Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр.
Сливен, 26.02.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в откритото заседание на двадесет
и шести февруари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ……...………….и
при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 74 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против първоинстанционно
решение № 1259/11.11.2019г. по гр.д. № 2529/2019г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от ЗД „Бул инс“ АД, гр. София против Т.Г.Б.: 1. иск с правна
квалификация чл. 411 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 1314, 87
лв., представляваща изплатено по застраховка „Автокаско“ обезщетение за застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 05.09.2016г. по вина на ответника, който не е имал сключена
застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП, заедно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане и 2. Иск с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата 235, 57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законовата лихва върху главницата за периода 26.04.2017г. – 01.03.2019г. и
са присъдени на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лв.,
като решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София.
С въззивната си жалба ищецът в
първоинстанционното производство атакува решението изцяло, като счита, че то е
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални
нарушения и неправилна преценка на доказателствата.
Въззивникът заявява, че
производството се е развило в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй
като не му е бил връчен препис от отговора на исковата молба, което се
доказвало и от становището, подадено от него по делото от 20.09.19г., от което
било видно, че той не знае за съществуването на отговор.невръчването на
отговора го поставило в неравностойно положение спрямо другата страна, понеже
не могъл да се запознае с възраженията му и така бил нарушен принципа за
равнопоставеност, както и този на състезателност в процеса. Съдът нарушил и
правилото за служебното начало, като не извършил действие, което е бил длъжен
да извърши. Въззивникът твърди и че отговорът не му е бил връчен, защото не е
бил подаден в законовия срок. По-нататък въззивникът се оплаква, че са
допуснати и други процесуални нарушения – твиръди, че не е бил съставен
проектодоклад по делото, а доколкото такъв се установи – твърди, че
целенасочено, за да бъде препятстван да ангажира доказателства, не му е бил
връчен препис от същия. Твърди и, че даже да има доклад, в него не е
разпределена доказателствената тежест. Също така въззивникът заявява, че в
молбата си от 20.09.19г. е посочил, че поддържа исканията си за АТЕ, за ССЕ и
за разпит на свидетел, но съдът неправилно не му е дал възможност да внесе
съответните депозити и да ангажира доказателствата си. Не му било изпратено
съобщение за необходимостта от внасяне на депозити и за последиците от това,
също показвало нарушаване на принципите на процеса. Също така въззивникът
намира, че първостепенният съд неправилно е приел за доказано наличието на
валидна застраховка „ГО“ на ответника, тъй като, видно от приложеното с
исковата молба извлечение от електронния регистър на ГФ, такава не е
съществувала към датата на ПТП. Оспорва всякакви твърдения и документи, наведени
и представени по този повод, тъй като нямал възможност да стори това по-рано,
поради посочените нарушения. В тежест на ответника било пълното и главно
доказване на този факт, но той не е сторил това – той е следвало да докаже и
валидно сключена застраховка и плащане на премиите. В случай, че съдът счете,
че това е в негова тежест, въззивникът иска да му се даде СУ, за да се снабди с
удостоверение от ГФ касателно тези обстоятелства.
В обобщение въззивникът
моли въззивния съд да отмени изцяло решението на СлРС и вместо това постанови
ново, с което уважи предявените искове.
Претендира разноските за
двете инстанции.
Във въззивната жалба са
направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
Въззивникът иска да му бъде
връчен препис от отговора на исковата молба и да му се даде възможност да
направи доказателствени искания.
С оглед допуснатите от
първоинстанционния съд процесуални нарушения иск да бъдат допуснати от
въззивната инстанция следните доказателства – 1. разпит на свидетел при режим
на призоваване, за установяване механизма на ПТП и вината на ответника, 2. АТЕ
със задачите от исковата молба – относно причинно-следствената връзка между
механизма на ПТП и щетите по автомобила
и относно размера на вредите по пазарни цени, 3. ССЕ, в случай на оспорване на
платеното обезщетение по застраховка „автокаско“ и 4. издаване на СУ за
снабдяване с удостоверение от ГФ по въпроса имало ли е валидна застраховка ГО
към датата на ПТП за МПС рег.№ *****.
Исканията не са уважени.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство не е
подала писмен отговор.
Третото лице-помагач на
страната на ответника не е подало в законовия срок въззивна жалба или отговор
на подадената такава от ищеца.
В същия срок няма подадени
насрещни въззивни жалби.
В с.з., за въззивното
дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон,
или пълномощие.
В с.з. въззиваемият,
редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище,
подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва
жалбата и иска да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – да бъде
потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък.
В с.з. за третото
лице-помагач на страната на ответника, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ
с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира, че решението е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
По начало ищцовото дружество-застраховател
на увреденото лице, на което то е изплатило застрахователно обезщетение по
застраховка “Автокаско”, има право да встъпи в неговите права и може да иска да
се ангажира отговорността на ответника като пряк причинител на вредата, независимо
дали той е имал или не сключена застраховка „гражданска отговорност“, като насочи
регресния си иск за възстановяване на застрахователното обезщетение срещу него
и в двата случая, каквито възможности са предвидени в чл. 410 и чл. 411 от КЗ.
Правото на застрахователя да встъпи в правата
на застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител на вредите
възниква по силата на законовите норми от КЗ, обуславя се от деликтното
правоотношение между последните двама и предпоставка за упражняването му е
осъществяване на юридическия факт на плащане на застрахователното обезщетение
за вредите в изпълнение на договора за имуществено застраховане.
Прието е правилно от
решаващия съд, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение между
ищеца, като застраховател, и трето лице, като застрахован, по застраховка „автокаско“,
действала през периода, в който е осъществено увреждащото събитие. Доказано е
извън съмнение наличието на формалната
предпоставка за пораждане отговорността на прекия причинител на вредата
за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката, тъй като
то безспорно е изплатено от ищцовото дружество-застраховател на увреденото и
застраховано от него лице. Чрез това действие правото на регрес се активира от
застрахователя, тъй като той със заплащането на обезщетението на застрахования собственик
на увредената вещ, встъпва в правата му срещу прекия причинител, когото е
поканил писмено да възстанови платеното.
Това право обаче par excellence се обуславя от деликтното правоотношение мужду последните двама и при това
положение върху ищеца лежи доказателствената тежест да проведе пълно доказване
на всички правнорелевантни положителни факти, от чието наличие извлича
благоприятните за себе си правни последици. Така, освен тези, касаещи
застрахователното правоотношение, следва да бъдат доказани и тези, свързани с
настъпването на деликта. На пълно, пряко и главно доказване подлежат всички
елементи на фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД –
деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях,
противоправност на деянието и авторство на ответника, като вината на последното
се презумира.
Настоящият въззивен състав
намира, че не са доказани съществените елементи на непозволеното увреждане –
видът и размерът на вредата, противоправното поведение на ответника и
причинната връзка между двете - което обуславя неоснователността, а оттам – и
отхвърлянето на главния иск.
Доказателствените средства,
представени от ищеца относно вида и стойността на вредите, представляват писмени
частни свидетелстващи документи, изготвени от него по застрахователната преписка
/доклади, оценки, протоколи/, липсват доказателства, събрани непосредствено от
съда в хода на съдебното дирене. Относно механизма на ПТП, причинната връзка на
вредата с поведението на ответника и евентуалното наличие на противоправност на
действията му, е представен единствено протокол за ПТП от 05.09.2016г. Вярно е,
че той представлява официален свидетелстващ документ, издаден е от
лице, снабдено с държавна удостоверителна власт, в кръга на неговата
компетентност и са спазени предвидените от закона ред и форма и по начало има
освен формална и материална доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на длъжностното лице са се осъществили така, както
се твърди в документа. Тя обвързва съда, ако страната на която се
противопоставя документа не възрази срещу съдържанието му. Доколкото в случая
ответникът е оспорил верността на констатациите, като е твърдял, че те не
отговарят на действителното фактическо положение, то тези факти подлежат на доказване
с всички допустими доказателствени средства. Поради това в тежест на ищеца е
било да проведе главно, пълно и пряко доказване относно обстоятелствата и
фактите, от осъществяването на които черпи изгодните за себе си правни
последици, както му е и указано още с проектодоклада, приет и за окончателен от
страна на решаващия съд. Той не е успял да проведе успешно доказване нито на
механизма на ПТП, нито на вида вреди, нито на причинната връзка на тези вреди с
противоправното поведение на ответника.
С процесуалното си
бездействие ищецът не е успял да убеди съда в твърденията си, на които основава
претенциите си. За доказването им той е направил с въззивната жалба няколко
доказателствени искания, които въззивният съд е оставил без уважение. Тези
доказателства е следвало да бъдат събрани в първоинстанционното производство,
което не е сторено и настоящият състав не възприема доводите на въззивника за
допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, и съответно – сам е
отказал събирането им, по следните съображения:
Ищецът е направил
своевременно доказателствени искания за извършване на АТЕ и за допускане до
разпит на свидетел, при режим на призоваване, както и евентуално искане за
назначаване на ССЕ, още в исковата молба, като те са отговаряли на изискванията
на чл. 156 от ГПК. Съдът е допуснал в о.с.з на 24.09.2019г. извършването на
поисканата АТЕ и разпит на посочения свидетел, след превеждане по сметката на
определените от него депозити за възнаграждение на експерта в размер на 300
лв., и за призоваване на свидетеля в размер на 30 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от тази дата. Нито в рамките му, нито след изтичането му,
както и до следващото о.с.з. на
29.10.2019г., депозитите са били внесени, поради което заключение не е било
изготвено и свидетелят не е бил призован и разпитан. Уважителни причини за това
не са били посочени, нито своевременно е било направено искане за удължаване на
процесуалния срок. Страната не е изпратила в нито едно от проведените открити
съдебни заседания процесуален представител по закон или пълномощие, който да
участва активно в процеса на съдебното дирене и в устните състезания, и съдът е
приключил процеса при събраните до момента доказателствени средства, въз основа
на които е изградил фактическите и правните си изводи. Когато за събирането на доказателства
е необходимо заплащане на разноски и съдът ги е възложил на страната, направила
искането, тя следва да ги внесе в дадения срок, течащ за нея от датата на
съдебното заседание, в което са възложени, независимо дали присъства или се
представлява в него, или не. Невнасянето им има за последица несъбирането на
съответното доказателствено средство. В случая не са били допуснати от съда
процесуални действия по събиране на доказателствата, поискани от ищеца, тъй
като експертизата не е била извършена и свидетелят не е бил призован, поради
невнасянето на депозитите за това.
С въззивната жалба
въззивникът е релевирал и доводи, свързани с невръчване на препис от отговора
на исковата молба, подаден от ответника и на проектодоклада на районния съд,
които са неоснователни и не могат да доведат до уважаване на доказателствените
искания на въззивника. Проектодокладът по делото е изготвен от съда с
определение № 2532 от 18.07.2019г. и съдържа всички необходими реквизити,
изискуеми от разпоредбите н аГПК. Същият, заедно с препис от отговора на
исковата молба, депозиран от ответника на 17.07.2019г., са изпратени на
съдебния адрес на дружеството-ищец с призовка от 19.07.19г. Няма причина да се
приеме за вярно твърдението на въззивника, че докладът липсва или не е
своевременно съставен, тъй като номерът на определението, с което той е
изготвен, е отразен в призовката-съобщение до страните, включително тази на
ищеца. Последната е върната в цялост, като връчителят е отбелязал на 12.08.19г.
, че „отдел „Правна“ на ЗАД „Бул инс“ АД са в платен годишен отпуск от
01.08.19г. до 09.09.19г. и няма служител, който да приема книжата“.
С оглед това
съдията-докладчик е разпоредил повторно връчване, като нова призовка със същите
приложения е била изпратена до адреса на ищеца на 16.08.19г. и отново е върната
в цялост с вписване от 02.09.19г. на връчителя с идентично съдържание на
предходното.
Третото съобщение-призовка
с приложенията е изпратено на 03.09.19г. за о.с.з. на 24.09.19г. и е връчено на
13.09.19г. на юриск. Георги И., който ги е приел без забележки.
На 24.09.19г. в
деловодството на СлРС е постъпило писмено становище от ищеца чрез адвокат М.Г.,
с което същият заявява, че поради служебна ангажираност няма да се яви в с.з.,
но моли да се даде ход на делото, поддържа исковата молба и държи на
доказателствените си искания в нея. Заявява още, че няма възражения по
проектодоклада. Моли, в случай, че е постъпил отговор, да му се даде срок да
вземе становище и евентуално да направи искания. Прави евентуални искания в
случай на даване ход по същество.
В това съдебно заседание е докладван
по-късно подаденият отговор на ищеца /след този от 17.07.19г./, в който се
заявяват същите възражения като в първия, пълномощникът на ответгника е заявил,
че оспорва фактите по произшествието, описани в протокола, а съдът е уважил доказателствените
искания на ищеца, както и направеното от ответника искане за привличане на
трето лице – помагач, конституирайки в процеса на негова страна
„ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София.
Въззивният съд счита, че
още първото връчване на призовката и книжата на 16.08.19г. е следвало да бъде
извършено по реда на чл. 50 ал. 3 или 4 от ГПК, тъй като съгласно ал. 3 на
същата норма разписва, че връчването на ЮЛ, каквото несъмнено е ищцовото дружество,
става в канцелариите им /а не само в отдел „Правна“/ и може да се извърши на
всеки служител или работник, съгласен да ги приеме, в противен случай се
залепва уведомление. Тоест – „платеният отпуск“ на правния отдел не може да
представлява пречка за редовното връчване на призовката и книжата на
юридическото лице.
Въпреки това
първоинстанционният съд е извършил поредица връчвания, като при последното,
както вече се посочи – книжата са приети от юриск. Г. И.. Действително
исковата молба, междинните молби и въззивната жалба са подавани от процесуален
представител на ищеца по чл. 32 т. 1 от ГПК – адвокат М.Г., но тъй като още в
исковата молба като съдебен адрес на ищеца е посочен адресът на управление на
дейността на търговеца, то извършеното връчване е надлежно. Щом съдебният
служител е вписал като приложения препис от отговора и от определението на
съда, простото отричане на този факт от страна на адвоката на ищеца, който сам
не е приел призовката, не е достатъчно да се приеме, че той не се е осъществил.
Необходимо е лицето, подписало се за получател, да отрази това в съобщението,
но такова вписване няма, поради което въззивният съд приема, че всички описани
в призовката приложения са достигнали до адресата. Обстоятелството дали те са
били предадени от физическия им получател на упълномощения представител или не,
е без значение относно редовността на връчването им.
След като ищецът е бил
редовно призован за това съдебно заседание, но не е изпратил процесуален
представител по закон или пълномощие, заявявайки че не се противопоставя на
даване ход на делото, той е бил длъжен сам да следи за извършените процесуални
действия, за евентуалните указания на съда и за евентуалното отлагане на
делото, тъй като те не му се съобщават от съда и призовка не му се изпраща.
Всички докладвани в това с.з. допълнителни молби, становище и искания на
другите участници в процеса е следвало да бъдат узнати от ищеца посредством
проявяване от негова страна на активна процесуална грижа, което той не е
сторил.
Накратко – независимо от
изпращането или неизпращането от страна на съда на писмения отговор, подаден от
ответника и на проектодоклада, всички факти, от които зависи уважаването на
претенцията на ищеца и за чието доказване тежестта лежи върху него, са били
предмет на доказателствените му искания и те са били уважени от съда.
Така причината за
несъбирането на относимите към основателността на исковете доказателства е
небрежното и пасивно процесуално поведение на страната, върху която е тежала
отговорността да проведе успешно доказването на твърдяните от нея относими
факти. Като не го е сторила, тя е приела риска от последиците, свързани с
неприемане от страна на съда на тяхното настъпване и решаване на спора на
базата на наличната доказателствена съвкупност.
В обобщение въззивният съд
счита, че не са доказани несъмнено противоправното поведение на ответника и причинната връзка на поведението му с
настъпилата вреда, както и точните вид и стойност на последната.
При това положение не може
да се приеме за безспорно доказано наличието на деликта, като стоящ в основата
на правото на обратния иск юридически факт. След като не са установени извън
съмнение наличието на няколко от елементите на сложния фактически състав на
нормата на чл. 45 от ЗЗД, то не е настъпил и правопораждащият притезанието
факт. По тази причина не е необходимо да се обсъжда и въпроса дали ответникът е
имал или не валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към
датата на настъпване на процесното ПТП.
С оглед всичко това за
въззивника-ищец не се е породило право
да търси връщането на заплатеното от него на увреденото лице застрахователно
обезщетение.
Предвид горното главният
иск се явява недоказан, а оттам – и неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Акцесорната претенция за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от
датата на падежа на плащането до окончателното изплащане също следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Щом крайните правни изводи
на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а атакуваното решение – да се потвърди.
С оглед изхода на процеса
отговорността за разноски и за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника,
който следва да понесе своите, както са направени и заплати на въззиваемия в размер на 400 лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
първоинстанционно решение № 1259/11.11.2019г. по гр.д. № 2529/2019г. на СлРС.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, гр.
София да заплати на Т.Г.Б. направените разноски по делото за въззивното
производство в размер на 400 лв.
Производството се е развило
с участието на трето лице-помагач на страната на ответника - ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: