Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/25.03.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17844 по описа за 2019 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от ”П.И.Б.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** за приемане за установено по
отношение на Й.Б.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** съществуването на вземане за
сумата от 3350 евро, представляваща просрочена главница по Договор
за банков кредит № 014LD-R-003409/10.03.2014г., сумата
от 2403,47 евро - просрочена договорна лихва, дължима за периода
от 11.03.2014 г. – 09.07.2019 г., сумата
от 1334,56 евро просрочена наказателна лихва за периода
от 10.04.2014г. до
09.07.2019г., сумата от 11,17 евро, представляваща законна лихва за периода
10.07.2019г. до 21.07.2019г., сумата
от 60 лева- разноски за връчване на
покана чрез ЧСИ,за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№11439/2019г. на ВРС, 18- ти
състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 22.07.2019
г.
до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът излага, че по силата
на сключен договор за Договор за банков кредит
№ 014LD-R-003409/10.03.2014г.банката е предоставила на ответника в заем сумата от3350 евро при уговорен срок
на издължаване до 10.03.2021г. Навежда се, че кредитът
е изцяло усвоен от кредитополучателя. Позовава, че за използвания кредитен ресурс съгл ч.л. 4 от
договора кредитополучателят
заплаща годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент на банката плюс
надбавка 10,01 пункта. Към датата на
сключване на договора БЛП на банката в евро възлиза на 7,99 %. За непогасените на падежа вноски
кредиторът начислява наказателна лихва в размер на договорената
възнаградителна лихва плюс надбавка в размер на законната
лихва. Навежда се още, че
договорът е сключен при действието на ОУ на банката
за кредити на физически лица,
които са предоставени на кредитополучателя и са одобрени от него.
Поддържа, че кредитът е в просрочие, считано от 10.04.2014г., като не са
погасени 64 вноски от утвърдения погасителен
план. С оглед посоченото неизпълнение, банката се е възползвала
от правото си да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем. До длъжника
е изпратено уведомление, което е получено от същия при
условията на чл. 47, ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление на 30.05.2019г. Позовава се на спазване
на изискването по чл. 47, ал.5 вр. ал. 1 от
ГПК. Банката счита вземането предсрочно изискуемо от 10.07.2019г. По
изложените съображения настоява за уважаване
на иска.
С депозирания в срока по чл. 131 от
ГПК отговор на исковата молба е направено възражение за погасяване по
давност на вземането за главница
за периода 11.03.2014 до 21.07.2014г., за договорна лихва за периода 11.03.2014 до 21.07.2016г., за наказателна лихва за периода 11.03.2014 до 21.07.2016г. Възразява се за нищожност
на клаузата на чл.6 от договора,
регламентиращ основанието за начисляване на наказателна лихва, поради противоречие
с добрите нрави.
В съдебно
заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата
си по спора.
За
да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
Производството е с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, образувано по искова молба за установяване
на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.
Едномесечният срок за предявяване на иска е спазен.
От приложения по делото
договор за банков
кредит № 014LD-R-003409/10/03/2014г. се установява, че между „П.и.б.“ АД и ответника Й.Б.Б.
е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което на последния е
предоставен сумата от 3350 евро срещу задължение за връщане на 84 месечни
вноски в рамките на утвърдения от страните погасителен план (л. 11 и сл.).
Съгласно т. 3 от договора крайният срок на погасяване на дълга е 10.03.2021г. В
т. 4 е определен размера на дължимата възнаградителна лихва- базов лихвен
процент на банката за евро + 10,01 пункта, като съгласно общото изявление на
страните към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 7,99%. Съгл. т.
10 неиздължените на падежа вноски се олихвяват с уговорения в т. 4 лихвен
процент плюс надбавка в размер на законната лихва.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че заемната сума в
размер на 3350 евро е усвоена по банкова сметка ***. Не се е твърдяло друго, а
и от заключението на ССчЕ става ясно, че след
усвояване на кредита ответникът не погасил никакви суми по дълга (т. 3 от
заключението на ССчЕ). Следователно в полза на
банката е възникнало правото по т.10 от процесния договор за кредит да обяви
вземанията си по процесния договор за изцяло предсрочно изискуеми. Съобразно
утвърдилата се практика (т.18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) кредиторът е
упражнил това си право, изпращайки нарочно уведомление до длъжника. Видно от
приложената на л. 24 и сл. покана банката е предоставила на кредитополучателя
седемдневен срок за доброволно
изпълнение на цялата кредитна експозиция, предупреждавайки го, че при
неизпълнение ще пристъпи към принудително изпълнение. Следователно по волята на
лицето, упражняващо съответното потестативно право
предсрочната изискуемост следва да се счита за настъпила след изтичане на
седмичен срок от връчване на поканата.
Относно факта на
връчване на поканата за доброволно изпълнение и датата, на която е станало това
по делото не възникнал спор между страните. Въпреки това от ангажираните
доказателства съдът установява различна от посочената от ищеца дата на връчване
Връчването на поканата е
осъществено от съдебен изпълнител съгл. предвидената в чл. 18, ал. 4 от ЗЧСИ
възможност. Връчването на книжа по граждански правоотношение от съдебните
изпълнители се осъществява по реда разпоредбите чл. 37 до чл. 59 от Гражданско
процесуалния кодекс(арг. от чл. 43 от ЗЧСИ).
В случая видно от
разписката към уведомление (л. 27) връчителят е
посетил адреса неколкократно през месец април 2019г.
При последното посещение на 30.05.2019г. връчителят е
удостоверил, че адресатът отказва да подпише и получи документите. При това
положение, вместо да приеме, че съобщението е редовно връчено при отказ (чл.
44, ал.1, изр. последно от ГПК), длъжностното лице е залепило уведомление по
реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Въпреки начинът, по който е процедирал връчителят, съобщението следва да се счита за редовно
връчено при отказ на датата, на която отказът е удостоверен. Това е така, тъй
като длъжностното лице по връчване удостоверява официално само фактите, при
които са връчени книжата, а преценката му за редовността на връчването (в
случая тази преценка го е мотивира да предприеме допълнителни действия по
залепването) не ангажира съда.
В заключение съдът
приема, че съобщението с поканата за доброволно изпълнение е редовно връчено на
30.05.2019г. при отказ на осн.чл. 44, ал. 1, изр. последно
от ГПК. Съответно длъжникът е изгубил преимуществото на срока с изтичане на
предоставения седмичен срок за доброволно издължаване, тоест от 7.06.2019г.
Считано от тази дата ответникът дължи целия размер на главницата в размер на
3550 евро.
По отношение на договорната лихва вещото лице,
изготвило ССчЕ не е констатирало банката да е
предприела едностранно изменение на уговорения лихвен процент. От друга страна
съдът констатира, че уговорения размер на възнаградителна лихва и годишния
процент на разходите така както са уговорени не влизат е противоречие с
изискването за добросъвестност при договарянето, като не нарушават и
императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит. Ответникът също не е
въвел доводи за нищожност на договорната клауза (т. 4 от споразумението), с
която се определя размера на възнаградителната лихва, поради което този въпрос
не се нужда от детайлно обсъждане. По
отношение на
периода, за който се дължи договорната лихва,
съдът намира, че крайната дата
на периода е 07.06.2019г., когато е обявна
предсрочна изискуемост/ ТР 8/2017на ОСТК на ВКС/. Съответно при това положение
съдът кредитора втория вариант на задача 5.1. от експертизата, а оттам намира
за доказана претенцията в размер от 2382,44 евро.
По отношение на
претенцията за наказателна лихва,
съдът преценява клаузата на т. 10 от договора, на която ищецът основава
вземането си за противоречаща на императивни разпоредби, уреждащи
потребителската закрила. Видно от съдържанието на коментираната разпоредба при
допусната от кредитополучателя забава, главницата се олихвява редовната лихва
по т. 4 от договора плюс надбавка от 10 пункта. В съответствие именно с тази
уредба банката е извършила начисляването (т. 6 от ССчЕ).
Този начин на договаряне колидира с разпоредбата на
чл. 33 от ЗПК, регламентираща че при забава потребителя дължи единствено
законна лихва. В отклонение на
императива на закона в разглеждания по делото случай се постига резултат, при
който длъжникът при забава ще дължи размера на възнаградителна лихва и в
добавка - законна лихва.
Доколкото уговорката в чл.10 от процесния договор за потребителски кредит противоречи на горепосочената императивна правна норма, то
това обуславя нейната нищожност, поради което и тя следва да
бъде заместена по право от
императивната норма на чл.33, ал.2 ЗПК (така Решение по възз.т.д. 1432/2019 по описа на
ВОС). При това положение на ищеца се дължи законна лихва за процесния период 10.04.2014г.
до 21.07.2019г., в размер на сумата от 476,79 евро (т. 6.2 от ССчЕ).
Съдът намира, че на
ищеца се следват и разноски за
връчването на поканата за доброволно изпълнение. Въпросните разноски се
явяват вреди, настъпили в резултат на неизпълнението на задължението на
кредитополучателя по договора за кредит. Съобразно представените и неоспорени
доказателства за сторени разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение
от ЧСИ Станимира Янкова- фактура от 16.04.2019г. съдът намира, че размерът на
вредата е надлежно удостоверен и на ищеца се следва сумата от 60.00 лева, на осн. чл. 88, ал. 1, изр.2 от ЗЗД.
В заключение следва да
се приеме, че претенцията е основателна за сумата от 3550 евро главница, за
сумата от 2382,44 евро – възнаградителна лихва, за сумата от 476,79 евро
наказателна лихва и за сумата от 60, 00 лева, представляваща вреди от
неизпълнение под формата на разноски а връчване на покана за доброволно
изпълнение.
По възражението за давност:
По отношение на
главницата приложима е петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е
изискуемо. Задължението поето от ответника е да внася анюитетните
вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит и следователно
давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от
датата, на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата
институция. В
подкрепа на това, че вземането
на банката за всяка неплатена
вноска е изискуемо на падежа й, е и предвидената в чл.60, ал.2 от ЗКИ
възможност банката да се снабди
с изпълнителен лист за просрочените по договора вноски.
Предвид това погасени по давност
са вземанията за падежиралите вноски за главница,
които попадат извън пет годишния период, предхождащ подаването на заявлението по чл.417 ГПК / в случая 22.07.19г./.
решение по гр.д. № 6629/2013г. ВКС, IV ГО, решение по т.д. № 1153/2014г. на ВКС, II ТО; решение №83/26.05.2017г. по търг. дело №50394/2016 ГК; решение
№161/08.02.2016г. по търг. дело №1153/2014, 2 -ро ТК;
Решение по възз.т.д № 1457/2018 г. по описа на ВОС/
Следователно погасени по давност
се явяват вноските за периода
10.04.14г. до 21.07.14г. или това са първите четири вноски от погаситения
план, приложен на л. 37 от делото и т. 2 от заключението на вещото лице в общ
размер на 82,92 евро. При това положение
вземанията за главница, които не са покрити с давност възлиза на 3467,08 евро. До този размер следва да
се уважи исковата претенция за главницата по кредита, като се отхвърли за разликата
до претендираните 3550 евро.
По отношение на
вземанията за лихви следва да се приложи кратката тригодишна погасителна давност по чл.
111, б. „в” от ЗЗД. Съгласно ТРОСГТК
№ 3/2011г. на ВКС тези суми следва да
бъдат квалифицирани като периодични плащания, по смисъла
на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, доколкото лихвите и наемите, които са посочени
в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД са периодични по
естеството си, тъй като са
свързани с периода в който се предоставя
насрещната престация. Становището, че вземането за възнаградителна лихва се погасява с изтичане
на общата давност следва да се счита за изоставено в практиката, тъй като с ТР от 3 /2017г.
на ОСГТК на ВКС ясно се посочи,
че по отношение
на изпълнението на паричните задължения
законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Всички
видове лихви са акцесорни вземания
спрямо вземането за главницата. В тълкувателното решение
се подчертава, че правилото на
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД отчита интереса
на кредитора – първо да се
погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да
се олихвява, за което е съобразена именно уредената по-кратка погасителна давност за вземанията
за лихви по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. В този смисъл е и по- новата съдебна практика- Решение по
възз.т.д. 589/2019г. и Решение по възз.т.д.
1457/2018 по описа на ВОС, Определение №396/18.07.2019 по дело №30/2019 на ВКС, ТК, I т.о, с което не
е допуснато до касационно обжалване въззивното
решение, с което е прието, че погасителната давност за вземания за
възнаградителна лихва е три години.
С оглед
на горното съдът приема, че вземанията за лихви са
погасени за период 3 години назад, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 22.07.2019г.,
предвид изрично и своевременното възражение на ответника. Така непокритото с давност вземане за възнаградителна лихва е за периода
от 22.07.2016г. до 07.06.2019г.(тъй като на тази датата задължението е станало
предсрочно изискуемо съгласно изложените по-горе мотиви). За установяване
точния размер на вземането, от размера,
даден от вещото лице по т. 5.2 (вариант 2) 2181,64 евро следва да се извадят
вноските за възнаградителна лихва с настъпил падеж между 22.07.2014г. и 22.07.2016г.
или 1094.73 евро съгл. таблица на стр. 2 от експертизата. В заключение следва
да се приеме, че на ищеца се следва възнаградителна лихва за периода 22.07.2016г.
до 7.06.2019г. в размер на 1086,91
евро.
По вече
изложените съображения следва да се считат погасени по давност вземанията за
законна лихва за периода преди 22.07.2016г.
Общия установен размер на вземанията за лихва (476.79 евро) се
приспаднат лихвите върху вноските с настъпил падеж преди тази дата (22.07.2016г.) по
таблица по т. 6. 2 от заключението или
73,31 евро. В заключение
на ищеца следва да се присъди сумата от 403,48
евро за законна лихва.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 120
лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на исковете, броя на проведените съдебни
заседания и процесуалната активност на представителя. Така определеният размер
следва да се съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно
уважената част от иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 9755,96 лева
( 4957,47 евро и 60 лева ) и общо и
признати разноски за държавна такса (325,61 лева), възнаграждение за вещо лице
( 350 лева) и за юк. възнаграждение (120 лева) се
присъждат 556,62 лева.
Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не се изменят
разноските по издадената заповед, какъвто е настоящия случай. По делото следва да се присъдят сторените
разноски за заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за
установени в настоящото производство. Предвид установения размер на вземането,
съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в
размер на 230,10 лева за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
На ответника също се
следват разноски за исковото производство съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК. Своевременно ищецът е направил възражение съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатени от насрещната страна адвокатски
хонорар. Възражението се явява неоснователно, тъй като уговореното и заплатено
възнаграждение на процесуалния представител на ответника съответства на
минимума по чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за адвокатските възнаграждения. На
ответника се следват разноски за процесуална защита в размер на 285,35 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ”П.И.Б.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№11439/2019г. на ВРС, 18- ти
състав, както следва:
- сумата от 3467,08 евро, представляваща просрочена главница по Договор
за банков кредит № 014LD-R-003409/10.03.2014г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението 22.07.2019г. до окончателното издължаване на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 3550
евро, като погасен по давност;
- сумата от 1086,91 евро просрочена договорна лихва, дължима за периода
от 22.07.2016г. до
7.06.2019г, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над 1086,91 евро до претендираните
2403,47
евро и за периодите преди 22.07.2016г. и след 7.06.2019г.като
неоснователна и погасена по давност;
- сумата от 403,48 евро, представляваща наказателна лихва за периода 22.07.2016г. до
20.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над
403,48 евро до претендираните 1345,73 евро и за периода преди 22.07.2016г. като неоснователна и погасена по давност;
-сумата от 60 лева, представляваща вреди под формата
на разноски за връчване на
покана доброволно изпълнение чрез ЧСИ.
ОСЪЖДА Й.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ”П.И.Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 556,62 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 230,10 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски, на осн.чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ”П.И.Б.”
АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 285,35 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: