РЕШЕНИЕ
№ 17063
гр. ...., 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20231110104046 по описа за 2023 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл. 415, ал.1 ГПК от „..........” ЕАД срещу
А. Н. Р. обективно съединени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца
следните суми – 1290,09 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 20.10.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 186,46 лв. за периода от 31.01.2020
г. до 12.10.2022 г., сумата от 12,04 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.09.2020г., ведно със законна лихва от
20.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за
дялово разпределение в размер на 2,69 лв. за периода от 31.01.2020 г. до 12.10.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 56933/2022г. на
СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ТЕ за стопански нужди, като е
подписан между страните договор № 41612/340322 от 06.02.2019г., аб. № 340322 и са
предоставени услуги по топлоснабдяване и дялово разпределение. Предвид това претендира
горепосочените суми, както и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение, като представения от ищеца договор за делба не такава
собственост. Оспорва дължимостта на претендираните суми, като твърди, че същите не са
изискуеми, както и оспорва техния размер. Релевира възражение за изтекла погасителна
1
давност. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
„Техем сървисис“ ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на
страната на ищеца, взема становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид изразените от страните становища и обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период,
"небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ,
сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по
аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.).
Между страните по делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява
магазин. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В
случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между
него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените
Общи условия с конклудентни действия – по аргумент от разпоредбата на чл. 150 ЗЕ
(правоотношението възниква по силата на закона с придобиване на правото на собственост
или на вещното право на ползване на имота). Когато обаче топлинна енергия се продава на
клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени
договори при Общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за
сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за
действителност на сделката.
Наличието на облигационна връзка през исковия период се установи по безспорен
начин от представения и приет по делото договор № 41612/340322 от 06.02.2019г., сключен
2
при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, между ответника и
ищцовото дружество. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от 01.02.2019 г.
Следователно договорът е действал между страните и през исковия период, доколкото не са
навеждани твърдения, а и не са ангажирани доказателства за неговото предсрочно
прекратяване.
С оглед на така установеното безспорно са изпълнени изискванията на чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ, поради което ответникът А. Н. Р. има качеството на потребител на ТЕ за стопански
нужди за процесния имот.
От формираната по делото доказателствена съвкупност, включително и от
заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи се установи и че за процесния период ответника не е заплатил начислената и
доставена от ответното дружество топлинна енергия, като задължението е в размер на
1308,41 лв. – главница /съгл. СТЕ, която дава реалното потребление на ТЕ/, 25,66 лв. – цена
за извършена услуга за дялово разпределение /съгл. ССЕ/, които суми са в повече от
претендираното като главница за ТЕ и ДР. Размерът на лихвите за забава върху сумите за
главници за процесния период от 31.01.2020 г. до 12.10.2022 г., изчислени от съда по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, възлизат съответно на 353,34 лв. –
мораторна лихва върху главницата за ТЕ и 3,32 лв. – мораторна лихва върху главницата за
ДР, които суми са в повече от претендираното от ищеца. Доколкото съгласно чл. 40 от ОУ,
клиентът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то
число на месеца, следващ месеца на доставката, вземанията, предмет на делото, касаят
периода 01.07.2019 г. - 30.04.2021г., то изискуемостта по отношение на всяко едно главно
вземане е настъпила.
По отношение на вземането за мораторна лихва, съдът намира, че с оглед
предвиденото в чл. 49 от ОУ към договора не е необходима покана до длъжника по смисъла
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като длъжникът е изпаднал в забава с изтичане на срока за плащане.
Ето защо, следва да се приеме, че акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата
е дължимо, доколкото няма данни същото да е заплатено.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост през процесния период се е
осъществявало от третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД. Ето защо, съдът намира,
че ищецът дължи заплащане на главницата за услугата за дялово разпределение. Съгласно
чл. 49 от ОУ, купувачът дължи и заплащане на мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, доколкото същата е фактурирана, а по отношение на всички фактурирани
суми не е необходимо изпращане на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като страните са
3
договорили срок за изпълнение на задължението.
По отношение на възражението за изтекла в полза на ответника погасителна
давност съдът намира следното:
Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2011 г., ОСГК разяснения, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В мотивите на същото решение е посочено, че вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.
В процесния случай се касае за вземане на топлофикационно дружество, което
попада в посочените в цитираното тълкувателно решение хипотези, поради което
приложение по отношение на вземането за главница, представляваща топлинна енергия,
намират правилата на чл. 111, б. "в" ЗЗД и същото се погасява с изтичането на тригодишна
давност. В настоящия случай, съдебният процес относно вземането е започнал с
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – на
12.06.2020 г. От този момент, давността по отношение на процесното вземане спира да тече.
От изложеното следва, че погасителната давност е спряла да тече, считано от депозиране на
заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение – 20.10.2022 г.
На следващо място, процесното вземане касае доставена топлинна енергия за периода
от 01.07.2019 г. до 30.04.2021г. Най-рано възникналото задължение касае доставена
топлинна енергия за м.07.2019г. Това задължение е станало изискуемо на 20.08.2019 г.
съгласно чл. 40 от ОУ към процесния договор и считано от тази дата е започнала да тече
предвидената в чл. 111 ЗЗД тригодишна погасителна давност.
На основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. С § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето,
обн. ДВ бр. 44/2020 г., сроковете спрели да текат по време на извънредното положение,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон, т.е. от
22.05.2020 г. От изложеното следва, че давностният срок е спрял да тече в периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., т. е в продължение на 70 дни.
Към 13.03.2020 г., когато давността е спряна на основание ЗМДВИП, от настъпване
на изискуемостта по отношение на най-старото вземане са изминали 6 месеца и 21 дни.
Считано от 22.05.2020 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
4
изпълнение по чл. 410 ГПК са изминали още 2 години, 11 месеца и 19 дни. От изложеното
следва, че не е изтекъл предвидения в чл. 111 ЗЗД тригодишен давностен срок за погасяване
на тази част от вземането.
Доколкото по отношение на най-старото вземане като част от процесната главница за
топлинна енергия, не е изтекъл тригодишният давност срок за погасяване на вземането, то
той не е изтекъл и по отношение на другата част от вземането, формиращо останалата
главница.
Относно разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски, установени в
размер на 629,82 лв. за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и в размер на 79,83 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство /арг. т.12 от ТР № 4/2014г.
по т.д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС./
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че А. Н. Р. с ЕГН
********** и съдебен адрес гр. ...., ул. „............“ № ..... – чрез адв. Д., дължи на „..........” ЕАД
с адрес гр. ...., ул. ....., следните суми – 1290,09 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна
лихва от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 186,46 лв. за
периода от 31.01.2020 г. до 12.10.2022 г., сумата от 12,04 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.09.2020г., ведно
със законна лихва от 20.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 2,69 лв. за периода от 31.01.2020 г.
до 12.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 56933/2022г. на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА А. Н. Р. с ЕГН ********** и съдебен адрес гр. .......... – чрез адв. Д., да
заплати на „..........” ЕАД с адрес гр. ...., ул. ....., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
629,82 лв. – разноски за исковото производство и сумата 79,83 лв. – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 56933/2022г. на СРС, 71 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. ...., ул. „.... като трето лице помагач на страната на
ищеца „..........” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от датата на връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6