№ 213
гр. С., 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение 23/28.05.2021г., постановено по гр.д.№ 194/2020г. по описа на З. районен
съд е отхвърлен предявения от АС. АС. Д.., с ЕГН **********, с адрес:с.Е*, общ.З., обл.С.,
ул.“Р.“№ 15 срещу А.. С. ЯК., с ЕГН **********, с адрес: с. Е*, общ.З., обл.С., ул.“В.Л.“ № 5А иск
с правно основание чл.45 от ЗЗД, за присъждане на сумата 3 168,44 лева-представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в имота на ищеца-жилищна сграда, находяща се в
УПИ-85,86 в кв.41 по ПУП на с.Е*, изразяващи се в пукнатини на външната и вътрешната северна
стена на сградата, избила влага и непригодност за живеене в помещенията непосредствено до
стената, разрушена мазилка на същата стена и изгнило дървено дюшеме в непосредствена близост
до нея, претърпени в резултат на неправомерното поведение на ответника-изграждане през 2016 -
2017г., в непосредствена близост до жилищната сграда на ищеца на железобетонна подпорна стена
и натрупване на насип земна маса, в нарушение на законоустановените правила и норми. Осъден е
на основание чл.78,ал.3 от ГПК АС. АС. Д.., с ЕГН **********, с адрес:с.Е*, общ.З., обл.С.,
ул.“Р.“№ 15 да заплати на А.. С. ЯК., с ЕГН **********, с адрес: с. Е*, общ.З., обл.С., ул.“В.Л.“ №
5А сумата от 700 лева разноски по делото.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1273/14.06.2021г. от АС. АС.
Д.., чрез пълномощника му адв Б.М. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се
доводи, че районният съд е направил неправилна квалификация на иска и съответно неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, поради което е достигнал и до неправилни правни
1
изводи. Съдът не посочил правно релевантните факти визирани в приложимата правна норма и не
е анализирал събрания доказателствен материал поединично и в съвкупност, като не е посочил кои
доказателства подкрепят и кои отричат предявения иск. Съдът е обсъдил друг съдебен акт,
постановен по гр.д.№ 170/2017г. по описа на ЗРС,който е с правна квалификация по чл.109 от ЗС и
въз основа на него е направил извод, че не може да се пререшава формираната по него СПН. От
това следва, че съдът е приравнил двата иска по предмет и е приел, че с иска по чл.45 от ЗЗД би се
пререшил спора по посоченото дело. Твърди се, че това е мотивирало съда да възприеме
изложените в този акт мотиви и да обоснове със събраните по посоченото дело доказателства
отхвърлянето на иска по настоящето дело. По този начин съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение. Нелогична и необоснована е и преценката на съда относно
заключението на вещото лице по назначената СТЕ и показанията на разпитаните свидетели. Съдът
вярно е отразил в мотивите си изводите на вещото лице инж.Д.С. по приетата СТЕ, но не е
обсъдил заключението и не е направил съответните изводи относно изследваните въпроси,
поради което и не е достигнал до логически правилни изводи относно механизма на увреждането
на имота на ищеца и относно причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и
надградената подпорна стена, както и натрупаната от ответника земна маса върху зида на
жилищната сграда на ищеца. В с. з. от 24.03.2021 г. при изслушването на вещото лице също е
заявило, че проникването на влага е вследствие на подпорната стена и на насипа, подпорната
стена и къщата на Д., който насип лека-полека се е смъквала земната маса с годините надолу
под подпорната стена,която в тази част подкрепя имота на ответника. Той има една подравнена
площадка с лозе, а от там надолу пръста се е сринала надолу, но допълнително е насипана земната
маса. Старата подпорна стена по плана от 1987 г. вече не се вижда, като част от процесната стена
вече е върху нея, а върху другата част - има насип и не се вижда. Тази земната маса, която е покР.
старата стена същевременно е запълнила пространство между сградата и стига до покрива в
югозападната й част. Една част от тежестта й се предава директно на зида на сградата, където е
колоната, но част от тежестта й също се предава на сградата. Бетоновата колона е долепена
плътно до северния зид и тя е опора на цялата конструкция и на насипа, и на стената, и една част
е каменна зидария и също опира в зида и стига почти до стрехата - на 10 см от нея. Тези изводи на
вещото лице сочат на определени обстоятелства, които съдът не е обсъдил при преценката си
относно основателността на иска. Свидетелят Р. Д. посочва в показанията си, че братовчед му го е
извикал наскоро, за да му покаже състоянието на имота в момента. Преди това имотът бил в
добър вид, докато сега е в плачевно състояние-от всякъде има влага, мазилката е напукана, къщата
се руши, направо е извор. Св.И.А. също установява, че етажът е бил почти свободен, не е имало
подпорна стена, а къщата е станала подпорна стена. Преди, тази стена е била на три метра от
къщата, висока 1,50 м и е имало пътека на стената за другия квартал. Зад къщата е било
полегато и след това тази стена е издигната високо над къщата. Площта зад къщата е била
свободна и е можело да се минава. Свидетелят твърди, че тази стена е правена 2015 г. - 2016 г. и
личи, че е нова. От пътя не се вижда, но когато слагал улуците на къщата около 1990 г., стената
не е съществувала.По-късно А.ей направил стената и е запълнил с насип, който задържа водата и
влагата, тежест.Съдът не е дал вяра на св. Р. Е., доведен от ответника, тъй като не е отговорил
конкретно на нито един зададен му въпрос, а вторият свидетел Ж. Я.а е съпруга на ответника и
разпита й е проведен в следващо заседание след разпита на другите свидетели, като изявленията и
са декларативни и тенденциозни. Твърди се още, че съдът не е обсъдил съдържанието на
свидетелските показания и те не са преценени логически. Моли да бъде отменено обжалваното
решение и бъде уважен предявения иск.
2
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
1445/01.07.2021г. от А.. С. ЯК., чрез пълномощника му адв.И.А., с който се оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно, постановено е в
съответствие със закона и доказателствата по делото. Съдът правилно е приел, че в имота на
ищеца са налице вреди, които са настъпили в резултат на фактическото състояние на двата
съседни имота - на ищеца и на ответника. Правилно е прието, че не е доказано фактическо
състояние при двата имота да е породено от неправомерни действия на ответника,а именно
изграждане през 2016г. - 2017г., в непосредствена близост до жилищната сграда на ищеца на
железобетонна подпорна стена и натрупване на насип на земна маса, в нарушение на
законоустановените правила и норми. Съгласно заключението на СТЕ, състоянието на процесната
стена е идентично със състоянието на стената, констатирано в заключението на експертизата по
гр.д.№170/2017г. на PC-З.. Установено е от доказателствата по делото, че не е доказано
твърдяното в исковата молба изграждане през 2016г.-2017г. на подпорната стена. Съдът е изградил
своите изводи и в съответствие с Решение № 41/05.03.2019г.,постановено по гр.д.№ 170/2017г. на
ЗРС, потвърдено с Решение № 278/08.07.2019г. по в.гр.д.№ 186/2019г. на СмОС и недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 149/10.04.2020г. по гр.д.№ 3885/2019г. на ВКС, като е
обсъдил тези съдебни решения относно предназначението и характеристиката на подпорната стена
(елементи на която са бетоновия фундамент, стоманената конструкция от релси и тръби и насипа
от пръст). Със същото влязло в сила решение е прието, че подпорната стена защитава имотите на
страните, т.е същата съобразно особеностите на релефа (скатен терен) има полезно (укрепващо)
действие, поради което премахването на който и да е от съставните му елементи може да доведе до
предизвикване на срутище и унищожаване на имотите на страните. Искът за премахване на част от
процесната подпорна стена, със съответните съставни елементи, в това число земен насип е
отхвърлен. Затова съдът е приел, че е налице сила на пресъдено нещо, което рефлектира върху
изхода на делото по настоящия иск.Недопустимо е при наличие на сила на пресъдено нещо съдът
да пререши спора, като приеме, че ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост му причинява вреди при положение, че с влязло в сила решение е прието, че
фактическото състояние на имотите и по-специално подпорната стена защитава имотите на
страните и има полезно укрепващо действие.Още повече, че с влязлото в сила съдебно решение е
прието, че жилищната сграда на ищеца А.Д. е построена в близост до подпорната стена след
нейното изграждане и в известен смисъл ищеца черпи права от свое неправомерно поведение.
След като съдът е приел веднъж, че ответникът А.Я. не пречи на упражняване на правото на
собственост на ищеца, то ищецът не може да има претенции за причинени вреди, вследствие
наличието на същата подпорна стена, която укрепва неговия имот.Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение като правилно.
В съдебно заседание жалбоподателят АС. АС. Д.., чрез пълномощника си адв.Б.М.
поддържа жалбата си.
Въззиваемият А.. С. ЯК. чрез пълномощника си адв.И.А. оспорва жалбата.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
3
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Не е спорно, че ищецът АС. АС. Д.. е собственик на поземлен имот № 86 с площ от 73,50
кв.м., за който заедно с поземлен имот № 85 е отреден УПИ VII-85,86 в кв.41 по ПУП на с.Е*, при
граници на парцела: на изток-пътека, на запад- УПИ VI-87,на север и юг-улична регулация, ведно с
построените в имота жилищна сграда 2/1 МЖ със застроена площ от 40,50 кв.м. и стопанска
сграда МС със застроена площ от 20,50 кв.м., което се установява от приетите по делото нот.акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение № *, дело № 227/2016г. и нот.акт за дарение
на недвижим имот *, дело № 228/2016г.
Не се оспорва също, че ответникът А.. С. ЯК. е съсобственик по наследство от баща си
на поземлен имот № 84 с площ от 835 кв.м. в кв.43 по ПУП на с.Е*, за който са отредени УПИ VII-
84,с площ от 485 кв.м., в който имота участва с 480 кв.м. и УПИ ХVII-84 с площ от 385 кв.м., в
който имота участва с 350 кв.м. и 50 кв.м. от имота се предават за улица, ведно с построената в
УПИ ХVII-84 жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. и стопанска града с площ от 13,50
кв.м., видно от нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 88, том
ХVII,дело № 170/1987г., удостоверение за наследници № 7/09.02.2015г., удостоверение за
регулационно положение и скица.
От заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ инж.Д.С. се установява, че
жилищната сграда на ищеца е разположена в УПИ VII-85,86 в кв.41 и по негови данни имотът е
закупен от баща му през 1955-56г., като жилищната сграда е разширена на югозапад и надстроена
с втори етаж през 1962г. По действащия план от 1987г. жилищната сграда е заснета, както е в
момента. Северозападно от нея в плана е заснета подпорна стена, отстояща на 1-1,10 м от сградата
с “L“-образна форма, която в момента е затрупана със земна маса. Жилищната сграда на ответника
е разположена в УПИ ХVII-84 и се намира по-високо от жилищната сграда на ищеца, като теренът
е доста стръмен и скатен. Предвидената с плана улица между УПИ ХVII-84 и УПИ VII-85,86 не е
реализирана. Вещото лице сочи, че процесната подпорна стена е от суха каменна зидария, като
една част от нея ляга върху метални релси и тръби, а в горната си част има бетонов пояс. Сградата
на ищеца е двуетажна на градоред и каменни стени на варов разтвор, външно неизмазани. На
северната стена на 0,7 м от северозападния ъгъл на сградата има бетонова колона 0,5м/0,5 м,
приблизително на височината на втория етаж, която във видимата си част е висока 0,8 м.Върху
колоната стъпва метална релса и метални тръби, опиращи до стената, с видима дължина 2,70 м,
като другият край стъпва на терена. На север от жилищната сграда, почти успоредно на северната
й фасада има изградена подпорна стена от суха каменна зидария с височина 2,10 м, отстояща от
жилищната сграда в северозападния край на 0,80 м, а в североизточна посока стената се отдалечава
от сградата, под формата на триъгълник. В северозападния край подпорната стена продължава под
прав ъгъл перпендикулярно на северната фасада, като тази част ляга върху релса и метални тръби,
които в единия си край стъпват на колона, долепена до северната стена на жилищната сграда на
ищеца. От подпорната стена до стената на жилищната сграда има част от суха каменна зидария с
височина 0,84 м с бетонова шапка и ширина 0,80/0,50 м. Тази част е допряна до стената на
жилищната сграда и достига на 0,10 м от стрехата. Останалата част от подпорната стена,изградена
върху релсата и металните тръби е с височина 3,50 м, като на височина 2,10 м има бетонов пояс
под наклон и допълнително суха каменна зидария, завършваща с бетонова шапка.На 0,7 м от
северозападния ъгъл на жилищната сграда на ищеца стената става „Т“-образна, като частта към
4
жилищната сграда е с дължина 0,83 м и опира в зида на сградата. Процесната подпорна стена
покрива заснетата такава с плана от 1987г. и е на по-малко разстояние до сградата на ищеца, като в
„Т“-образната част е долепена до стената на сградата.На скица № 2 е нанесена с червен цвят.
Тежестта на подпорната стена, изградена върху релсата и металните тръби, в едната си част пада
върху бетоновата колона, долепена до жилищната сграда и натоварването се предава на стената на
жилищната сграда. Върху северната фасада на сградата натоварване има и от насипа от земна
маса, който в северозападния край е почти до стрехата. Вещото лице сочи, че подпорната стена е
изграждана на етапи без проектиране, тъй като металната релса и тръби не са конструктивен
елемент, а описаната колона е изградена импровизирано и голяма част от тежестта на процесната
подпорна стена се предава на зида на жилищната сграда. Процесната част от подпорната стена не
е отразена в плана от 1987г., което води до извода, че е построена по-късно, но тъй като няма
строителни книжа не може да се установи кога е построена. В плана от 1987г. са отразени две
подпорни стени-зад къщата на ищеца, която в момента не се вижда,тъй като е затрупана и която е
отстояла на около 1 м от сградата и подпорната стена пред сградата на ответника, които са
посочени на приложените към заключението скици. Не са спазени правилата за отстояния при
изграждането на процесната стена,тъй като е недопустимо да опира в стената на жилищната
сграда. Въпреки че теренът е доста стръмен и денивелацията между задната част на къщата на
ищеца до двора на ответника, до където стига подпорната стена е 8-9 метра, е необходимо зад
жилищната сграда на ищеца да има свободно пространство, което да запази сградата от влагата.
Тъй като сградите на страните и околните сгради са стари, не са спазени много от правилата, но
явно със съгласието на собствениците. Къщата на ищеца се състои на първия етаж от антре, килер,
санитарен възел и стълби за втория етаж, а на втория етаж стълби, антре и стаи. Северната част на
първия и втория етаж са силно преовлажнени.Мазилката е компрометирана и има черни петна. В
северната стая на втория етаж има силно преовлажняване и пуктатини. Има почти вертикална
пукнатина от тавана до пода, съответстваща на пукнатина от външната страна на зида при
бетоновата колона, хоризонтална пукнатина между тавана и северната стена на стаята, която слиза
и по отсрещния ъгъл на стаята.Пукнатини има и в коридора и в предната югоизточна стая.За
отстраняване на щетите по сградата е необходимо да се отстрани компрометираната мазилка и да
се направи нова, да се отстранят пукнатините по тавана и стените и да се боядиса. В табличен вид
вещото лице е посочило единичните цени и количеството строителни работи на обща стойност
3 168,44 лева. Посочило е още, че преди това е необходимо да се премахне насипа зад сградата и
да се премахне част от процесната подпорна стена и външно да се премахнат пукнатините по
северозападния ъгъл.
Свидетелят Р. Д.-първи братовчед на ищеца, твърди в показанията си, че от 1990г. живее
в гр.З., но е израснал в с.Е* и познава имота на ищеца от малък. Твърди още, че ищецът наскоро го
извикал, за да види в какво състояние е къщата.Сочи, че преди къщата е била в добър вид, в нея
ищецът е отгледал децата си, докато сега е в плачевно състояние-отвсякъде има влага, мазилката
се е напукала и пада, къщата се руши.Твърди, че не е в течение кога е построена подпорната стена,
но преди не е било така. Било е по-високо около метър, метър и нещо, къщата е била открита и зад
нея се е минавало, а сега новата подпорна стена е опряна на стената на къщата, направени са
трегери с релси. Последно е влизал в къщата през 2008г. и до тогава е била хубава, обитаема, но
няма спомен за състоянието на северната част на къщата. До 2008г. в къщата е живяла жената на
чичо му и там е починала. След това няма представа дали някой е живял в къщата.
5
Свидетелят И.А. сочи в показанията си, че живее постоянно в с.Е* и познава имота на
ищеца. Твърди, че е купен от баща му около 1959-62г. Твърди още, че през 1990г. е слагал улуци
на къщата и тогава подпорната стена не е съществувала до средата на етажа. Била е висока 1,50 м и
на отстояние от къщата,като зад къщата е можело да се минава. Твърди, че А.ей е направил тази
стена през 2015-2016г. Стената е запълнена с насип, който задържа водата и влагата. На ъгъла на
къщата е сложена бетонна колона с релса и зидът от каменни блокове над релсата.Ищецът го
завел да види, че стените вътре са напукани. Сочи, че къщата е с градоред.Свидетелят твърди, че
над насипа има градина, която се обработва.Преди е била по-ниско под наклон, а сега градината е
заравнена с насипа. След смъртта на майката на ищеца през 2010-12г.в къщата не живее
постоянно някой.
Свидетелят Р. Е. твърди, че е съсед и че с ответника са израснала заедно. Познава добре
имотите на страните.Между къщите им има подпорна стена от както се помни, а под къщата е
шкарпа.Свидетелят сочи, че не вижда някаква промяна през годините. Каквато е била подпорната
стена през 50-те години, такава е и сега.Няма надстрояване и стената е на същото ниво и на същото
място.Свидетелят не може да каже кога е построена къщата на ищеца, но това което е сега не е
било преди същото, имайки предвид разстоянието между подпорната стена и къщата, което е
около метър, метър и нещо. Не знае кое е построено първо –къщата или подпорната стена.
Свидетелката Ж. Я.а-съпруга на ответника твърди в показанията си, че когато се е
омъжила през 1971г. е заваР. къщата и стената такива, каквито са и досега- на единия край
отстоянието е по-голямо,на другия по-малко. През 2009г. съпругът й А.ей направил кофраж на
стената, за да сложат метални тръби и да опънат на тях мрежа,тъй като мястото е много стръмно и
за да го обезопасят.Свидетелката твърди, че не са разширявали стената, а са я надградили,
направили са я по-висока с 60-70 см. Като дължина подпорната стена е останала същата и никога
не е променяна.Стената не се допира до къщата и е на разстояние по-малко от метър. Повдигнали
са стената с циментови блокчета, за да не се свлича пръстта,тъй като е имало наклон, а сега е
изравнено. Твърди,че помни къщата на ищеца Асен и тя преди е била от две стаи и не е била в
същия вид. Когато започнали да я разширяват е била на 8-9 години. Започнали да я строят по-
надолу, където било мястото на дърварника. Наляли плоча като вкопали къщата в мястото на
свекър й, а отпред станало градина.Това разширение на къщата я доближило до ската.
Свидетелката твърди, че между тяхната къща и къщата на ищеца не са насипвали пръст, за да
запълнят мястото. Когато тя е отишла в тази къща мястото е затревено.Твърди че подпорната
стена е в тяхно място и над стената имат градина, която от доста време се обработва още от
родителите на съпруга й. Когато се е омъжила през 1971г. между подпорната стена и къщата на
ищеца не е имало път, през който да се минава, а отстрани е имало стълби, по които са минавали.
Сочи че преди между подпорната стена и къщата на ищеца са имали кокошарник, който е
премахнат през 1974-75г.Свидетелката твърди,че до 2016г. не са имали спорове с ищеца. Сега той
се оплаква, че в стаите му има влага. Къщата на ищеца е напукана защото е градоред. Тяхната
къща също има влага, защото къщите са вкопани в земята. След като къщата е градоред се
напуква. Твърди, че и тяхната къща е била напукана, затова са махнали градореда и са изляли
плоча.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявения иск по чл.45 от ЗЗД и правилно е приел, че същият е неоснователен и недоказан.
6
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината
се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че
не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент на всички
останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя
не се предполага, а следва да се докаже от увредения, в който смисъл е Решение №
370/11.11.2011г. по гр.д. № 1740/2010г. на ІV г.о. на ВКС. За да е основателен искът за
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се установи наличие на осъществено
противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се
доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди.
Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки /противоправно
деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца. По този ред подлежат на обезщетяване
всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка (резултат на) противоправното и
виновно поведение на дееца.
В случая ищецът твърди, че в резултат на изграждане на подпорната стена през 2016-
2017г.и натрупания от ответника земен насип, в нарушение на ЗУТ и подзаконовите актове по
пР.гането му, от вътрешната страна на жилищната му сграда са причинени вреди, изразяващи се в
избила влага по цялата стена, в стаята, разположена в северозападната част на къщата има
пукнатина в левия ъгъл на северната стена, започваща от тавана и стихваща на 35-40 см от пода.
Налице е и пукнатина по вътрешния ръб между стената на северната фасада и тавана, която
започва от ъгъла и на разстояние от 1,0-1,2 метра слиза по стената на 60 см от тавана. Има
пукнатина и по вътрешния ъгъл между стената по западната фасада и тавана с ширина 5-6 мм.
Налице е и пукнатина и на външната фасада в северозападния ъгъл на стената, които са в
резултат на натиска от земния насип и натоварването от подпорната стена и фундамента.
Вещото лице установява, че уврежданията в къщата на ищеца са причинени от изградената
подпорна стена и насипа от земна маса между нея и жилищната сграда, както и извън неговия
имот в поземлен имот № 87, в който попада по-голямата част от подпорната стена. Липсата на
достатъчно отстояние между подпорната стена и жилищната сграда на ищеца допринася за
настъпилите вреди. Вещото лице установява, че жилищната сграда е на градоред с каменни стени
на варов разтвор, външно неизмазани, но те не могат да понесат тежестта, която се предава от
процесната „Т“-образна част от поддпорна стена, която с единия си край опира в северозадния
ъгъл на жилищната сграда. Натиск върху сградата оказва и земния насип и от там влиза и влагата.
Това с течение на времето е довело до описаните вреди и до опасност в бъдеще от по-големи
вреди, ако не се вземат мерки. Въпреки голямата денивелация е необходимо зад жилищната
сграда на ищеца да има свободно пространство, за да се запази от натоварвания, които има
опасност да я разрушат, както и от влагата, която се задържа в земния насип от дъжд и сняг. В
съдебно заседание вещото лице е посочило, че земния насип вероятно с годините се е образувал от
смъкване надолу на пръстта, поради денивелацията. „Г“-образната стена, отразена на скицата съм
заключението в син цвят е съществувала преди и е заснета по плана от 1987г., а „Т“-образната,
означена с червен цвят е изградена след одобряване на плана от 1987г., но вещото лице не може да
каже точно кога.
От показанията на св.Ж. Я.а се установява, че през 2009г. ответникът е направил кофраж
7
и е надградил подпорната стена с 60-70 см., за да сложи метални тръби и да опъне на тях мрежа, с
цел обезопасяване и за да не се свлича пръстта,тъй като преди е било с наклон. Същата отрича
съпругът й да е докарал допълнително пръст и да е запълнил с нея мястото между къщата на ищеца
и подпорната стена. Никой от разпитаните свидетели не установява ответникът да е насипал земна
маса зад къщата на ищеца и това място, което е по-малко от метър реално е неизползваемо.
Свидетелката сочи още, че тъй като къщата е на градоред и е вкопана в ската, в нея има влага и
пукнатини, каквито има и в тяхната къща, затова са махнали градореда и са изляли плоча.
Преценени по реда на чл.172 от ГПК показанията на тази свидетелка съответстват на
констатациите на Комисия от Общинска администрация гр.З. и Кмета на с.Е*, която е извършила
проверка по повод подадена от ищеца жалба с вх.№ 94-00-1669/18.05.2016г. относно построена от
А.ея Я. подпорна стена. Комисията е установила, че подпорната стена е построена на 2-3 м от
сградата, която е изградена от каменна зидария, като северната й част (първия и част от втория
етаж ) е вкопана в ската. Констатирано е още, че вътрешната мазилка по северната стена е видимо
пропукана и влажна. Посочено е, че поради голямата денивелация на терена и начина на
изграждане на наследствената жилищна сграда на ищеца е необходимо да направи дренажна
система за отводняването й, за да се предотврати по-нататъшно пропиване на влага. За
установяване на точните граници на поземлен имот № 86 е необходимо да наеме лицензирана
фирма по ЗКИР, която да извърши трасиране на границата, спрямо документа му за собственост. С
оглед на това и съгласно заключението на вещото лице, което сочи, че уврежданията по сградата
на ищеца са настъпили в течение на времето, съдът счита, че показанията на св.Я.а следва да бъдат
кредитирани като обективни. Свидетелят Р. Д. няма впечатления кой и кога е построил
процесната част от подпорната стена зад къщата на ищеца, като сочи, че от 1990г. живее в гр.З. и
последно е влизал в къщата през 2008г.,когато е ходил на гости и всичко е било хубаво. Сега е
влизал, когато ищецът го е извикал да му покаже настъпилите вреди от влагата и от натиска на
стената. Свидетелят твърди, че преди зад къщата е можело да се минава, а сега не може, но този
свидетел не установява твърденията на ищеца, че процесната подпорна стена е построена от
ответника в периода 2016-2017г.и че той и насипал земната маса зад къщата на ищеца. Свидетелят
И.А. сочи, че къщата е закупена от бащата на ищеца през 1959-62г.,както и че през 1990г. е слагал
улуци на къщата и тогава подпорната стена е била по-ниска около 1,50 м и площта зад къщата е
била свободна и е можело да се минава. Единствено този свидетел сочи,че ответникът е направил
процесната подпорната стена през 2015-2016г., като на ъгъла на къщата е сложена бетонова колона
и релса, върху която има зид, който опира в стената на къщата и оказва натиск върху нея.
Показанията на този свидетел относно времето на извършване на строежа на подпорната стена не
могат да бъдат кредитирани, тъй като ищецът твърди, че ответникът е построил подпорната стена
през 2016-2017г., а на 15.06.2017г. ищецът А.Д. е предявил срещу ответника А.Я. иск с правно
основание чл.109 от ЗС, като в исковата си молба е твърдял същите обстоятелства, каквито твърди
и в исковата молба по чл.45 от ЗЗД. По образуваното гр.д.№ 170/2017г. по описа на ЗРС е
постановено Решение № 41/05.03.2019г., с което съдът е отхвърлил предявеният иск по чл.109 от
ЗС за премахване на бетоновия фундамент,стоманената конструкция от релси и тръби и
изградената върху нея стена, както и земния насип на разстояние 3 м от жилищната сграда като
неоснователен и недоказан. Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение №
278/08.07.2019г. по В.гр.д.№ 186/2019г. по описа на СмОС и не е допуснато до касация с
Определение № 149/10.04.2020г. по гр.д.№ 3885/2019г. по описа на ІІ г.о. на ВКС. И трите съдебни
инстанции са приели, че действията на ответника не са от естество да ограничат упражняването на
8
правото на собственост на ищеца. Приел е още, че особеностите на терена изискват наличието на
подпорна стена, която има укрепващо действие, както за имота на ответника, така и за имота на
ищеца, като липсата на такава подпорна стена би довело до свличане на земна маса и на сградата
на ответника и засипване на сградата на ищеца при съществуващата денивелация от 8-9 м между
двата имота. Съществуващата подпорна стена, елементите на която са бетоновия фундамент,
стоманената конструкция от релси и тръби защитава както собствените на страните сгради, така и
сградите на трети лица в съседство, като премахването й ще има негативни последици както за
терена, така и за постройките в него. Още повече, че сградите и на двете страни, както и съседните
такива са над 60-70 годишни и са строени навремето без да се спазват строителните правила и
норми, при явно съгласие на собствениците. Вещото лице изрично е посочило, че подпорната
стена може да бъде коригирана след изготвянето на проект от специалисти и издаване на
строително разрешение със съдействието и на двете страни по делото, като насипът, който попада
в имота и на двете страни, тъй като подпорната стена е изцяло в имота на ответника също следва
да бъде премахнат и от двете страни.
Въззивният съд счита за основателно приетото от районния съд, че искът по чл.109 от ЗС
е обуславящ относно иска по чл.45 от ЗЗД. Правилни са изводите на районния съд, че не се
установяват извършени от ответника неправомерни действия през твърдения в исковата молба
период 2016-2017г., след като идентични твърдения се съдържат и в исковата молба по чл.109 от
ЗС, по който иск е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Същият иск е предявен на 15.06.2017г., към който момент описаните в исковата молба
по чл.45 от ЗЗД вреди са били налице, а съгласно заключението на вещото лице описаните вреди
по жилищната сграда на ищеца са получени в течение на времето за по-дълъг период от време. По
настоящето дело не се установява изменение на обстоятелствата, каквито са установени в
производството по чл.109 от ЗС и разположението на подпорната стена и насипа е същото,
каквото е установено и в производството по чл.109 от ЗС. Следователно правилно районният съд е
приел, че ищецът не е доказал извършени от ответника в твърдения в исковата молба период 2016-
2017г. неправомерни действия (построяването на процесната подпорна стена, елементите на която
са бетоновия фундамент, стоманената конструкция от релси и тръби и зид над тях и земния
насип), които да са в причинна връзка с установените по сградата на ищеца вреди, подробно
описани в заключението на вещото лице. Доколкото собствените на страните сгради са заварено
положение, придобити от техните праводатели, като жилищната сграда на ответника и подпорната
стена южно от нея са съществували и са заснети и по плана от 1957г. , а по данни на ищеца имотът
му е закупен от баща му през 1955-56г., а вторият етаж на жилищната сграда е надстроен през
1962г., както и признанието му в исковата молба, че по северната стена на сградата няма
изпълнена хидроизолация, то претенцията на ищеца ответникът да обезщети причинените на
жилищната му сграда вреди е неоснователна, тъй като и от самия ищец не е положена грижата на
добър стопанин, както и липсват каквито и да било твърдения и доказателства ищецът да се е
противопоставил по някакъв начин на изграждането на бетоновия фундамент, стоманената
конструкция от релси и тръби и зид над тях от ответника. Освен това установено е, че жилищната
сграда на ищеца А.Д. е построена в близост до подпорната стена след нейното изграждане и в
известен смисъл ищеца черпи права от свое неправомерно поведение.
След като не се установява да са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, то правилно предявеният иск е отхвърлен. Въззивната жалба е неоснователна, а
9
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Ще следва на основание чл.81
във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя АС. АС. Д.. да заплати на въззиваемия
А.. С. ЯК. направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА С Решение 23/28.05.2021г., постановено по гр.д.№ 194/2020г. по
описа на З. районен съд.
ОСЪЖДА АС. АС. Д.., с ЕГН **********, с адрес:с.Е*, общ.З., обл.С., ул.“Р.“№ 15 да
заплати на А.. С. ЯК., с ЕГН **********, с адрес: с. Е*, общ.З., обл.С., ул.“В.Л.“ № 5А разноски по
делото за въззивна инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не полежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1,предл.І
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10