Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
08.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на тринадесети април през 2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 4516 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 214739 от 11.09.2019 г. СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 7419/2017 г. е осъдил
на основание чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД С.С.М. да
заплати на И.Г.М. сумата в размер на 54,50 лв., представляваща имуществени
вреди и сумата в размер на 5 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, представляващи болка и страдания вследствие
нанесен удар в областта на лицето на ответника със законната лихва от 06.12.2015
г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 5 500
лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника С.С.М. в частта, с която са уважени исковете срещу него с
оплаквания, че същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.Излага твърдения, че присъденият размер
на обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен, тъй като ищецът
е ползвал само няколко дни отпуск по болест и е търпял болки и страдания
изключително кратко време.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
намали значително размера на обезщетението.
Ответникът по въззивната
жалба- И.Г.М. не взема становище по нея.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.45 ЗЗД.Ищецът- И.Г.М. твърди, че на 06.12.2015 г.
около 19,30 ч. на стадион „Академик“, находящ се в гр.София, жк „Гео Милев“,
ул. „Манастирска“ се е събрал със свои
приятели за организиране на любителски мач по футбол на закрито игрище,
който традиционно се провеждал всеки уикенд.Ответникът- С.С.М.
е бил разпределен в противниковия отбор.Твърди, че по време на играта между
двамата се е породил спор за наличието на нарушение на футболните правила,
който впоследствие е прераснал в по-сериозен конфликт.Твърди, че ответникът без
никакво предупреждение и основание му е нанесъл тежък удар с ръка в лицето, в
резултат на което ищецът е паднал на терена, изпитвайки болка и затруднения при
дишане, получил е разместване на хрущяла на носа си, от който не е спирало да
тече кръв.Състоянието му го е принудило да потърси специализирана медицинска
помощ в Отделение по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
където е постъпил на 06.12.2015 г. в 20,43 часа.След извършен преглед е
установено, че е получил лицева асиметрия с деформация на носната пирамида
надясно, има затруднено носно дишане и поставена диагноза „счупване на костите
на носа“ и е бил настанен в клиника за извършване на оперативна интервенция.На
07.12.2015 г. същата е била осъществена чрез мануално
и инструментално наместване на костите на носа му, като му е била поставена
предна носна тампонада, която е била премахната на
първия следоперативен ден-на 08.12.2015 г., когато е изписан от
болницата.Вследствие на проведената интервенция ищецът е отсъствал общо 23
работни дни от работното си място.Твърди, че през периода 06.12.2015
г.-28.12.2015 г. е извършил разходи на обща стойност 54,50 лв. за заплащане на
различни потребителски такси и за провеждане на медицински преглед и изготвяне
на съдебно-медицинско удостоверение.Твърди, че три дни е имал кръвонасядания в областта на десния клепач на дясното око,
носа и охлузване на носа, което е довело до временно разстройство на здравето
му.Възстановителният период съвпада с коледните празници, които ищецът е
планирал да прекара със семейството си, търпените болки и страдания са му
попречили да се наслади пълноценно на почивните дни, не е имал настроение да
празнува, нито да контактува с близките си и се е изолирал.Влошеният му външен
вид също е допринесъл за засилване чувството му за безпомощност, отчаяние и
депресия, сънят му се е нарушил поради затрудненото му дишане и усещане за
дискомфорт в областта на носа, изпитвал е затруднения при хранене и говор
поради непрестанната болка, наложило се е да преустанови хобитата си-игра на
футбол и каране на колело, които е практикувал редовно.Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 54,50 лв.-обезщетение за имуществени вреди за
направените разходи за лечение и 10 000 лв.-обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от виновното
поведение на ответника със законната лихва върху сумите от датата на
увреждането-06.12.2015 г.
Видно
от СМЕ на живо лице № 388/15 г., издадено от д-р Г.Г.-асистент
в КСМД при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД от 11.12.2015 г. при преглед на И.Г.М. са
установени кръвонасядания в областта на долния клепач
на дясното око, носа и охлузване на носа, счупване на носните кости, наложило мануална и инструментална интервенция, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
По
делото е представен болничен лист К № 5016/11.12.2015 г., издаден от МБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, удостоверяващ временна нетрудоспособност на И.Г.М. за
периода от 06.12.2015 г. до 28.12.2015 г. с поставена диагноза-счупване на
костите на носа.
Представена
е и епикриза от 08.12.2015 г. на МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, в която е отразено,
че е извършена оперативна интервенция на ищеца на 07.12.2015 г. и с назначени
дати за контролни прегледи.
От
заключението на приетата по делото медицинска експертиза на вещото лице Ц.Г.е
установено, че ищецът е постъпил в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 06.12.2015 г. и след
клинично и образно изследване на диагностициране на травма /контузия с
разместено счупване на носни кости и деформация на носната пирамида надясно/ е
извършена подготовка за оперативно лечение и на 07.12.2015 г. е извършена
операция, при която мануално-инструментално е
извършено наместване на носните кости, постигната е симетрия на носната
пирамида, поставена е предна носна тампонада.Болният
се е оплаквал от умерени болки в оперативната област, като част от терапията по
време на болничния престой е отразено, че е прилаган аналгин два пъти по една
ампула.Отчетен е гладък следоперативен период и тампонадата
е свалена на първия следоперативен ден и на 08.12.2015 г. пациентът е изписан с
указания за контролни прегледи на 15. и 22.12.От полученото увреждане
пострадалият е изпитвал силни, налагащи прием на обезболяващи болки и е имал
затруднено носово дишане.След проведеното лечение е възстановена нормалната въздухоносна проходимост и с това е премахната механичната
обструкция за носовото дишане.Постравматичният оток
на носната лигавица е спаднал през следващите 1-2 седмици, с което при
благоприятно протичане на възстановителния период би следвало напълно да е
възстановено носовото дишане, болките постепенно са отшумявали, като е възможно
да са били налице до 3-4 седмици след изписване от болницата.Средностатистически
пълно зарастване на носни кости след счупване е до 30 дни след инцидента.Налице
е причинно-следствена връзка между нанесен удар с ръка и констатираното
увреждане на носа.
Разпитаният
по делото свидетел Пламен Минев твърди, че е бил свидетел на конфликта през
м.12.2015 г., който е прераснал в удар в лицето от С.М. към ищеца.Твърди, че
спречкването в процеса на играта по повод на някакво положение, е станало на
5-6 метра от него.След удара И. е паднал на земята, бил е с изместен нос, от
носа му е течала кръв и е отишъл в Спешна помощ.След това спречкване И. е спрял
да играе за около 2-3 месеца.Свидетелят е видял И. след операцията, когато
лицето му е било синьо и подпухнало, след инцидента той не се е чувствал
добре-физически и психически.Споделил е, че се е чувствал унизен от това, че
ударът е станал пред приятелите му и пред сина му.Свидетелят не си спомня преди
удара да е имало обиди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Фактическият
състав на чл.45 ЗЗД изисква наличие на деяние /действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина.Вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
Първоинстанционният
съд е приел, че по делото е установено, че ответникът е нанесъл удар в областта
на лицето на ищеца, и че в резултат на това същият е претърпял имуществени
вреди в претендирания размер за разходи за прегледи и медицински манипулации.По
отношение размера на неимуществените вреди съдът е приел за справедлив размер
за обезщетяването им сумата от 5 500 лв.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на решението не са допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми.Съдът е обсъдил
събраните по делото доказателства, установил е правилно фактическата обстановка
и е мотивирал правните изводи, до които е достигнал.Не се установи при
разглеждане на делото да са допуснати процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав счита, че
присъденият размер не
е прекомерно завишен и съответства на претърпените от ищеца вреди.
При
преценка на размера на обезщетението и при съобразяване на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД съдът съобрази характера на увреждането, степента на засягане на
здравето на ищеца, наложила и извършване на оперативна интервенция, възстановителният
период /3-4 седмици/, интензивността на претърпените от ищеца болки, затрудненията
при дишането, обстоятелството, че възстановителният период е съвпаднал с коледните
празници, наложителното прекъсване на спортните занимания за известен период от
време, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
вредите вкл. нивото на жизнен стандарт, отражението на злополуката върху
трудоспособността му за период от около месец /23 работни дни/.
Във въззивната жалба не са изложени
конкретни оплаквания, включително относно присъдения размер на обезщетението за
имуществени вреди, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК
въззивният съд е обвързан от изложеното в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски не се претендират от въззиваемата страна.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК и оглед разясненията на т.6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/12 г.
въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на СГС в
размер на 111,09 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 214739 от
11.09.2019 г. на СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 7419/2017 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.С.М.
с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати по сметка на СГС сумата от 111,09
лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.