следващия етап, тъй като напуснала. Доставянето на камъни се явява заскладяване на общината и не може да ги приеме. Отчитат вложени материали в обекта, ако са вложени, всеки колега ще отчете квадратурата и колко куб. камъни са поставени, като следва да се опишат в протокол. Свидетелката * Е. Ч., която тогава била началник на „Техническа служба” към О. З. поясни, че знае за сключения договор за строителство за определени строителни дейности на ул. Б. Не й е известно да е доставен камък на място за изпълнение на обекта като за строителството на обекта е запозната чрез инвеститорския контрол. Не е посещавала обекта. Не й е известно да е имало жалби от хора, че тези камъни са им са пречили. По делото е изготвена техническа експертиза, видно от която необходимото количество речен камък за изпълнение на каменната настилка и укрепване на уличното платно от речен камък на обект „Калдъръмена настилка и подпорна стена на ул. Б. гр. З.” е 91 куб.м., като стойността на направените разходи за доставката на речния камък е 2038.40 лева. В съдебно заседание обясни, че посетил обекта на място и установил, че няма положени камъни, на място нямало камъни, но платното било подготвено за полагане на камък. Подготовката за полагане на камък също не е фактурирана. Не му е известно, защо е преустановена работата. В договора е записано „калдъръм”. В общината му била предоставена само една част от проекта – за подпорната стена. За другия подобект „калдъръм” му казали, че не могат да намерят проект. Само изпълнението на подпорната стена е фактурирана. Няма Акт 19 за калдъръмена настилка, тъй като не е изпълнена. Проверявал в общината, но няма документи освен този за подпорната стена. Те са два подобекта – калдъръм и стена, като фактурирана е само подпорната стена. Стойността на необходимия речен камък за улицата е 91 куб.м., които е остойностил. Приложил е и чертеж-одобрен проект на процесната улица с дължина 91.00 м и ширина 5.00 м.Съдът прие изготвеното заключение, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Относно предявения иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД. Безспорно е, че между страните по делото е възникнала облигационна връзка по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗЗД, породена от сключен договор за строителство № */04.06.2007 г., съгласно който ответникът – в качеството на инвеститор и възложител, е възложил на ищеца – в качеството на изпълнител, да извърши СМР на обект „Калдъръмена настилка и подпорна стена на У. Б. - гр. З.". Извършената от изпълнителя работа в частта за подпорната стена, е приета без забележки от страна на възложителя, което е удостоверено в съставените Актове обр.19 , като взаимоотношенията между страните в тази част са уредени по гр.д.*/12 г. ЗРС. Неуредени са останали взаимоотношенията във връзка с доставения речен камък от ищеца, необходим за изпълнение на другата част от договора, а именно за изграждане на калдаръмената настилка на ул.Б. От събраните гласни доказателства се установи, че ищецът е доставил речен камък, необходим за изпълнÕние на калдаръмената настилка, като не по негова вина изпълнението на обекта е преустановено, макар че е част от сключения договор. По силата на същия – р.ІV.1.1. възложителят е бил длъжен да осигури длъжностно лице за приемане на извършените СМР, но въпреки настояването на ищеца това не е направено. Както се установи, не по вина на ищеца доставените камъни не са били вложени в обекта Ч. съответните СМР и не са били заприходени от ответника. Камъните били стоварени на обекта от ищеца, но впоследствие премахнати поради оплаквания на граждани до ответника, което установи св. К. Вещото лице заяви, че ищеца дори е направил подготовка на улицата за полагане на речния камък, която дейност също не е фактурирана. В количествено стойностната сметка, количеството на доставения речен камък е посочено в размер на 120 куб.м., но съобразно заключението на вещото лице за улицата са били необходими 91.00 куб.м., поради което доставеното в по-вече остава за сметка на ищеца. Съдът намира, че искът е основателен и доказан до размера съобразно СТЕ, а именно – 2038.40 лева. В частта до 2688.00 лева искът се явява неоснователен и недоказан. Искът ще следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 25.04.2012 г.( подаване на заявлението по ч.гр.д.*/12 г.) до окончателно изплащате на главницата. Относно предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а ако не е определен – от поканата за изпълнение – чл. 84, ал.2 ЗЗД. При договора за изработка с приемането на работата вземането на изпълнителя за възнаграждение става изискуемо и възложителя може да го търси. Тъй като в процесния случай няма доказан момент на приемане от възложителя на доставката на камъните като част от изпълнението на калдаръмената настилка, то лихва за забава се дължи от момента на поканата, т.е. от подаване на заявлението за издаване на Заявление по чл. 410 ГПК, с вх.№ 830/25.04.2012 г. По тези съображения исковата претенция по чл. 86 ЗЗД за изтекли лихва за забава в размер на 13.12.11 лева за периода от 15.03.2008 г. до 24.04.2012 г. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В частта относно присъдените разноски в заповедното производство в размер на 80.00 лева, заповедта не е била обжалвана и е влезнала в сила. Тези разноски не са предмет на предявения установителен иск. По настоящото производство, ищецът е направил разноски общо 180.00 лева ( за Д.Т. - 80.00 лева и за експертиза 100.00 лева) които на осн. чл. 78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени, съобразно уважената част от исковата претенция, а именно в размер на 92.00 лева. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на „В.-С. П.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. С., ул. В.К. № *, представлявано и управлявано от С. Р.П. срещу О. гр. З. БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление гр. З. обл. С., ул. С. С. № *, представлявана от * М.М.Я., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 482 от 27.04.2012 г. по ч.гр.д. № 146/2012 г. на ЗлРС, съществува в размер на 2038.40 лева, представляваща стойността на доставени 91.00 куб.м. камъни за СМР – калдаръмена настилка за обект „Калдъръмена настилка и подпорна стена” на ул. Б., ул. З. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2012 г. до окончателно изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено за установено, че вземането на „В.-С. П.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. С., ул. В.К. № *, представлявано и управлявано от С. Р.П. срещу О. гр. З. БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление гр. З. обл. С., ул. С. С. № *, представлявана от * М.М.Я., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № * от 27.04.2012 г. в частта на главницата над 2038.40 лева до 2688.00 лева и в частта в размер на 1312.11 лева - представляваща лихва за забава върху главница от 2688.00 лева за периода от 15.03.2008 г. до 24.04.2012 г., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА О. - З. представлявана от * М.М.Я. да заплати на „В.-С. П.”, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. С., ул. В.К. № *, представлявано и управлявано от С. Р.П. направените в настоящото производство разноски в размер на 92.00 лв. СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на съдебното решение, да се издаде Изпълнителен лист по ч.гр.д. № */2012 г., съобразно установеното вземане, като се обезсили Заповед за изпълнение № */27.04.2012 г., в отхвърлителната част. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |