РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Велико Търново, 27.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на двадесет и втори
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 659 по описа на АСВТ
за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл., вр. с чл. 144, от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на И.Б.Ц. с ЕГН **********, посочен адрес ***,
срещу Акт за установяване на задължение по декларация №
ПО-04000418067325-180-001/ 18.07.2018 г., издаден от гл. инспектор по приходите
в ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с
Решение № 166/ 24.08.2018 г. на заместник териториален директор на ТД на НАП –
гр. В. Търново. От оспорващото лице се поддържа незаконосъобразност на
АУЗД, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и в противоречие с разпоредбите на материалния закон. Изтъква се, че актът е издаден без
да е извършено обследване на относимите към случая факти и обстоятелства, по
този начин е подходено и от решаващия орган при неговото обжалване, вкл. не са
анализирани направените от задълженото лице плащания по дати и не е посочено кои
от тях не са извършени в срок. Жалбоподателката твърди, че за процесния период
ежемесечно е подавала декларации обр. 1 по Наредба № Н-8/ 2005 г.
на МФ и е заплащала дължимите осигуровки, подала е и ГДД за 2015 г. с внасяне
на изравнителните вноски, а закъснялото подаване на декларация обр. 6 поначало
не би следвало да има за последица отнасянето на дадена сума за друго по вид
плащане. В тази връзка изтъква и че в съответните платежни документи са
посочени основанието и периода за всяко плащане, а при автоматичното
администриране със софтуерния продукт на НАП, същите неправилно са отнесени за
заплащане на други задължения, които освен това не са посочени от органа по
приходите. С тези аргументи от съда се иска АУЗД да бъде отменен. В съдебно заседание оспорващото
лице, лично и чрез пълномощника си по делото *** М. от ВТАК, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията, изложени в нея и допълнителни аргументи,
развити в хода на устните състезания. Счита, че независимо от разпределението
на доказателствената тежест в настоящото производство, административният орган
не е установил действителното наличие и произхода на сочените от него
задължения, като фактическо
основание за издаването на акта му. Претендира присъждане на направените по делото
разноски в производството, както и присъждане в полза на *** М. на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, в определен от съда размер.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът, директора
на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, чрез пълномощника си по делото гл. ***Б.,
оспорва жалбата като неоснователна. В хода на устните състезания и в писмена
защита развива доводите си за валидност и процесуална законосъобразност на акта
за установяване на публични вземания, както и за съответствието му с
материалноправните разпоредби на закона. По същество в писмената защита се
разяснява, че при превод от жалбоподателката, в качеството й на самоосигуряващо
се лице, на сумата от 692,04 лв. /годишно изравняване за ДОО върху облагаемия
доход посочен в ГДД по ЗДДФЛ за 2015 г./, на дата 25.04.2016 г., тъй като в
сметката на Ц. към него момент не е имало отразени задължения, тази сума е
останала „необвързана“. В следствие от това от въпросната сума са били
погасявани последващи помесечни задължения за ДОО, по хронология на
възникването им, като същевременно превеждани от самоосигуряращото се лице суми
за погасяване на същите задължения са оставали необвързвани. От
самоосигуряващото си лице е била подадена декларация обр. 6 с №
040021707974294/ 04.09.2017 г., с декларирано годишно задължение за ДОО за 2015
г. в размер на 1 061 лева. Това декларирано задължение е погасено частично
чрез „обвързване“ с направените авансови вноски по декларации обр. 1 за периода
м. 07 – м. 12.2015 г., а останалата част – чрез наличните и към момента на
подаване на тази декларация суми, разглеждани като необвързани плащания
/остатъците формирани в резултат на погасяване на задължения от сумата 692,04
лева/. Тъй като е прието, че сумите не са внесени в определения от закона срок
/03.05.2016 г./, е начислена лихва за забава в размер общо на 67,63 лв.,
считано от посочената дата, до съответния вальор на всяка една от сумите. За погасяване
на въпросната сума са били насочени две плащания в размер общо на 68 стотинки,
като в резултат размерът на задължението за лихва е 66,95 лева. В писмената защита не е
разяснено по какъв начин са формирани задълженията за лихви върху вноски за
здравно осигуряване и за ДЗПО в универсален пенсионен фонд. Ответникът моли жалбата да
бъде отхвърлена, претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500,00 лв., съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от
приобщените към делото доказателства /вкл. справките от информационната система
на НАП/ се установява, че в периода от 21.07.2015 г. и до момента на издаване
на оспорения акт, И.Б.Ц. упражняваща дейност като частен съдебен изпълнител, е
имала качеството на самоосигуряващ се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/, в приложимите редакции. Също така не се спори, че в
това си качество Ц. е внасяла авансови и годишни изравнителни осигурителни
вноски за фондовете на ДОО, за здравно осигуряване и за допълнително
задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, на основание
чл. 6, ал. 8 /преди това ал. 7/, респ. чл. 6, ал. 9 /преди това ал. 8/ от КСО,
съответно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 157 от КСО. От представените от ответника справки се установява, че авансовите осигурителни
вноски за периода м. 07.2015 г. – м. 07.2017 г., са внасяни в сроковете по чл. 7, ал. 4 от КСО, респ. чл. 40, ал. 1,
т. 2 от ЗЗО и чл. 158 от КСО /до 25-то число на месеца, следващ месеца, за
който се дължат/, при съответно приложение за някои периоди на чл. 60, ал. 6 от ГПК. Безспорно е и че жалбоподателката е подавала пред ТД на НАП – гр. В.
Търново декларации обр. № 1 - приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица /Наредба №
Н-8 от 2005 г. на МФ/, в сроковете, предвидени в чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
същата наредба - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
В срока по чл. 3, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ –
30.04.2016 г., от И.Ц. не е била подадена декларация образец № 6 за 2015 г. -
дължимите осигурителни вноски за посочената календарна година /Приложение № 4
към чл. 2, ал. 2 от наредбата/. Такава декларация за дължимите за 2015 г.
осигурителни вноски е подадена от лицето с входящ № № 040021707974294 от 04.09.2017
година. Същевременно не се спори, че с № 044391600363368/ 22.04.2016 г., жалбоподателката е подала Годишна данъчна
декларация за 2015 г. по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/, в която заедно с декларирания годишен доход на
лицето, като са изчислени суми за довнасяне за ДОО, за здравно осигуряване и за
ДЗПО-УПФ за 2015 година. Съгласно отразеното в „Справка за окончателния размер
на осигурителния доход“ /приложение към ГДД/, са били изчислени суми за
довнасяне както следва – за ДОО - 692,04 лв., за здравно осигуряване - 339,65
лв. и за ДЗПО-УПФ 212,28 лева. Горните обстоятелства изрично са отразени както
в оспорения АУЗД /стр. 2 от акта, л. 42 от делото/ и в потвърждаващото го
решение на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. От представената от ответника справка за
извършени от И.
Г.Ц. плащания /конкретно на л. 29 от делото/ е видно, че на 22.04.2016 г. тя е
внесла по сметка на НАП сумите 692,04 лв., 339,65 лв. и 212,28 лв., съответстващи на
посочените по-горе задължения. От съдържащите се в делото удостоверение от
24.07.2015 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново и справки е видно, че към
посочената дата Ц.не е имала непогасени публични задължения.
С молба вх. № 10269/ 16.04.2018 г. на ТД на НАП – гр.
В. Търново, И.Ц. е поискала да бъдат снети от облог задължения за неправомерно
начислени лихви, за които неколкократно по електронната поща е получавала
покани да заплати. В молбата е посочено, че сумите за годишни изравнителни
осигурителни вноски за 2015 г. са внесени своевременно, но поради закъснялото
подаване на декларация обр. № 6 /през месец септември 2017 г./, са начислени
лихви, които са недължими. С протокол № ПО-04000418039209-073-001/
02.05.2018 г. на инспектор по приходите
при териториалната дирекция е установено, че не са налице основания за
сторниране на начислените лихви по данъчно-осигурителната сметка на лицето, тъй
като плащанията, които то смята че е внесло за 2015 г., фактически са погасили
други декларирани задължения. Цитираният протокол е бил обжалван от Ц. пред
директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, който с Решение № 99/ 08.06.2018 г. е
оставил жалбата без разглеждане. С Определение № 232/ 10.07.2018 г. по адм.
дело № 445/ 2018 г. на АСВТ, решението на директора на ТД на НАП – гр. В.
Търново е отменено и делото е върнато за произнасяне по същество. Липсват
безспорни данни каква е била по-нататъшната процесуална съдба на него
производство, като съгласно оспорения АУЗД, същият е издаден във съгласно
Решение № 151/ 12.07.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново и
посоченото по-горе определение на АСВТ.
С Акт за установяване на задължение по
декларация № ПО-04000418067325-180-001/ 18.07.2018 г., издаден от гл. инспектор
по приходите в ТД на НАП – гр. В. Търново, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК,
на И.Ц. са установени задължения за лихви за невнесени в срок задължителни
осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице, по подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода м. 07 – м. 12.2015 г., в размер общо на 118,07 лв., от които
лихви върху вноски за ДОО – 66,95 лв., лихви върху вноски за ЗО – 31,38 лв. и
лихви върху вноски за ДЗПО - УПФ – 19,19 лева. Актът е бил оспорен по административен ред от задълженото лице и
потвърден с Решение № 166/ 24.08.2018 г., издадено от М.Г.П.– заместник
териториален директор на ТД на НАП – гр. В. Търново. Решението е било връчено
на адресата му на дата 28.08.2018 г., съгласно съдържащата се на л. 31 от
делото обратна разписка. Жалбата срещу АУЗД е подадена пред АСВТ чрез органа,
който я е издал, на дата 04.08.2018 г. /л. 3 от делото/.
В съдебната
фаза на производството от жалбоподателя са представени и писмени доказателства,
а именно платежни нареждания за плащания към бюджета и извлечения за
превеждания от И.Ц. ***, по негово искане са приобщени и документите от адм.
дело № 445/ 2018 г. по описа на АСВТ. От ответника са представени документите
от административната преписка, от които се установяват описаните по-горе факти.
По искане на оспорващото лице, на основание чл. 190 от ГПК ответникът е бил
задължен да представи справка, от която да са видни конкретните задължения,
които се твърди, че са погасени с внесените от И.Ц. осигурителни вноски за
периода от 21.07.2015 г. до месец 09.2017 г. включително, с посочено от съда
съдържание. Такава справка не е представени до приключване на делото. С цел
изясняване на въпроса кои задължения са погасявани с внесените от
жалбоподателката суми за задължителни осигурителни вноски, от съда е назначена
експертиза с поставени задачи. Поради невнасянето от ответника на определената
като депозит за възнаграждение на вещото лице сума, експертизата е била
заличен.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 144 от ДОПК, до компетентния да я разгледа
съд, след изчерпване на процедурата по административно оспорване. От външна
страна жалбата отговаря на изискванията на
чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по
същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В конкретния случай АУЗД е издаден от К.И.–
главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново и като такава, на
основание чл. 7, л. 1, т. 4 от Закона за НАП
– орган по приходите по смисъла на
чл. 107 от ДОПК. С оглед на това оспореният акт е издаден от компетентен
орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия. Решение № 166/
24.08.2018 г. на заместник териториален директор на ТД на НАП – гр. В. Търново също е издадено от оправомощен орган, в пределите на неговата
материална компетентност. Видно от приложените Заповед № ЗЦУ-ОПР36/
07.11.2017 г. и Заповед № 5884/ 21.08.2018 г., и двете на
изпълнителния директор на НАП, лицето, издало решението е действало в
хипотезата на заместване на титуляра при отсъствие поради ползване на
отпуск, за което е надлежно оправомощено.
В глава ХІV от ДОПК са регламентирани
способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като
един от тях е предварително установяване, което се осъществява с акт за
установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Оспореният АУЗД е съставен в предвидената от закона писмена форма и съдържа
правните основания и фактически обстоятелства, обосновали издаването му. От
мотивите на същия обаче не може да се установи по безспорен начин произхода на
установените от органа по приходите задължения за лихви. Описана е част от
фактическата обстановка, изложена по-горе в настоящото решение, вкл. подаването
от И.Ц. на декларации обр. № 1 по Наредба № Н-8/ 2005 г. на МФ и на ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ за 2015 г. с посочените дължими суми за изравнителни осигурителни
вноски, по видове, както и внасянето на дължимите авансови месечни осигурителни
вноски. Цитирани са нормативни разпоредби относно сроковете за подаване на
декларации обр. № 1 и об. № 6 по Наредба № Н-8/ 2005 г. на МФ и
обстоятелството, че декларация обр. № 6 за 2015 г. е подадена от лицето на
04.09.2017 г., като са изложени и съображения за важността на промените
въведени през 2013 г. и касаещи начина
на плащане на данъчни и осигурителни задължения чрез въвеждането на единната
данъчно-осигурителна сметка. В табличен вид са посочени внесените от Ц. суми,
но само за авансови осигурителни вноски, посочените основания за плащане и
периодите за които се отнасят тези плащания. След това са цитирани чл. 175, ал.
1 от ДОПК и съответните разпоредби на материалните закони определящи лихви за
забавено плащане на отделните видове задължения за осигурителни вноски и отново
в табличен вид са посочени по видове вноски суми на главници, които не съвпадат
като размер с дължимите авансови или окончателни вноски и лихви, изчислени от
04.05.2016 г. до различни крайни дати, като последната е 15.08.2017 година.
Отбелязано са общите размери на лихвите за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, както и че към
същите са насочени плащания с отразени размери. В крайна сметка в
диспозитивната част от акта са определени задължения в размер съответстващ на
отразените в мотивите лихви за забава по видове задължения, намален с
„насочените“ плащания. При така описаното съдържание на АУЗД съдът споделя
направените в жалбата оплаквания, че от него не става ясно кои задължения на
лицето са приети за невнесени в срок и като такива – лихвоносни, в какви
размери и на какво основание, по какъв начин са определени началната и крайна
дата на олихвяването им. В тази връзка следва да се има предвид, че с оспорения
акт са определени единствено задължения за лихви. Същите, макар и да имат
характер на самостоятелни вземания, са акцесорни такива и възникват само при
забавено изпълнение, като в данъчното право това означава неизпълнение на
задължението за внасяне на съответния вид данък или осигуровки в
законоустановения срок, т.е. когато е просрочено главното вземане. В обжалвания
АУЗД липсва информация за размера и периода на изчислените лихви, за размера и
изискуемостта на главните вземания. Тоест на практика не са изложени мотиви за
определяне на посочените в АУЗД задължения, по основание и размер, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Конкретни данни в тази насока не могат да се извлекат и от останалите съдържащи
се в административната преписка документи, за каквито съдът приема тези,
представени от ответника в производството по адм. дело № 445/ 2018 г. на
АСВТ, нито от потвърдителното решение на директора на ТД на НАП – гр. Велико
Търново.
По този начин е допуснато и нарушение на
процесуални правила, при това съществено, доколкото адресатът на акта е лишен
от възможността да разбере произхода на установените задължения и да организира
защитата си, вкл. чрез ангажиране на доказателства за недължимостта на тези
суми още в административната фаза на производството. Освен това липсата на
коментираните данни в АУЗД, фактически осуетява възможността за проверка от
съда за законосъобразност по същество на акта. Представените от администрацията
справки /след нарочното им изискване от съда/, също не допринасят за изясняване
на основанието за начисляването на определените от органа по приходите лихви
върху осигурителни вноски, поради в голяма степен неразбираемото, а вероятно и
непълно съдържание на тези справки /л. 76 – л. 118 от делото/. Поради това, с
цел изясняване на основанието за начисляване на лихви, от настоящия състав бе
назначена експертиза с поставени задачи, но от ответника не бе внесен
определения за същата депозит – обстоятелство, което се цени в съответствие с
разпоредбата на чл. 161 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. На практика някаква
частична яснота относно извършените от органите по приходите погасявания на
декларираните от И. Ц.задължение внася изложеното в представената от
пълномощника на ответника писмена защита. Тя обаче касае единствено лихвите по
задължения за ДОО, като остава неизяснен механизмът на начисляване на
останалите определени с АУЗД задължения. Освен това е недопустимо мотиви за
издаването на административния акт да бъдат излагани едва в хода на съдебното
производство, в който смисъл е константната съдебна практика. Налице е
нарушение на изискването за форма по чл. 59, т. 4 от АПК, което същевременно
съставлява съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за
отмяната на обжалвания АУЗД.
Съдът намира оспореният акт за
установяване на задължения по декларация и за материално незаконосъобразен.
Макар откъслечни и неясни съображенията,
изложени от органа по приходите и от горестоящия административен орган
/най-вече в писмената му защита/ сочат, че определените задължения са за лихви,
начислени поради забавено подаване на декларация обр. № 6 по Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. на МФ, което е обусловило бездействие от органите по приходите да
отнесат извършени плащания към съответните по вид задължения – изравнителни
годишни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице. Впоследствие тези плащания
са били използвани за погасяване на други възникнали задължения на И.Ц. /такива
за авансови осигурителни вноски/, по реда на тяхното възникване, а внесените за
погасяване на тези периодични задължения суми, са оставали неадресирани и т.н.
Това е продължило до момента на подаването на Декларация обр. № 6 вх. № № 040021707974294 от 04.09.2017
година. Същевременно, за задълженията за годишни изравнителни вноски са
начислявани лихви просрочие на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, в размерите по
съответните материални закони и начална дата 03.05.2016 г. – крайният срок за
внасяне на този вид задължения за 2015 г. /чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, вр. с чл. 6,
ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО/.
Според съда, така извършеното от органа
по приходите погасяване на задължения на И.Ц. е неправилно, съответно на това
незаконосъобразно са начислявани и лихви за просрочие, тъй като не е имало
забавено плащане на задължения.
Съгласно чл. 3,
ал. 1, т. 2 от ЗНАП, на органите на НАП е възложено правомощието да установяват
публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и
размер. Тези си правомощията органите по приходите реализират чрез
установителни контролни производства - проверки или ревизии, в рамките на които
приходните органи следва да докажат фактите с правно значение относно
възникването на съответните публични задължения, при спазване на принципите на
данъчния процес, в т.ч. на обективност служебно начало /чл. 3 и чл. 5 от ДОПК/.
Както се посочи, в случая не става ясно какви по размер, по отделни фондове и
за какъв период са лихвоносните задължения, за които се сочи, че са установени
след справка в данъчно-осигурителната сметка
на лицето. Съгласно чл. 87, ал. 2, т. 2 от ДОПК, на отразяване в данъчно-осигурителната сметка подлежат размерът
на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът,
съответно фондът, в който трябва да постъпят. Или в данъчно-осигурителната сметка на всяко лице се съдържа достатъчно
информация, позволяваща индивидуализиране на вземането по основание и размер. В
случая се установява, че на дата от 22.04.2016 г., преди изтичане на срока по
чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, от И.Ц. са били внесени суми, съответстващи на
годишните изравнителни вноски за всеки от видовете осигуровки, дължими от нея
като самоосигуряващо се лице за 2015 година. Сумите са били внесени по
съответните сметки на НАП за всеки от видовете осигурителни задължения, видно
при съпоставка със сметките, по които са превеждани авансови осигурителни
вноски. На датата на внасянето в ТД на НАП – гр. В. Търново е постъпила и ГДД № 044391600363368/ 22.04.2016 г., със съответната справка по чл. 6, ал. 9
от КСО, чието задължително съдържание
включва посочени годишен осигурителен доход и размери на окончателните вноски
за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО. Тоест към 22.04.2016 г., преди изтичането
на крайния срок за внасянето на изравнителните годишни вноски за 2015 г.,
жалбоподателката е внесла съответните суми, като на разположение на органите по
приходите са били и надлежно подадени данни за предназначението на тези суми.
Ето защо неподаването в срок от Ц. на декларация образец № 6 за 2015 г. по
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, обективно не би могло да създаде някаква
неяснота у органите по приходите относно вида и размера на задълженията, които
се погасяват. Данните относими към конкретните видове задължения в двата вида
декларации са идентични, а предлаганото от администрацията тълкуване относно
значението на декларация обр. № 6, обезмисля изцяло наличието към ГДД на
задължителните справки по чл. 6, ал. 9
от КСО. Или в случая както към датата на извършване на вноските, така и към
крайната дата на срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, в данъчно осигурителната сметка на лицето е имало достатъчно
средства за погасяване на задълженията за окончателни годишни осигурителни
вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО /с надлежно посочени сметки по които да се преведат
съответните суми/, а пред органите по приходите е била подадена и необходимата
информация за вида и размера на задълженията, които се погасяват. Нещо повече –
от наличните справки е видно, че към него момент И. Ц. не е имала други
непогасени публични задължения, вкл. такива за осигурителни вноски. Поради това
неудачно е позоваването от ответника на въвеждането на единната
сметка за плащане на данъци и осигурителни вноски и отпадането с това на
възможността лицата да погасяват предпочитани от тях задължения, като се следва
последователността по чл. 169, ал. 1 от ДОПК. Въпросното твърдение поначало не
държи сметка за редица действащи и към него момент императивни законови норми
/напр. чл. 169, ал. 3 и ал. 7 от ДОПК, чл. 7, ал. 5 от КСО/, а при изложените
по-горе факти е и неотносимо към разглеждания случай.
При липсата на други подлежащи на
изпълнение задължения към 22.04.2016 г., за органите по приходите не е
съществувало задължението да погасяват такива с внесените от Ц. суми, нито
правото да държат тези суми като разполагаеми, с цел „обвързването“ им с
последващо възникнали вземания. Надлежното счетоводно отразяване на преведените
от самоосигуряващото се лице по сметките на ТД на НАП суми като погасяващи
съответните задължения, е зависело изцяло
от волята на органите по приходите. Задълженията за окончателни осигурителни
вноски за 2015 г. на И.Ц. са внесени преди крайния определен от закона срок и
не е било налице основанието по чл. 175, ал. 1 от ДОПК за начисляване на лихви
върху тях. Обстоятелството, че погасяването на тези задължения не е
своевременно надлежно отразено от приходната администрация, не по вина на
задължения субект, не може да се квалифицира като негова забава. Впрочем,
следва да се отбележи и че от внасянето на посочената сума, до счетоводното
отразяване на задълженията като погасени след подаването на декларацията обр. №
6, т.е. до месец септември 2017 г., към всеки един момент в данъчно осигурителната сметка на лицето е имало
достатъчно средства за погасяване на въпросните задължения, поради
своевременното внасяне и на последващите авансови, и окончателни осигурителни
вноски. Съобразно това, предприетите от органите по приходите действия и
счетоводното отразяване на погасяването на задълженията по начин, обуславящ
недължимо начисляване на лихви, сочат на недобросъвестно упражняване на
правомощия, в нарушение на принципите на законност и обективност, въведени с
чл. 2 и чл. 3 от ДОПК.
Предвид изложеното по-горе съдът намира,
че оспореният акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е
незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила
и противоречие с материалноправните разпоредби на закона, и като такъв, следва
да бъде отменен. На основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, делото следва да бъде
изпратено като преписка на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико
Търново, за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на
делото разноски на ответника не следва да се присъждат. В полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски съобразно наличните
доказателства за сторени такива, в размер на 10,00 лв. – държавна такса за
образуване и разглеждане на делото.
Отделно от това,
предвид изрично направеното от пълномощника на жалбоподателката искане,
ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. с
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в
размер на 300,00 лв., определен съобразно защитения материален интерес и разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 3, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя по жалба на И.Б.Ц.
с ЕГН **********, посочен адрес ***, Акт за установяване на задължение по
декларация № ПО-04000418067325-180-001/ 18.07.2018 г., издаден от гл. инспектор
по приходите в ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по
административен ред с Решение № 166/ 24.08.2018 г. на заместник териториален
директор на ТД на НАП – гр. В. Търново.
Връща делото като преписка на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Осъжда Териториална
дирекция на НАП – гр. Велико Търново с адрес гр. Велико Търново, пл. „Център“ №
2, да заплати на И.Б.Ц. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото в
размер на 10,00 /десет/
лева.
Осъжда Териториална
дирекция на НАП – гр. Велико Търново с адрес гр. Велико Търново, пл. „Център“ №
2, на основание чл. 38, ал. 2 о Закона за адвокатурата, да заплати на *** Ю.М.М.
вписана в Адвокатска колегия – Велико Търново, адрес на кантората ***,
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: