Решение по дело №7608/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  261125                                            07.10.2021 г.                                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                    XXXVIII - ми граждански състав

На двадесет и първи септември                              две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Невена Ковачева

                                                                                                            

Секретар: Станка Добрева  

Като разгледа гражданско дело № 7608/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *№ 2, представляван от М.К.и С.С., срещу В.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 839,12 лева като регресно вземане, представляващо изплатено от Гаранционен фонд по щета № 110188/28.02.2017 г. застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника при настъпило на 16.01.2017 г. ПТП в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

Твърди, че на 16.01.2017 г. в Бургас, кръстовище на ул. Цар Самуил и ул. Цар Симеон е настъпило ПТП между управляван от ответника автомобил и лек автомобил Мерцедес 200 Д с рег. № *. Ответникът е управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Моли съда да уважи иска и да му присъди съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез особен представител е посочил, че исковата претенция е неоснователна. Оспорил е фактът на настъпване на ПТП, както и вината на ответника за него. Оспорен е видът и характерът на причинените имуществени вреди.

Изложени са доводи, че към датата на ПТП е имало валидно сключен договор за застраховка гражданска отговорност за автомобила, управляван от ответника. Освен това на Д. не е надлежно връчена покана за доброволно плащане на задължението.

Направено е възражение за погасяване на иска по давност.

Моли се за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е протокол за ПТП № 1631747/16.01.2017 г., съставен от инспектор към ОД на МВР – Бургас, в който е посочено, че на 16.01.2017 г. в 17:19 ч. водачът на лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. № *В.Д. е нарушил правилата за движение и е допуснал ПТП с лек автомобил Мерцедес 200Д с рег. № *, тъй като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство и е увредил автомобила. Посочено в протокола е, че автомобилът, управляван от В.Д., няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. За настъпилото ПТП на Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, влязло в сила, за нарушения на чл. 179, ал. 2 ЗдвП и чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ.

Видно от приложената справка от базата данни на Гаранционен фонд към 16.01.2017 г. МПС с рег. № *няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. Такава е сключена на 16.01.2017 г., но началото на действието й е от 00:00 ч. на 17.01.2017 г., видно от представената застрахователна полица. От направената служебна справка в публичния регистър на адрес eisoukr.guaranteefund.org към 16.01.2017 г. МПС с рег. № *няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

На 18.01.2017 г. Младен Кожухарски е подал до Гаранционен фонд молба за заплащане на застрахователно обезщетение. Гаранционен фонд е определил за изплащане обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 839,12 лева. Извършени са разходи по ликвидация в размер на 37 лева, видно от доклад по щета № 110188/28.02.2017. Размерът на щетите по пера и стойност е определен в заключителна техническа експертиза, приложена към исковата молба. Обезщетението е изплатено на собственика на увредения автомобил на 03.05.2017 г., видно от представеното преводно нареждане.

Изпратена до Д. е регресна покана за доброволно плащане на заплатената от Гаранционен фонд сума, представляваща обезщетение за виновно причинени от ответника вреди, непотърсена от адресата, видно от отбелязването върху приложената по делото обратна разписка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определянето и изплащането му. Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а КЗ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато са настъпили имуществени вреди за трето лице от пътно-транспортното произшествие на територията на Република България, причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

От приложения по делото протокол от ПТП се установява настъпването на застрахователно събитие – на 16.01.2017 г. в 17:19 ч. водачът на лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. № *В.Д. е нарушил правилата за движение и е допуснал ПТП с лек автомобил Мерцедес 200Д с рег. № *, тъй като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство и е увредил автомобила. Протоколът за ПТП има обвързваща съда доказателствена сила за обстоятелствата, лично констатирани от съставителя на документа. Вината и противоправността в поведението на водача са установени по безспорен начин с протокола за ПТП, влезлите в сила наказателни постановления, автотехническа експертиза. Обстоятелството, че за автомобила не е имало валидно действаща към 16.01.2017 г. застраховка „Гражданска отговорност”, се установява при справка в базата данни на Гаранционен фонд.

Останалите елементи от юридическия факт непозволено увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства – вредата за собственика на увредения автомобил, изразяваща се в имуществени вреди, и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на виновния за настъпване на произшествието. Причинната връзка и механизмът на деянието се установяват от протокола за ПТП и от заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза. Съдът приема за установено, че са причинени именно описаните описа-заключение на застрахователя щети, като част от тях се установяват от протокола за ПТП, а останалата част от описа на щетите, както и от приетата експертиза. Съдът намира за установен размерът на причинените щети въз основа на приетата съдебна автотехническа експертиза, в която същите са определени на стойност 844,20 лева – малко над претендирания размер от 839,12 лева. Дължими са и разходите за определяне и изплащане на обезщетението в размер на 37 лева, видно от доклад по щета № 110188/28.02.2017 г. съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ, но такива не се претендират в производството.

Налице са всички законови предпоставки за встъпване в правата на увреденото лице от страна на Гаранционен фонд – има настъпило ПТП, вината за което безспорно е на Д., причинени са имуществени вреди на другия автомобил, участник в ПТП, и Гаранционният фонд е изплатил на собственика му определена сума, за управлявания от ответника автомобил няма валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност”.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че претенцията е погасена по давност. По въпроса за началото на давностния срок за предявяване на иска по чл. 558, ал. 7 КЗ (чл. 288, ал.12 във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а КЗ (отм.)) има многобройна съдебна практика, съдържаща се в т. 14 на ППлВС № 7/1977 г., решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 449/18.03.2002 г. по гр. д. № 1785/2001 г. на ВКС, решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 2/02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. на ВКС и др. Върховният съд е категоричен в становището си, че основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на увреденото лице и даденото от закона право на регрес. Ето защо началният момент на погасителната давност е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази по чл. 45 и 49 ЗЗД. Следователно на датата на изплащане на обезщетението на 03.05.2017 г. е възникнало правото на Гаранционния фонд на регресен иск срещу Д.. Именно от тази дата е започнал да тече 5-годишния давностен срок за предявяване на иск срещу делинквента съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Исковата молба е подадена на 26.11.2020 г. – преди изтичане на петгодишния срок, поради което и правото на иск не е погасено.

Ето защо искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на  чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 700 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.

По изложените съображения Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*” № 2, представляван от управителя Б.И.М., сумата от 839,12 лева (осемстотин тридесет и девет лева и дванадесет стотинки) като регресно вземане, представляващо изплатено от Гаранционен фонд по щета № 110188/28.02.2017 г. застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника при настъпило на 16.01.2017 г. ПТП в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*” № 2, представляван от управителя Б.И.М., сума в размер на 850 лева (осемстотин и петдесет лева) съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева