МОТИВИ
към
присъда № 50/17.12.2019 год. по НОХ дело № 204/2018 год. по описа на Окръжен
съд гр. Стара Загора.
Обвинението против подсъдимия С.А.Т.,
ЕГН ********** е за престъпление по чл.
343, ал.4 вр. с ал.3, б.“б“, вр.
с чл.343 ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че около 01.00 часа, на 20.08.2016 год., при
управление на моторно превозно средство – влекач м.“***“ с рег.№ Р *** с
прикачено към него полуремерке м.“***“ с рег.№ Р ***ЕЕ,
при навлизане на първокласен път I-6, километър
344, в землището на общ.Николаево, обл.Стара Загора е
нарушил правила по Закона за движение по пътищата: чл.5, ал.1, ал.1 от ЗДвП -
Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени щети; чл.49 от ЗДвП – Водач на
пътно превозно средство, което навлиза от земен път на път с настилка е длъжен
да пропусне движещите се по пътя с
настилка пътни превозни средства и пешеходци, като с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на Г.Н.К. *** и на М.Х.К. *** многостепенна
телесна повреда – средна и тежка телесни повреди, изразяващи се в контузия на
белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво,
разкъсване на опорака на червата, перитонит,
травматичен шок, които както поотделно, така и по съвкупност, са причинили
разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шест броя
ребра, с което е причинено трайно затруднение на движението на снагата за
повече от 30 дни, както и загуба на слезка.
В разпоредително заседание в качеството на частни
обвинители бяха конституирани М.К., съпруга на пострадалия Г.К., както и Н.Г.К.
и Д.Г.Ц. син и дъщеря на Г.Н.К., за които като повереник
се яви адв.А.Б..
В качеството на частен обвинител беше конституирана и Д.К.К., майка на пострадалия Г.Н.К., с повереник
адв.Д.Н..
След провеждане на съдебно следствие, в хода на
съдебните прения страните защитиха следните позиции:
Представителят на Окръжна прокуратура-Стара Загора
поддържа обвинението във вида, в който е предявен на подсъдимия, което счита за
доказано и в тази връзка пледира за наказание около минималния размер предвиден
в закона, което да се изтърпи реално и подсъдимият С.Т. бъде лишен от право да
управлява МПС в „максималния размер“ предвиден в НК, с оглед определеното от
съда наказание.
Адвокат А.Б. също счита, че обвинението е доказано
безспорно и категорично и в тази връзка поддържа становището съдът да признае подсъдимия Ст.Т. за виновен и се
определи наказание под средния размер – „шест години лишаване от свобода“, за
да се постигнат целите на наказанието и подсъдимия бъде лишен от правото да
управлява МПС, с правно основание чл.343, б.“г“ от НК.
В този смисъл е позицията и на частните обвинители М.К.,
Н.К., Д.Ц..
Защитата, в лицето на упълномощените адвокати С.П., Н.Д.
и Б.П., като оспорват фактическата обстановка изложена в обвинителния акт и
защитена от публичното и частно обвинение, правят подробен анализ на събраните доказателства и
особено заключението на петорната автотехническа
експертиза. Тяхното становище е, че при конкретната пътна обстановка
подсъдимият С.Т. е действал правомерно дотолкова, че в момента на навлизане на
товарната композиция по пътя с предимство, по който се движил лекия автомобил
управляван от пострадалия Г.К., последният се е намирал на такова отстояние, че спокойно е могъл да намали и да спре преди
настъпване на удара. В подкрепа на това се позовават на практиката на
съдилищата, според която водачът на пътно транспортното средство, което се
движи по път с предимство е длъжен да вземе предписаните от ЗДвП мерки за
избягване на произшествието, когато е очевидно, че участника в движението по
път без предимство навлиза в лентата, за която няма предимство без „очевидно
намерение да зачете предимството на движещия се по пътя“. В тази връзка
позицията на тримата защитници е, че обвинението не е доказано по категоричен
начин и подсъдимият Ст. Т. следва да
бъде оправдан изцяло.
Алтернативно считат, че ако съдът не приеме „виждането
на защитата“, следва да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като при
събраните доказателства убедително се установява, че подсъдимият С.Т. е оказал
помощ на пострадалата М.К., което пък е основание за прилагане разпоредбата на
чл.343а НК, като се отчете и „изключително съпричиняване“
за настъпилия резултат от страна на Г.К.. В тази връзка молят за наказание на
подсъдимия под предвидения в закона минимум.
В този смисъл е и позицията на подсъдимия С.Т., който
счита, че е направил всичко, което законът го задължава и не е „виновен за този
случай“.
С оглед събраните по досъдебното производство
доказателства и тези в съдебното следствие, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият С.Т. е правоспособен водач и притежава
свидетелство за управление на МПС категория „СЕ“.
Към м.август 2016г.
подсъдимият е работил по трудов договор като шофьор в „***“ ООД,
разпределителен център гр.Плевен . Трудовият договор между подсъдимия и
дружеството бил сключен на 15.10.2010г. и подс. С.Т.
бил назначен на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 тона. Управлявал
е служебен автомобил марка „***“, тип влекач с ДКН Р *** ВВ и полуремарке марка „***“ с ДКН Р ***ЕЕ.
На 19.08.2016г. подс.С.Т.
изпълнявал курс от гр.Бургас до гр.Плевен като маршрута минавал през гр.Стара
Загора-Прохода на Републиката-гр.Килифарево.
Около 23.40 ч. подсъдимият потеглил от гр.Стара Загора
към гр.Килифарево с управлявания от него служебен автомобил. По същото време и
направление пред него се движил служебен товарен автомобил също на „*** „ ООД,
управляван от свидетеля И.В.К.. За гр.Килифарево товарните автомобили трябвало
да минат по Републикански път I -6, но поради
настъпило ПТП, малко след гр.Мъглиж били отклонени по обходен маршрут. Подсъдимият
С.Т. и свидетеля И.К. избрали обходен маршрут през с.Ягода, обл.Стара
Загора посока към гр.Николаево.
На 20.08.2016г. около 01,00 ч. товарните автомобили
управлявани от подсъдимия С.Т. и св.И.К. се движили в района на землището на
гр.Николаево, обл.Стара Загора по третокласен път III -5007.
С управлявания от него товарен автомобил „***“, тип
влекач с ДКН Р *** ВВ и полуремарке марка „***“ с ДКН
Р ***ЕЕ подсъдимият С.Т. решил да навлезе в Републикански път I-6 при км.344. Третокласния път се намирал северно от
Републикански път I-6 и за да навлезе в
Републиканския път подсъдимият е следвало да извърши ляв завой в посока изток.
На около 500 метра на изток от мястото, откъдето е решил да навлезе в път I-6 е имало изграден пътен възел за преминаване от
третокласен път 5007 в път І-6. Пръв от товарните автомобили се е движил този
управляван от свидетеля И.К., който след като навлязъл в Републикански път І-6
се изтеглил в посока на изток и спрял в дясно на пътното платно. Св. И. К.
слязъл от товарния автомобил и с цел
обезопасяване на маневрата, която подсъдимият е следвало да направи, подавал
сигнали на движещите се МПС, които идвали от посока гр.Гурково (движещи се
посока изток-запад) и на подсъдимия.
В същото време по първокласния път І-6 при километър
344 в землището на гр.Николаево, посока
гр.Св.Влас – гр.Карлово (изток-запад), се движил лек автомобил марка „***“
с рег. № РВ ***ВН, в който пътували пострадалият Г.Н.К., като водач на
автомобила и съпругата му пострадалата М.
Х.К., която седяла на предна дясна седалка. Времето било ясно, сухо и
лекият автомобил се движил в дясната лента за движение близо до осевата линия.
В този момент – около 1,00 ч., между навлязлата в
Републикански път 1-6 товарна композиция, извършваща маневра завой наляво
посока север-изток под ъгъл около 90 градуса и лекият автомобил настъпил удар , при който водачът на лекия
автомобил Г.Н.К. починал на място, а пострадалата М.Х.К. получила многостепенна телесна повреда –
средна и тежка телесна повреда. След удара товарната композиция, вследствие на значително
по-голямата си маса е продължила движението си напред около 4,4 метра, а лекият автомобил е променил направлението си на
движение като продължил напред и надясно спрямо неговата посока, достигайки
десния за него банкет(зоната на уширение).
След инцидента подсъдимият С.Т. и неговият колега -
св. И.К., се опитали да окажат помощ на пострадалия Г.К., но автомобила му бил
така деформиран, че било невъзможно да се отвори вратата на шофьора. Двамата успели да извадят от катастрофиралия
лек автомобил пострадалата М.К. и я положили на земята до колата. Впоследствие
първа медицинска помощ на пострадалата била оказана от екип на Центъра за
спешна медицинска помощ, гр.Казанлък, който констатирал и смъртта на Г.К..
Съдът прие за установен следния механизъм на
настъпване на МПС:
Районът на местопроизшествието представлявал
праволинеен пътен участък от Републикански път І-6 при км.344 с ширина 8.12
метра, разделен симетрично на две пътни ленти от надлъжна бяла прекъсната
линия. Платното за движение в този участък било равнинно, покрито с
дребнозърнест асфалт, без неравности и деформации по него, ориентирано в посока
изток-запад (от гледна точка на лекия автомобил преди ПТП).
Платното за движение
по Републиканския път I-6 било
двустранно ограничено с банкети - всеки с ширина около 1,5м, с налични метални
еластични огради (мантинели) на около 0.7м от
платното за движение. Северната мантинела завършвала
на около 10 м преди началото на земния път, от който товарните композиции
навлезли в Републикански път І-6.
В района на местопроизшествието са липсвали пътни
знаци, които да ограничават скоростта на движение или указателни табели, които
да ограничават движението. Лекият автомобил марка „***“ в участъка на ПТП се е
движил със скорост от 89 км/ч., която скорост е непроменена до настъпване на
удара в товарната композиция. Следователно автомобилът се е движил равномерно в
рамките на пределно допустимата максимална скорост на МПС извън населено място.
Скоростта на товарната композиция, управлявана от
подсъдимия, изчислена на базата на данните от дигиталния тахограф
е неравномерна, като от момента на навлизане в лентата за движение на лекия
автомобил, до момента на удара между двете МПС, товарната композиция е изминала
17.4м. Първоначално товарния автомобил се е движил при ускорителен режим и
достига максимална стойност на скоростта от 13км/ч, след което следва закъснителен режим на скоростта, като
в момента на удара скоростта на движение на товарната композиция е била около
10км/ч. Цялото разстояние, което товарната композиция е изминала от насочване
към Републиканския път(т.е. от преди достигане пътя с настилка) до мястото на
удара е 29,23м.
Мястото на удара според всички автотехнически
експертизи неизменно е определяно в
лентата за движение на лекия автомобил „***“ и спрямо платното е на 54,2м след напречната мерна линия(ориентира от огледния протокол-л.24-л.25,т.1ДП) и на ниво от 0,4 до 1 метър в дясно от нивото
на разделителната линия на лентите за движение. В момента на удара лекият
автомобил „***“ е бил изцяло в собствената си лента за движение, а товарната
композиция е заемала ¾ от тази лента (за движение на лекия автомобил) и
е била косо разположена на платното за движение. Това е така, защото товарната
композиция, навлизайки в Републикански път път І-6 от север по
земния път, който свързвал главния път с третокласния път 5007 е предприела
маневра завой на ляво в посока север изток. За лекия автомобил удара е бил
челен, ексцентричен, обособен в предните му леви състави, докато за полуремаркето от товарната композиция този удар е бил
страничен – кос от ляво, обособен в края на лявото странично защитно устройство и предна лява гума. И двете
моторни превозни средства преди и по време на сблъсъка не са били под аварийно
спирачно въздействие. Вещите лица от петорната автотехническа
експертиза, в представеното заключение и при отговорите на поставените от
страните въпроси обосноваха допълнително изводите си за мястото на удара между
двете МПС, посочвайки, че те се базират на „обективните находки, налични протривни следи, мазна течност, както и наличните
деформации по двата автомобила“(л.439 с.сл.,т.2).
При определените скорости на движение на двете моторни
превозни средства е установено, че в момента, в който товарната композиция е
достигнала до границите на платното, по което се движил лекия автомобил, лекия
автомобил м.“***“ е бил на около 217 метра на изток от мястото на удара. В този
момент видимостта за водача на товарната композиция в посока изток е била около
400 метра. Следователно за водача на товарната композиция не е съществувала
техническа причина, за да не възприеме приближаващия от ляво(изток) лек
автомобил „***“, тъй като управлявания от пострадалия Г.К. автомобил се движил
по прав пътен участък с включени светлини и между двата автомобила не е имало
зрителни препятствия .
Съдът приема, че лекият автомобил „***“ се е движил на
дълги светлини, тъй като е нормално, при липса на насрещно движещо се моторно
превозно средство, в тъмната част на денонощието и извън населено място,
автомобилът да се управлява на дълги светлини, които му осигуряват по-голяма
видимост пред моторното превозно средство.
При условие, че лекият автомобил се движи със скорост от 89 км/ч, т.е.
на границата на допустимата максимална скорост, е нелогично да се управлява на
къси светлини, които му осигуряват видимост от порядъка на максимум 50-60
метра. Няма категорични доказателства по делото, въпреки развилата се полемика
между страните, пострадалият Г. К. да е управлявал МПС на къси светлини. В тази
връзка съдът приема, че при опасна зона за спиране на лекия автомобил „***“ от порядъка на 88,7км/ч. и при условие, че
лекият автомобил „***“ е управляван на дълги светлини (както съдът приема), водачът е имал техническа възможност да спре лекия
автомобил в зоната на осветеност на фаровете,т.е. преди удара в товарната
композиция. Всъщност, според заключението на вещите лица, на дълги светлини,
дори и при тъмен обект(препятствие) водачите имат техническа възможност да го
възприемат на разстояние не по-малко от 150 метра, а „при осветени обекти тази величина
на видимост е по-голяма“ (стр.6 съд.следствие 07.11.2019г.), т.е. разстояние
надвишаващо близо два пъти опасната зона за спиране. Извода е, че дори лекия
автомобил да бил управляван на къси светлини, водачът е имал техническа
възможност да спре преди настъпването на ПТП.
Съдът прие, че не се касае за тъмен обект, тъй като
товарната композиция управлявана от подсъдимия С. Т. е била технически изправна
и според вещите лица, при включени светлини страничните габаритни жълти
светлини на полуремаркето „работят автоматично заедно с другите
габаритни светлини“. Видно от приложените по делото Удостоверения за техническа
изправност на МПС(л.114 и л.116 ДП,т.1) влекачът е преминал технически преглед
на 21.06.2016 год., а полуремаркето на 07.03.2016
год.,т.е. непосредствено преди ПТП, а и предвид разстоянията, които автомобилите
ежедневно изминават по републиканските пътища е трудно да се приеме, че неизправни
ще бъдат допуснати на път, от която и да е фирма. В тази връзка съдът счита, че
дори лекият автомобил да се е движил на къси светлини, неговия водач Г. К. е
имал възможност да забележи препятствие в своята лента далеч извън опасната
зона за спиране и да избегне удара чрез намаляване на скоростта или спиране.
Съдът не споделя и тезата на защитата, че след като
товарната композиция в момента на удара е заемала ¾ от лентата, по която се е движил лекия
автомобил, неговия водач Г. К. е можел да избегне удара като излезе на банкета
на пътя с една част(дясната надлъжна част) на автомобила. Отговор се даде от
вещите лица според, които при скоростта на движение на лекия автомобил такава
маневра би била изключително рискована с непредвидими последици. От друга страна чл.20,ал.2 ЗДвП не вменява
такива задължения на водачите на ППС.
Във връзка с механизма на настъпване на ПТП защитата
се опита да постави под съмнение заключението на вещите лица относно мястото на
удара между двете МПС, позовавайки се на показанията на свидетеля – поемно лице Д.Н.С., според които „автомобилите, които
бяха пред мен и ги пропускаха преди мен
минаваха през катастрофата. Можеше да се мине през катастрофиралите автомобили“
(стр.3 от съд.следствие 17.12.2019г.).
Съдът счита, че в тази част показанията на свидетеля Д.Н.С.
са неточни и недостоверни, тъй като се опровергават от показанията на свидетеля
Д.И., който към инкриминираната дата е заемал длъжност „полицейски
инспектор-пътен контрол, участък Гурково“ към РУ-Казанлък и е организирал
запазването на ПТП, до пристигането на съдебна медицина и групата с
разследващия полицай. В своите показания той посочва, че „ние имаме задължение
да запазим произшествието“ и „когато отидохме на мястото на ПТП нямаше движение
на автомобили„ (стр.16 и 17 от съд.следствие 14.01.2019г.). Като
най-старши от групата свидетелят Д. И. е
създал временна организация за движение на автомобилите и според
неговите показания „така както бяха установени превозните средства“ не е било
възможно да мине край товарния автомобил и лекия автомобил-в случая този на
пострадалия Г. К.. Показанията на полицейския служител се потвърждават косвено
и от приложените на л.100-103 от т.1 на ДП протоколи за ПТП и акт за
административно нарушение, които свидетеля Д.И. е съставил. В тази връзка е неправдоподобно твърдението на
Д.Н.С., че са пропускани автомобили, които са преминавали през района на
местопроизшествието. По време на очната ставка между свидетеля И.К. и свидетеля
Д.И. свидетелят И. К. заявява, че „беше станала опашка, когато дойдоха
полицаите взеха да ги пускат (автомобилите – Т.Т.)
пак през черния път, другите камиони да излизат натам“(л.144 с.сл), което се
потвърждава и от свидетеля Д.И. „може да сме пускали камиони, след като е свършил
огледа, но не и преди това“.
Показанията на свидетеля Д.Н.С. съдът приема, че са
компрометирани и предвид липсата на специална квалификация на свидетеля. Във
връзка с този извод на съда е и приложения по делото самия протокол за оглед на
местопроизшествие л.24 и л.25 от т.1 на ДП, в
който подробно е описано приетото от вещите лица за място на удара и
намерените „пластмасови отломки“. Ако бяха достоверни показанията на свидетеля
Д.С. и през този участък са пропускани да преминават автомобили, то тези
пластмасови отломки не биха се запазили така „концентрирано“, което е видно и от фотоалбума към огледния
протокол и изисканите от РУ-Казанлък допълнителни цифрови фотоснимки изготвени
при извършен оглед на ПТП на първокласен път І-6 км.344, на датата 20.08.2016г.
в землището на общ.Николаево, обл.Стара Загора.
По отношение на настъпилите травматични увреждания,
според заключението на съдебно медицинската експертиза № 234/2016г., на трупа
на Г.Н.К. са констатирани черепно мозъчна травма; вдишана в белите дробове
кръв; гръдна травма (счупване на гръдна кост и ребра двустранно, контузии на
белите дробове, разкъсване на сърцето и околосърцевата
торбичка, набиране на кръв в дясната гръдна кухина); малокръвие на трупа и
вътрешните органи; повърхностни разкъсвания на черния роб и множество счупвания
– на дясна мишница, лявата предмишница, дясната подбедрица и страничните леви израстъци на трети и четвърти
поясни прешлени. Охлузвания и кръвонасядания по
тялото и крайниците. Причина за смъртта на пострадалия Г.Н.К. са тежки и множествени травматични увреждания, несъвместими с
живота. Описаните по-горе травматични увреждания са от действието на твърди
тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин отразени в предварителните
сведения. Всички са прижизнени, но е очевидно, че
смъртта е била неизбежна и е настъпила веднага след ПТП.
По отношение на пострадалата М.К. травматичните
увреждания са множество, като контузията на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсването
на тънко и сляпо черво, разкъсването на опорака на червата, перитонит, травматичен шок, поотделно и
в съвкупност са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота
(средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК). Налице е счупване на шест
ребра, което е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече
от 30 дни, което по същността си също е средна телесна повреда. Разкъсването на
слезка е с
медико-биологична характеристика на загуба на слезка,
което представлява тежка телесна повреда(чл.128 НК).
Според заключението на съдебно-химическа експертиза в
кръвта на пострадалия Г.Н.К. не е открито наличие на етилов алкохол (л.96,т.1
на ДП). От извършена проба с алкотест не е открито
наличие на алкохол и в кръвта на подсъдимия С.Т. (л.101, т.1 от ДП).
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При установена фактическа обстановка окръжният съд прие, че с деянието си
подсъдимият С.А.Т., около 01.00ч. на 20.08.2016г. при управление на МПС - товарен автомобил – влекач марка „***“ с рег. № Р *** ВВ с прикачено към него полуремарке м.“***“ с рег. № Р ***ЕЕ, при навлизане на първокласен път I-6 , километър 344
в землището на общ.Николаево, обл.Стара Загора е
нарушил правилата по Закона за движение по пътищата -чл.49 от ЗДвП – „Водач на
пътно превозно средство, което навлиза от земен път на път с настилка е длъжен
да пропусне движещите се по пътя с
настилка пътни превозни средства и пешеходци“ и с деянието си по непредпазливост
е причинил смъртта на Г.Н.К. ***, а на М.Х.К. *** е причинил многостепенна
телесна повреда – средна и тежка телесни повреди, изразяващи се в контузия на
белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво,
разкъсване на опорака на червата, перитонит,
травматичен шок, които както поотделно, така и по съвкупност са причинили
разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шест броя
ребра, с което е причинено трайно затруднение на движението на снагата за
повече от 30 дни, както и загуба на слезка, като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите-престъпление
по чл.343а, ал.1, б.“г“ във вр. с чл.343, ал.3,
б.“б“, предл. първо във вр.
с ал.1 във вр. с ал.4 във вр.
чл.342,ал.1от НК.
В обвинителния акт и в своята пледоария публичното
обвинение счита, че подсъдимият не е оказал помощ на пострадалите след ПТП с
аргумента, че множеството от други лица пристигнали на местопроизшествието са направили
това. Нещо повече, дори и това да е факт, според прокурора, разпоредбата на
чл.343а НК е неприложима при поддържаното обвинение от обвинителния акт. В този
смисъл е позицията и на частните обвинители.
С тази теза
съдът не е съгласен. Обясненията на подсъдимия, че двамата със св.И. К. са извадили от купето на катастрофиралия лек
автомобил пострадалата М.К. се потвърждават от св.И. К.(пряко доказателство), а
и индиректно от пострадалата(пряко доказателство), според която е „възможно“
сред хората, които са я извадили от колата да е бил и шофьора на камиона.
Тези изводи не се опровергават от останалите
разпитани свидетели, тъй като същите са или
полицейски служители, или служители на пожарната служба, които са пристигнали
по-късно на местопроизществието, когато пострадалата
вече е била изведена от катастрофиралия автомобил.
При приетата от съда за категорично установена
фактическа обстановка, настоящият състав на окръжния съд счита, че правилната и
законосъобразна правна квалификация на деянието на подсъдимия С.А.Т. е
престъпление по чл.343а,
ал.1, б.“г“ във вр. с чл.343, ал.3, б.“б“, предл. първо във връзка с ал.1, във вр. с ал.4,във връзка с чл.342, ал.1 от НК, защото след
настъпилото ПТП подсъдимият е направил всичко, зависещо от него (според силите
и възможностите) за оказване помощ на пострадалите. Пострадалият Г. К. е бил
заклещен в автомобила и вратата не е могло да бъде отворена, но предвид
получените травматични увреждания смъртта е настъпила веднага и помощта обективно
е била безпредметна. Не така стои въпроса с пострадалата М. К., на която реална
помощ е оказал подсъдимият С. Т.. Съдебната практика е последователна, че за
прилагане привилегирования състав на чл.343а от НК не е необходимо подсъдимият
да е оказал помощ на всички пострадали при ПТП, важното е същата да е била
необходима към този момент,т.е. пострадалите да са живи.
Съответно на това съдът прие, че подсъдимият С.А.Т.
следва и беше признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение
по чл. 343 ал.4 вр. с чл.343, ал.3 буква
"б" във връзка с чл.343 ал.1, във вр. с
чл.342 ал.1 от НК.
Празнотата и непрецизността на закона по отношение
приложението на чл.343а от НК за случаите на чл.343,ал.4 от НК е преодоляна от
практиката, почиваща на смисъла на привилегирования състав на чл.343а НК и
становището на ВС дадено в ППВС №1/83 г.(т.4,б.“е“). На първо място
разпоредбата на чл.343,ал.4 НК не е отделен фактически състав на престъплението
по чл.343 НК, а пояснителна, с която се прокарва принципа на поглъщане на
по-леки от по тежки престъпни състави(Р№247/1994 год.,III н.о.). Това
дава възможност за приложение на чл.343а НК и в случаите, когато в резултат на
ПТП е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или
повече лица, какъвто е настоящия случай – смърт на едно лице и тежка и средни
телесни повреди на едно лице.
От обективна страна е безспорно, че подсъдимият С.А.Т. около 01.00 ч. на 20.08.2016 г. при
управление на МПС - товарен автомобил – влекач марка „***“ с рег. № Р *** ВВ с прикачено към него полуремарке м.“***“ с рег. № Р ***ЕЕ, при навлизане от земен път на път с
настилка - първокласен път I-6 , километър 344 в землището на общ.Николаево, обл.Стара Загора и предприемане на маневра завиване на
ляво(посока изток), е нарушил правилата по Закона за движение по пътищата - чл.49
от закона, задължаващ го да пропусне движещите се по пътя с настилка ППС, с
което е предизвикал ПТП в резултат, на което причинил смъртта на Г.Н.К. ***, а
на М.Х.К. *** многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесни повреди
Настъпилото ПТП е резултат от допуснатото от подс.С.Т. грубо нарушение на специалното правило на чл.49 от Закона за движение
по пътищата, според което водач на пътно превозно средство,
което навлиза от земен път на път с настилка е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни
превозни средства и пешеходци.
Безспорно се установи, че управляваният от
подсъдимия С. Т. товарен автомобил – влекач марка „***“ с рег. № Р *** ВВ с прикачено към него полуремарке м.“***“ с рег. № Р ***ЕЕ при навлизане от земен път на
първокласен път I-6 , километър 344 в землището на общ.Николаево, обл.Стара
Загора не е пропуснал движещия се по пътя с предимство-път с настилка, лек автомобил марка „***“ с рег. № РВ ***ВН, в който
пътували пострадалия Г.Н.К., който управлявал автомобила и съпругата му
пострадалата М. Х.К.. В момента на
навлизането на пътя с настилка на товарната композиция лекият автомобил е бил в
полезрението на подсъдимия и той е следвало да изпълни вмененото му от закона
задължение да пропусне лекия автомобил.
Ако подсъдимият С.А.
беше изпълнил това свое задължение като водач на МПС, не би настъпило ПТП, т.е.
настъпилите тежки общественоопасни последици -смъртта на Г.Н.К. ***, а на М.Х.К. *** многостепенна телесна повреда –
средна и тежка телесни повреди, изразяващи се в контузия на белия дроб,
кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на опорака на червата, перитонит, травматичен шок, които както
поотделно, така и по съвкупност са причинили разстройство на здравето временно
опасно за живота, счупване на шест броя ребра, с което е причинено трайно
затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, както и загуба на слезка, са в пряка
причинна връзка с допуснатото нарушение на чл.49 от ЗДвП.
В наказателно-правен
аспект е от значение отговора на въпроса бил ли е в състояние водачът на
товарната композиция да възприеме опасността за движението, произтичаща от
приближаващия се по пътя с предимство лек автомобил и имал ли е техническа
възможност да избегне настъпването на
ПТП. При условие, че в момента на навлизане на пътя с настилка лекият автомобил
е остоял от управляваната от подс.Ст.
Т. товарна композиция на 217 метра, за подсъдимия е съществувала техническа
възможност чрез спиране и изчакване да пропусне да премине автомобила м.“***“ и
да предотврати ПТП. Оттук се налага и извода от обективна страна за наличието
на пряка причинна връзка между нарушението на правилото на чл.49 ЗДвП от страна
на подсъдимия и настъпилото ПТП и в резултат на тежки общественоопасни
последици.
Съдът призна
подсъдимия С.Т. за невинен и оправда същия по обвинението, че е нарушил чл.5,
ал.1, ал.1 от ЗДвП - Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени щети. Правилата
залегнали в чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП са общи правила за движения по пътищата,
които са общоважими за всички водачи на МПС и те
намират приложение, когато няма специални разпоредби, които изпълват със
съдържание бланкетната норма в закона. В случая чл.49
от ЗДвП се явява специална норма, която изключва приложението на общата норма(чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП).
От субективна страна престъплението е извършено
виновно по непредпазливост под формата на престъпна небрежност. Същността на
този вид непредпазлива вина се заключава в това, че деецът, имайки реална
възможност да предвиди настъпването на общественоопасните
последици от деянието, не проявява необходимото внимание и предпазливост, за да
извърши необходимите волеви действия за предотвратяване на предвидените в
съответната норма последствия.
Два са признаците на интелектуалното съдържание на
небрежността – отрицателен и положителен.
Отрицателния признак на интелектуалното съдържание
на небрежността е това, че деецът не е предвиждал опасността от настъпване на общественоопасните последици, или казано по друг начин
деецът не е осъзнавал обществената опасност на извършеното деяние, както и не е
предвиждал на престъпните последици. В случая подс.С.Т.
е управлявал процесната товарна композиция в
нарушение на специалната разпоредба на чл.49 от ЗДвП, която го задължава, навлизайки
от земен път на път с настилка да пропусне движещото се по пътя с настилка МПС
– л.а. м.“***“, управлявано от Г.Н.К.. При съществуващата техническа(обективна)
възможност подсъдимият да забележи приближаващия по пътя с предимство лек
автомобил, С. Т. не е предвидил, че с отнемането на предимството на лекия автомобил, при това с трудно
маневрен автомобил, ще настъпи ПТП.
Положителния признак на интелектуалната страна на
небрежността е, че деецът е бил длъжен и е могъл при проява на необходимото
внимание и предпазливост, да предвиди настъпването на причинените вредни последици.
При условие, че в момента, в който навлязъл с товарната композиция на пътя с
настилка по него се движел лекият автомобил управляван от пострадалия Г. К.,
който се намирал на разстояние 217 метра, при липсата на препятствия, т.е.при наличие
на идеална видимост при нощни условия,на прав участък, с перфектна
асфалтова настилка, подсъдимият е
следвало да прояви съобразителност и предпазливост преди да предприеме
навлизане и маневрата завой на ляво по Републикански път I-6, още повече, че водачът на лекия автомобил по
никакъв начин не е показал, че има намерение да намаля или спира МПС.
Следователно подсъдимият, при движението на лекия автомобил „***“ е бил длъжен
и е могъл да предвиди настъпването на удар между двете МПС. Наместо да пропусне
движещото се по пътя с настилка МПС, подсъдимият С.Т. е подценил ситуацията и навлязъл
в асфалтовия път и по този начин предизвикал ПТП с тежки последици
Подс.Ст. Т. притежава необходимия мисловен капацитет, за да
може, изпълнявайки задълженията си като професионален шофьор, да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
Подсъдимият е дългогодишен правоспособен водач на МПС(от 1987 год.) и в тази
връзка притежава високо ниво на професионална подготовка и не може да се
приеме, че допуснатото нарушение на правилата за движение е поради неопитност.
Във връзка със субективната страна на
престъплението, ударение на защитата е, че подсъдимият Ст. Т. не е нарушил
правила за движение, а настъпилият общественоопасен
резултат се дължи изцяло на (без)действието на пострадалия водач на лек
автомобил Г. К., който макар да се движил по път с предимство, е имал обективна
възможност да избегне настъпването на ПТП. При конкретните пътни условия и
скорост на движение на лек автомобил м.“***“ от порядъка на 89 км/ч, водачът Г.
К. е имал възможност да спре управлявания автомобил преди удара, тъй като
опасната зона за спиране, при тази скорост на лекия автомобил, е 89 метра. При
условие, че пътния участък в района на ПТП е прав, липсват препятствия пред
лекия автомобил и при движение на дълги светлини, то неговия водач Г. К. е
могъл да намали скоростта или да спре управлявания автомобил и да не настъпи
автопроизшествие.
Заключенията на автотехническите
експертизи са категорични, че пострадалият по никакъв начин не е предприел
действия при възникналата опасност за движението да намали скоростта или да
спре(чл.20,ал.2 ЗДвП), тъй като липсват спирачни следи на местопроизшествието и скоростта на лекия
автомобил непосредствено преди удара е 89 км/ч., с каквато се е движил и преди
това. Според вещите лица водачът на лекия автомобил е имал техническата
възможност да възприеме навлезлия в платното за движение товарен автомобил при
движение на дълги светлини на фаровете на разстояние по-голямо от 150 метра(Отговор
№8 от ППАТЕ-л.427 съд.п-во), т.е. лекия автомобил е
било възможно да бъде спрян далеч преди сблъсъка с товарната композиция, тъй
като опасната зона за спиране при скорост от 89 км/ч на лекия автомобил е 88,7
метра. В тази ситуация, според
защитата, подсъдимият Ст. Т. не е могъл
и не е бил длъжен да предвиди пасивното поведение на пострадалия Г. К., респ. да
предвиди настъпването на общественоопасните
последици, което дава основание да се пледира, че за подсъдимия е налице случайно деяние
или недоказаност на обвинението. Защитата се позовава и на принципа, че „никой
не може да черпи права от своето неправомерно поведение“ като се акцентира, че
пряка причинна връзка с настъпилия резултат има единствено поведението на
водача на л.а.“***“, а не това на водача на товарната композиция – подс.С. Т..
Съдът не възприе съображенията на защитата, поради
следното:
Вещите лица от петорната автотехническа
експертиза са категорични, че „техническата причина, за да настъпи ПТП, е
навлизането на товарната композиция на път I-6, без да пропусне движещия се по пътя с
предимство, посока изток-запад, лек автомобил ***“. Според тях „технически правилно“ в тази ситуация подсъдимият, като
водач на товарната композиция, да спре, да изчака приближаващия се автомобил по
пътя с предимство да премине и едва тогава да навлиза в пътя с предимство. При
това положение факт е неспазването на законовата разпоредба на чл.49 от ЗДвП от
страна на подс.С. Т., като водач на товарната
композиция и това нарушение-навлизане на управляваното от подсъдимия МПС от
земен път на път с настилка, по който се
движи и приближава лек автомобил, който е длъжен да пропусне, е в пряка
причинна връзка с настъпилия тежък общественоопасен
резултат. Така, че и за подсъдимия С.Т. е важим цитирания от защитата принцип
за забрана да се извличат права от собствено неправомерно поведение.
Вещите лица напълно опровергават тезата на
подсъдимия, че преди да навлезе в пътя, по който се е движил лекия автомобил и
който е път с предимство, той е спрял, огледал се и не забелязал от изток да
приближава МПС. На първо място подсъдимият изобщо не е спирал от момента, в
който се насочил към пътя с настилка, което се извлича от данните на дигиталния
тахограф, които са залегнали в заключението на петорната
автотехническа експертиза. Няма и техническа причина
подсъдимият С. Т. да не забележи лекия автомобил, при конкретната пътна
обстановка, тъй като двете МПС са отстояли на 217 м едно
от друго и подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди, че с отнемането на
предимството на лекия автомобил, ще настъпят общественоопасни
последици.
Анализът на механизма на настъпване на ПТП в
никакъв случай не може да обоснове тезата на защитата, че липсва виновно
поведение на подсъдимия, в качеството му на водач на товарната композиция
участник в ПТП и че е налице случайно събитие(casus fortuitus).
Настъпването на ПТП не е било предизвикано от сили или обстоятелства, които се
намират извън контрола на подс.Ст. Т.. Напротив, подсъдимият
е бил в състояние и е бил длъжен да предвиди последиците от своите действия,
независимо от непредвидимите действия на втория участник в ПТП.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Подсъдимият С.А.Т. е роден на *** ***, жител ***,
българин, с българско гражданство, със средно образование, женен и работи и в
момента, като шофьор към фирма „***“ ООД, не е осъждан, ЕГН **********.
По обвинението и в последната си дума подсъдимият
изразява съжаление за последиците от ПТП, но не признава своята вина за тяхното
причиняване.
Изхождайки от разпоредбата на
чл. 54 НК, съдът взе предвид следното:
- определянето на наказанието следва да е съобразено с
общия принцип да се определи в пределите на предвиденото в съответната норма от
Особената част на НК, т.н. принцип за законност на наказанието. За
престъплението по чл.343а, ал.1, б.“г“ във вр. с чл.343, ал.3, б.“б“, предл.
първо във вр. с ал.1 във вр. с ал.4 във вр.
чл.342,ал.1 от НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от две до десет години.
- степента на
обществена опасност на конкретното престъпно деяние в съответствие с
принципните правила от Общата част на НК. Както е известно степента на
обществената опасност е количествен признак на престъплението. В тази връзка
степента на обществена опасност е конкретна за всяко деяние и характеризира
обективната страна на престъплението от към размер на причинени вреди, начин на
извършване на престъплението и т.н. Престъпленията по чл.343 НК със смъртен
резултат са със завишена степен на обществена опасност. В настоящото
производство настъпилите вредни последици (смъртта на Г.К. и многостепенна
телесна повреда-средни и тежка телесни повреди на М.К.), са резултат от поведението на подсъдимия.
-следващ критерий при определяне на наказанието
визиран в чл.54 НК, е степента на обществена опасност на дееца. Преди всичко
следва да се отчита социално значимото поведение на подс.С.Т.
до и след извършване на престъплението и има ли данни за тенденция за
отклонение от нормалното поведение.
Съдът прие, че се касае за личност с ниска степен на обществена опасност. Смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия са чистото съдебно минало и липса на други противообществени прояви,
процесуалното му поведение-никога не е ставал причина за отлагане на делото,
въпреки продължителността на съдебното производство, положителни
характеристични данни по месторабота и местоживеене. Като водач на МПС не е
наказван за груби нарушения на правилата за движение, включени в ЗДвП.
При определяне на наказателната отговорност на
подсъдимия С. Т. съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство поведението
на пострадалия водач на лек автомобил м.“***“ с рег.№РВ ***ВН Г.К., който също
е допуснал грубо нарушение на ЗДвП, което е довело до настъпване на ПТП,, в
което участват двете МПС управлявани от подсъдимия и пострадалия(т.нар. съпричиняване).
Пострадалият Г. К. като водач на МПС е допуснал
нарушение на чл.20,ал.2 от НК, който задължава шофьора да намали скоростта или
да спре, когато възникне опасност за движението. Г. К. е имал техническа
възможност да избегне удара в товарната
композиция. В момента, в който подсъдимият Ст. Т. тръгва да навлиза в път I-6, лекият автомобил е на 217 метра. При опасна зона за спиране
за лекия автомобил от 88,7 метра и възможност да възприеме навлезлия в платното
за движение товарен автомобил на разстояние повече от 150 метра, е очевидно, че
пострадалият Г. К. е имал възможност да намали или да спре управлявания
автомобил преди ПТП. Вещите лица са категорични, че към момента на потегляне на
товарната композиция на разстояние от около 217 метра, „водачът на *** има
техническа възможност да възприеме композицията“(л.438 с.сл.). Необяснима е
липсата на реакция от страна пострадалия Г. К., защото в момента на удара на
двете МПС, скоростта на лекия автомобил е непроменена-89 км/ч, т.е. скоростта е
еднаква със скоростта, с която лекия автомобил се е движил преди ПТП в правия
участък от пътя.
Делът на съпричиняване на общественоопасния резултат от страна на пострадалия Г. К.,
ведно с останалите изброени смекчаващи вината обстоятелства, сочат на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, но за съда те са недостатъчни, за
да се приеме, че изпълват хипотезата на чл.55,ал.1 от НК, при което и
най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. И това
е така, защото подсъдимият С.Т. е проявил груба небрежност в конкретната пътна
ситуация, което е недопустимо за един професионален водач на МПС с дългогодишен
опит. Професионалните водачи на МПС работят по трудов договор и за престирания труд получават трудово възнаграждение,т.е. това
е основния им източник на доходи.
Бидейки ежедневно на пътя, тяхната отговорност за безопасността на участниците
в движението, е завишена спрямо тази на останалите участници в движението,
защото се предполага, че същите са с повече опит и професионални умения при
управление на МПС.
Предвид горното,
съдът определи на подсъдимия С.Т.
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. под
средния размер на предвиденото по чл.343а, ал.1, б.“г“ във вр. с чл.343, ал.3,
б.“б“, предл. първо във вр.
с ал.1 във вр. с ал.4 във вр.
чл.342,ал.1 от НК наказание. При наличния значителен превес на смекчаващите
вината обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от свобода под средния
размер, близо до законовия минимум, а именно две години и шест месеца лишаване
от свобода.
Съдът прие, че за
постигане целите на наказанието и в частност да се въздейства превъзпитателно
на подсъдимия да спазва специалните закони и предупредително към останалите
членове на обществото, които управляват МПС, наказанието следва да се изтърпи
от подс.С. Т. реално. Индивидуалната превенция спрямо
подсъдимия, а и генералната, в случая е насочена особено към професионалните
водачи на МПС, чието поведение на пътя е от решаващо значение за
предотвратяване на ПТП. В тази връзка съдът постанови подсъдимият С.А.Т. да
изтърпи наказанието лишаване от свобода от две години и шест месеца ефективно при
първоначален „общ“ режим, съгласно
чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимия С.А.Т. от право да управлява МПС за
срок от три години. Сравнително краткия срок на лишаването от право да управлява МПС беше продиктувано от почти
безупречното поведение на подсъдимия като водач на превозно средство(Справка за
нарушител-водач-л.110 ДП,т.1) и обстоятелството, че това е неговата основна
професия и не би следвало да бъде лишен в продължителен срок от правото да я
упражнява.
С това наказание съдът счита, че за определения период от време, през
което подсъдимия се лишава от право да управлява МПС, ще се въздейства
предупредително и възпиращо по отношение на самия него, а и на останалите членове на обществото да
извършват престъпления от този вид.
Във връзка с направените фактически и правни изводи и на основание
чл.189,ал.3 от НПК съдът прие, че след като подсъдимият С.А.Т. е признат за
виновен, същият следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски, включително и тези на частните обвинители за упълномощаване на повереник.
Ето защо подсъдимият С.А.Т.,
беше осъден да заплати, както следва:
-на частния обвинител Д.К.К.,
ЕГН ********** *** сумата от 1320 лв. (хиляда триста и двадесет лева),
представляваща направени разноски за ангажиране на повереник;
-на частния обвинител Д.Г.Ц., ЕГН ********** ***
сумата от 500(петстотин) лева за упълномощаване на повереник;
-на частния обвинител Н.Г.К., ЕГН ********** ***
сумата от 500(петстотин) лева за упълномощаване на повереник;
- по бюджетната сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора
сумата от 3308,33 лева (три хиляди триста и осем лева и тридесет и три
стотинки) – разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство;
- в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд-Стара Загора сумата от
4446,00 лв.(четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева), представляваща
направени съдебни и деловодни разноски.
Съдът постанови веществените доказателства: лек
автомобил марка „*** 19“, с регистрационен номер РВ ***ВН, находящ
се на съхранение в двора на КАТ-Казанлък, да се върне на наследниците на
пострадалия, след влизане на присъдата в законна сила, а полеви наркотест „Дръг чек 3000“,
приложен по досъдебното производство след влизане на присъдата в сила да се
унищожи като малоценна вещ.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините за извършване на престъплението са изцяло от
субективен характер – неспазване на правилата за движение по ЗДвП от страна на подсъдимия С.А.Т.,
като водач на МПС и недооценка на
конкретната пътна обстановка от страна и на двамата шофьори, участници в ПТП. Състоянието
на пътя, пътната маркировка в участъка, в който е настъпило ПТП е било много добро
и по никакъв начин не е „допринесло“ за настъпилото ПТП.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: