№ 255
гр. Русе, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20254520200277 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Х. Д. Х. против Наказателно постановление № 24-
1085-003687 от 25.11.2024 г., издадено от Началник на група в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
административни наказания „Глоба“ в размер на 80 лева и „Лишаване от право на
управление на МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“
от ЗДвП.
В жалбата се навеждат съображения за неправилност на обжалваното
наказателно постановление, тъй като от наличната доказателствена съвкупност не се
установява жалбоподателят Х. да е управлявал процесното МПС на посочените в
наказателното постановление дата и място. В тази насока се моли, същото да се
отмени.
В съдебно заседание адвокат Д. П. от Адвокатска колегия-Разград, в качеството
му на упълномощен защитник на жалбоподателя Х. Х., се явява, като в хода на
пледоарията си поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и
правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и
1
претендира направеното по делото от подзащитния му разноски за процесуално
представителство.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
получено от жалбоподателя на 25.01.2025 г., а жалбата е подадена на 07.02.2025 г.,
видно от приложената товарителница /л. 8 от делото/, касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Както през месец октомври 2024 г., така и към днешна дата жалбоподателят Х.
Д. Х. е собственик на МПС – лек автомобил марка и модел „Хонда Сивик“, с
регистрационен номер РР0269ВМ.
През месец октомври жалбоподателят Х. се разбрал със свидетеля С. Д. С. и
още едно, неустановено по делото лице, да го закара заедно с негови приятели до
Централна жп гара – Русе, тъй като им предстояло пътуване извън града. Съгласно
уговорката им, това трябвало да стане с две МПС-та, като едно от тях било и
процесното, което следвало да се управлява от свидетелия С.. След пристигането им на
Централна жп гара-Русе, свидетелят С. трябвало да остави автомобила на паркомясто в
близост до студентските общежития.
В ранната утрин на 31.10.2024 г., в изпълнение на договореното, свидетелят С.
С. закарал жалбоподателя Х. и неговите приятели до Централна жп гара – Русе, като
продължил движението си по бул. „Борисова“, в посока центъра. Управляваното от
свидетеля С. МПС било втора кола, тъй като той бил от гр. Разград и не познавал
добре града, поради което и разчитал на водача на другия автомобил.
Около 04:35 часа, достигайки кръстовището на ул. „Борисова“ с ул. „Константин
Иречек“, двамата водачи установили, че се движат в грешна посока. При извършената
маневра – движение на заден ход, свидетелят С. не възприел поставено метално
предпазно колче, в следствие от което настъпило съприкосновение между задната част
2
на управлявания от него автомобила и последното. Въпреки че свидетелят С. възприел
ПТП-то, както и че от същото са настъпили материални щети, той не спрял и не
предприел действия за установяването им, а продължил движението си и в
последствие паркирал лекия автомобил на указаното му от жалбоподателя Х. място.
След като жалбоподателят Х. се прибрал след няколко дни, последният не
забелязал наличието на драскотини по задната броня на лекия автомобил. Свидетелят
С. също не го уведомил за настъпилото ПТП.
На 07.11.2024 г. на свидетеля Ц. Р. П. – полицейски служител при ОД на МВР-
Русе, било възложено извършването на проверка във връзка с подаден сигнал за
настъпилото на 31.10.2024 г. ПТП с материални щети. След като изгледал
предоставените му записи от камерите за видеонаблюдение, свидетелят П. установил
регистрационния номер на лекия автомобил, а впоследствие на база него и
собственика на същия, а именно жалбоподателя Х. Х.. В тази връзка свидетелят П. се
свързал с последния и го поканил в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Русе. Там на жалбоподателят Х. била предоставена възможност да се запознае с
наличния запис от камерите за видеонаблюдение, както и да даде писмени обяснения.
В обясненията си жалбоподателят Х. собственоръчно посочил, че той е управлявал
процесното МПС при настъпване на ПТП-то.
Така изложеното било обективирано в Протокол за ПТП № 1843908/07.11.2024
г., който бил подписан от жалбоподателя Х..
Съобразявайки това, свидетелят Ц. П. приел, че с поведението си
жалбоподателят Х. Х. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН Серия GA
№ 1315539/07.11.2024 г., който бил подписан без възражения от последния. Такива не
били депозирани и в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Междувременно свидетелят С. С. се свързал с жалбоподателя Х., като му
признал за случилото се. В тази връзка двамата посетили Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Русе, където разговаряли със свидетеля С. Н. Ц.. Било им било разяснено
че, доколкото срокът за възражение е изтекъл, то нямало и как да не се издаде
наказателно постановление. В тази връзка единственият вариант за отмяната на
последното било обжалването му пред съда.
Въз основа на съставения АУАН, Началник на група в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъщественото нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от
ЗДвП на жалбоподателя Х. било наложено административно наказание „Глоба“ в
3
размер на 20 лева, а за осъщественото нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административни наказания „Глоба“ в размер
на 80 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – АУАН Серия GA № 1315539/07.11.2024 г.,
Наказателно постановление № 24-1085-003687/25.11.2024 г., Протокол за ПТП №
1843908/07.11.2024 г., ведно с приложени към него два броя снимки, справка, справка
за нарушител/водач, сигнал от Директора на Специализирано звено „Инспекторат,
охрана, обществен ред и сигурност“, гласни доказателства - показанията на
свидетелите С. Д. С., Ц. Р. П. и С. Н. Ц., както и дадените от жалбоподателя Х. Х.
обяснения, както и веществено доказателство – оптичен носител, който беше
приобщен чрез извършен оглед по реда на чл. 285 от НПК, приложим на основание чл.
84 от ЗАНН, в присъствие на явилите страни.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагат
подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. Приобщените доказателства се намират в
корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно
установяват същата.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този
закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай
се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО –
Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, оправомощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
4
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление в обжалваната му част, нарушенията са описани пълно и ясно, като са
посочени всички обективни признаци на състава на нарушенията, за които е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения
е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушенията, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на
АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени
доказателства и доказателствени средства и веществени доказателства и извършената
им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно, че жалбоподателят Х. Х. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушенията на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „а“ от ЗДвП, за които е ангажирана и административнонаказателната му
отговорност.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортното произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже
съдействие за установяването им.
Видно от така цитираните разпореди субект на процесните нарушения може да е
само водач.
5
Легалната дефиниция за водач се извежда от нормата на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП, съгласно която това е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегнати, товарни или ездитни
животни или стада по пътищата.
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установи, че на посочените в наказателното постановление дата – 31.10.2024 г., и
място – кръстовището между ул. „Борисова“ и ул. „Константин Иречек“, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Хонда Сивик“, с регистрационен номер
РР0269ВМ, и извършена маневра – движение на заден ход, било причинено ПТП с
материални щети, в резултат от настъпило съприкосновение между задната броня на
последното и метално предпазно колче. Видно от така изложеното по този начин
водачът на МПС-то е придобил качеството на участник в ПТП съгласно легалните
дефиниции на § 6, т. 27 и т. 30 от ДР на ЗДвП. В тази насока не е налице спор както и
че за последния е възникнало, уреденото в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП,
задължение за оказване съдействие за установяване на вредите, така и че същото не е
било изпълнено. Единствените доказателства, сочещи, че този водач е бил
жалбоподателя Х., се съдържат в дадените от него писмени обяснения, след като бил
извикан в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. От обясненията на
жалбоподателя Х. е видно, че, след като дал обясненията се е усетил, че по това време
е бил извън града, като при проведен разговор със свидетеля С., последният му
потвърдил, че именно по време на неговото управление се случило и настъпването на
ПТП-то. Така изложеното е в синхрон и с дадените показания от свидетеля С. Ц. –
полицейски служител, пред който Х. и С. споделили за случилото се и потърсили
съдействие.
Съобразявайки така изложеното и доколкото по делото не са налични
категорични доказателства, сочещи, че водач на процесното МПС при настъпване на
ПТП-то е бил жалбоподателя Х., то и по аргумент от разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от
НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, съдът намира, че не може да се
приеме, че последният е извършил от обективна страна нарушенията, във връзка с
които била ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Липсата на обективна страна, обезмисля и изследването на субективната такава.
Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се
явява основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени като неправилно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
6
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
В хода на въззивното производство жалбоподателят Х. Х. е бил представляван
от упълномощен защитник – адв. Д. П. от Адвокатска колегия-Разград, на който
заплатил в брой сумата в размер на 500 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, видно от приложените по делото
адвокатско пълномощно и договор за правна защита. В хода на съдебното
производство адв. П. е претендирал присъждането на така направените разноски от
подзащитния му, като от своя страна АНО е направил възражение за прекомерност,
като същото се явява неоснователно.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /преименувана от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение/ размерът на
възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. При липса на писмен договор
възнаграждението се определя от адвокатския съвет съобразно критериите,
предвидени в горепосочената наредба /чл. 2, ал. 1 от последната/. Съгласно чл. 18, ал.
4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ако
административното наказание е под формата на лишаване от права, какъвто е и
процесния случай, възнаграждението е 500 лева.
След приемането на Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22 г., съдът вече не е
обвързан с възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Въпреки това по мнение на настоящия съдебен
състав този минимум следва да се приеме като един от ориентирите (незадължителен),
спрямо който да се извършва преценката при разглеждане на претенцията за
присъждане на разноски за процесуално представителство. В процесния случай
въззивното производство се е провело в две съдебни заседания, в които е участвал и
адв. П., пътувайки от гр. Разград. Отчитайки така изложеното, както и фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско
7
възнаграждение се явява основателно до пълния претендиран размер от 500 лева.
Съобразно изложеното, съдът приема, че административнонаказващият орган
следва да бъде осъден да заплати на дружеството-жалбоподател сумата в размер на
500 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски
от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган
в настоящия случай е Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Русе, който е част от структурата на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Русе.
С оглед изложеното, Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Русе следва да бъде осъдена да заплати на Х. Д. Х. сумата в размер на 500 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1
във вр. с чл. 58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1085-003687 от 25.11.2024 г.,
издадено от Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с
което на Х. Д. Х., с ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административни
наказания „Глоба“ в размер на 80 лева и „Лишаване от право на управление на МПС“
за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-РУСЕ да заплати на Х. Д. Х., с ЕГН: **********, сумата в
размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща направени пред настоящата разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8